Христо Пощаков
Нашествието на грухилите (11)

ПОЯВАТА НА КАРИОТ

Три дни минават толкова бързо! А Лирти за жалост се намираше в последния от тях и все още не бе почистил двора си. Антропоидните продължаваха да вилнеят, масовите уволнения изобщо не ги стряскаха. Бяха направили няколко опита за малтретиране на ракообразни, завършили плачевно за тях. Сънародниците на Прахт се бяха държали мъжки, бронираните им в хитинова обвивка опашки не само бяха издържали опитите за побой, но бяха нанесли тежки поражения — голяма част от нападателите бяха останали със счупени крайници. Интергалактическата полиция отново се беше намесила и бе употребила невропарализатори. В потушаването на конфликтите бяха взели участие и активисти от асоциацията за защита на ракообразните. За управителя на планетата оставаше неясно защо шефът на специалните интерчасти вземаше еднозначни решения. При инцидента с тухлообразните не си беше помръднал пръста, докато при почти същия с ракообразните бе показал активна намеса. Действията му противоречаха на здравата логика и Лирти се чудеше как да постъпва при бъдещи размирици. Намесата или ненамесата на Бен АМС можеше да се отгатне само с боравене на случайни фактори от типа „да“ или „не“.

В обществото на грухилите също назряваха сериозни противоречия. Фоновото излъчване от разпада на продуктите на разума не задоволяваше нуждите от храна на енергийно изпосталелите грухили, а те заемаха по-голяма част от Общото поле. Охранените им сънародници, притежаващи приемници и обслужващи ЛВПС, провеждаха тайни съвети, на които се обсъждаше възможността обществото да бъде разделено и гладните грухили да бъдат изгонени. В многомилионните години съществуване на грухилската цивилизация назряваше криза, а разрешението й не търпеше отлагане. И докато енергетично дебелите грухили заговорничеха, в кабинета на Лирти се появи Прахт. Последният сегмент на опашката му възбудено трептеше.

— Нещастие — проскърца. — Дългият ми и качествен мозък обмисля оттеглянето от тази планета. Ще си почивам на някоя от тешиварските колонии, ще медитирам и после ще дъвча божествената хвана. Мога и да създам собствено люпило.

— Какво пак се е случило?

— Нещастие, голямо нещастие. Нима не уведомиха?

— Никой не се е обадил. Какво е станало?

— Много огромна идиотщина. И шефът на галактическата полиция, и началникът на ведомствената са кретени, които не си гледат работата. Преди час са взривени два от комплексите, предназначени за производство на храни за ракообразни. Съвсем скоро ще останете без заместник, смятам да си подам оставката.

— Слушай, Прахт. През тези дни мислех да се посъветвам с тебе, но все не оставаше време. Какво мислиш за израза „да си почистиш двора“? Трябваше да го направя до днес.

Докато Прахт мислеше, стълбчетата на фацетните му очи възбудено се местеха наляво-надясно.

— Много древна идиоматика — проговори по някое време. — Сигурно означава да се отървеш от тези, които ти създават неприятности.

Лирти разочаровано сведе поглед.

— Вече е късно — каза. — До днес беше последният срок за почистване.

— Тогава и ти си подай оставката и ако искаш, тръгвай с мен към тешиварската колония.

— Няма какво да правя там. Организмът ми не усвоява хвана и не мога да отглеждам люпило. А засега си ми нужен и искам съвет как да се оправяме по-нататък.

— Като се махнем оттук. Дори да се повтарям, сигурен съм, че няма да се оправим.

— Държиш да избягаме ли?

— Правилно си разбрал. Няма да ни окачат медали за глупава упоритост.

Холобоксът за хиперпространствена връзка светна, прозаичността на това кабинетно явление предполагаше нова беда. И правилно, направената догадка се оправда.

— От утре сте уволнен — заяви кратко шефът на корпорацията. — Безобразията продължават, дворът остана непочистен.

Съобщил приятната новина, образът му изчезна.

— Какво ти казвах? — проскърца Прахт. — Ако си беше подал оставката, този идиот нямаше да се радва толкова. Интересно ми е кой ли след тебе ще се оправи с бандата от изперкали типове, които извършват глупост след глупост?

