Дженифър Блейк
Испанска серенада (11)

Глава единадесета

Вестта за предстоящото състезание се разпространи из балната зала като пожар. Сеньора Гевара изписка ужасено, но иначе всички приеха с възторг възможността за нови забавления. Гостите на губернатора бяха толкова нетърпеливи, че дори славният момент на свалянето на маските мина някак бегло. Несъмнено, точно такава бе целта на Рефуджо, между другото, разбира се.

Рефуджо, хората му, Филип и неколцина негови другари напуснаха бала. Останалите гости ги последваха, почти не остана някой, който да пропусне очакваното зрелище. Като пъстри ята хората се изсипваха надолу по стълбището на величествената губернаторска резиденция, подвикваха на слугите си, търсеха конете или каляските си. По пътя през града към шествието се присъединиха всякакви хора — закъснели минувачи, хора без ранг и благороднически титли, изпечени от слънцето прислужници, улични търговци, музиканти, та дори и матроси от доковете. Те охотно тръгнаха с помпозното шествие на благородните господа, продължаваха да си пият, да се смеят и да си подвикват, недоумявайки какво точно става.

Пилар зае място в каляската на сеньора Гевара, просто побърза да се качи преди доня Луиза, без да чака покана. Приеха я обаче твърде хладно. По-възрастната дама й отправи укоризнен поглед, убедена, че в центъра на цялата непристойна афера стои именно Пилар.

Пилар предполагаше, че Рефуджо и хората му ще се бият най-напред помежду си и после ще включат в борбата и Филип, но когато стигнаха на плажа, противниците вече се бяха разделили на групи. Филип беше избрал трима от своите приятели да се бият с него. Имаха достатъчно шпаги, коне и дори импровизирани щитове — предостатъчно за осемте участници. Двама от тях помагаха в момента на Чаро да завият конете със защитните помпони, докато Филип, Балтазар и Енрике затъпяваха остриетата на шпагите.

Пилар скочи от каляската и си запробива път през шумната тълпа към Рефуджо. Той беше захвърлил мавританската си роба, беше свалил вълненото покривало от главата си и бе останал само по туниката без ръкави и тесните си панталони. Той точно проверяваше юздата на коня си и се опитваше да успокои животното, твърде неспокойно от шумотевицата на все по-нарастващата тълпа и от трепкащата светлина на факлите.

Той забеляза Пилар чак когато тя застана до него.

— Да не би все пак да си решила да ни дадеш благословията си? — запита той весело. — Или насам те води чисто злорадо любопитство?

— Последното, разбира се — отвърна Пилар кратко. — Ще ми обясниш ли, моля те, какво целиш с целия този театър?

— О, с удоволствие, кара! Безспорно имаш право да получиш обяснение. Какво по-точно те интересува?

— Излагаш на опасност както моя, така и своя собствен живот. Защо го правиш?

— Целта ми беше да се измъкна незабелязано около цялата тази шумотевица при свалянето на маските. Няма нищо страшно. Знаеш ли колко тъмно може да стане на плаца, ако факлите угаснат?

— И това трябва да ме успокои, така ли? Могат да те убият!

— А ти ще плачеш и ще избягаш след това с победителя.

— Това е най-смешното нещо, което съм чувала от тебе! Какво да го правя този твой Филип Гевара?

— Точно това се питам и аз — Рефуджо говореше замислено, но явно искаше да я дразни.

— На тебе всичко ти е все на шега. Не можеш да очакваш, че стига да посочиш някого с пръст и той ще тръгне да се бие за тебе. Просто търсиш на кого да си изкараш лошото настроение, откакто дон Естебан ти се измъкна. А може би търсиш и нещо като отдушник за войнствените импулси на собствените си хора.

— Ето, виждаш ли, знаех си, че не си сляпа.

— О, разбирам те много добре. Ти се опитваш да дадеш добър урок на Филип Гевара.

— Урок по фехтовка и по езда? Какво говориш! Та нали той твърди, че е най-добрият по тези две дисциплини на целия остров!

— Урокът би могъл да бъде и по дискретност.

— Виж, това не е лоша мисъл. Ако поражението го научи да си държи устата и ако поохлади малко неговото любовчийство, значи ще бъде по-добър човек. Разбира се, след това ние вече няма да има къде да живеем, но пък ще бъдем в по-голяма безопасност.

