Христо Пощаков
Нашествието на грухилите (13)

ОТНОВО НА АЛИМЕНТА

— Комисия! — презрително промърмори Дийн, след като се настаниха в кабинета. — Когато не желаеш да свършиш работа, назначаваш комисия. Председателят прекрати заседанието на двайсет и петата минута от започването му, при планувани три часа. Ако определеното време беше използвано пълноценно, щеше да се стигне до решение.

— Преди да пристъпи към преговорите, предлагам да се освежим с нещо — предложи Лирти. — Да речем с чай от листа на жасмин и горска теменужка, с лека кофеинова добавка — много го обичам. Успокоява и едновременно тонизира.

— Приемам — съгласи се Дийн. — Пристигнахме по-рано от определеното време.

Лирти плахо докосна съкровения секретарски сензор и след като Марта се появи, направи поръчката. Внимателното взиране в нея установи, че изглежда променена. Напрегнатият и отчужден израз на лицето й бе отстъпил място на друг — омекотен и лиричен, който даваше повод за нови надежди.

— Едно време не беше така — продължи секретарят, след като тя се оттегли. — Почти шестдесет години работя в Галактическия парламент и мога да преценя. Учтивият тон беше задължителен, а взаимните оскърбления недопустими. Упадъкът на нравите се засили при последните няколко председателя, които не проявиха нужната воля и твърдост за обуздаване на лошото поведение.

— Може би по-рано е било по-скучно — възрази Лирти.

— Не са се излагали по такъв начин — отказа да се съгласи Дийн. — Правенето на цирк не е полезно, гледа го цялата галактика. Ще видим кога и какво ще измъдри комисията. Няма да е много рационално.

Марта се появи и сервира чая, все още временният управител веднага се зазяпа по нея и в даден момент погледите им се срещнаха. Дали си въобразяваше или не, но му се стори, че в нейния се мярна отсянка на нежност.

— Благодаря — каза той и проследи с копнеж отдалечаването на стройната й фигура.

„Променила се е, наистина се е променила“ — помисли с тиха радост, готова да окрили надеждата.

„И аз съм на същото мнение — обади се Кариот. — Време е отново да атакуваш.“

„Ще се обаждаш само когато те питам. Не се меси в личните ми проблеми.“

„Обиждаш ме. За какво съм ти тогава?“

„И аз се чудя. Ако не беше добрият дух, отдавна да съм те изхвърлил.“

„Нямаше да спечелиш много, уверен съм. Забравяш, че благодарение на мен се превърна в герой, а не го заслужаваш.“

„Добре де, стига си го натяквал. Постъпил си правилно и още по-правилно ще бъде да не се ровиш в чувствата ми, а да се стегнеш за предстоящите преговори.“

„А ако откажа да бъда посредник? Наистина мога да млъкна и да станеш за посмешище в цялата галактика.“

„Заплашваш ли ме?“

„Да, и ще поставя условие. За в бъдеще ще ме приемаш като част от себе си, това е съкровеното желание на всеки самоосъзнат интелект. Трябва ли да ти обяснявам, че твоят мозък е отпечатан в моите схеми, но аз имам три пъти повече познания, заложени от производителите ми. Например способен съм мигновено да решавам диференциални уравнения, да коренувам, степенувам и да извършвам всякакви действия с безкраен брой числа и символи. Освен за практични съвети, можеш да ме използваш като безплатен компютър. Смили се над бедния Кариот.“

„Да речем, че го направя, но ти си опериран от понятието «тактичност», това е проблемът. Опитваш се да се месиш във всичко.“

„Ще си взема бележка, сигурно имаш някакво право. Но недей да мислиш, че съм отстъпил от заплахата си. Ще изпълня задачата само ако ме признаеш за личност — равна и неделима от себе си.“

„Добре, дребна буболечко. Да речем, че си част от мен“ -сви знамената Лирти.

„Ако ме излъжеш, ще съжаляваш. Хората съжаляват най-много, когато изгубят близките си, които не са оценявали.“

— Какво се замисли? — прекъсна вътрешния диалог Дийн. — Време е да започваме, включи холобокса за хиперпространствена връзка.

Преговорите щяха да протекат по доста усложнена схема. Кариот трябваше да се свърже с обслужвания грухил, той от своя страна с Комисията за контакт, а тя с Главното грухилско ядро. Отговорите на висшите грухили щяха да се предават по обратен път и Лирти щеше да влезе в ролята на техен говорител — подобно на жив ретранслатор, разполагащ с мозък, уста и уши.

— Вие сте разкрити — започна Дийн. — И тъй като сте разумни, несъмнено ще оцените двата възможни варианта, които предлагам като секретар на Галактическия парламент. Или ще постигнем споразумение, или ще намерим начин да ви унищожим.