„Марта! — помисли Лирти. — Велики сили, как да я оставя?“

Разумът му се замъгли от безпомощно чувство и обслужваният грухил получи освежителна доза енергия. Някъде в ъгълчето на съзнанието му се мярна тъпата идея, че му остава да управлява планетата още четири часа. И докато мозъкът му бе зациклил на празни обороти, холобоксът за хиперпространствена връзка отново се освети. От него надничаше съвсем непозната физиономия.

— Дийн ССХ-122-12 — представи се елегантно облеченият мъж. Секретар съм на Изпълнителното бюро на Галактическия парламент. От днес Алимента се намира под карантина, решихме го преди час.

— Съобщете го на следващия управител, аз вече съм уволнен.

— Не сте от най-схватливите. Обявяването на карантина означава, че никой не може да пристига или да напуска планетата. И поради липса на друг управител оставате с временни пълномощия. Ние ще уведомим корпорацията, а тя е длъжна да изпълнява решението.

— Бихте ли обяснили какво налага въвеждането на карантина.

— Анормалното поведение на различни индивиди, които я обитават. Чувството за разум е изчезнало от мозъците им, галактическите конвенции не ги интересуват. Действията на тези типове ни връщат с хиляди години назад — някъде в праисторията на познатата ни галактика. Съществуват всички предпоставки за интелектуална зараза, необходимо е да открием причинителя. Докато го направим, продължавайте да произвеждате храни.

Холобоксът угасна и ги остави в недоумение.

— Не искам да те тревожа — съвзе се Лирти по едно време, — но следва да забравиш близката перспектива за дъвчене на хвана и отглеждане на люпило. Няма изгледи да се разделим скоро.

— Кой знае? — дълбокомислено произнесе Прахт и се оттегли.

До началото на вечерта бяха взривени още два производствени комплекса.

На следващата сутрин в атмосферата на Алимента витаеше особено напрежение. Лирти подсъзнателно очакваше нови бедствия, ала тъмната им природа се бе притаила. Контейнерите със стотонна продукция продължаваха да изчезват от терминалите, нормалният производствен ритъм изглеждаше възстановен, но лошото усещане не изчезваше. Интергалактическата полиция бе вдигната на крак, ведомствената също. Предчувствието за беда се оправда. Към края на работното време бе взривена една от подводните ферми, загинаха около стотина амфибии. Планетата сякаш плачеше за въвеждане на ред и твърдо противодействие.

— Не можем да продължаваме така — заяви шефът на интергалактическата полиция, който се опитваше да изпълнява задълженията си.

— Наистина, не е редно — съгласи се колегата му от ведомствената.

Спешно свиканото съвещание се провеждаше в залата за приеми на хотел „Интергалакт“, а на него присъствуваха около двайсетина души — главни технолози, подуправители на производствени комплекси, двамата полицейски шефове, управителят на планетата и заместникът му.

— Трябва да въведем ред — обобщи Прахт след серия тъпи изложения.

— По какъв начин — озъби му се Бен АМС. — Не става с приказки, а нашите усилия пропадат.

— Защото нямаме единство в действията — заяви началникът на ведомствената полиция. — Координацията на акциите щеше да бъде от полза, а не да се противопоставяме един на друг.

— Скъпи пандарю, вие винаги сте изглеждали жалък със своите възможности — ехидно произнесе интергалактическият полицейски шеф.

— Нито съм ви скъп, нито заедно сме пили сок от пуара. Вие сте жалкият!

— Престанете с разправиите! — извика Лирти. — Не сме се събрали, за да си мерим размера на рогата. Както каза Прахт, трябва да въведем ред, и то незабавно!

— Ха, ха. Въвеждай го, ако можеш — изхили се Бен АМС. — Само дето тук всички ми изглеждате недоносчета.

След няколко часа безплодни дискусии не се стигна до общо съгласие. Докато половината от участниците даваха различни налудничави предложения, останалата половина им опонираше. Дебелите обслужвани грухили се чувстваха извънредно комфортно, килоглуповете отделена енергия се вливаха в телата им и създаваха усещане за охолство.

