Брайън Перо
Ключът за Браха (8)

7
Завръщането на Йон Пречистващия

Беорф бе тръгнал по следите на забягналия готвач, който, след като бе препускал цяла нощ, спря на една поляна, недалеч от границата на кралство Берион. Момчето видя как някакъв мъж изникна от гората. Беше висок и силен на вид и носеше дебела яркочервена ризница. Яздеше огромен ален кон. На щита му беше изобразен герб с огромни змийски глави. Когато рицарят смъкна шлема си, Беорф разпозна Йон Пречистващия. Широк белег прорязваше лицето му. Бившият владетел на Брател велики още носеше татуирана на челото си думата „убиец“. Изглеждаше още по-зъл и порочен от преди. Тъкмо той бе обвинил родителите на Беорф в магьосничество и бе заповядал да ги изгорят.

Преобразен като див звяр, Беорф тихо се промъкна колкото може по-близо до двамината, като се постара да остане незабелязан. Скрит в сянката на дърветата в края на гората, която обграждаше поляната, беоритът чу как готвачът казва:

— Скоро господарят на Берион ще излезе от града. Трябва да отиде в някаква пустиня. Пазителят на маските също ще бъде с него, но… той изглежда напълно безобиден. Не разбрах много добре какво се е случило с него. Нещо като състояние на вцепенение. Господарят ще бъде съпровождан и от големите чернокожи воини и едно момиченце. Внимавайте с нея, тя има голяма магическа сила. Разкри ме само с един поглед. Тя чете в душите на хората като в отворена книга.

— Проследиха ли те? — изсъска Йон Пречистващия.

— Не, разбира се! — отвърна доносникът и нервно се огледа.

— Ето ти трийсетте златни монети. — И Йон хвърли в лицето му малка кожена кесийка.

— Съжалявам, господарю, но ние се бяхме разбрали за петдесет — недоволно каза готвачът.

Без да промълви нито звук, Йон внезапно извади меча си от ножницата и с един удар преряза гърлото на своя шпионин. Тялото на готвача се строполи тежко на земята. С върха на острието рицарят закачи за връвта кесийката със злато.

— Ето така се правят икономии! — измърмори той, докато прибираше оръжието си.

Йон се огледа внимателно, сложи отново шлема си и потегли в галоп към гората. Скоро изчезна от погледа на Беорф, който остана далече назад, скрит зад дърветата. Беоритът си каза: „На всяка цена трябва да се върна в Берион и да предупредя Жюно“.

Спазвайки всички предпазни мерки, младият мечок пое по обратния път. Ала щом излезе на открито, Беорф подскочи — пред него стоеше Йон Пречистващия. Рицарят свали шлема си и самодоволно заяви:

— Мечките не подскачат така, Беорф Бромансон! Ти си твърде едър и прекалено тромав, за да се скриеш добре в гората. Нищо ли не си научил от родителите си? Е, може би вината не е тяхна… умряха толкова млади!

Беорф отново прие човешки вид, като за всеки случай запази дългите си нокти и страховитите си мечешки зъби. С тези оръжия не се боеше от никого.

— Ах, колко ме е страх! — подигра се Йон. — Знаеш ли, след последната ни среща в Брател велики твоят приятел Амос непрекъснато ми досажда. Сега ми разкажи за него и ми обясни най-подробно какво става в Берион.

— Никога! Няма да научите нищо от мен! — гордо изръмжа едрият младеж.

— Добре… добре… Значи ще бъда принуден да те убия! — Рицарят невъзмутимо започна да вади меча си от ножницата.

Без повече да му мисли, Беорф се хвърли върху Йон. Ухапа го свирепо по врата, точно под дясното ухо. Рицарят се смъкна от коня и повлече със себе си младия беорит. Веднага щом се озоваха на земята, двамата отново скочиха на крака. Йон размаха огромния си меч с две ръце.

— Бях забравил, че човеко-мечките понякога крият изненади! Знаеш ли, че бяха нужни дванадесет от моите рицари, за да усмирят баща ти? Мръсно животно! Майка ти също трудно я пленихме, но за нея използвах хитрост. Казах й, че вече сме те взели за заложник и ако не слуша, ще ти прережа гърлото! Тя ни последва, без да се съпротивлява… После я изгорихме жива. Майка ти беше една сантиментална глупачка, младежо!

Побеснял, Беорф отново скочи върху Йон. Този път рицарят не се остави да бъде изненадан и го посрещна с мощен удар на меча, който разкъса левия му хълбок.

Момчето падна на земята, примряло от неописуема болка.