Пилар го погледна. Положително след днешната вечер те няма да бъдат желани в дома на сеньор Гевара, но беше наистина по-добре да са на друго място. Върху личността на граф Гонзалво беше хвърлена сянка на съмнение и за в бъдеще семейство Гевара щеше да ги наблюдава по-зорко. Но какво ли ще стане с вдовицата, която им беше осигурила подслон в този дом?

— А какво ще стане с доня Луиза — попита Пилар.

— Да прави каквото намери за добре.

— Какво ще стане, ако бъдете победени?

— Разбрали сме се, победителят ще целуне най-красивите дами.

— Съвсем не питам за това.

Рефуджо се разсмя развеселен:

— Зная, зная. Нали все пак имам очи на главата си! Виждам, че имаш много панделки. Моля те да ми дадеш едничка!

Преди тя да успее да отговори, една от панделките, които бяха вързани отпред на елечето между гърдите й, беше развързана и измъкната от мястото й. Пилар усети топлото докосване на пръстите му, а след това и леката хладина от това, че елечето вече не беше толкова силно стегнато. Тя бързо вдигна ръка, за да поприбере отвореното място и изгледа мрачно Рефуджо.

Той срещна погледа й, докато обвиваше корделата около ръката си, завърза я на здрав възел, като остави крайчетата да се веят на вятъра. След това я хвана за ръка и я отведе до стола, който бяха приготвили специално за нея. Той й помогна да се настани, поклони се леко и се отдалечи. Пилар изведнъж осъзна, че той специално е предвидил това място за нея, бил е убеден, че въпреки изразеното нежелание, тя все пак ще дойде.

Останалите участници в състезанието последваха примера на Рефуджо и потърсиха благосклонни дами. Младите хаванки руменееха, извиваха очи, но все пак подадоха на своите поклонници кърпички и панделки. Балтазар взе парченце от роклята на Изабел. С преиграна вежливост Енрике се обърна към доня Луиза и я помоли за една от панделките на вдовишкото й боне.

Чаро се отпусна на едно коляно пред Пилар.

— Ще получа ли и аз една панделка, мадам, за да възхвалявам добродетелите ви?

Как можеше да му откаже това благоволение, което с нищо не я задължаваше и всъщност нищо не означаваше? Той не откъсваше поглед от нея, докато тя измъкна още една лента и я привърза на щита му. След това Чаро посегна към ръката й и я поднесе до устните си, с поглед, изпълнен с обожание.

— Няма да ви разочаровам! — каза той, скочи и изчезна от погледа й.

Състезателите обикаляха плаца, мереха и размерваха, маркираха, проверяваха почвата или се занимаваха с оръжието си. Събираха се на групички, оживено разискваха възможните стратегии. Тълпата зад Пилар ставаше все по-многобройна. Недалеч от Пилар, също на столове, бяха настанени губернаторът и съпругата му. Музикантите от бала, към които сега се бяха присъединили и няколко улични музиканти с дайрета и хармоники, подхванаха жива мелодия. Продавачи на портокали и сладкиши високо хвалеха стоката си, като напомняха, че на зазоряване започват постите. Препирните и залаганията ставаха все по-разгорещени — всички считаха, че мъжете от острова са къде-къде по-добри.

Рефуджо и хората му се бяха отдръпнали в единия край на плаца, скупчени съвсем близко един до друг. Когато се разпръснаха и се обърнаха, всички видяха, че са свалили ризите и туниките си и са почернили лицата, ръцете и горната част на тялото си с мазнина и сажди. Така те излагаха беззащитно телата си на ударите противниците, но пък в тъмнината почти не се виждаха и щеше да е трудно да бъдат улучени, бяха станали почти невидими. Пилар различи ясно белега на гърдите на Рефуджо. Какво ще стане, ако го ранят пак на същото място? Самата мисъл за това я ужасяваше, изобщо не можеше да си представи как ще издържи на това състезание. Но останалата публика явно нямаше никакви задръжки. Тя изпадна във възторг от тактиката на Рефуджо, новите залагания ясно показаха това.