По някое време едва не се стигна до ръчна разправа и Лирти закри съвещанието. Побеснял от яд, той бързо прекоси залата и се отправи към площадката за аеротаксита. На нея сякаш го очакваше стройна, до болка позната фигура, която се олюляваше. Спря се като ударен от електрически шок. Бе Марта и беше пияна.

— Какво те доведе насам? — успя да попита.

— Ба-а-арът на предпоследния етаж. Имам проблеми — провлечено отвърна тя.

— Искаш ли да те изпратя?

— Неее, в никакъв случай. Зная какво може да последва -успя да изрече Марта, после хлъцна и с усилие продължи: — Ти можеш да се възползваш от слабостта ми. Никога… — не успя да довърши и се свлече на площадката.

Лирти се обърна, за да провери дали няма свидетели на сцената, наведе се към нея, направи героично усилие и я вдигна на ръце. След това с танцуваща стъпка я затътри към най-близкото аеротакси. Беше запомнил индекса на дома й наизуст.

Докато я настаняваше в леглото й, тя неочаквано ококори очи.

— Остави ме да спя — промърмори сънливо. — И махни този смешен косъм от носа си. Искам да си дооближа раните — успя да завърши и главата й клюмна.

Макар и пияна, не беше по-малко прекрасна. Лирти въздъхна, нежно я покри със завивката и внимателно се изниза от жилището.

След двайсетина минути той се намираше пред огледалото в собствената си баня, решително насочил автоматичната пинцета.

„Недей, моля те! Не го прави! — изкрещя вътрешният глас. — Не можеш да твърдиш, че напоследък съм ти досаждал. През това време се занимавах с осмисляне на съществуванието си.“

„Ти си косъм, който ме загрозява, и нищо повече — трезво разсъди Лирти. — А това не харесва на Марта.“

„Косъмът е средство за закрепване, тъй като пората беше заета от него, а аз съм мислещо същество, отчаяно хванато за основата му“.

„Не ме интересува“ — реши собственикът на косъма, нареди на пинцетата да го стисне и тя с рязко движение го отскубна.

„Оооо!“ — заглъхна в главата му тъжно възклицание и лъскавата нишка вече почиваше върху бялата повърхност на умивалника. Тъкмо се канеше да я промие, когато в очите му духна мъглообразната консистенция на добрия дух.

— Само да си пуснал водата, глупак такъв! — просъска злобният му шепот. — Той толкова мисли и критичната ситуация му помогна да се самоосъзнае, а ти искаш окончателно да го обречеш на самота и неактивност!

— Кого да обрека? — промърмори бившият притежател на косъма и ръката му направи неволно движение.

— Не се доближавай до сензора! Аз се мъча да ти помогна, да те направя герой, докато се боря със злия демон, който ме преследва, а ти вършиш безобразия и не уважаваш появата на свободен разум. Нещото, закрепено за косъма, е в състояние да оправи неразбориите на планетата. Представлява разумен изкуствен интелект, годен да ти бъде помощник и приятел. Дори си е измислил име!

— Какво искаш да извърша? — капитулира Лирти.

— Веднага вземи косъма с пинцетата и допри основата му до пора от кожата си. Действието ти ще спаси планетата от самоунищожение.

— Дали не ме лъжеш?

— Не, тъпанар такъв. За какво съм добър дух? Впрочем мога да стана и лош. Гадният демон вече е наблизо, борбата с него отнема силите ми и ме озлобява. Побързай, докато още съм добър.

Образуванието му започна да се разтваря във въздуха. Лирти отдели пинсетата от държача й, стисна я неумело и след няколко неуспешни опита успя да хване косъма. След това го повдигна го над бялата повърхност и примижавайки, докосна с основата му кожата на другата си ръка — в точка, която приличаше на пора.

„Ооох, Електронният господ да поживи добрия дух — отекна в съзнанието му. — Добре че изпълни съвета. Впрочем време е да се запознаем, нарекох се Кариот. Предстои ни дълго сътрудничество, но сега си уморен и по-добре да си легнеш. Утре, на пресен мозък ще ти обясня всичко. Най-сетне съм свободен и няма повече да служа на грухилите!“ — привърши вътрешният глас и замлъкна.