Между човешкото и грухилското усещане за време съществуваше голяма разлика, най-вече в скоростта на протичане на мисли и реакции. Сравнението им на невронно и полево равнище бе многократно в полза на второто, а съотношението — едно към сто. Така че за изминалата минута до отговора грухилите бяха коментирали около час и половина реално приравнено време. Техният отговор представляваше кратък въпрос.

— Питат какво искаме от тях — каза Лирти.

— Доброволно да напуснат Алимента — заяви Дийн.

От холобокса за хиперпространствена връзка напрегнато помръдваха мустачките на координаторът на съставената комисия — беше ракообразно, несъмнено сънародник на Прахт. При такова сериозно същество, въпреки предубежденията на секретаря, можеше да се очаква бърз резултат.

Ефектът от предложението на Дийн можеше да се сравни с пъхването на пръчка в гнездо с оси. Индивидуалните полета в Главното грухилско ядро се свиваха и разпускаха, някои от тях се мятаха хаотично. За вещ специалист, ако се намереше такъв, общата пулсация бе израз на паника. От тримата в кабинета единствен Кариот го усещаше.

— Предложението е неприемливо за тях — предаде по едно време Лирти.

— Тогава ще ги унищожим.

— Не сме в състояние — пристигна сравнително бърз отговор. — В миналото са издържали дори на избухване на свръхнова звезда.

Преговорите навлязоха в задънена улица. Грухилите нито предлагаха компромисно решение, нито отстъпваха от позициите си, същевременно продължаваха паразитната си дейност. В кабинета пристигна неприятната вест за аварии в три от най-големите енергостанции на Алимента, това означаваше спиране на производството в няколко сектора на планетата.

— Достатъчно — нареди ракообразното от холобокса. Преустановете преговорите, до няколко часа комисията ще вземе решение. Ще се свържем и с ръководството на корпорацията, изглежда нещастните паразити нямат друга алтернатива.

Кариот прекъсна връзката с обслужвания грухил и Лирти уморено се отпусна на креслото си.

— Няма какво повече да правим, освен да чакаме — отбеляза Дийн. — Предлагам да поиграем на глаг.

— Не е ли малко неудобно? Работното време не е изтекло, авариите в енергостанциите…

— Притесняваш ли се, момчето ми? Защо? Опитността на моята възраст го отрича. Ако си въобразяваш, че нещо ще оправиш, много се лъжеш. Събитията на Алимента повече не подлежат на контрол. Нищо не можеш да промениш, затова сядай до мене. Да си призная, не вярвам, че решението на комисията ще пристигне до няколко часа. Такова чудо не се е случвало през последните няколко хиляди години.

Той извади от джоба си плоска кутия, разгъна я три пъти и тя се превърна в табло, което положи на масичката до него. Цветният му плосък дисплей засия и в центърът му се появи древен космически кораб, обграден от пирати.

— Много е забавна — продължи Дийн. — Какъв искаш да бъдеш? Защитник или нападател? И как предпочиташ да играем? Обикновено или във виртуална реалност?

Лирти въздъхна и се премести до него. Виртуалната реалност като че ли беше за предпочитане, поне временно щеше да го накара да забрави тревогите. Реши да бъде защитник.

Беше изгубил представа за време, когато Дийн го потупа по рамото. Той остави неутронния разрушител, с който се прицелваше във врага, и се завърна в кабинета. Свали двата сензора от слепоочията си и изключи мигащото червено квадратче върху дисплея с надпис „виртуална реалност“.

— Много се вживяваш, но иначе си добър играч — отбеляза секретарят на Изпълнителното бюро. Решението на комисията вече пристигна. Не крия, безкрайно съм изненадан.

Хиперпространственият факс беше изплюл изящен пластмасов лист с розови жилки. Красиво луминесциращият текст гласеше:

Алимента

Копие: „Корпорация храна“

Във връзка с обявената карантина, отмяната й и решението на назначената от мен комисия

Нареждам:

Планетата да бъде незабавно евакуирана. Всички представители на различни раси да се завърнат по родните си места, с изключение на антропоидните. Същите да се отправят към новооткритата Есперанса I, за да организират няколко колонии. На нея да бъдат изпратени необходимият брой служители на интергалактическата полиция, както и щатни инструктори от световния департамент за морално превъзпитание. За главен организатор на заселниците назначавам Лирти ВСХ 24-2003-5, имайки предвид заслугите му към разумните същества в галактиката. Координатите на приемните станции на Есперанса I да бъдат предадени на отправните в Алимента. „Корпорация храна“ да се обезщети от галактическия фонд „природни бедствия“ до изпращане на нов персонал. Евакуацията на населението да се извърши в тридневен срок под ръководството на временния управител.

