Брайън Перо
Ключът за Браха (1)

Пролог

Преди много, много години в прекрасната страна Махикуи се издигал величествен град. Наричали го Браха, което на махитски език означавало „чудото на света“. Огромната пирамида в центъра на града сама по себе си била достойна да бъде наричана чудо. Махитите, мирен и дружелюбен народ, живеели там в спокойствие и безметежност в продължение на векове. Но боговете завидели на хората за цялата тази красота и се наговорили да присвоят безценното съкровище. Като обединили божествената си сила и могъщество, те предизвикали невиждано бедствие, което погребало град Браха. Страховита пясъчна буря засипала града и преобразила земите наоколо в гола пустиня. Тогава „чудото на света“ преминало в друго измерение и станало пристан за душите на всички земни същества, които се разделяли с живота си.

Оттогава градът бил наричан с ново име — Градът на мъртвите. В него имало Съд, който се произнасял за земните дела на всички души. В съдебната зала имало две врати, едната водела в рая, а другата — в ада. От някогашния град Браха останал единствено върхът на пирамидата, който се подавал от пустинния пясък. Разказва се също, че боговете посадили и едно необикновено дърво, което давало плодове от светлина и можело да направи бог от всяко живо същество. Върху голяма метална врата, охранявана от двама пазачи, били написани следните загадъчни слова:

Този, който умре и се върне към живота,

този, който отплава по Стикс и открие пътя си,

този, който отговори на ангела и победи демона,

той ще намери ключа за Браха.

С времето тази история се превърнала в легенда, която вековете постепенно заличили от спомените на хората.