Кир Буличов
Приключение в бъдещето (26)

Глава XI
Това е бандит от бъдещето

Боря Месерер щеше да се лепне за Коля и Фима Корольов, но Коля му каза, че отиват да учат. Самата мисъл да учи уроците си доброволно беше противна на Борис. И той веднага изчезна.

— Да поседим на булеварда — предложи Коля.

— Искаш да поговорим? — попита Фима.

— Да.

Седнаха на една пейка. Коля се огледа да не би да ги подслушват.

— Какво се вълнуваш?

— Ако знаеше само… — И Коля замълча.

Фима не можеше да мълчи дълго. Освен това главата му беше заета със събитията от последния ден.

— Как ти се струва Алиса? Истински другар, а? — попита той.

— Именно — рече Коля.

— Какво?

— Тя мене търси — поясни Коля.

— Какво?

— Мене търси.

— Защо да те търси, когато целият си наяве.

— Изпаднах в такова положение, което на ни кого не може да се разкаже.

— Ама казвай какво си забъркал.

— Ужасна история.

— Още малко и ще заплачеш — каза Фима. — Мъчно ми е да те гледам. Каква връзка има Алиса? Тя едва онзи ден дойде при нас.

— Не, тя дойде по-рано. Отначало лежа в болницата заедно с Грибкова и всички изигра. Повярваха й, че е най-обикновено момиче.

— А тя необикновено ли е?

— Ти днес не беше ли на училище? Не чу ли как неспирно говореше за Лондон, не обърна ли внимание, че знае японски език?

— Е, за японския послъга.

— Аз й вярвам.

— Значи й кървят езиците — отсече Фима. — Но това още нищо не значи.

— А на волейбола беше ли? Някога виждал ли си момичета така да играят волейбол?

— В истинските отбори играят и по-добре.

— В истинските да, но тя е в училищен. Дошла е специално, за да ме намери.

— Тогава защо не те е намерила досега?

— Защото не знае, че аз съм този, когото търси. Отблизо не ме е виждала.

— Защо си й притрябвал?

— Защото не е наша!

— Как не е наша? Тя говори по руски, както ние с теб.

— Че какво? Аз нямах предвид това…

— Стой! — Фима чак се качи на пейката. — От Друга планета ли е? Как не се сетих от самото начало! Разбира се, тя е разузнавач от друга планета. Нарочно са я преоблекли като момиче и са я записали в обикновено училище. Ще узнае всички наши тайни и ще започнат нахлуване на Земята.

— Престани с твоите фантазии! Не е никакъв пришелец, а най-обикновено момиче.

— Тогава защо ги приказваш врели-некипели?

— Защото е от бъдещето.

— Откъде?

— От бъдещето. Тя живее сто години напред!

— Честна дума?

— Защо ще те лъжа? Видях я там със собствените си очи.

— Къде?

— В бъдещето, къде другаде?

— Ти ще ме побъркаш! — каза Фима Корольов. Той дори се изпоти от вълнение, макар че хич не беше топло. — А ти как попадна в бъдещето?

— Има някои неща, които не мога да ти разкажа. Но това не значи, че ти нямам доверие. Просто толкова работи извърших, без да искам, че е опасно да те забърквам.

— За мен не е опасно — отряза Фима Корольов. — Все някак си ще се оправя. Ти се погрижи за себе си.

— Грижа се. Ще ме изслушаш ли?

— Разбира се. Слушам те.

— Значи, озовах се в бъдещето… Стой!

— Какво има?

Ребром-ребром, Коля бързо се свлече от пейката и се скри зад нея. Фима се наведе назад през облегалката и попита:

— Ти съвсем ли си откачил?

— Не ме гледай! Стой си, все едно че си сам. Загубен съм.

Тонът беше такъв, че Фима разбра — не е време за шеги. Той извади от чантата си книга, разтвори я и без да си обръща главата, като се стараеше да не си мърда устните, попита:

— Кой?

В отговор иззад пейката се чу шепот:

— Виждаш ли дебелия, дето върви по алеята?

По алеята бавно вървеше човек, дебел колкото трима, с тъмни очила и шлифер, дълъг почти до земята. Въпреки дебелината той вървеше бързо и през цялото време се озърташе, сякаш търсеше някого. Когато се изравни с Фима, дебелият внимателно го огледа, но не забеляза нищо.

Но когато дебелият вече беше отминал, едва не се провали всичко. Коля изведнъж кихна така силно, че Фима от изненада подскочи.

Шишкото се спря и се обърна.

Фима започна да си бърше носа с длан, като се преструваше, че уж той е кихнал.

— Извинявайте — каза той на дебелака.

Дебелият въздъхна и продължи по-нататък.

Най-после Коля се реши да се измъкне изпод пейката.

— Едва не ни пипнаха — рече той.

— На мен трябва да благодариш. Ти кихна, пък аз симулирах хрема. Кой е този човек?

— Да се махаме. Тук може да бъде и вторият. А него не помня, той е малък, незабележим.

Прескочиха парапета на булеварда и се вмъкнаха във входа на някаква къща.

— Кажи коя са! Или това също е тайна?

— Не, не е гайда. Но с мен е свършено. Мислех, че само Алиса ме преследва, а се оказа, че и те.

— Какви са те?

— Как какви? Бандити от бъдещето. Може изобщо да са от друга планета.

— Правилно — съгласи се Фима. — Аз забелязах нещо неземно в походката му.

— Нищо не си забелязал. Ако не ти бях казал, за нищо на света нямаше да се досетиш.

— Къде ще тичаме? — попита Фима. — Много ли такива още те преследват?

— Не знам. Може би още някой. Но другите не съм ги виждал.

— И с какво не им харесваш? С физиономията си?

— Мълчи!

— Знам — каза Фима. — Откраднал си секрета на вечната младост от бъдещето. И те искат…

Коля внимателно надникна през пролуката на вратата.

— Като че ли е чисто.

— И после какво?

— Ще отидем у нас. Ще ти покажа нещо. Иначе няма да ми повярваш.

— Защо да не ти вярвам? — попита Фима. — Непременно ще ти повярвам. И че вчера насън си летял до Марс, и че баба ти живее на Хавайските острови — всичко ще ти повярвам.

Коля не искаше да спори с него. През един заден двор излязоха на „Сивцев Вражек“, през цялото време обаче Коля се оглеждаше.

Фима го гледаше иронично. Какво друго му оставаше? От една страна — интересно е да повярваш, но от друга — опитай се да го направиш, когато ти казват, че са били в бъдещето, карали са машината на времето, а сега бягат от тамошните хора. И на всичко отгоре и момичето от техния клас било преоблечен човек от бъдещето.

Качиха се на втория етаж. Коля отключи вратата.

— Няма никой. Моите са на работа. Ела с мен.

— Отначало виж какво има в хладилника — каза Фима. — Страшно съм гладен. Нали исках да си ходя вкъщи, а там обядът вече е готов.

— Не, ти не си романтик — рече Коля, но отиде в кухнята.

На масата имаше бележка от майка му с всички указания — какво да стопли и какво да свари.

— Когато съм гладен, не съм никакъв романтик. И изобщо гладни романтици според мен няма.

— Не познаваш живота — каза Коля. — Романтиците по правило са гладни. А ти можеш цял бик да изядеш… Ще ядеш ли супата студена?

— По-добре да започнем от кюфтетата. А ти разправяй.