Брайън Перо
Ключът за Браха (14)

13
Истината

Амос и Аркийон бяха седнали на една маса и разговаряха. Тук беше и Сянката, придобил физическия облик на елфа, който делеше една дълга пейка с Угосил варварина.

— Как да ти го обясня най-просто? — започна водачът на гилдията. — Ключът за Браха е… това е една легенда, страховита легенда, която предвещава края на времето, края на всичко. За щастие малцина знаят тази история…

— Не разбирам — прекъсна го Амос. — Според онази прословута легенда ключът бил изработен от ключар елф по поръчка на първия магистрат на Браха. После, когато му отказали да го върнат сред живите, той скрил ключа и го омагьосал така, че само живо същество да може да се сдобие с него. Следователно в царството на мъртвите този ключ не може да бъде взет! А нали тъкмо той отваря вратите на рая и ада? Легендата споменава и за някакъв страшен пазач, така ли е?

Аркийон застина в израз на недоумение, докато слушаше този разказ, и не отговори. Сянката тихо се разсмя, а Угосил, който така и не разбра нищо от цялата история, се чешеше по главата.

— Ама какви ни ги разправяш, Дарвиш Шосет? — с насмешка подхвърли елфът. — Кой ти разказа тази смешна история? Мисля, че някой те е изпързалял, млади приятелю! Ключът за Браха не е ключ, а ябълка!

— Какво? Ябълка ли каза? — извика Амос, невярващ.

— Да, господине, ябълка — самоуверено потвърди елфът. — Мисля, че е време да свалиш маската, Дарвиш. Ако искаш да ти помогна, трябва да ми кажеш кой си ти всъщност и какво търсиш тук, в Браха.

Амос си даде сметка, че играта му бе продължила твърде дълго и реши да разкаже с най-големи подробности какво го бе довело в Града на мъртвите. Разкри истинското си име, призна, че е Пазител на маските и разказа цялото си приключение в Брател велики. После заприказва за Лолия, за догоните, за барон Самди и Беорф. След това описа ритуала, при който младата кралица бе отнела живота му, пътуването си по Стикс, пристигането в съдебната палата. Амос говори повече от час. Аркийон и Сянката жадно попиваха думите му и не го прекъснаха нито веднъж. Колкото до Угосил, той много скоро заспа: всичко това беше непосилно сложно за него.

— Значи така! — възкликна елфът в края на разказа. — Мисля, че си бил жертва на манипулация от самото начало на пътуването, та до днес. Ако ми позволиш, ще изпратя Сянката да поразпита в съдебната палата. Той ще ни разкрие някои подробности за заговора срещу теб.

— Съгласен съм — кимна Амос.

— Тръгвай, Сянко! — заповяда Аркийон. — И се върни с цялата истина!

Сянката се дематериализира и тутакси изчезна.

— Ти, Амос, остани тук — продължи елфът. — Тук ще бъдеш на сигурно място. Ще назнача храбрия ми Угосил за твой личен страж… когато се събуди. Погледни го само, спи като бебе. Май вече е забравил, че е мъртъв!

— Аркийон, има нещо, което трябва да знам. Какво е ключът за Браха?

— Ще ти обясня, млади приятелю — каза елфът след кратък размисъл. — Ключът за Браха е част от една легенда, която се е родила при създаването на този град. Когато боговете единодушно избрали погребания в пясъците град Браха да стане мястото на Страшния съд, посадили едно дърво. То било ябълково дърво, чиито плодове били от светлина и всъщност било дървото на вечния живот. Който вкусел от плодовете на тази ябълка, веднага се превръщал в безсмъртен. Ключът за Браха — това е ключът на живота. Това е най-великото тайнство на битието за всички земни създания. Ако схрускаш една от тези ябълки, ще станеш бог, Амос! Плодовете даряват с безсмъртие само живи същества, ето защо душите на починалите, като теб и мен, не могат да видят това дърво.

— Разбирам…

— В тази прословута легенда — продължи Аркийон — е казано също, че този или тази, който отхапе от свещения плод, ще отвори врата между царството на мъртвите и това на живите. Браха ще се освободи от всичките си призраци, които ще завладеят Земята и ще предизвикат пълното разрушаване на света. Преди малко ми говореше за барон Самди.

— Да, Лолия, младата кралица на догоните, каза, че той бил неин духовен водач.

— Барон Самди е нещо много повече. Той е върховният бог на една изчезнала раса, която наричат Древните. Другите богове го смятат за незначително бивше божество, за дребен второкласен служител, но той всъщност притежава ужасна власт. Лолия е… негова дъщеря!

— Лолия е дъщеря на бог?! — извика Амос поразен. — Но откъде знаеш всичко това?

— Знам го, защото съм елф. Живея на земята от хиляди години и от доста време съм тук, в Браха. Елфите са пазители на информация, която е недостъпна за човешките същества.

— Обясни ми тогава кои са Древните, онзи изчезнал народ, на който барон Самди бил върховен бог.

— Тази раса е живяла много преди мен. Когато съм се родил, били останали само неколцина от тях. Всички те били изтребени от хората.

— Защо?

— Заради несметните им богатства. Древните живеели в огромни пещери дълбоко в планините и спели върху легла от злато и скъпоценни камъни. В главите си имали блестящи камъни, наречени драконити, които били много търсени и ценени от магьосниците. За да запазят магическите си свойства, тези камъни трябвало да бъдат задигнати от жив дракон. Именно в една такава експедиция, когато придружавах особено заслепени от алчност хора, загубих живота си. Най-големият ми недостатък, моята алчност, стана причина за гибелта ми.

— Но кои все пак са тези Древни?

— Това са… драконите! — Гласът на Аркийон леко потрепери. — Лолия е… как да ти кажа… тя е първият дракон, който скоро ще се роди на Земята. Както знаеш, боговете отново са във война. Доколкото разбрах, твоята мисия е да възстановиш равновесието в света. Значи светът в момента е в състояние на дълбока нестабилност. Барон Самди е избрал на чия страна да бъде. Той се готви да възстанови на Земята господството на драконите, за да си отмъсти на хората. Боговете си служат с теб, за да осъществят тъмните си кроежи.

— Ако схващам добре — обобщи Амос с тревога в гласа си, — един бог на злото ме използва, за да открия ключа за Браха и да отворя вратата между света на живите и света на мъртвите. Ако изпълня тази мисия, ще стана бог, а стотици призраци ще завладеят Земята и ще предизвикат края на света! Аз ще спася кожата си, но същевременно ще предизвикам световна катастрофа! Ако барон Самди занесе тялото ми в пустинята Махикуи и го постави на върха на тази пирамида, значи той играе ролята на всемогъщия бог, който ме използва. Този барон разчита на моя провал в Браха. Ако се проваля тук, в Града на мъртвите, той ще се освободи завинаги от мен и след няколко десетилетия ще контролира света с драконите си. Каквото и да направя, ще предизвикам края на света. Това е безизходица! Аз съм в капан! Няма начин да се измъкна от това…

В стаята настъпи тежка тишина. Навел глава, Аркийон размишляваше. Смазан от собствените си заключения, Амос усещаше как го завладява дълбоко отчаяние. Тъкмо в този момент Угосил се събуди. Докато се прозяваше, той изръмжа:

— Трябва всичко да изтриеш… Трябва да се върнеш назад и да започнеш всичко отначало!

— Млъкни! — кресна му Аркийон. — Не виждаш ли, че се опитваме да мислим?

Амос скочи на крака, хвърли се на шията на Угосил и като го целуна по челото, му извика с въодушевление:

— Ти си гений, храбри Угосил! Истински гений!