Христо Пощаков
Нашествието на грухилите (2)

НЕПРИЯТНОСТИТЕ СЕ ПОЯВЯВАТ

От назначението на Лирти бе изминал месец и той си въобрази, че е попаднал точно там, където би трябвало да се намира. Разправиите между секретарките бяха престанали, работата привидно вървеше и никой в административната сграда не можеше да се оплаче, че се е претоварил в рамките на работния ден. В интерес на истината, често изпитваше скука, а ерата на суперкомуникациите и супертехнологиите, в която живееше, даваше лъжлива представа за лесно управление на цялата планета. Нямаше аварии, роботизираните предприятия саморегенерираха автоматиката и машинния си парк. Износените елементи и части сами даваха сигнал кога да бъдат подменяни; техническият персонал, натоварен с поддръжката на различни типове роботи, нямаше особени ангажименти, тъй като те също се саморемонтираха. От време на време пристигаше нов клиент и внасяше разнообразие в ежедневието — било с вида си, било с начина на държание, но това не се случваше често. Прахт проявяваше тактичност и избягваше да го безпокои за щяло и нещяло, ала Лирти ежедневно го викаше на „служебни“ разговори, целящи да запълнят празните дупки във времето. С много по-ясна и по-директна цел той се опитваше да увеличи времетраенето на „служебните“ контакти с Марта, докато един ден удари на камък.

— Вижте, господин управител — бе заявила тя безцеремонно след третия тъп разговор, проведен с нея, — трябва да знаете, че държа на друг мъж и той е от моята генетична линия. Не си губете времето с разговори на извънслужебни теми!

„От нейната генетична линия?! — изненада се той. — Нима са започнал и да произвеждат и мъже?“

— Извинете за любопитството, къде се намира вашият избраник — бе попитал.

— На Земята, след като толкова ви интересува. С него сме свързани с клетва за въздържание.

„Що за глупост?“ — беше се озадачил Лирти, но продължи с въпросите:

— Не съм чувал за такъв обет. Бихте ли обяснили смисъла му?

— Подложихме бъдещото си съвместно съжителство на компютърен анализ, който освен собствената ни съвместимост включваше и евентуалното местожителство на Рай-1. При средностатистически живот от двеста години, петгодишното събиране на нужните средства нямаше да ни навреди толкова. Естествено, по-добре щеше да бъде да останем заедно, но получих изгодна оферта за работа тук.

— Каква е професията на вашия любим?

— Той е известен артист — замечтано бе отвърнала тя.

— Ха, ха! — беше се изхилил неволно. — Артист и клетва за въздържание! Впрочем кой от двама ви измисли такава тъпотия?

— Аз — гордо бе отвърнала Марта. — Преди хиляди години обетът за въздържание е съществувал в редица религиозни общности. Реших да го въведа отново.

Погледът на Лирти измъчено се бе разходил по собствените й прелести, които предполагаха всичко останало, но не и въздържание. „Може да е откачена — беше предположил хладният му разсъдък, скрит зад оня горещия, готов да набъбва. — Не е възможно! — бе се провикнала мъжката му същност в знак на протест. — Трябва да намеря нужния подход. Това е“ — беше решил накрая комплексният му разум и бе продължил разпита:

— Как се казва вашият избраник, след като е толкова известен?

— Клос АСХ-10. И мисля, че се възползвате от служебното си положение.

„Велики разуми! Клос!“ Пред управителя възникна захаросаната му физиономия, известна на по-тъпите жители на стотина планети от земен тип, които вечер гледаха холовизия. Сериалите, в които участваше, бяха в състояние да приспят всеки от тях и да му излекуват язвата, ако имаше такава. Самият Клос му изглеждаше доста обратен.

— Извинете за прекия въпрос — беше запитал. — Имали ли сте сексуални контакти с него?

— Какво си въобразявате? — бе изсъскала блондинката. — Нима това е най-важното?

„А какво друго?“ — бе се запитал Лирти, докато тя нервно напускаше кабинета му. После се беше сетил, че има и нещо друго, но не можеше да си го представи без първото.

Мислите на управителя се върнаха към реалността. Холовизионните боксове наоколо го зовяха към изпълнение на служебните задължения, останалите три секретарки сигурно очакваха да ги повика за разлика от Марта. Най-вече ревностната Ки-О-Хет, но той нямаше нито желание, нито намерение да го направи. Добре смазаната производствено-административна система на корпорацията сякаш сама си вършеше работата и всъщност за какво ли й трябваше да го назначава за управител на тази планета?