Филип и приятелите му протестираха, та се наложи да предложат и на тях мазнина и сажди. С великодушен жест Филип отказа да приеме. Не желаеше да се унизи дотолкова, че да се прави не невидим с някакви чернилки. Пилар не можа да чуе какво му отговори Рефуджо, но видя как Филип се врътна и се върна при другарите си. В погледа, който отправи към Пилар, имаше смесица от ярост, желание и недоверие, но той не направи опит да се приближи до нея.

Рефуджо излезе напред, същински гладиатор, тръгнал към арената, поразкрачи крака, отпуснал шпага, и заговори на присъстващите:

— Приветствам Ви, вас, жителите на този приказен остров! Поздравяваме ви с добре дошли на последното събитие от тазгодишния карнавал! В знак на това, че ние високо ценим вашето гостоприемство, организираме състезание, в което ще се оценява сръчността, силата и ездаческото изкуство. Нека всички, които мечтаят за храбри дела и рицарска чест, да се присъединят към нас. А ако не желаете да участвате, дайте ни подкрепата на вашите аплодисменти! Ще мерим сили не за да пролеем кръв, а да обуздаем високомерието си, не за да отнемаме живот, а да честваме живота!

Той обясни правилата на играта. Ще бъде турнир в истинския смисъл на думата, ще се води борба до край. Остриетата на шпагите са притъпени, но все още могат да нараняват. Разрешени са удари, но не и пробождания. Щом някой започне да кърви, той се счита за убит и трябва да напусне полесражението. Онзи, който изтърве оръжието си, се счита за пленник и може да се откупи само срещу заплащане. Боец, който изпадне в безсъзнание, може да бъде или спасен от приятелите си, или пленен от враговете си. Ако някой свали противника си от седлото, не е задължен и той да слезе от коня и може да продължи да се бие яздейки коня си. Победител в турнира ще се счита онзи, който остане последен прав, въпреки че боят може да приключи по всяко време, ако една от страните се обяви за победена. Съдията на срещата също има право да прекрати борбата. Двете враждуващи страни са решили да възложат тази длъжност на една красива дама: сеньорита Венера де ла Торе. Ето след малко тя именно ще подаде сигнал за започване…

Думите на Рефуджо бяха прости и ясни. Той прикани зрителите да вземат участие и обяви какво да очакват. Множеството посрещна с одобрителни възгласи и овации неговите обяснения.

Пилар знаеше, че имаше и още една причина Рефуджо и хората му да свалят ризите си. Те явно искаха да дадат на Филип и неговите приятели, неопитни в боя, известно справедливо предимство — много по-лесно е да нараниш до кръв едно голо тяло.

Рефуджо наподоби нещо като кратък поклон, обърна се и се метна с гъвкаво движение на коня си. Застана в центъра на импровизираната арена, изчаквайки всеки един от участниците да излезе, да бъде представен със съответния ритуал и да се поклони пред съдията и публиката. След това състезателите се отправиха към конете си и застанаха зад чертите, ограничаващи двата края на плаца… Забодоха в пясъка запалените факти, за да ги угасят. Настъпи тъмнина.

Във внезапно настъпилата тишина се чу шумът на океана и тихото просвирване на пясъците под ласката на вятъра. Изпръхтя кон. В далечината се надлайваха кучета. Някой шумно кихна и се чу приглушен смях на жена.

Редиците на ездачите се очертаваха в слабата светлина на нощното небе.

Пилар нямаше представа как трябва да оповести започването на турнира. Някъде зад нея се разнесоха тихи, ситни удари на барабан, които ставаха все по-гръмки. Тя се озърна, за да намери нещо, с което да произведе някакъв по-силен звук. В тъмното не се виждаше нищо. Изведнъж забеляза пъстрите панделки на роклята си, които светлееха в тъмнината. Би могла да пожертва още една от тях. Тя се изправи и размаха лентата високо над главата си, така че да я осветят лунните лъчи. Остави я да се повее на вятъра и я хвърли към средата на арената. Панделката се плъзна във въздуха като птица и кацна, все още белеейки се, на земята. Точно в този момент биенето на барабана престана с един последен, призивен удар.

Сякаш самата нощ избухна във викове, възгласи, тропот на копита, последвани от звънтене и удари на шпаги, тъпи сблъсъци на щитове, стонове и проклятия. Един от конете се изправи на задните си крака, друг изви глава и излезе от реда, за да бъде веднага изтласкан назад от останалите.