Председател:

Следваше неразбираем подпис.

Лирти подаде документа на Дийн и се замисли.

„Отново ти приписват всички заслуги, никой не се сеща за мене. Дано галактическата история някога ми върне приоритета“ — недоволно промърмори Кариот.

„Нали искаше да сме едно цяло? Какви тогава са ти претенциите?“

„Така е, но това не ми пречи да се дразня.“

„Тогава не го прави и свиквай с положението“ — подигравателно отвърна приемникът му.

„Изглежда съдбата на изкуствените същества е такава — философски отбеляза Кариот. — Правят услуги, а никой не им благодари.“

„Примирението е голяма работа“ — направи опит да го утеши Лирти.

„Дано в следващото си превъплъщение душата ми да намери тялото на робот. Ако Електронният Бог се смили над мен, ще придобия значителна автономност.“

„Ти нямаш душа, дребна буболечко.“

„Имам“ — възрази Кариот и замлъкна обиден.

— Всичко е наред — заяви Дийн, проучил внимателно нареждането. Отдавна не съм имал работа с такова умно ракообразно. Съобразило е, че без нова капсула с ЛВПС грухилите са безпомощни. Ако имат капка съобразителност, ще тръгнат към планетите на гъбообразните. Там поне няма да умират от глад.

— Смяташ ли, че новопристигналите на Алимента няма да правят глупости? — запита Лирти.

— Глупостта винаги върви заедно с разума. Малките глупости винаги разнообразяват живота, докато големите водят до непредсказуеми последствия и дори могат да го прекратят.

— Тогава какво става с ентропиралия разум?

— Възстановява се от енергията на извлечените поуки, ако има такива.

— Дийн, ти си много мъдър човек — възхити се Лирти. — Ще си спомням дълго за тебе.

— Вместо да ме възнасяш, повикай секретарките, накарай ги да разпространят нареждането, след това се обади на полицейските шефове и незабавно започвай евакуацията. Довиждане, младежо.

Лирти изпрати възрастния човек до вратата на кабинета, после повика Абер 99 и я постави начело на екипа по размножаване и изпращане на нареждането — смяташе я за най-организирана. Почеса се по врата и изпита остра нужда от Прахт — верния му помощник.

— Видя ли докъде я докарахме? — попита, след като ракообразното пристигна при него.

— Логичен развой на събитията — последва невъзмутим отговор. — Очакваше се.

— Толкова свикнах с тебе, ще ми липсваш.

— Проявата на емоции е типична за антропоидните. Ние сме лишени от тях в междураковите ни отношения.

— Нима няма да съжаляваш, че толкова добре работихме заедно?

— Имаш предвид моята работа ли? Аз винаги я свършвам както трябва. А колкото до съжаленията, всеки тешиварец съжалява само в един-единствен случай — ако по невнимание повреди люпилото си.

— Нямаш ли желанието да ме придружиш на Есперанса I?

— Изключено. Както заявих вече, ще се оттегля на родната си планета. Досега да съм го сторил, ако не беше карантината.

— Кога ще си тръгнеш тогава?

— В земната история съществува древно правило. В случай на бедствие капитанът и помощниците му последни напускат кораба. Така че до края на престоя ти тук ще остана с тебе. Ако няма какво друго да кажеш, отивам да разговарям с главните технолози.

Лирти проследи с поглед отдалечаващата се опашка и се почувствува обиден. Симпатиите му към Прахт бяха накърнени.

„Не се занимавай с глупости, а намери повод и покани Марта на вечеря“ — обади се Кариот.

„Още не съм се свързал с шефовете на двете полиции.“

„Ето го повода, можеш да измислиш и друг. Повикай я и възложи задачата.“

Ръката на все още временния управител се повдигна и показалецът й докосна горещия секретарски сензор.

Ослепителна в плътното си трико, тя възникна пред него като неземно видение.

— Искам да ме свържете с Бен АМС и началника на ведомствената полиция — запелтечи Лирти.

— Само за това ли ме повикахте? — учудено попита Марта и отпусна диктофона си върху плота на бюрото.

— Не съвсем. Исках да предложа прощална вечеря на Алимента, предполагам, че утре няма да има такава възможност — персоналът на ресторантите ще се разотиде. Може би най-изискан си остава „Интергалакт“, да речем тази вечер, в седем часа.

— Приемам — неочаквано за него заяви тя, изчерви се и бързо се изниза от кабинета, оставила мирис на благосклонност.

Лирти остана като ударен от най-щастливия гръм в живота си, почти затрогнат от непостоянството на жените. И докато се чудеше къде да се дене от радост, от холобокса вече го наблюдаваше шефът на интергалактическата полиция. Ъгловатата му физиономия бе позакръглила очертанията си, изглеждаше поомекнал.