Валери Лорд
Дуел на страстта (20)

Глава 20

Стаята ухаеше така силно на рози, че Тристан спря колебливо под арката. С този аромат бяха свързани толкова много спомени, че не можеше просто да ги прогони. Лятна нощ. Мейлис. Блясъкът на кожата й под лунната светлина. Чувството за чисто щастие.

Трябваше да мине време, докато се досети, че ароматът на розите отклонява вниманието му от важните неща. Заповяда си да подреди мислите си — розите украсяваха работната маса на императрицата. Тя проследи посоката на погледа му и се усмихна.

— Възхищавате се на розите ми ли, лорд Тристан? — прозвуча любезно гласът й. — Рядко се срещат мъже, които харесват рози.

— Напомнят ми за Нанси Хол, Ваше Величество — отговори Тристан. Това не беше цялата истина, но не беше и лъжа. — Дамите от Нанси Хол поддържат розова градина във вътрешния двор на замъка, за която се грижат с особена отдаденост. От няколко поколения насам розите са символ на щастието на семейство Д’Авал. Казват, че докато розите цъфтят, семейството ще се запази.

— Спомням си — императрицата плъзна пръсти по кадифените листенца. — Веднъж баща ви ми разказа семейната история. Дамата на Розовата кула и нейните дъщери са живи в съзнанието ми и до днес. Наистина ли склонността към страстна и романтична любов се е запазила в семейството ви през всичките тези години?

— Ние живеем в настоящето, Ваше Величество, не в легендите — отговори трезво Тристан.

Розите бяха женска работа. Неговата съпруга щеше да се занимава с тях. Един ден, когато щеше да бъде в състояние да погледне друга жена и да понесе мисълта, че тя ще ражда децата му, а не Мейлис от Балиол.

— За съжаление сте прав — отговори Матилда и му посочи стол. — Седнете, лорд Тристан, предстои ни дълъг разговор. Имам важна задача за вас и се надявам, че сте напълно възстановен след раняването.

— Да, Ваше Величество. Вашият лекар се справи превъзходно.

Тристан беше колкото учуден, толкова и облекчен, че императрицата забрави толкова бързо розите и романтичните спомени. Какво ли искаше от него майката на херцога?

— Както може би знаете, ние поддържаме труден мир с краля на Франция. Откакто синът ми се ожени за херцогиня Аквитанска, влиянието му се разшири от далечния юг до северните граници на Нормандия. Когато един ден седне на английския трон, ще има по-голяма територия, отколкото кралят на Франция.

Тристан я слушаше внимателно, питайки се какво означаваше това пространно обяснение. Много добре знаеше, че Хенри Плантагенет и съпругата му са най-могъщите васали на френския крал. Знаеше също, че без позволението на своя сюзерен двамата никога не биха могли да се оженят. Но това беше вече минало и не можеше да се промени. Междувременно Елеонор бе оповестила, че очаква второ дете от съпруга си, и Хенри беше прещастлив.

— Вероятно, когато се стигне дотам, очаквате трудности? — попита неутрално той.

— Не е нужно да ги очакваме. Вече са налице — отговори императрицата.

— Още от времето на Уилям Завоевателя има недоволни, които не желаят Нормандия да бъде управлявана от Англия. Но мисля, че и този път ще свикнат.

— Това важи за благородниците, лорд Тристан, но досега английските крале никога не са си имали работа с лично засегнат френски крал. Луи няма да се откаже. Вярно е, че след първия военен сблъсък с Хенри трябваше да се оттегли, но това не означава, че ще стои със скръстени ръце. Опитва се да работи срещу нас тайно. Има свои шпиони в Руан и в Англия. Стреми се да научава за плановете ни отрано и да ги осуетява.

Тристан кимна мълчаливо.

— Добре — императрицата стигна до същността на въпроса. — Естествено, ние също не стоим бездейни, а се стремим да получаваме тайна информация. За да опазим агентите си и техните свръзки, пишем писмата си до тях с таен код, който е много трудно да бъде разгадан. Така, ако някой от агентите бъде заловен, останалите няма да са изложени на опасност. Можете да си представите, че френският двор гори от желание да се добере до тайния код, за да разгадае тайната на нашите писма. Това е най-важната задача на агентите им.

— Ваше Величество е постъпила много умно с този код — кимна одобрително Тристан.

