Кир Буличов
Приключение в бъдещето (34)

Глава XIX
Двете Али

Мила се сбогува с тях и хукна нагоре към класната стая.

Непосредствено пред вратата се сблъска с Алиса и Юлия.

— Ах! — Мила вторачи в Алиса огромни очи, притисна се до стената и почака, докато тя влезе в стаята.

— Какво й става? — попита Юлка. — Гледаше ни като привидения.

— Не знам — отговори Алиса. — Всичко ли ми е наред? Обувките ми правилно ли са обути?

— Всичко ти е наред.

— И на тебе също. Руткевич е наплашена от нещо.

Мила побърза към мястото си, без да поглежда някого и без да чува как децата, обкръжили Алиса, шумно си припомняха вчерашния ден. Боря Месерер й подари нов портрет: Алиса с шахматна корона. Той не приличаше на оригинала, но всички много се смяха.

— Къде е Фима? — попита Алиса, като се оглеждаше.

Вече би звънецът, Ала Сергеевна щеше да влезе всеки момент, а Фима още го нямаше.

— Ще се побъркам! — изплаши се Юлка. — Ами ако са се докопали до него? Мила, ти не видя ли Фима Корольов?

— Не — отговори Мила, като прелистваше учебника.

Но очите й нищо не виждаха — тя чакаше всеки момент вратата да се отвори и да влязат доктор Иванова и директорът на болницата, от която бе избягала опасната Алиса.

— Алиса — попита Коля Садовски пред целия клас, — имаш ли познат един дебелак?

— Какво? Къде го видя?

Мила Руткевич чу и примря: нима този Садовски ги е подслушал?

— Къде го видя? — повтори Алиса.

— Разкарах го — каза Коля, — обърках го, както Иван Сусанин поляците в гората.

Вратата на класната стая бавно се разтвори.

„Те са! — помисли си Мила. — Сега ще започне.“

Но това бе чисто и просто Фима Корольов.

— Световен номер! — развика се той, като се хвърли към учителската маса. — За пръв път на екрана!

— Фима, ти си полудял! — викна Катя Михайлова. — Сега ще влезе Ала.

— Няма — отговори Фима. — Тя разговаря с някакъв дебелак в коридора на първия етаж. Имаме на разположение пет минути. Моля за внимание!

Фима отвори чантата си и извади шашардисано коте.

— Внимание! — продължаваше Фима. — Виждате суперкотката Алиса. Тя може да брои до сто!

В този момент влезе Ала Сергеевна.

Учителката се спря до дъската, без да набелязва Фима, който ловеше избягалото пот масата коте.

— Това шести „Б“ клас ли е? — попита Ала Сергеевна, като че ли не идваше тук почти всеки ден.

Но в този въпрос нямаше нищо учудващо.

Щом Мила Руткевич доведе пиратите в училището, те забързаха към учителската стая и застанаха зад ъгъла, като наблюдаваха учителите. Когато Ала излезе от учителската с дневник в ръка, на който с едри букви пишеше „6-ти «Б» клас“, Веселчак У веднага се изправи пред нея:

— Една минута, уважаема учителко. Имам да ви казвам две думи от изключителна важност.

А Плъс, превърнал се в Ала, побърза за третия етаж. И за да не се изложи, първото нещо беше да попита:

— Това шести „Б“ клас ли е?

Истинската Ала никога не би задала такъв въпрос. Тя би казала: „Корольов, веднага прекрати това безобразие!“ И затова класът бе направо изумен от такъв странен въпрос. Алиса веднага разбра, че нещо не е в ред, наведе се и си скри лицето. А Коля Садовски, който умееше да се шегува не навреме, високо каза:

— Не, това е втори „А“ клас.

Изведнъж за общо учудване Ала Сергеевна отвърна:

— Не може да бъде! Пак лъжеш, момче!

Ала Сергеевна така да каже на Садовски? Това беше немислимо!

Учителката оглеждаше класа, направо впиваше очи в децата. Видя Мила Руткевич и я попита:

— Къде е Алиса?

— Ето я там, под чина — отговори Мила послушно.

— Аха! — възкликна Ала Сергеевна. — Значи и той е тук!

Ала Сергеевна се затича към чина, под който се бе скрила Алиса, и едновременно с това продължаваше да впива очи по лицата.

— Къде е Коля? — попита тя Мила.

Мила от ужас зажумя. Не, не може да бъде! Ала говореше с чужд глас, с гласа на доктор Иванова.

— Аха! — закрещя Ала. — Ето къде си!

Но в този момент зад вратата се чу ужасен шум.

Тя широко се отвори и всички видяха как към класната стая напира друга Ала Сергеевна, а един много дебел човек с нахлупена на ухото шапка и дълъг черен шлифер я дърпа обратно в коридора. А физкултурникът Едуард Петрович беше обгърнал този човек. Всичко това приличаше на илюстрация към приказката за дядото и ряпата.

— Пуснете ме! — бранеше се Ала Сергеевна. — Това е хулиганство!

— Трябва още нещо да ви кажа! — крещете дебелакът. — Вие сте ме забравили! Аз съм вашето отдавна изчезнало братче! Вие сте ме люлели на ръце!

Едуард Петрович, почервенял от напъване, повдигна дебелия от пода — ненапразно по-рано се беше занимавал с борба свободен стил.

