Христо Пощаков
Нашествието на грухилите (10)

НЕПРИЯТНОСТИТЕ СЕ ПРЕВРЪЩАТ В БЕДИ

Въздухът в кабинета като че ли бе наелектризиран от лоши предчувствия, но човечеството все още не беше изобретило съответен уред, способен да ги неутрализира.

— 2920-С-А ви безпокои — заяви каменоядното от холовизионното пространство. — Извинете за поисканата експресна връзка, но съобщението е извънредно важно.

Лирти го погледна и си спомни за него. Беше вертикалното тухлообразно, на което бе удвоил заплатата поради разкритията му с контрабандата на химически елементи.

— Какво е станало? — запита.

— Нещо страшно — отвърна 2920-С-А и репродукторите му помръднаха. — Избиват мои сънародници — уточни.

— Кой го прави? Защо?

— Никой не разбира. Банда антропоидни — горилоподобни, космати и разни други са нападнали един от заводите за преработка на минерали. Отначало размахвали плакати с надписи „Долу каменоядните!“, после извадили съоръжения, подобни на мрежи за ловене на пеперуди, и започнали да ловят сънародниците ми. След това започнали да ги унищожават, като ги удряли един в друг, докато ставали на парчета. Извършвайки тези престъпни действия, непрекъснато крещели: „Една тухла, две тухли, хей, вече ги няма!“ Може и да приличаме на тухли, но притежаваме разум и съзнание. От ваша гледна точка бих казал, че постъпките са нечовешки, а проявеното към нас отношение е дивашко. Моля ви, спрете ги!

— Уведомихте ли интергалактическата полиция?

— Да, но бях длъжен да уведомя и вас. Мисля да си подам оставката, да напусна Алимента и да се завърна на родната си планета. Притежавам известни спестявания.

— Успокойте се, скъпи 2920-С-А. Ще направя всичко възможно, за да прекратя безобразието.

Как щеше да помогне? По какъв начин?

Той набра номера на шефа на интергалактическата полиция, с когото бе имал разправии при освобождаването на Бела от ареста. Казваше се Бен АМС… Беше забравил останалите цифри на индекса.

— На Алимента се извършват безчинства, а вие не си мърдате пръста да ги спрете — заяви, след като се свърза с него, но квадратната физиономия в холобокса показваше безразличие.

— Това е ваше задължение, не наше — озъби се полицейският шеф. За какво имате ведомствена полиция и защо тя не си гледа работата? Нашата задача е да преследваме галактически престъпления. Не ни занимавайте с вътрешните си проблеми.

— Нима избиването на каменоядни не е галактическо престъпление? — извика побеснял Лирти. — За какво ви плащат?

— Не вие ми плащате — отвърна полицейският шеф, — нито скапаната ви корпорация. И аз преценявам кое е ваша работа и кое наша.

— Как смеете, какво си въобразявате! — вече изрева управителят, съвсем излязъл от кожата си и се сети, че приемът на майка му съвсем не влизаше в рамките на галактическо престъпление, но квадратната глава в холобокса беше изчезнала.

След последния разговор, проведен с Марта, изпитваше неудобство да я потърси. Впоследствие с ужас установи, че не си спомня къде да потърси холоиндекса на началника на собствената ведомствена полиция, с когото кой знае защо досега не бе установил редовни контакти.

„Ки-О-Хет — мина му през главата. — Тя знае всичко и всичко може, макар да се подмазва. Тя ще оправи нещата.“

Не мина и час унифицирано галактическо време и вандалите бяха арестувани. След още двайсетина минути началникът на ведомствената полиция — едър пандар с масивно телосложение и здрави рога, влезе в кабинета. Като всички от неговия вид не притежаваше име, а ако имаше, го криеше. Обикновено пандарите се назначаваха на работа с компютърни данни от конфигурацията на рогата им, беше невъзможно да се срещнат два индивида с еднакви рога, подобно на пръстовите отпечатъци при хората. Пандарите съвсем точно се разпознаваха и никога не злоупотребяваха със заеманите от тях длъжности.

— Направихме големи усилия, за да ги обуздаем — започна доклада си рогатият. — Трима от моите служещи и двайсет и шест от нападателите са ранени и се намират в болница. Мисля, че се справихме добре, ето списък на полицаите, предложени за награда.

Той протегна познатия вече информационен диск и продължи:

— По едно време стана доста нагрято. Вандалите ни замеряха с парчета от телата на убитите от тях тухлообразни, а те са много тежки и твърди. Когато ги атакувахме и се стигна до ръкопашен бой, в ръцете им се появиха метални прътове. Но колкото и да се нахвърляха върху нас, високоволтовите полицейски стикове си свършиха работата. Накрая останаха натъркаляни и виеха като ранени хварги след лов на родната ми планета. Най-лошото е, че между антропоидните се намираха и мои сънародници, а те също изглеждаха като побеснели, макар през последните две хиляди години да ни смятат за мирна галактическа раса. Обяснявам действията им с проява на групов атавизъм, наследен от кръвожадните ни прадеди.