Тълпата се поокопити, започна да реве неистово, да окуражава бойците. Множеството се люшкаше, всеки се блъскаше, за да вижда по-добре. Стигна се до сбивания. Жените също подскачаха и протягаха вратове, за да не изпуснат нещо, но веднага надаваха писъци и извръщаха лица в престорен ужас.

Пилар стоеше неподвижно, стиснала юмруци. Беше й противно да гледа, но не се решаваше да си тръгне.

Един от конете се подхлъзна. Ездачът се освободи със скок и се опита да избегне удара на противника. По едрата снага и черната мазилка по торса можеше да се предположи, че е Енрике. Той хукна да хване подплашения кон, преследван от противниковия ездач. Конят препусна в галоп по брега и изчезна. Сега Енрике се обърна да посрещне лице в лице противника си. Приклекна и избегна ловко удара, като стискаше здраво в ръка шпагата си. Най-неочаквано той се наведе ниско и мина под корема на коня, изскочи от другата страна и с рязко движение смъкна ездача на земята. На лунната светлина блесна острие, на ризата на мъжа се появи голямо черно петно. Енрике се метна на седлото на чуждия кон и го пришпори към мястото, където кипеше боят.

Барабанът тревожно заби. Раненият се олюля към края на арената и приятелите му се втурнаха да му помогнат. Оставаха още седмина.

Пилар следеше напрегнато всяко движение. Изведнъж й се стори, че двама от хората на Рефуджо си размениха удари! Сигурно се е заблудила! Или може би е бил някой зле премерен удар, попаднал случайно върху щита, който тя видя! Затаи дъх, цяла изтръпнала. Знае ли човек какво може да се случи в тази вихрушка от удари и бясно препускащи коне?

Но между острите викове, които посрещаха и изпращаха всеки удар, сега се издигна един спокоен, културен глас, който обясняваше всяко движение, всяко париране и коментираше допуснатите грешки. Множеството слушаше, ще не ще, този урок, смееше се и бучеше.

Противниците на арената станаха по-предпазливи, ударите им бяха по-обмислени, продиктувани не от ярост и жажда за мъст, а от пресметлива решителност.

Луната се скри зад облак и бойното поле сякаш изчезна от погледите им. Хората на Рефуджо се стопиха като някакви сенки, които изскачаха от мрака, нанасяха удара си и отново се сливаха с тъмнината. Шпагите им трескаво се въртяха във въздуха, проблясваха искри, остро звънтяха при всеки удар. Местните коне, чувствителни животни, неподготвени за такова сражение, ставаха все по-неспокойни, изправяха се и цвилеха при всеки удар, засегнал техния ездач.

И точно тогава Чаро напусна боя. Пилар не видя какво точно стана. Само до преди миг той бе в центъра на битката, точно там, където се разменяха най-бързи удари, но след това Рефуджо издаде някаква заповед, която накара Чаро да свали щита си и да насочи коня си извън схватката, тексасецът се смъкна от седлото, като говореше тихичко на коня си, за да го успокои, след това го поведе към Пилар. Сега вече тя видя кръвта, която се стичаше от една тъмна резка на бузата му. Пилар протегна ръка да го докосне, но той бързо извърна глава и застана мълчаливо да наблюдава биещите се.

Пилар се питаше дали той не вини нея за цялата тази битка и своето нараняване. Може, разбира се, да е просто сърдит, че е трябвало да напусне борбата. Това сигурно е нанесло силен удар върху гордостта му.

Сега вече картината на боя показа предимствата на едната страна. Мъжете без ризи изтласкваха противниците си, които отстъпваха стъпка след стъпка. Все по-ясно проличаваше преимуществото на Рефуджо и хората му — и по ловкост, и по неизчерпаема сила. Филип и двамата му съратници се биеха добре, но вече личеше, че са победени.

— Дяволе проклет! — възкликна Чаро, без да отклони поглед от гледката.

— Какво става? — попита Пилар стреснато.

— Сега се сетих, кой ме удари.

Тя погледна разкривеното му от гняв лице и погледа му, отправен към Рефуджо.