Чувството за излишност все повече го завладяваше и като че ли го предизвикваше да си подаде оставката, за да се заеме с нещо по-полезно. В мислите му се промъкна доза на самотност, която бе прекъсната от портативния холовизионен бокс върху бюрото му. Оттам го гледаше жител на Тешивар.

„Прахт ли е или Абер 99 — започна да гадае Лирти. — Не трябваше да се номерират между чаталите, а по челата.“

— Имате посетител — разсея съмненията му съществото. Не можеше да бъде друг(а) освен Абер 99.

— Да влезе! — нареди той и се постара да заеме подходяща за управител на планета поза.

Вратата на кабинета се плъзна и пропусна странно на вид шестокрако създание. То се приближи до бюрото му, средната част на торса му се повдигна под прав ъгъл, предните му крака се завъртяха на ставите си и се превърнаха в нещо като ръце. Хипнообучението веднага събуди едно от заспалите кътчета в мозъка на Лирти и го накара да разбере, че пред него се намира типичен представител на кракоръките от съзвездие Лира в собствената му галактика.

— Докога? — сякаш пропука гласът на посетителя.

— Какво докога? — отвърна управителят.

— Докога ще ни ограбвате? — натърти създанието.

— Кой ви ограбва?

— Вие и скапаната ви корпорация. Ето отчета от моето счетоводство.

— Но кой сте вие?

— Хрртт, ако това е достатъчно. Останалата част от името ми ще бъде неразбираема за вас. Отговарям за вашите доставки на моята планета и ако продължавате по този начин, скоро ще ви тикна в затвора. В наш, разбира се, не във ваш, защото не зная дали имате такъв.

— Но все пак… — смотолеви Лирти.

— Никакво все пак — пропука съществото. — Ето данните.

Кракоръката му се протегна, пъхна се в цепнатината между две вроговени плочки, разположени на гърдите му, извади оттам малък блестящ диск и го захвърли върху плота на бюрото. Управителят показа съобразителност, взе го и го вмъкна в приемното устройство на персоналния холобокс. В малкото кубично пространство запълзяха колони от знаци на непозната писменост.

— Нищо не разбирам — заяви Лирти. — Не е преведено на космолингва.

— Въпрос на няколко минути, но нямам време. Само след час от мене ще искат обяснения.

— Но за какво става дума?

— Не виждате ли? Очите ви ще извади! Едва сега управителят забеляза, че съществото няма очи. Как ли се оправяше?

— Ето, на първи дррт — 10 контейнера, на двайсети — още петнайсет, на трети фрт — 5, на двайсет и пети — 26 и така нататък. Да не мислите, че сме богати като онези от Голямата мечка? Престанете да ни ограбвате!

— Почакайте! Сигурно има някаква грешка!

— Има, но тя е във ваша полза. Всеки път ето, двеста, петстотин тона по-малко в доставките. Това прави триста, шестстотин, хиляда и петстотин наши кварила! За какви ни мислите? Стотици хиляди кредита в джоба ви и толкова. Корпорация — мошеник, корпорация — обирджия, корпорация — измамник, корпорация — крадец…

— Почакайте, трябва да изясним случая…

— Изяснявайте го, а аз искам разликата в преведените суми. И то веднага!

Лирти усети, че го избива хладна пот. Толкова хубаво вървеше досега, а изведнъж… Съществото пред него злорадо мърдаше осемте си мустака, които изскачаха от плоската му муцуна. Наистина бяха осем, беше ги преброил. „Какво да направя? Много бързо трябва да го измисля!“

И той се сети. Натисна сензора в лявата част на бюрото и повика Абер 99. Тя (той) незабавно се появи.

— Отведете клиента в приемната и предложете нещо, годно за него, докато изясня случая — нареди. — Междувременно повикайте Прахт 10.

Ракообразният му заместник не се забави да пристигне. Лирти развълнувано разясни ситуацията, в която беше попаднал, и поиска съвет.

— Тези от Лира винаги са се славили като големи мошеници — прокоментира Прахт. Първо ще преведем диска с данните, после ще ги сравним с тези от нашето счетоводство. Ще се заема със случая.

И случаят се разтегна. От счетоводител към оператор, от оператор към експедитор, от експедитор към техник в станция за нулево транспортиране. Компютрите на различните служби загряха. Накрая към разследването бе привлечен и отговорникът по търговските въпроси в този сектор на космоса.

— Има наличие на измама — заяви в заключение Прахт. — Но измамата е от наша страна, за разлика от предишните. Жалкото е, че не мога да я докажа.

— Какво ще правим тогава — попита безпомощно управителят. — Как ще се справим с този напорист кракорък?