— Представете ми списък с имената на нападателите, те повече не могат да бъдат служители на корпорацията. Освен проявената вандалщина, техните действия се таксуват и като дисциплинарно нарушение, извършено през работно време.

— Ще ви бъде донесен в най-кратък срок — обеща полицейският началник.

Докато той излизаше, на холобокса за вътрешна комуникация замига зелена светлина. Лирти го включи и в него се появи образът на главния счетоводител.

— Най-сетне добри новини — заяви Бро-Бро. — Квазийците платиха фактурата за сто и шейсет милиона кредита. Прахт ги е заплашил, че ако не го направят, ще им откажем всякакви бъдещи доставки и ще ги съдим. Грагите от Епсилион II са решили да изкупят всички измрели животни, които им предложихме като трупове, и до няколко часа ще преведат акредитив за двеста милиона. След възражението ни, отправено до Централната данъчна служба, размерът на задълженията ни за минали години е намален три пъти. Въпреки обърканата история с миотите и последните неприятни събития, за месеца се очаква доста добра печалба.

— Благодаря за хубавите новини — въздъхна управителят и се отпусна на креслото.

През ранния следобед отново го посети началникът на ведомствената полиция. Помътнелият му поглед издаваше състояние на умора и загриженост.

— Задават се нови беди — заяви кратко и допълни: — Положението става извънредно сериозно, уведомих и шефа на интергалактическата полиция. Ето искания от вас списък.

— Почакай, обясни по-подробно какво е станало.

— Заловихме стотонен контейнер, пълен с контрабандно оръжие. В придружителната спесификация бе отбелязано, че съдържа каси с буркани кисело зеле. Скоро на някой ще му стане съвсем кисело.

— Оръжие, кисело зеле, ужасна новина! — изумен възкликна Лирти. — За кого беше адресирана пратката?

— За ресторанта на хотел „Интергалакт“. Но това не е най-лошото.

— Какво тогава?

— Видът на оръжието. Десет хиляди броя дезинтегратори на материя с автономно вакуумно-енергийно захранване.

— Не разбирам добре същността на проблема.

— Използването на такъв вид оръжие е абсолютно забранено с галактическа конвенция отпреди петстотин години. Сключена е след последната Голяма планетарна война. Оръжието черпи неограничени количества енергия директно от вакуума, фокусира я и е способно да разрушава атомните връзки на всяка органична или неорганична материя, към която е насочено. Далекобойността му достига до два километра, а преките съкрушителни поражения са в радиус до триста метра. Например след действието му върху къс скала или бойна машина от тях остават купчини прах. Такова количество оръжие е в състояние да превърне повърхността на Алимента в прашна пустиня.

— Предполагам, че след като е било забранено за употреба, същото се е отнасяло и за производството му.

— Така е — потвърди рогатият. — За произхода му може само да се гадае. Марката, серийните номера и името на фирмата производител са старателно заличени. Възможно е и да е било съхранявано някъде в таен склад, но тъй като адресът на подателя е фалшифициран, произходът му остава неизвестен. Като помисля какво щеше да стане, ако бе попаднало в ръцете на получателя си, козината между рогата ми настръхва.

— Десет хиляди дезинтегратора! — възкликна Лирти. — Достатъчно Да въоръжиш цяла армия.

— Дори две, за съжаление — съгласи се полицейският началник, който явно не бе заразен с ЛВПС. Вероятно го бе спасила униформата, ушита от гладка и невероятно здрава материя, както и самонагаждащата се около рогата му блестяща каска, която покриваше и шията. Що се отнася до лицето, то бе покрито с плътна къса козина, а ноздрите му притежаваха добре създадени от природата дихателни мембранни филтри.

— Струва ми се, че напоследък доста от антропоидните се държат като полудели — продължи управителят.

— Съгласен съм, макар че представителите на останалите раси не остават по-назад. И те създават всякакви общества и организации.

— Не се ли касае за масов саботаж, насочен срещу корпорацията? За закупуване на оръжия са необходими големи средства.

— Подобен аспект на мислене предполага наличието на десет хиляди саботьори, на които също трябва да бъде платено. Трудно ми е да си представя кой в тази галактика би поел такъв разход на средства, превишаващ многократно стойността на доставеното оръжие. Ако предположим неговото производство в тайна дупка на някоя забутана планета, то съвременните технологии позволяват цената му да стане достъпна за всеки работещ индивид. Струва ми се, че последните смутове имат съвсем друга причина, неподлежаща на формалната логика. По-скоро бих възприел тезата за психотронно въздействие.