— Горкият Беорф! — присмя се Йон. — Колко жалко! Последният от фамилията Бромансон скоро ще напусне този свят…

И Пречистващия нанесе силен удар с крак в раната на противника си. После заби дълбоко меча си в бедрото на Беорф. Превъзмогвайки болката, момчето скочи и с един удар на лапата си разкъса металната ризница на рицаря. Мъжът се просна на земята, но също бързо скочи на крака. При гледката на обилно кървящия Беорф Йон възкликна:

— Ако разполагах с армия от човеко-животни като теб, щях да покоря целия свят без ни най-малко усилие! Много си силен за дванадесетгодишно хлапе! Я виж какво направи с бронята ми! Това е впечатляващо! Жалко, че трябва да те убия!…

— Ела! — изрева обезумелият Беорф. — Ще видим кой от двамата ще оцелее! Никога не съм се боял от смрадливи плъхове като теб!

Беоритът още не беше завършил, когато получи здрав юмручен удар в лицето, който му счупи носа, ала все пак успя да избегне нов вражески удар с меч. За зла беда, коляното на Йон улучи стомаха му и за миг дъхът му секна. Олюлявайки се, той се опита да ухапе Пречистващия по ръката, но безуспешно. Тогава по него се изсипа същински порой от ритници и юмруци. Въпреки неимоверната сила на рицаря, Беорф все още се държеше на крака. Най-сетне, с окървавено лице и покрит с дълбоки рани от мощните атаки на Йон, момчето намери опорна точка. Опряло гръб на едно дърво, то успя да се поокопити. Главата му се въртеше, а болката бавно го парализираше. Дочу гласа на рицаря:

— Сбогом, глупако!

Мечът на Йон Пречистващия прониза тялото му.

— Това острие — добави Йон — отравя смъртоносно всеки, до когото се докосне. Смятай се за осъден. Ако не умреш от раните, ще умреш от отровата, която вкарах в кръвта ти!

За пореден път, воден от силата на отчаянието, Беорф се хвърли срещу Йон. Тази последна атака на беорита му донесе успех. Единият му нокът се заби в окото на противника. Рицарят зави от болка и като забучи пак меча си в тялото на момчето, изрева:

— Няма ли най-после да умреш, мръсно животно? Няма ли да пукнеш веднъж завинаги?

Олюлявайки се, Йон едва успя да се качи на коня си. Раненото му око кървеше обилно. Потегли в галоп, оставяйки полумъртвия Беорф проснат на земята. Три пъти отровното острие на рицаря бе пронизало тялото на момчето. То затвори очи, усмихна се и кротко си рече: „Скоро ще видя родителите си…“

* * *

Владетелят Жюно бе пратил хората си да преровят и най-закътаното местенце на Берион. Всички се върнаха с празни ръце. Беорф бе изчезнал и никой не знаеше къде може да е. Рицарите бяха претършували старателно целия замък, без да пропуснат тайниците и таваните. Бяха ходили дори в гробищата, ала всичко бе напразно! Никаква следа, никакъв знак или съобщение!

В суматохата Лолия бе помолила да приготвят тялото на Амос колкото е възможно по-скоро. В тежка и безрадостна атмосфера Жюно избра двадесет от най-добрите си рицари за пътуването. Заедно с догоните, общо четиридесет души щяха да потеглят към пирамидата в пустинята Махикуи. Преизпълнен с тревога, Жюно реши да тръгне без Беорф. Владетелят напусна любимия си град с надеждата, че Урбан и Фрила Дарагон скоро ще открият младия беорит.

Тялото на Амос бе поставено в специално оборудвана носилка. Увито в многобройни и фино избродирани савани, то почиваше в една плетена люлка, която щеше да омекотява неравностите на пътя. Колата с носилката бе покрита с платно, достатъчно плътно да го предпази от жарките лъчи на слънцето. Четири великолепни коня бяха впрегнати да теглят тялото на Пазителя на маските, което се полюляваше във въженото си легло над провизиите и инструментите, необходими за пътуването. Жюно застана начело на групата, даде заповед и целият кортеж потегли за дългото двумесечно пътешествие.

След като пътуваха цял ден без никакво произшествие, в края на една поляна, където възнамеряваше да устрои лагер за нощувка, господарят на Берион съзря тяло, проснато на земята. Предчувствайки нещастието, Лолия веднага даде знак на хората си да направят каквото трябва. Те незабавно донесоха посинялото, бездиханно тяло на Беорф. Жюно се хвърли върху момчето и веднага установи, че сърцето му още бие.

— Бързо! — извика той. — Още е жив! Трябва да се лекува! Веднага да го пренесем в Берион! Малко време му остава! Сърцето му бие много слабо!