— В земната юридическа практика съществува така нареченото соломоново решение, запознат съм с казуса отпреди хиляди години — гордо заяви Прахт. — Освен това имате поговорка и вълкът сит, и агнето цяло — отнася се за отношение между хищник и жертва, които постигат компромис, поне така са ме учили. Понеже не съм уточнил вината на всеки от разпитаните, а загубата на клиента надминава двеста хиляди кредита, предлагам сто хиляди да бъдат удържани от банковите сметки на заподозрените, а останалите да бъдат преведени в съзвездие Лира след доизясняване на случая.

— Чудесно разрешение на проблема, съгласен съм — рече Лирти и с облекчение се отпусна на креслото си.

Неговият заместник изглеждаше незаменим. Докато той се отправяше към приемната, за да преговаря с кракоръкия, в холовизионния бокс се появи главата, по-точно кутията с лещи на робота, натоварен с организирането на охраната в административната сграда.

— 149 иска да се срещне с вас — прозвуча равният му по тоналност баритон.

— Какъв е този 149?

— Каменояден, току-що пристигна отнякъде.

— Защо не го свърза със секретарките?

— Защото никоя от тях не отговаря за каменоядните. И четирите изпитват еднакво отвращение към тези същества.

— Все пак някой следва да го приеме.

— Казаха, че сте вие, господин управител. Такъв е бил редът преди вашето пристигане.

— Доведи го тогава.

— Веднага ще бъде изпълнено, господин управител!

Скоро в една от стените между двата последни по номера холовизионни бокса се появи отвор и от него се измъкна роботът, придружен от нещо като тухла, която се полюляваше на около половин метър над пода на помещението.

— Свободен ли съм — попита шефът на охраната и поклати блестящото си тяло. — Говорят, че каменоядите били съвсем безопасни.

— Да — потвърди Лирти. — Преди това кажи на нещото да се приближи до бюрото ми.

Подобният на тухла предмет се плъзна във въздуха и от предната му част се показаха две малки очички, които се полюшваха върху телескопичните си подпори. Между тях се появиха миниатюрен микрофон и репродуктор. Каменоядите бяха сътворени от неизвестна цивилизация на още по-неизвестни роботи, разрешили амбициозната задача да вдъхнат живот в неорганичната материя. Те обитаваха неколкостотин планети, лишени от атмосфера, пръснати в поне три галактики. Говореше се, че били доста интелигентни, тъй като микрофоните и репродукторите им веднага се появили след първите срещи с разумни видове от планети, притежаващи атмосфера. Натъпканите им с микрочипове тела, представляваха малки фабрики, годни да изработват… микрочипове. Те представляваха основният им обменен продукт с няколко машинни цивилизации, а с получените кредити търгуваха с „Корпорация храна“. Тя им продаваше хранителни концентрати с подходящ минерален състав, годен да задоволи репродуктивните им и производствени функции. Недрата на собствените им планети бяха оглозгани до кости, а всеки каменояд поне веднъж в годината се делеше и беше длъжен да осигурява препитанието на рожбата си.

Премисляйки тези факти, Лирти се питаше какво ли е докарало тази тухла при него, а съществото се пулеше насреща му с малките си очички. Всеки каменояд можеше да плува върху гравитационните вълни в която и да е част от вселената и само липсата на подходящ химически състав или наличие на разумни обитатели бяха спасили милиарди планети от пълното им изяждане. Докато продължаваше да разсъждава на тази тема, тухлата срещу него внезапно проговори:

— Не спазвате сертификата за качество.

— Какво казахте?

— Повтарям ясно. Не спазвате сертификата за качество. Следва да заплатите неустойка по сключените договори. Отчитаме загуби както в теглото на собствените си деца, така и в количеството на произвежданите от нас микрочипове. Изчислил съм, че загубите от калпавото ви производство възлизат на 2 468 000 кредита и всеки миг продължават да се увеличават. Експортираната от вас продукция е със занижени качествени показатели, ето лабораторните проби. Получените образци за изследване са отбелязани по месеци и по дати.

Над тухлообразния се показа метално пипало, което бръкна в собствената си вътрешност и извади вече познат на Лирти диск, после пипалото се разтегна като ластик и го положи върху бюрото.

— Очаквам вашите обяснения — отбеляза новият посетител.

Но този път Лирти се оказа подготвен, беше придобил скорошен опит. Ки-О-Хет му се стори най-подходяща за случая и вероятно щеше де се примири с поставената й задача. Той докосна съответния сензор в лявата част на бюрото си и тя не се забави да се появи.

— Ако обичате, настанете клиента в резервната приемна и се погрижете за него. Казва се 149, обърнете му нужното внимание и го попитайте с какво може да бъде почерпен. През това време аз ще се занимавам с неговия случай.

