Брайън Перо
Ключът за Браха (4)

3
Ритуалът

От една седмица Лолия и нейните воини живееха в замъка на Берион. Догоните вече бяха привикнали с обичаите в тази далечна страна, но присъствието им подхранваше слухове и сплетни в града. Жителите, които досега не бяха виждали хора с черен цвят на кожата, разправяха най-невероятни измишльотини, някои от които бяха чисти клевети. Страняха от тях, а техните бойни татуировки им правеха огромно впечатление. Най-тесногръдите разправяха, че това били дяволи, пратени на Земята, за да завладеят града. Огънят на пъкъла ги бил овъглил и катраненочерната им окраска била оставена като отличителен белег.

Но Жюно бе взел мерки и бе наредил на глашатая си да предупреди всички поданици за присъствието на високопоставените гости. Пак през устата на своя говорител той бе наредил на населението да се отнася с подобаващо уважение към странните воини. Ала по-лесно е да пробиеш в непристъпна крепост, отколкото в сляпото невежество и малцина обърнаха внимание на това послание. Жените забраняваха на децата си да напускат домовете. Мъжете се събираха по кръчмите и крояха планове как да ги прогонят.

Догоните долавяха тази враждебност, когато се разхождаха из Берион, затова предпочитаха да си стоят в замъка. Това още повече подхрани слуховете и навсякъде по улиците, къщите и на пазарския площад вече се говореше, че тези мъже тайно са превзели града. Разправяха също, че владетелят Жюно, пленник на непознатата магия, бил подписал договор с боговете на злото, според който всички негови поданици трябвало да бъдат погубени. Надигаше се лавина от страх и за да я предотврати, Жюно си налагаше да се разхожда ежедневно из града, за да успокои съгражданите си. Но всеки негов призив за приятелство с догоните беше разбиран превратно. Представителят на гилдията на търговците дори го обвини, че заговорничи със силите на злото. Всеки ден владетелят се връщаше в замъка все по-отчаян и разтревожен. Тлееше бунт, който постепенно подкопаваше доверието на берионците в техния господар.

— Какво да сторя? — попита Жюно, след като сподели този деликатен проблем с Амос. — Знам, че си твърде млад, приятелю, но макар и на дванадесет години, ти си по-мъдър от повечето мои белобради съветници. Усещам как бавно губя контрол над положението. Имам нужда от помощта ти. Искам да удовлетворя желанието на населението, но същевременно не мога да прогоня гостите си. Предложих им гостоприемство, а когато давам нещо, никога не си го искам обратно.

— Трябва незабавно да намерим решение — отвърна Амос. — От три дни се опитвам да говоря с Лолия, но тя стои затворена в стаята си и не иска да излезе. Вече не се храни. Не знам какво става. Няколко часа преди да изчезне в стаята си, я сварих да яде камъчета в двора на замъка. Изглеждаше като див звяр, който замисля някаква злина. Лолия си говореше сама, като непрекъснато повтаряше името Кюр. Нямам представа кой е той. Разговаряше с него, сякаш е пред очите й. Едва я докоснах по рамото, а тя ме отблъсна яростно и дори изръмжа. Оттогава не съм я виждал. Всички догонски воини изглеждат съвършено нормални, макар че кралицата им като че ли не се чувства много добре. Помолих Беорф да бди край вратата на стаята й. И аз не знам какво да сторим, Жюно. При първата ни среща тя ми разказа за своя духовен водач, барон Самди, за когото според нея трябва да извърша нещо. Светът на мъртвите искал да се свърже с мен. Нещо повече, тя почти ми предрече смъртта на Беорф. Съвсем откровено Лолия ми каза също да не й се доверявам. Вече не знам какво да мисля за всичко това. Имам лошо предчувствие. Трябва да ти призная, Жюно, че вече нямам същото доверие в Лолия. Нейната двойственост ме смущава. Намирам я за странна, прекалено спонтанна и непредвидима.

— Знаеш ли, Амос — подхвана Жюно, — че тя подгонила един от готвачите с нож? Искала да го убие, защото бил предател. Крещяла, че има лоши очи. Не знам какво означава това, но бяха нужни трима от моите хора, за да й попречат да извърши убийство. Когато е разгневена, тя е силна и могъща… Същински звяр!

— Един ден моят баща ми разказа една история, която ми се струва подходяща за нашата ситуация. Три риби плували спокойно в едно езеро, когато забелязали рибарска мрежа. Първата предусетила опасността и веднага напуснала това място.

Другите две не ги било грижа и скоро се озовали в клопката. Едната от двете риби разбрала колко критично е положението, обърнала се по гръб и се направила на умряла. Рибарят искал да занесе на семейството си пресен улов, хванал я и я хвърлил на брега. С умели движения с опашката рибата се примъкнала до езерото и така спасила живота си. Преодоляла опасността с хитрост. Третата риба, която била неспособна да предвиди как ще се развият събитията, свършила в тигана на рибаря. Поуката от тази история е проста: хората, които не са прозорливи или находчиви пред лицето на опасността, винаги свършват живота си в нечий стомах.