Лолия пристъпи напред, сложи длан върху челото на момчето и заяви:

— Душата му се е вкопчила в живота. Той не иска да ни напусне. Беорф се съпротивлява с всички сили, но няма да понесе пътуването до Берион. Подгответе лагера, аз ще се заема с него. Доверете ми се, Жюно, знам как да го върна от царството на сенките.

Жюно веднага се разпореди да издигнат палатка за Беорф и Лолия. Младата кралица бързо се зае с тежката си задача и нареди незабавно да й донесат десетина пиявици. Бе забелязала, че раните на Беорф са пълни с отрова. Кръвта му трудно се съсирваше. Петима догони навлязоха в гората, за да изпълнят колкото може по-скоро заповедта на Лолия. Тя поръча също да й се намерят черни свещи, урина от бременна кобила и една кокошка. Няколко рицари тутакси се отправиха към най-близкото село. Лолия се наведе над Беорф и прошепна в ухото му:

— Знам, че можеш да ме чуеш. Трябва да живееш, Беорф. Успокой се и дишай дълбоко. Сърцето ти бие равномерно и времето ти още не е дошло. Смъртта не те е пожелала. Довери ми се. Ще те измъкна оттук.

Лолия продължи да окуражава Беорф до завръщането на догоните и рицарите. Когато вече притежаваше всичко, от което се нуждаеше, постави пиявиците по тялото на ранения. После запали свещите и започна странен ритуал. С кокошката в ръце, момиченцето започна да танцува около тялото и да призовава гуеда. Говореше се, че тези алчни и опасни привидения постоянно се мъчат да изтръгнат душата на живите същества от плътската им обвивка. Тъкмо те предизвикваха смъртоносните катастрофи, опасните срещи и злощастните случайности в живота. Черпеха сили от енергията, която се поражда при отделянето на душата от тялото. Точно над тялото на Беорф, пред Лолия се появи един гуеда. Грозното, бледо и хилаво лице придоби очертания в прозрачен светложълт облак.

— Какво искаш от мен? — прошепна той.

— Заповядвам ти да върнеш душата на това момче! — твърдо изрече тя.

— Не си ти тази, която може да ми заповядва, вещице! — отвърна гуедата. — Тази душа се бори с всички сили, но аз съм решен да спечеля битката! Доставя ми огромно удоволствие. От нея тегля невъобразима жизнена сила!

— За последен път ти казвам, гуеда — заплаши го момичето, — отстъпи ми го и ще можеш да си отидеш в мир.

— Никой не може да заповядва на един гуеда! — викна прозрачното лице. — Какво можеш да ми сториш?

— Познавам пътищата на Древните народи, магиите на първите земни царе — гордо и самоуверено обяви момиченцето.

— Лъжеш!

— Добре тогава… сам си го изпроси, гаден вампир!

Лолия се приближи до гуедата, произнесе няколко думи на древен език, сграбчи призрака и с едно движение го хвърли в тялото на кокошката. Плененият дух започна да се мята във всички посоки. Кокошката изскочи от палатката като обезумяла, изпратена с доволна усмивка от кралицата.

— Това ще те отучи да обсъждаш заповедите ми! — извика подире й кралицата, която вече не сдържаше бурния си смях. — Хайде, бягай! Тази вечер ще ядем кокошка, глупав гуеда! С удоволствие ще те изпечем!

Тя се обърна към Беорф и продължи със заклинанията си:

— Сега вече не се страхувам за душата ти. Ще излекуваме раните и животът ти ще бъде спасен. Докато съм край теб, никой гуеда не ще се осмели да си пъха носа в моите работи. Те са глупави и страхливи! Нека ти обясня, Беорф. Знам, че можеш да ме чуеш и е важно да проумееш съвсем ясно етапите на твоето оздравяване. Ти си поел силна отрова. Пиявиците по тялото ти по естествен път ще я изсмучат. После сами ще се отделят от теб. Щом отвориш очи, ще ти дам един от моите оздравителни сиропи, приготвен с урина от кобила. Ще видиш, не е много вкусен, но е ефикасен. Ще оздравееш още по-бързо от страх да не ти дам още една чаша!

В този момент Жюно влезе в палатката:

— Как е той?

— Спасен е — отвърна Лолия.

— Това е прекрасно — въздъхна с облекчение владетелят на Берион. — Току-що открихме тялото на един от моите готвачи. Бедният човек е бил обезглавен. Странно… Това е същият онзи човек, когото ти преследва с нож в замъка. Беше го обвинила в предателство. Лолия… кажи ми… знаеш ли нещо, което не ми е известно?

— Знам много неща, които не са ви известни — усмихна се кралицата.

— Знаеш ли кой е ранил Беорф и е убил този готвач? — попита разтревожен Жюно.

— Търсете змия — каза Лолия. — Голяма разгневена змия!