Докато Ки-О-Хет и тухлообразното същество напускаха кабинета, той извика съответния холобокс и потърси връзка с главния технолог на заводите за преработка на минерали. Оказа се същество от същия като на 149 тип, само че за разлика от него се поклащаше във вертикално положение. Освен това очичките му изглеждаха по-светли и разполагаше с два микрофона и два репродуктора.

— 2920-С-А е на ваше разположение — представи се различният по раса каменояд. — Какъв е проблемът?

— Сега ще разберете — закани се Лирти и пъхна диска в четящото устройство на холобокса пред него. Погледнете данните!

Вертикалният тухлообразен съсредоточено завъртя очичките си и в тях просветна чувство за отговорност.

— Трябва да разследваме случая — заяви. — Досега никога не сме получавали рекламации.

— Разполагате с петнадесет минути.

— Двадесет.

— Добре, няма да се пазарим. И не се опитвайте да ме заблуждавате, претенциите на вашите сънародници превишават сумата от два милиона кредита.

2920-С-А изчезна от холовизионното пространство, а Лирти отново въздъхна, но не с облекчение. Врата на кабинета се плъзна и ракообразният му заместник се приближи към него.

— Готово — проскърца Прахт. — Успях да го убедя.

— Много здраве на новата ти черупка — поздрави го управителят с най-известното пожелание за тешиварците. Имаме нови неприятности.

— Какви са?

Лирти го запозна с претенциите на 149 и фацетните очи на ракообразното неспокойно се размърдаха на стълбчетата си.

— Трудна работа — проскърца гласът му. — Направо оплескана, бих казал, но трябва да намерим изход. Каменоядните са едни от най-добрите ни клиенти.

— Така е — съгласи се шефът му. — Измисли ли нещо?

— Още не, но сигурно в дългия ми мозък ще настъпи просветление. Нека изчакаме доклада на главния технолог.

И той не закъсня. Доста преди поставения срок образът на 2920-С-А възникна пред двамата. Очичките му сияеха от щастие.

— Какво открихте? — развълнувано го попита Лирти.

— Претенциите са съвсем основателни, разкрих мрежа от вътрешни крадци. Оглавява я някой си 0078 от завод В-6. Същият е осъществил престъпна връзка с каменоядните от спираловидната галактика С-138. След като изяли планетите в собственото си съзвездие, те не се насочили към търговски контакти с нас, а постепенно станали бедни и неплатежоспособни. Но между тях имало и такива, които намерили начин да ограбват и последните кредити на своите сънародници. Влезли в престъпна връзка с 0078, напълно го завербували и с негова помощ създали контрабандна мрежа, която действала и на наша територия. Пред заплахата от физическо унищожение 1608-Х, един от технолозите, бързо призна, че започнал да прави екстракти от химически елементи, които имали висока цена на черния пазар, развит от контрабандистите. Те се произвеждали за сметка на заниженото качество на нормалните концентрати, по-точно за сметка на техния обеднял състав. Храненето с екстракти водело до повишено производство на микрочипове, което също носело печалби и контрабандистите прибирали пари двупосочно. Загубите ни наистина са огромни, но се добрах до шефовете на местната мафия, които веднага бяха арестувани от полицаите роботи, изпълняващи честно службата си в заводите. Под угроза от електронно измъчване босовете признаха номерата на сметките си и те са блокирани във всички галактически банки, така че съществува възможност за възстановяване на по-голямата част от нанесените щети.

— Вие сте отличен служител — развълнувано каза Лирти. — Колко получавате?

Главният технолог назова някаква цифра.

— От утре ви удвоявам заплатата, гордея се с вас.

— Благодаря — отвърна 2920-С-А и изкуствените му очички засияха от щастие. После тухлообразното му тяло изчезна от холовизионното пространство.

— Какъв ден, какъв ден! — възкликна управителят, а Прахт съчувствено помръдна опашката си. — Няма ли най-сетне да свърши?

Но неприятният ден беше се запънал и не си отиваше. Злите сили продължаваха да реализират тъмния си замисъл.

— Отвратителни новини — заяви Марта с влизането си в кабинета.

Физиономията на шефа й изтръпна в мрачно предчувствие и този път нито се вгледа в краката й, нито по-нагоре. Беше съвсем изтощен.

— Какво ново? — простена той.

— Загазили сме, току-що говорих с главния счетоводител на корпорацията. Искал да се свърже с вас, но Ки-О-Хет казала, че сте извънредно зает.

— За какво се отнася?