— Комплиментът не е за мен, лорд Тристан, а за моята талантлива тайна писарка. Тя предложи това решение и сама разработи системата на подреждане на думите с помощта на специален ключ. Оттогава нямаме нито един заловен агент в Париж.

Императрицата се облегна удобно на стола си и опря пръстите на ръцете си едни срещу други. Втренченият й поглед накара Тристан да се почувства неловко. Какво очакваше от него Матилда? Да работи като неин шпионин? Той не беше майстор на преструвките.

— Какво общо има моята задача с това, което ми разкрихте?

— Като имате предвид всички тези обстоятелства, сигурно ще разберете, че личната сигурност на моята тайна писарка е от огромно значение за мен. Нужен й е телохранител.

— Нима ме молите да охранявам една писарка?

Матилда го удостои с кратка усмивка.

— Тя е особена писарка, лорд Д’Авал. Поема огромен риск, защото се преструва пред целия двор, че е готова да ме предаде. Веднъж вече избягна на косъм покушение срещу живота си. Не искам отново да попадне в опасност. Държа на нея.

Тристан рязко вдигна глава. Тонът на императрицата не му харесваше. В главата му започна да се оформя ужасно подозрение.

— Искам да съставите отряд от способни мъже, който да охранява всяка крачка на младата жена — продължи с равен тон Матилда. — Естествено, вие ще бъдете командирът. Тя е готова да посети френския агент в градската му къща в Руан и да измъкне доказателства за предателството му. Вашата задача е да подпалите онова гнездо на плъхове и да хванете шпионите на крал Луи на местопрестъплението. Всички мъже и жени, които намерите в къщата, трябва да бъдат заловени живи и подробно разпитани. Искам в Руан да не остане нито един френски шпионин, ясно ли е? Но най-много държа да не падне косъм от главата на писарката ми. Вие трябва да ми гарантирате за нея с живота си.

— Ще ми кажете ли имена? — Тристан стисна юмруци, без да го съзнава.

— Главата на мрежата от агенти вероятно е Теобалд от Блоа. Срещата ще се състои в неговата къща. Той е свръзката, на която граф дьо Мерво е трябвало да предаде кода, щом го получи.

— Значи все пак… — рече тихо Тристан, преди да е успял да се спре. — Вашата тайна писарка е лейди Мейлис, нали?

— Точно така — императрицата отпусна ръце и се наведе към него през масата. — Ще позволите ли да попитам откъде знаете? Винаги съм се старала да крия това обстоятелство. Ако половината двор знае името й, тайната ми писарка вече няма да е тайна. Кой ви каза?

— Никой. Вие споменахте името на граф дьо Мерво. Знаете, че аз го спрях, когато щеше да убие лейди Мейлис.

— Продължавайте. Заключенията ви звучат интересно.

— Питах се какво я е накарало да се срещне тайно с човек като Мерво. Тя не е от жените, които си уреждат нощни срещи в градината.

— Значи я познавате?

— Не, откривам я благодарение на вашите думи. И сега съм изпълнен с ужасни опасения, че напразно я заподозрях и обидих.

— Никога не сте имали особено доверие в почтеността й, права ли съм?

Императрицата не го изпускаше от очи. Смяташе, че разбира какво става в сърцето му. Следващите му думи го потвърдиха.

— Осъдих я прибързано. Сигурно няма да се съгласи да бъде охранявана точно от мен. Тя не може да ме понася.

— Тук не става въпрос за лична чувствителност, лорд Тристан, а за бъдещето на херцогството и за живота на моя внук. Лейди Мейлис е получила сведения, че се готви покушение срещу малкия Уилям. Аз завися от честта и помощта на вашите хора. Вашият баща беше между най-верните ми рицари и съм сигурна, че ще последвате честния му пример.

Тристан знаеше, че е длъжен да отговори като човек на честта, все едно какво казваха чувствата му.

— Ваше Величество може да разчита на мен.

— Благодаря ви. А сега да обсъдим подробностите, лорд Тристан. Ето ви план на къщата на Теобалд от Блоа. Всички входове са отбелязани. Къщата се намира на брега на Сена, близо до новия каменен мост…

Трезвите обяснения на императрицата не попречиха на Тристан на друго ниво на съзнанието си да анализира шока, който му бяха нанесли разкритията й.