С огромни усилия Едуард изви назад една от ръцете на дебелака и изпълни рядка по своята красота хватка от борбата. Дебелият пусна Ала Сергеевна, излетя във въздуха и се пльосна по нос на пода.

— Ура! — развикаха се двадесет и шестте зрители от шести „Б“. — Ура за Едуард Петрович! Абсолютна победа!

В този момент се чу силен шум от удар, тъй като двете Али Сергеевни се сблъскаха пред дъската, загубиха си очилата и изпуснаха дневниците.

— Това не мога да го понеса! — възкликна истинската Ала Сергеевна и падна в безсъзнание.

Фалшивата Ала я прескочи, прелетя четири метра с главата напред и се блъсна в корема на Едуард Петрович. Физкултурникът не очакваше ново нападение. Той загуби равновесие и седна на пода.

С невероятна за жена сила лъже-Ала подхвана неподвижно лежащия дебелак за краката и го повлече към коридора.

След секунда нямаше и помен от тях. Само се чуваше как тропа по стъпалата на стълбището голата глава на дебелия.

Само черната шапка на пирата и ръкавът, откъснат от шлифера му, останаха насред стаята, напомняйки за битката. Ала Сергеевна лежеше в безсъзнание на пода, а Едуард Петрович седеше облегнат на стената безчувствен.

Първи се опомниха децата. Едни се хвърлиха към Ала да я свестяват, а други помагаха на Едуард Петрович да стане. Само Алиса не вземаше участие. Тя вдигна от пода шапката и ръкава от шлифера на Веселчак У, бързо дотича до прозореца и изхвърли тези улики на улицата.

Изминаха пет минути, преди да се успокоят. Дадоха вода на Ала, Едуард Петрович стана и клатейки глава като дресиран слон, отиде във физкултурния салон, а децата си седнаха по местата.

— Сядайте, деца, сядайте — повтаряше тихо Ала. — Някаква невероятна история, и аз нищо не разбирам.

— Може би е по-добре да си починете? — попита Боря Месерер. — А ние ще поседим така.

Той гледаше да извлече полза от всички ситуации. А ползата се състоеше в това, по-малко да учи и повече да рисува знаменитите си картинки.

— Не — каза по-твърдо Ала Сергеевна. — Нищо особено не се е случило. После ще се оправяме. А сега да започнем урока…

Алиса не седна. Тя оглеждаше класа. Колко жалко, че се беше скрила под чина! Трябваше да следи кого от Колевците позна пиратът. Затова оглеждаше класа и броеше:

— Коля Сулима е тук.

Фима Корольов — тук.

Коля Садовски — тук.

Коля Наумов… Коля Наумов го няма. Ето му чантата… разтворената тетрадка… а него го няма.

— Юлка! — извика Алиса. — Няма го Наумов!

И тя се хвърли към прозореца.

— О, боже мой! — възкликна Ала Сергеевна. — Селезньова! Какво има още!

Алиса видя как по алеята към вратата бяга Коля Наумов, а от училище излизат пиратите Веселчак У с шлифер с един ръкав и след него Плъс. Пред очите й той от Аля се превръщаше в Наполеон, защото в мундир по-лесно се тичаше, отколкото с пола.

— Юлка! Те го гонят! — викна Алиса. — Отивам!

— Кой? Кой кого гони? — попита Ала. — Няма да издържа!

Алиса отвори прозореца — никой не успя дори да ахне, — скочи на перваза и от там на големия дъб, който растеше в училищния двор. Клоните на дъба не достигаха с два-три метра до училищния прозорец. Летейки, Алиса като маймуна се хвана за дебелия клон, залюля се на него и литна на по-нисък. Оттам скочи на земята и хукна след Коля и пиратите.

Всички деца видяха този опасен номер, защото бяха изтичали до прозорците. И Ала Сергеевна го видя, но не до края: за нейно щастие тя отново припадна. Такова нещо й се беше случвало само веднъж — когато беше на дванадесет години и видя мишка. А сега, ама че работа, за десет минути — два пъти.

Докато Алиса скачаше, момичетата ахаха, а момчетата окуражаваха Алиса с викове, само Мила Руткевич беше спокойна. Щом Алиса се скри от погледите и момичетата започнаха отново да свестяват Ала, Мила каза високо, за да чуят всички:

— Нищо чудно. Това е, защото е ненормална. Разговарях с лекуващия я лекар. Търсят я, за да я върнат в специалната болница.

— Как не те е срам! — закрещя Юлка. — Тя е по-нормална и по-здрава от теб. Аз по-добре знам.

Ала дойде на себе си и обяви:

— Извинете ме, ще отида в здравния пункт. Нервите ми се разклатиха.

Мила Руткевич първа й се притече на помощ, съпроводи я до коридора.

Останалите веднага обкръжиха Юлка. Катя Михайлова каза:

— Грибкова, веднага ни разкажи всичко, което знаеш!

— Нищо не знам — отговори Юлка. Тя държеше своята и Алисината чанта. — Пуснете ме, аз си отивам у нас.

— Никъде няма да те пуснем! — каза Фима Корольов. — И аз знам туй-онуй и ако тя не разкаже, ще го разкажа аз.

— Разказвай, Юля — рече Коля Сулима. — Трябва да помогнем на децата.