Полицейският началник не знаеше колко близко се намира до истината, но щеше да остане само с предположението си.

— Какво обясниха от хотела относно адреса на доставката? — попита Лирти.

— Нямаха никаква представа. По всяка вероятност, ако пратката не бе заловена, тя щеше да изчезне от терминала и щеше да бъде укрита на съвсем друго място — да речем в складовете за готова продукция на някой от заводите. Самата тя вероятно е платена от някое от обществата, които напоследък се регистрираха.Те притежават банкови сметки, по които членовете им внасят част от заплатата си. Правили са го и побърканите убийци, които смятате да уволните. Гадните копелета не се притесняват, че ги очаква съд и заточение на някоя наказателна планета, където шансовете да оживеят са твърде малки. Както и да е. Аз си свърших работата, по-нататък думата има интергалактическата полиция.

— Ще бъдете награден, обещавам. Заслугите ви не са по-малки от тези на подчинените ви.

— Благодаря — отвърна рогатият и го напусна. Холобоксът за хиперпространствена връзка светна и в него се появи каменното лице на шефа на корпорацията. Посивелите му коси бяха в тон с металния блясък в очите му, а тънките стиснати устни не предвещаваха нищо добро. Притежаваше генетичния индекс ССХ, типичен за политици, диктатори и генерали.

— Какви ги вършите? — просъска той. — Току-що говорих с един от секретарите на Галактическия съвет, вашата мекушавост може да ни струва много.

— За какво намеквате? — попита управителят, завладян от лоши предчувствия. В гърдите му започна да пълзи тъпа болка.

— Не намеквам, а заявявам. Защо допуснахте появата на разни ненормални общества и организации? Защо не ги изгонихте всичките?

— Трудно е да се освободиш от персонала на цяла планета. Те се организираха доста бързо, докато бях зает с производствени проблеми. Освен това не мисля, че противодействието на техните общества е мое задължение.

— Вие сте управителят, вие отговаряте за безредиците.

— Виновните са дисциплинарно наказани, тъкмо щях да го приведа в изпълнение. Какво повече мога да направя? Да не говорим, че за месеца се очаква сносна печалба.

— Парите не са най-важното. Доброто име на корпорацията зависи и от политическия ефект в галактически мащаб. Нима не знаете, че на някои ще им хареса да ни дискредитират, особено ако се раздуха скандалът с вноса на контрабандно оръжие?

— Нали ние разкрихме пратката?

Щеше да каже „аз я разкрих“, но навреме се сети, че не е той.

— Давам ви срок от три дни да си прочистите двора. Не го ли направите, сам си подайте оставката. А ако откажете, ние ще ви помогнем.

Шефът на корпорацията прекъсна връзката и остави Лирти в стресово състояние.

„Да си почистя двора“ — помисли той, но не се сети за точното значение на израза. Беше старинна фраза с определено идиоматично значение. Спомни си, че в древността са почиствали дворовете си с ръчно изработени съоръжения, наречени метли. Скритият смисъл, нареждането допълнително започна да го измъчва, налагаше се да потърси Прахт и да го помоли за съвет. От друга страна, си припомни за робота чистач от детството, който за десетина минути почистваше дворчето на върха на сто и двайсет етажния жилищен комплекс, тогава там се намираше апартаментът на майка му. Следователно срокът за почистване зависеше от големината на двора и броя на роботите чистачи. Каква ли повърхност се нуждаеше от три дена?

Потърси за съвет Прахт, но Абер 99 му обясни, че той (тя, то) е заминал (а, о) за важна култова церемония в храмовия комплекс на тешиварците и че тя (той, то) страшно съжалява за поетите служебни задължения, които възпрепятстват да направи същото. Участието в ритуалите, свързани с култа към Великия Рак, били най-вълнуващото събитие в живота на всеки тешиварец. Прахт се опитал да уведоми, но визитата на началника на ведомствената полиция попречила, за което моли за извинение.

Работният ден беше към края си, лошите новини доминираха над добрите, неприятностите се превръщаха в беди. Марта изглеждаше като далечна звезда в чужда галактика, едва забележима през мощен телескоп. Бледа и недостъпна.

Лирти тръсна глава, за да прогони мрачните мисли, и реши да се поразсее — състезанията с кикируги сякаш го зовяха. Тези синкави гущероподобни бяха станали популярни в цялата галактика както с полуинтелекта си, така и с пет-шест метровите си скокове. Почти равните им спортни възможности правеха залаганията извънредно интересни.

Той се прибра преди полунощ, беше спечелил две хиляди кредита. Преди да си легне, се наведе към огледалото и изгледа с досада все още стърчащия от носа му косъм. Обзе го ново желание да го изскубне, ала се сети за съвета на добрия дух и се отказа. Вътрешният глас изглежда съвсем бе замлъкнал.