— Аз — заяви Жюно — никак не се доверявам на това момиче, макар да е кралица. Представяш ли си, тя коли пилета, за да гадае бъдещето по техните вътрешности. На два пъти го е направила пред моите прислужници, а след това се заключвала в стаята си. Една от тях ми го каза.

В този момент Амос вдигна очи към звездното небе. Двамата с Жюно се намираха във вътрешния двор на замъка. Момчето каза:

— Нещо ми подсказва, че тази вечер ще имаме вести от Лолия. Погледни, Жюно, има пълнолуние и блясъкът на звездите е особено силен. Имам лошото предчувствие, че през тази нощ ще умра.

Тъкмо тогава при тях се втурна Беорф. Беше задъхан и силно възбуден.

— Тя излезе от стаята си! — извика той. — Лолия тръгна към града с хората си!

Двете момчета и владетелят бързо напуснаха замъка. На пазарския площад Лолия и нейните воини вече бяха запалили голям огън. Нашарени и облечени в тигрови кожи за случая, догоните обкръжиха огъня и започнаха да думкат. Имаха големи барабани и множество други малки ударни инструменти. Жителите на Берион, въоръжени с гребла, лопати и търнокопи, предпазливо се приближаваха към необичайното сборище.

Тътенът на барабаните бавно се засилваше. Застанала боса край огъня, Лолия започна да танцува. Беше облечена в жълта ритуална роба, а на колана си носеше дълъг нож. Лицето й бе нашарено с бяло. Отдалече приличаше на мъртвешка глава. Жюно заповяда на рицарите си да бъдат готови да задържат тълпата или да укротят гостите. Втрещени, Амос и Беорф се спогледаха без думи. Биенето на тъпаните ставаше все по-настойчиво и ритъмът на танца се ускори. Жюно се наведе към Амос:

— Спомних си твоята история с рибите и мисля, че мрежата е хвърлена и вече е твърде късно да бягаме. Надявам се на твоята находчивост, за да ни измъкнеш, приятелю.

— Не ми остава друго, освен да се престоря на умрял — пошегува се Амос.

Скоро ритъмът на барабаните завладя целия площад. Движенията на младата кралица бързо хипнотизираха присъстващите. Никой не можеше да помръдне. Жителите, както и рицарите, наблюдаваха спектакъла в пълно вцепенение. Волята им ги бе напуснала, а омагьосващият звук от инструментите ги приковаваше на място. Изведнъж, незнайно как, всички започнаха да отмерват ритъма с крак. После, също като пленници на музиката, бавно се размърдаха. Звукът проникваше в тях, завладяваше съзнанието им. Лолия скачаше, крещеше и движенията й ставаха все по-бързи.

Луната, кръгла и светла, се покри с черна пелена. Почти напълно омагьосан от танца, Амос схвана, че това е лунно затъмнение. До него танцуваше Беорф, наполовина човек, наполовина мечка. Дебеланкото беше изпаднал в транс и се мяташе на всички страни като риба на сухо. Всички около Пазителя на маските сякаш бяха загубили разсъдъка си. Жюно, размахал ръце, танцуваше без задръжки, а много от рицарите му се търкаляха по земята.

В мига, когато луната изчезна от небесния свод, Лолия внезапно спря и посочи Амос с пръст. Привлечено от необяснима сила, момчето премина през тълпата и се присъедини към кралицата в средата на кръга на догоните, до големия огън. Лолия извади церемониално ножа от калъфа. Барабаните млъкнаха. Магията секна и зрителите спряха да танцуват. Пред очите на тълпата, която бавно възвръщаше разума си, Лолия свирепо намушка Амос в корема и извика:

— Вратата е отворена!

Пазителят на маските усети силна пареща болка да го пронизва от край до край. Фрила Дарагон нададе вик на ужас, когато видя единствения си син да се свлича на земята. Амос чу сърцето си да бие… няколко удара… все по-слаби и по-слаби, а после спря.

Рицарите се спуснаха към догоните, за да ги обезвредят. Ала те не оказаха никаква съпротива. Урбан Дарагон се хвърли към сина си, докато Жюно, парализиран от разигралата се сцена, заекваше:

— Трябваше да се досетя… Трябваше да знам…

Потънала в сълзи, Фрила се добра до мъжа си. Урбан, ридаещ край безжизненото тяло на детето си, вдигна глава и промълви с неизразима болка:

— Той е… той е мъртъв!

В този момент отекна мощният и яростен рев на младия мечок. С мощен скок Беорф се хвърли върху Лолия и с един удар на лапата си я просна на земята. Докато се готвеше да я захапе за гърлото, тъмнокожата кралица успя да прошепне:

— Това беше единственият начин да премине… Той не е мъртъв наистина… Повярвай ми!

Докато Беорф затваряше паст, предвкусвайки кръвта на жертвата си, луната отново се появи на небето. Жюно ревна:

— Хвърлете ги зад решетките! Кралицата да е сама! Завържете я!

Младият беорит разхлаби хватката си и изхриптя в ухото на момичето:

— Ще те накарам да си платиш за това, което направи! Кълна ти се, ще си платиш!