— За перидрийците. И за банковата гаранция, с която корпорацията е задължена към тяхната обслужваща банка, относно грените, които им доставили оборудване за преработка на месни продукти. На всяко първо число от месеца, перидрийците трябвало да превеждат по един милион кредита на грените, в противен случай банката на корпорацията би следвало да поеме задължението. Сега сме двайсет и пето число, а перидрийците още не са направили превод. Оборудването на грените е доставено на лизинг, а перидрийците имат залог по банковата гаранция.

— Извинявай, Марта, но ние какво общо имаме с това?

— Доколкото разбрах, става дума за договора за цесия, сключен с грените, които имат вземане от миотите, а те нямат средства да изплатят задължението си.

— Чакай, чакай — извика Лирти и усети в челната област силна болка. — Въпросът е от юридическа компетентност. Има ли още нещо?

— Да, грените са прехвърлили вземането от миотите срещу погасяването на банковата гаранция с договор за цесия.

Този път болката обхвана и останалата част от главата му.

— Какво излиза накрая — промълви нокаутираният управител.

— Искат от нас оправянето на отношенията ни с миотите, с две думи, искат да им превеждаме милиони кредити, тъй като миотите ги нямат.

— Къде?

— В банката на „Корпорация храна“. Там са се объркали като пилета в кълчища, озъртат се и очакват постъпления отнякъде.

— Аз, персонално, какво общо имам със забърканата каша?

— Имате, историята започва от предишния управител, а вие сте негов приемник. Излъгал е ръководството на корпорацията с обещания като посредник по сделката.

— Каква е цялата сума? — унило попита Лирти и усети, че отново се изпотява.

— Триста милиона кредита по главницата плюс дължимата лихва — безпощадно отвърна блондинката. — Нито повече, нито по-малко.

— Имаш ли мнение по въпроса? — обърна се вече съвсем мокрият управител към Прахт.

— Заплетена история. Не съм много вещ в юридическите въпроси, но смятам да проточим тяхното разрешение във времето. Триста милиона кредита са сериозна сума.

— Как ще се измъкнем?

— С обещания, също като твоя предшественик. — Непрекъснато ще обещаваме, че ще ги преведем.

— И докога ще вярват на обещанията?

— Докато назначат нов управител — мъдро заключи ракообразното. — Може да мине доста време — добави.

Холобоксът се освети и на екрана му се появи каменната физиономия на икономическия директор на корпорацията. Синята светлинка в горната част на апарата показваше осъществяване на експресна хиперпространствена връзка.

— Изяснихте ли наследения проблем? — студено запита той.

— Да, но… — запелтечи Лирти.

— Никакво „но“. Гледайте бързо да се оправите.

— С какво да се оправя?

— С наследството на бившия управител. Съветвам ви да побързате.

— Не разполагам с юридическа консултация, няма ли да помогнете?

— Намерете си, не е наша работа. Миотите трябва да се издължат, доставките на месо са извършени от вашата планета. Изяснете скапаното им положение.

Изображението на икономическия директор изчезна така внезапно, както се бе появило. То бе заменено от образа на местния главен счетоводител.

— Какво има? — едва не прохлипа Лирти.

— По-скоро какво няма.

— Какво няма, тогава?

— Липсва акредитивът.

— Какъв акредитив?

— На стойност сто и шейсет милиона кредита. Трябваше да бъде открит в наша полза в обслужващата ни банка в съзвездие Орион. Седем дена го чакам и още го няма.

— И какво мога да направя?

— Засега нищо, освен ако не потърсите квазийците, за да ги попитате възнамеряват ли да го открият. Вие сте управителят, а стоката вече е експедирана. Има изгледи да пием по една студена вода.

„Стига, стига!“ — поиска да изкрещи Лирти, напълно блокиран. Замъгленият му взор се спря на Прахт и Марта, които продължаваха да стоят до бюрото му, приели съчувствени пози. Обзе го безпричинен гняв, придружен от злобно желание да си го изкара на някого.

— Махайте се! — изрева той.

Те бързо се изнизаха от кабинета, оставили в него чувство за срам от постъпката му. Беше късно за самосъжаления, изглежда съвсем не е лесно да си управител на планета. Погледът му отново се обърна към холовизионния бокс и Лирти едва не подскочи. От него напрегнато го фиксираха очите на пандарката, а изразът им не предвещаваше нищо добро. Преди да му съобщи нещо, той изрече прегракнало:

— Стига за днес, стига толкова!

Натежалата му от служебни задължения глава се изправи и той тръгна към собствения си апартамент. „И утре е ден — реши по пътя. — Все нещо ще измисля, все нещо ще се оправи.“