Валери Лорд
Дуел на страстта (25)

Глава 25

— До края на дните си няма да забравя мига на прага на параклиса, когато искаше да ми кажеш, че нямаш никакво намерение да станеш моя жена.

— Бях убедена, че си женен за друга.

— Така ми се искаше да те раздрусам или да те напляскам…

Мейлис все още не беше в състояние да се смее, макар че Тристан извъртя очи като уличен комедиант. Отговорът й прозвуча съвсем сериозно:

— Мразя да ме принуждават и ти го знаеш. Принудата ми показва, че съм слаба и безпомощна. Това ме прави гневна, макар че в крайна сметка нямам друг изход, освен да се подчиня.

— Ти не си слаба, сърце мое. Под цялата си привидна безпомощност си като закалена дамаскинска стомана. Никой не може да те пречупи. Чистата есенция на волята и любовта ти ще преживее всички несгоди на живота.

Мейлис не намери думи за отговор. Смущението й беше толкова силно, че сведе глава и завъртя тясната златна халка, която Тристан беше сложил на пръста й след размяната на брачните клетви. Все още не можеше да се отърве от учудването.

Безброй въпроси минаваха през главата й, но накрая се съсредоточиха върху най-важното.

— Защо аз?

— Защото те обичам. Защото не мога да живея без теб. Ти го знаеш.

— Ами останалото? Тази къща? Цялата тази тайнственост? Принудата?

— Предпазливост. Страх.

Въпросителният й поглед изтръгна от гърлото му странен звук. Той пристъпи до масата, където ги очакваше вечеря, и наля вино в прозрачните венециански чаши. Подаде й едната, вдигна другата в безмълвен поздрав и изпи виното на един дъх.

Въздъхна дълбоко, застана пред нея и заговори:

— Знаех, че ти никога, никога не би изчезнала доброволно. Ала едва по време на военната експедиция в Нормандия една случайна забележка на краля ми показа, че той знае нещо за теб, което му е извънредно неприятно.

Мейлис отпи глътка вино.

— Елеонор заповяда да ме отвлекат и да ме отведат във Фонтевро. От ревност. Надявала се да ме задържи там достатъчно дълго, докато Хенри ме забрави. Той… ядоса ли се много?

— Аз бях много по-ядосан. Бях толкова бесен, че исках веднага да потърся сметка от Елеонор и Хенри се уплаши. Разбра, че е направил грешка, затова ми заповяда да се върна в Нанси Хол и там да чакам заповедите му. Закле ми се, че ти си на сигурно място и ме помоли да имам търпение. Накрая ми заяви, че ако не му се подчиня, ще тълкува това като държавна измяна. Той е много чувствителен, когато става въпрос за честта му. Бих искал да проявява същата чувствителност и когато става въпрос за капризите на жена му. Едва не полудях от тревога за теб. Потеглих към Лондон веднага щом се получи вест, че кралят е умрял. Макар че разумът ми подсказваше друго, сърцето ми се надяваше, че ще се върнеш у дома за коронацията на Хенри Плантагенет.

— А годеницата, която те очакваше в Нанси Хол?

— Отдавна е омъжена за друг. Майка ми е властна жена, но не е глупава.

— А каква е тази къща?

— Подарък от кралицата за теб. Тя желае никога вече да не се чувстваш бездомница, дори ако това означава, че ти е подарила убежище, където можеш да се скриеш даже от съпруга си. Искаше да те изненада и да те обезщети. А може би и да ми напомни, че никога вече не бива да вгорчавам живота ти с мъжката си гордост. Не й се сърдя. Все пак прояви достатъчно чувствителност и не настоя да направим сватбено празненство. В края на краищата нейната глупава ревност е виновна да останем толкова време разделени.

— Остава да ми кажеш за принудата — въпреки че беше страшно развълнувана, Мейлис говореше строго и настойчиво.

Тристан остави чашата и я грабна в обятията си. Притисна я с такава сила, че тя се задъха.

— Заради теб едва не се скарах със своя крал. Не мога да живея без теб. Имам нужда от теб. Обичам те. Исках да ти дам свобода и смирено да чакам решението ти. Имах геройски намерения, но новата раздяла ми показа, че всичко това не е вярно. Истината е, че съм готов да направя всичко, да използвам всички средства, за да те завладея. Даже да прибегна до принуда и насилие. Трябва да се примириш с това. Всички трябва да се примирят — и мама, и баща ти, и дори всемогъщата интригантка Елеонор, кралицата на Англия.

Страстта и пламенността на любовното му обяснение извикаха сълзи в очите на Мейлис. Искаше да се огледа, да види стаята не с очите на гостенка, а на господарка, но не беше в състояние да свали поглед от Тристан. В момента, в който притежаваше всичко, за което беше мечтала, отново осъзна, че беше искала само едно. Него!

Прегърна го и усети отчаянието, което дебнеше зад многото думи. Този силен, сияещ рицар трепереше от страх да не загуби любовта й. Какъв подарък! По-красив и по-важен от тази къща и всички свързани с нея почести. Никога вече нямаше да се отдели от него.

— Ела! — Мейлис го бутна към леглото, чиито завивки бяха вдигнати. Джанис се бе погрижила за всичко. — Трябва да подпечатаме брачните си клетви и да наваксаме много изгубени нощи.

— С удоволствие ще участвам — гласът на Тристан звучеше задавено, пръстите му изведнъж станаха несръчни, докато развързваха панделките и шнуровете на красивата й сватбена рокля.

— Вземи камата — помоли нетърпеливо Мейлис.

— Искаш да унищожа тази невероятна рокля?

— Сватбата свърши. Вече няма да я нося.

Тристан последва съвета й. Само след минута сиянието на пламъците играеше по нежната кожа с цвят на слонова кост и по бронзовите крайници на съпруга й. Двамата се намериха в страстна бързина. Нямаха търпение за нежности и милувки, това щеше да дойде по-късно, животът беше пред тях. Тази вечер търсеха общата страст, искаха по най-бързия начин да намерят отново съзвучието на телата си и да изличат миналото.

Когато Тристан проникна устремно в нея, Мейлис изстена задавено. Сливането им взриви границите между насладата и болката. То отразяваше напрежението, потиснатия гняв и съмненията, които ги бяха измъчвали доскоро. Но когато достигнаха заедно върха, миналото се натроши на хиляди парченца и бе пометено от вълната на екстаза.

Когато Тристан се изля в нея с дрезгав вик, тя усети насладата му като своя и се понесе на вълните на никога неизпитвано блаженство. Могъществото на краля и кралицата беше всеобхватно и заплашително; те владееха живота на поданиците си, значи и техния живот, но в този миг, тяло до тяло, слети в едно, треперещи от преживяната наслада, Мейлис и Тристан бяха убедени, че нищо не може да влияе върху общия им живот.

Любовта им беше само тяхна.