Христо Пощаков
Нашествието на грухилите (15)

ЕПИЛОГ

Излегнат в шезлонга си, Лирти мързеливо наблюдаваше довършителните действия на строителните роботи. Поляната под краката му бе покрита с пружиниращ зелен килим, над който се подаваха множество пъстри цветчета, обърнати към залязващото слънце. Наоколо се разнасяше непривичен мирис — непознат и приятно уханен. По близките дървета прехвръкваха летящи катерици, някъде по-навътре в гората чуруликаха птички. Есперанса I бе култивирана превъзходно.

На петдесетина метра надолу, над слабо полегатия склон се извисяваше елегантният силует на къщата — беше бяла и с няколко веранди. Роботите я бяха построили само за ден и сега довършваха басейна. Марта се суетеше насам-натам, заета с работа, с която само една жена може да бъде заета, Лирти блажено примигваше под топлите оранжеви лъчи и постепенно изпадаше в полудрямка.

„Искам да ти призная нещо, докато нищо не мислиш“ — сепна го Кариот.

„Какво, буболечко?“

„Не ме сравнявай с насекомо, аз съм самоосъзната интелигентна система от висш порядък, крайно време е да го разбереш.“

„Нали сме се разбрали да не ме безпокоиш за глупости? Грухилите вече ги няма.“

„Става дума за важно нещо — обиди се Кариот. — Исках да те уведомя, че може би няма да има нужда повече да обичам Марта.“

„Какво? — едва не подскочи Лирти. — Какви пак ги дрънкаш?“

„Не е това, което си мислиш. Марта си има собствена ЛВПС и тя се е самоосъзнала. Нарекла се е Вивиан. Защо да обичам Марта, след като влязох в контакт с Вивиан? Съгласи се, че изглежда доста по-нормално, все пак ние сме от един производител. Досега не съм и мечтал за възможността от подобно интелектуално щастие!“

„И това ми дойде до главата — любов между две буболечки. Видиотявай се, щом си решил да го правиш“ — сънливо помисли Лирти и забеляза как пред най-близкото дърво се появи доста познато мъглообразно образувание, което започна да се поклаща от лекия ветрец. Беше добрият дух.

— Не се подигравай на Кариот — рече той поучително. — Всеки има право на щастие, дори и да е машинно.

— Как се оправи с разстоянието? Ние се намираме дявол знае колко далече от Алимента.

— За духовете няма значение, те съществуват в друг континуум. И друг път не споменавай имена на долни изчадия, особено след като едва съм успял да се отърва от гадния демон. Хванах го в такова пространствено-времево капанче, от което едва ли ще се измъкне през следващите пет хиляди години. Поради този забележителен успех все още не съм се озлобил както трябва, затова се върнах да ти помагам. Затова са добрите духове — ако не го правят, все нещо им е криво. Вроденото ми вътрешно чувство ме подтиква да продължавам с добрите дела.

— Не виждам с какво повече можеш да помагаш -усъмни се Лирти.

— Ти не си в състояние да разбереш обхвата на моите възможности. Ако оня, дето го затворих в капана, те беше пипнал, сега щеше да плачеш за майка си, а не да се излежаваш по полянките.

— Добре че ме подсети, отдавна трябваше да й се обадя. Бела сигурно се тревожи за мен.

— Възможно е като предположение, а ти не се разсейвай. В този сектор на космоса се навъртат отвратителни същества, наричат се дегигути и са по-лоши и от гадните демони. Лепнат ли се за тебе, няма отърване. И няма ли някой да те пази, спукана ти е работата. Освен това, мислил ли си как ще я караш по-нататък с такава красива жена? Ами ако към нея вземе, че се присламчи някой ватуг, от тези с ококорените очи, и започне да й внушава тъпи помисли? Какво ще правиш тогава?

„Остави го да помага, нищо не губим“ — обади се Кариот.

— Правилно разсъждаваш, миниатюрно мозъче — похвали го добрият дух. — Предчувствам, че добре ще си заживеем тримата.

— Четиримата — поправи го Лирти.

„Петимата — възмути се Кариот. — Забрави за Вивиан.“

— Добре де, от мене да мине — донесе се от мъглата и тя се разтвори във въздуха.

Лирти се отпусна на шезлонга и се загледа в оранжево-червения залез, през който проблясваха медни оттенъци. Беше необикновено красив.

— Идвай за вечеря! — прекъсна съзерцанието му Марта, която го викаше от предната веранда на техния дом.

Отново се почувства оглупял от щастие, но наоколо нямаше грухили, които да се възползват от това състояние.