Брайън Перо
Ключът за Браха (16)

15
Докладът на Сянката

След като прекара няколко дни в чакане в свърталището на гилдията на крадците, Амос видя, че Сянката се завръща. Бавно тръгна към него. Тялото на Сянката докосна тялото на Пазителя на маските. Той веднага разбра, че съществото пред него не се изразява с думи, а използва други начини за общуване. Сянката направи още крачка напред и сля газообразното си тяло с това на Амос. След миг в ума на момчето пъзелът се подреди.

Сянката бе провел своето разследване в съдебната палата. Като приемал формата на един или друг от служителите, на предмет или статуя, той бе подслушал разговорите на съдиите и бе разбрал същността на заговора, който се кроеше срещу Амос. Както момчето предчувстваше, ставаше дума за сложна машинация, в която то бе само една пионка. Планът беше разработен от Сет, който смяташе да подари армия на Йон Пречистващия, за да завладее света в негово име. След като бе отвлякъл Форсет, бога на Справедливостта, той явно знаеше, че вратите на Браха ще се затворят.

Ганхаус, Уриел и Йерик също бяха участници в заговора. Сет наивно вярваше, че Амос ще намери ключа за Браха и ще отвори прохода между мъртвите и живите. Но съдията Ганхаус вече имаше други планове. Той искаше да запази ключа за Браха за себе си и да стане божество. Ето защо Йерик вървеше по петите на Амос. Мисията му беше да информира Ганхаус за всяка негова стъпка и да насочи момчето към ключа за Браха веднага щом Форсет, подложен на мъченията на бога-змия, проговори. В удобния момент убиецът Уриел щеше да се освободи от Амос и да занесе ябълката на светлината — ключа за Браха, на своя брат.

В цялата тази машинация, където всеки от участниците работеше за собствените си интереси, се бе родила и нова интрига. Това, което богът-змия също не бе предвидил, беше, че барон Самди, който от стотици години таеше надежди да възстанови господството на драконите на Земята, щеше да се възползва от плана на Сет за собствените си цели. След изчезването на драконите баронът изпълняваше дребни и незначителни поръчки на боговете. От съжаление боговете на доброто го назначаваха в администрацията на различни гробища по света и с контрола над пристигащите в Браха души. Изпадналият в немилост бог помогна за осъществяването на плана на Сет и доведе Амос в Града на мъртвите. Баронът в действителност се нуждаеше от време, докато се роди Кюр, първият от новите дракони. Всъщност баронът се надяваше Амос да се провали, за да се освободи от него. С един куршум три заека! Щеше да премахне Пазителя на маските, като го остави да си гние в Браха, да изпрати Кюр да убие Йон Пречистващия, земния слуга на Сет, и да възроди една дребна заплаха. Войната между боговете беше и същевременно война между боговете на злото.

След като завърши доклада си, Сянката се отдели от тялото на Амос. В този момент в стаята влезе Аркийон, черният елф.

— Е, доволен ли си от работата на Сянката? — обърна се той към момчето.

— Да, много съм доволен. Но обясни ми, Аркийон, защо боговете не излязат в пряк двубой? Защо винаги трябва да прибягват към земните същества?

— Много просто, приятелю! — изсмя се елфът. — Защото са безсмъртни! За тях една битка не е кой знае какво. Няма да спечелят нищо, ако се бият помежду си, защото са недосегаеми за смъртта. За тях Земята е огромна шахматна дъска, където те разиграват жестоките си партии. Създават правилата по време на играта и всеки иска да излезе победител. От едната страна е доброто, от другата е злото, а между тях, върху дъската с фигурите, сме ние. Ние — елфите, вие — хората, а също и драконите, джуджетата, гоблините, феите и всички останали създания в света. Всички ние сме тук, за да играем тяхната игра, да водим техните битки, да жертваме живота си като пешки. Твоята мисия като Пазител на маските не е да помогнеш един или друг да победи. Твоята мисия е да спреш играта, за да може светът да живее в мир!

— Дааа… разбирам добре какво искаш да кажеш — каза Амос, наблягайки на всяка своя дума. — Мисля, че знам как да оправя положението и да спра проклетата шахматна партия! Имам план, но ми трябва помощ. Ще ми помогнете ли?