Мейлис не бе убила годеника си, а изменник на държавата. Историята с годежа беше измислена от императрицата, за да измами приятелите и съюзниците на Мерво. Тя знаеше, че всички са тръгнали да търсят убиеца и всеки от тях ще убие безмилостно Мейлис, ако научи истината.

— Няма ли начин да извадите писарката си от играта? — забрави той етикета и прекъсна императрицата. — Сигурно ще измислим как да изобличим предателите без нейната помощ.

— Теобалд от Блоа е братовчед на английския крал, лорд Тристан. Ако го обвиним в държавна измяна без убедителни доказателства и го екзекутираме, ще рискуваме договора за наследството, който осигурява короната на Хенри. Едва когато лейди Мейлис държи в ръцете си доказателството, че Блоа заговорничи с Луи зад гърба ми, ще можем да го арестуваме. Колкото по-тихо и незабележимо проведем акцията, толкова по-добре за всички ни. Разчитам на вас, лорд Тристан.

— Лейди Мейлис знае ли кой ще я охранява?

— Ще узнае, когато му дойде времето.

— Значи не знае. Вие трябва да й кажете.

— Толкова ли е важно за вас?

— Вие не знаете какво стои помежду ни…

— Не бъдете толкова сигурен — отвърна кратко императрицата. — Този път ще трябва да се доверите на женската интелигентност и сътрудничество. Нямате друг избор. Аз не ви оставям друг избор.

Отговорът обясняваше много неща.

— Значи тя ви е разказала за нас?

Матилда се направи, че не е чула въпроса му. Удари с длани по документите пред себе си и погледна строго изправения пред нея рицар.

— Ще съберете хората, които трябва да ви придружат, от личната гвардия на херцога и ще ги задължите да пазят абсолютно мълчание. Ще им обясните задачите. Срещата е определена за утре след вечерната молитва. Щом доставите предателите в затвора, незабавно ще ме уведомите. Искам лично да присъствам на разпитите.

Тя освободи Тристан с церемониален жест. Не желаеше повече въпроси. Искаше само покорството му.

Покорство, което му беше много трудно.

Когато Тристан излезе, императрицата си разреши да се усмихне. Беше разбрала, каквото искаше, да знае. Тристан д’Авал, упоритият саксонец, обичаше Мейлис също така страстно, както тя него. И двамата обаче не бяха в състояние да се приближат един към друг и да изяснят недоразуменията от миналото. Да видим какво ще се случи, когато външните обстоятелства ги принудят да общуват, каза си доволно тя.

Матилда не бе устояла на изкушението да събере двамата дебелоглавци заедно. Не толкова, защото искаше да доведе до добър край натоварената им с конфликти любов, колкото защото й беше интересно как ще се проявят двата силни характера, когато ги принудят да действат според собственото си убеждение. Сигурно всеки от тях ще се старае да пази другия от опасности — Матилда беше убедена в това.

Тристан прозря намерението й и първоначалният му гняв отстъпи място на хладен размисъл. Щом Мейлис трябваше да рискува живота си за императрицата, той беше длъжен да е близо до нея, за да предотврати най-лошото. Защо се бе съгласила на това опасно начинание? От лоялност към императрицата или от любов към сина й?

В първия случай съществуваше малък шанс въпреки всичко да я спечели за себе си. Ако тя го обичаше така пламенно, както той нея, може би щеше да постави любовта над всички недоразумения и да му прости заблудите. Тогава имаше надежда.

Във втория случай не можеше да стори нищо друго, освен да опази живота й, а после колкото може по-бързо да се върне в Англия. Тогава вече нямаше да има смисъл да гони неизпълнимата си мечта. Майка му отдавна настояваше в писмата си, че е крайно време да се върне. Не можеше да разбере какво го задържа след сключването на мира.

Мейлис.

Толкова дълго си беше забранявал да произнася името й, че сега спомените го завладяха с голяма сила. Между тях беше и заредената с емоции сцена на пролетния празник. Мейлис със затворени очи… устните на херцога върху пръстите й… Нима не знаеше, че се изправя срещу Елеонор Аквитанска? Защо продължаваше по този път?

Тристан слезе в помещенията на охраната и се опита да се съсредоточи върху задачата си. Беше му по-лесно да пази живота на Мейлис, отколкото да я разбере.