— Да не искате да кажете, че…

— А кой иначе?! Изглежда искаше да изравни силите, преди да изпълни наказателния си удар… — Чаро опипа лицето си с пръсти. — А може би и това тук да спада към неговото отмъщение…

— Не мога да проумея какво би могъл да цели с това.

Чаро я изгледа с безизразен поглед.

— Наистина ли? — тихо попита той.

Пилар не можеше да повярва. Тя продължаваше да се вглежда в очите му, когато около тях се разнесоха нестройни уплашени гласове.

Тя обърна очи към битката с разтуптяно сърце. Три… не, четири от конете лежаха на земята. Животните ритаха и се търкаляха всред седла и ездачи. Изглежда един от конете се беше наранил и падал, събаряйки и останалите. Един ездач в бяла риза лежеше с лице към земята. Останалите мъже се опитваха да помогнат на конете да се изправят и се оглеждаха оръжията си. Луната бе изплувала от облаците и осветяваше цялата сцена.

Пилар видя Филип да се измъква почти изпод краката на Рефуджо. Проблесна острие. Свистенето на удара към Рефуджо прозвуча остро в нощта.

Рефуджо пресрещна удара с щита си и дебелата кожа, опъната върху дървото на щита, се разцепи като тънка коприна. След това Рефуджо парира умело с шпагата си оръжието на противника и отстъпи малко назад. Ударите продължаваха да отекват. Стоманата на двете шпаги звънтеше при всеки удар. Противниците отново се раздалечиха. Рефуджо каза нещо — прозвуча като предупреждение. Филип се засмя и отскочи назад, но само за да се втурне отново в атака.

Множеството замря. Не остана човек сред публиката, който да не разбра промяната — шпагата в ръцете на Филип не беше с притъпено острие!

Сега вече ударите се сипеха светкавично. Конете се бяха изправили вече на крака, останалите състезатели наблюдаваха борбата със свалени шпаги.

Рефуджо посрещна атаката на Филип с овладяна сила и пестеливи движения. Личеше си обаче, че се е отказал от досегашната си сдържаност. Той притискаше мощно Филип и след това отново отскачаше. Не му позволяваше да осъществи нито една сполучлива атака. Филип се отбраняваше. Биеше се отчаяно.

Очите на Пилар я заболяха от взиране. Изведнъж дочу зад гърба си трескавата молитва на жена. Сеньора Гевара! До дамата беше застанала доня Луиза, с блеснали от възбуда очи.

Тълпата реагираше бурно — съветваха, предупреждаваха, ревяха, спореха. Чаро стоеше като истукан, стиснал конвулсивно дръжката на шпагата си. Но когато усети върху себе си погледа на Пилар, извърна към нея тревожното си лице:

— Ще го убие! — каза той. — За Бога, Рефуджо ще го убие!

Филип продължаваше да отстъпва. По лицето му рукна пот, ударите му ставаха все по-тромави. Бе зашеметен от студената пресметливост на офанзивата.

Острието припламна във въздуха и изби шпагата от ръката на Филип. Пилар изтръпна. Рефуджо трябва да бъде спрян! На мига! Но как?… Но да! Тя е съдията, тя има право да прекъсне тази жестока безсмислена борба!…

— Стой! — извика дрезгаво тя и се втурна към арената. — Стига! Спрете! Веднага!

Рефуджо се поколеба за миг, но веднага продължи атаката, целият лъснал от мазнина и пот. Ударът му бе съвършено премерен и точен. Филип се опита да парира и да отбегне острото ухапване на стоманата. Но беше твърде късно.

Филип извика и рухна на колене. Рефуджо отстъпи. Лицето му беше странно спокойно и безизразно, когато забоде шпагата си в пясъка. След това самоуверено се обърна и тръгна към Пилар. Пилар напразно се бореше със сълзите си, безпаметна от ужас и отчаяние.

Зад Рефуджо тя видя Филип, който се изправи с мъка, подкрепян от притеклите се приятели. На бялата му риза тъмнееше голямо петно.

Тя погледна отново Рефуджо, застанал пред нея. Но сега в тревогата на очите й просветна и лека усмивка. Рефуджо я хвана за раменете и я притегли към себе си. Приведе се и парна леко с устни устата й. Гласът му беше мек и дълбок, когато каза високо:

— Въздържах навреме ръката си, повелителко моя и се явявам да получа наградата. Играта свърши.