Аркийон се усмихна широко.

— Ние със Сянката отдавна чакаме да ни падне някакво развлечение. Угосил също ще бъде очарован да ни даде едно рамо.

— Приближете се, приятели. Ето какво ще направим — започна Амос с нескрита гордост.

* * *

Йерик пристигна на мястото на срещата, задъхан от бързане. Амос го чакаше край един голям манастир, точно до пустеещия градски площад. Секретарят започна нервно:

— Но къде бяхте? Всички ви търсят… да речем… от няколко дни… Ние… как да кажа… много се разтревожихме. Един черен елф… дойде да ми каже, че ме чакате тук… Но какво става?

Съвършено спокойно Амос попита:

— У теб ли са десетте златни монети, които елфът ти каза да донесеш?

— Да… да… но бих искал да разбера… да речем… — отговори му Йерик, докато протягаше кесийката. — С какво… тези десет… с какво тези пари могат да ви бъдат от полза?

— Благодаря — усмихна се Амос. — Ти ме предаде, Йерик. Сега знам всичко от начало до край. Знам, че ключът за Браха е ябълка от светлина, знам, че Ганхаус я иска за себе си, известни са ми плановете на Сет и знам също, че Уриел чака удобния момент да ме хвърли в Стикс и да ме унищожи завинаги. За твое съжаление, всичко свършва тук.

— Но… но… как можете? — заекна Йерик.

В този момент Сянката прие формата на секретаря. Приличаше досущ на него и по същия начин държеше главата си под мишница.

— Ама какво… какво става? — разтревожи се силно Йерик.

— Сега аз съм на ход! — отговори Амос. — Съжалявам, но твоята роля в тази партия приключи!

Амос се засили и с мощен ритник изпрати главата на Йерик във въздуха. Тя падна точно в центъра на площада. Ужасен, секретарят се развика:

— Но… какво става?… Защо?…

— Внимавай с ухапванията! — надсмя му се Амос.

Точно в този момент три черни песа със свиреп вид и оголени зъби се материализираха на площада. Амос добре познаваше това място. Неотдавна бе попаднал тук случайно и едва успя да се измъкне от лапите на тримата осквернители на гробници, превърнати в кучета-пазачи след проклятието на един монах. Докато Йерик още се опитваше да каже нещо, главата му вече подскачаше като топка между лапите на едното и зъбите на другото. Амос се обърна към Сянката:

— Сега, когато изглеждаш като Йерик, иди в съдебната палата и се опитай да разбереш къде е дървото на живота на Браха. Сет сигурно вече е накарал бога на Справедливостта Форсет да проговори. А Йерик трябваше да ме насочи към ключа за Браха. Върни се с тези сведения. Аз пък имам да уреждам други сметки.

Сянката тръгна незабавно. Амос сграбчи безглавото тяло на Йерик и се запъти към парка, където бе срещнал Анжес. Лишено от главата си, тялото на секретаря последва момчето безпрекословно. На същата пейка Анжес все така очакваше своя любим Петен. Мечът на баща й все така беше забит в шията й и тя отчаяно се оглеждаше на всички страни. Обърканите й мисли бяха почти осезаеми, а очите й — плувнали в сълзи. Амос, уловил тялото на Йерик за ръка, се приближи към нея:

— Ето го и Петен, скъпа Анжес! Открих го заради вас. Неговата любов към вас, раздялата ви и мисълта, че никога повече няма да ви види, са му стрували главата! Но уверявам ви, че това е той!

— Петен! Петен! — възкликна Анжес, обезумяла от радост. — Ето те най-сетне! Благодаря ти, младежо, за всичко ти благодаря! Сега сърцето ми е свободно и душата ми намери покой. Благодаря ти още веднъж!

Анжес нежно подхвана тялото на Йерик и се скри в парка, като го милваше и го покриваше с целувки.

„Не е зле! — каза си Амос. — Остава ми да уредя едно последно нещо“.

Пазителят на маските се запъти към улицата, където обикновено седеше венсенк, двуметровият скелет. Когато го откри, той извади кесията, която бе получил от Йерик, и я подхвърли на гиганта с думите:

— Вземете, приятелю, ето с това ще си откупите костите от онзи професор по анатомия! Надявам се, че скоро ще го срещнете!

Скелетът заподскача от радост, благодари горещо на момчето и хукна към дома си, за да скрие парите. Амос доволно потърка ръце и се засмя. Но когато се обърна, за да поеме към свърталището на крадците, се натъкна на стена. Момчето бързо се огледа и видя, че целият град бе изчезнал. Като отстъпи няколко крачки, разбра, че се намира в подножието на голямата пирамида на Браха. Как се бе озовал тук? За части от секундата той се бе пренесъл от града до пирамидата. Нищо не разбираше!

Внезапно мощна светлина бликна пред очите му, разцепи камъка и образува врата. Оттам излезе прекрасен ангел. Имаше дълги руси коси, зелени очи, от които струеше светлина, мощни бели криле и нагръдник, покрит със злато и скъпоценни камъни. Кожата му беше бяла като сняг, зъбите му бяха съвършени, а по лицето си нямаше нито една бръчица. Беше по-висок от скелета на венсенк, а мускулите му изглеждаха прекомерно развити. На пояса си носеше голям кристален меч. Амос отстъпи няколко крачки пред това създание, излъчващо сила и мощна енергия. Ангелът застана пред Амос:

— Ти ли си този, който търси ключа за Браха?

— Да — почтително отговори Амос. — Аз съм.

— Ето че се намираш пред вратата, която води към дървото на живота — продължи небесният воин.

— Как дойдох тук? — стеснително попита момчето.

— Няма път, нито пътека, които да водят до тази врата. Идва само този, който го е заслужил. Първо трябва да поискаш да откриеш дървото на живота. После трябва да извършиш три добрини, три важни дела, които да донесат успокоение и щастие на отчаяни души. Ти даде на кучетата от манастира главата на едно отвратително същество, на един предател, който заслужаваше това наказание. Така освободи тримата мъже от проклятието.

— За да намерят покой, те трябваше да накажат друг крадец за греховете му. Благодарение на теб сега почиват в мир. Освен това ти намери Петен за Анжес и сега тя е щастлива. А последният ти щедър жест към венсенк те доведе тук, пред мен. Твоето благородство и стремежът ти да помагаш на другите сами ти откриха пътя, който води към божественото.

— Много благодаря, обаче… какво… какво трябва да направя сега, за да вляза?

— Тялото ти вече е в пирамидата — отговори ангелът. — Практически ти вече си вътре. Но за да се върнеш към живота, трябва да разгадаеш три гатанки. Три въпроса, които да преценят твоя ум и находчивост. Дори един грешен отговор е достатъчен, за да те върне обратно в Браха. След това ще бъде невъзможно да се видим отново. Само веднъж ти се дава шансът да станеш бог! Ако отговориш и на трите, тялото ще ти бъде върнато и ти ще трябва да се изправиш пред следващия пазач. Той е силен демон, който ревниво пази дървото на живота. Той също ще те подложи на изпитание.

— Чудесно — отвърна Амос. — Задайте въпросите си, аз съм готов.

— Ето първия: кой обгръща целия свят, но не среща себеподобен?

Амос се замисли мъничко и отговори:

— Слънцето! С лъчите си обхваща целия свят и не среща себеподобен.

— Добър отговор! — възкликна пазачът. — Ти наистина имаш божествена закалка, младежо! Сега вторият ми въпрос: кое храни малките си деца, а поглъща големите?

— Морето — уверено отвърна Амос. — То храни хората, а поглъща реките.

— Браво! Ти за пореден път ме изненада — с възхищение заяви ангелът. — Последен въпрос: кое е това дърво, което е наполовина черно и наполовина бяло?

Амос сериозно се замисли. Знаеше, че при такива загадки най-вероятно дървото е метафора на живота. Някакъв символ. Помисли за дървото на живота, за безсмъртието и за своята мисия на Пазител на маските и накрая каза:

— Дървото, което е наполовина черно и наполовина бяло, е човешката душа. Всеки човек притежава душа, която си има една бяла страна, свързана с доброто, и една лоша, свързана със злото, също като дните, които се редуват и отминават.

— Ти издържа успешно първото изпитание — обяви ангелът. — Влез. Ще съединя тялото с душата ти, за да се слеят в едно цяло.