Христо Пощаков
Нашествието на грухилите (4)

АТАКАТА ПРОДЪЛЖАВА

Времето е застинало като безкраен път, настлан със събития. Ние търкаляме мозъците си по безплътната му повърхност и гледаме да избираме по-лесни участъци, но въпреки това ги износваме, докато Великият разум, създал времето, не ги замени с нови. Това е безкрайна програма за обучение, предназначена да поправяме собствените си грешки, докато се научим да мислим правилно и станем по-съвършени. Тогава времето престава да се занимава с нас и ние попадаме в нещо друго, притежаващо фантастично различни закони, които ни задължават да станем още по-сложни и съвършени. Те целят да ни издигнат над чувствата, докато сами се превърнем в съзидатели.

По трънливия път на времето някои едва кретат, други окончателно се изгубват, а трети добиват свойството да летят като птици, най-сетне придобили Разум.

Марий Секст, първата половина на 21-ви век, стотина години след оцеляването на част от населението на Земята, вследствие па сблъсък с комета.

Клиф СН-11 пресичаше главния мегаполис в 25-и участък с намерение да стигне до спирката на пневматичното метро, което щеше да го откара на петдесетина километра от мястото, където се намираше — работеше като оператор в един от месопроизводителните комплекси за хвани и посове — главния деликатес за перидрийци и грени. Докато минаваше край масивната сграда на Асоциацията за отглеждане на ноктести диплозаври, една локално-внушаваща предавателна система (ЛВПС) се промъкна през рядката растителност на главата му, стигна до темето и се намести в кожна пора, лишена от косъм. ЛВПС протегна металните си мустачки и бързо се укрепи в заетата позиция. Захранвана от биотоковете на намерения приемник, тя активира вътрешните си структури и бързо се ориентира в обстановката. Умствените данни на сивото вещество под нея се оказаха доста скромни, но това не попречи да изпълни задачата си. Подаде сигнал и мигновено се включи към някакъв грухил, с който щеше да поддържа бъдеща връзка. Практиката показваше, че биологични единици с по-съвършен интелект бяха склонни към по-неразумни действия, но системата трябваше да се задоволи с това, на което беше попаднала.

„Или трябва да заложа на число от лотарията, или да поканя на вечеря Пени РС-201“ — разсъждаваше Клиф по пътя към входа на метрото.

„Направи и двете“ — внуши имплантираната ЛВПС и веднага получи одобрението на обслужвания грухил.

„Не разполагам с толкова кредити! — възрази новата мисъл на Клиф. Ще остана без кредитно покритие!“

„Няма значение — внуши отново ЛВПС. — Направи го!“

„Не мога!“ — приемникът направи последен опит за съпротива.

„Можеш, ако искаш. Заложи на числото 20011 и ще спечелиш.“

Клиф СН-11 се насочи към първия попаднал лотариен автомат, пъхна кредитната си карта в процепа му и набра внушеното число.

— Не печелите — промърмори машината. — Опитайте отново.

Бузите на Клиф почервеняха от ярост — беше големият кръг на лотарията и стотина кредита от банковата му сметка се бяха изпарили.

„Обади се на Пени. Не виждаш ли видеофона на улицата?“

Подгонен от внушението, той се запъти към будката и отново извади кредитната си карта. Знаеше, че тя излиза и с други мъже, и въпреки това направи поканата.

— Кредитът е изчерпан, вземете мерки — безстрастно изрече безличен глас след приключването на дългия разговор.

„По дяволите, извърших две глупости наведнъж“ — констатира Клиф.

„Много добре, момче — прозвуча в главата му утешителна мисъл. — И друг път си правил същото.“

Първият случаен грухил получи първата доза енергия и изпълнен от чувство на задоволство разшири обхвата на собственото си поле. ЛВПС продължи усърдно с проучването на мозъка на приемника. Някъде между стотина хиляди неврона се разхождаха бледи любовни истории. Следваха ги спомени за скучни холовизионни сериали, пиянски вечери и мъка от последната загуба на любимия бейзболен отбор. В черепната кутия на приемника се мотаеше скука и служебна неудовлетвореност. Клиф СН-11 просто не знаеше какво точно да направи със себе си.

„Тръгвай към входа на метрото, какво чакаш?“ — нареди ЛВПС и той продължи пътя си без увереност в крайната цел.

Безбройните локално-внушаващи предавателни системи (ЛВПС) продължаваха да се сипят от небето на Алимента. Събираха се в улуците на покриви, потъваха в перушината на врабчета, изчезваха в канализационни шахти или полепваха по козината на плъхове. Някои от тях попадаха в опашките на домашни котки, други безшумно барабаняха по покривите на аеробуси в безплодно търсене на приемник. Но бяха много, извънредно много на брой и не бяха произведени, за да се притесняват.

Някъде в парковете те попадаха в лъжичките с пюрета, поднесени към устата на бебета, после бяха погълнати и понеже не подлежаха на храносмилане, след няколко часа се оказваха в същата пюреобразна субстанция, която ги лишаваше от надеждата за имплантиране по предназначение. И тъй като изцяло машинната им логика не предвиждаше осъзнаване (с изключение на вероятно дефектната ЛВПС, за която ще стане дума по-нататък), те загиваха с неосъзнато достойнство. Малка част от тях щяха да намерят приемници, но това влизаше в сметките на Главното грухилско ядро. То знаеше от предишен опит, че глупостта е силно заразителна.

Дерек РС-15 заемаше длъжността „главен съветник“ в Асоциацията за отглеждане на хвани и посове и се гордееше с нея. Знаеше всичко за тях — с какво се хранят, как се размножават и какви болести ги нападат. Беше готов да се мотае с часове около всеки автоматичен обор и да се радва на тъпите им муцуни. С тази си дейност той слабо се доближаваше до заниманията на Клиф СН-11, но между умствения багаж на двамата нямаше критерии за сравнение. Ако за Дерек определението беше „професор в областта си“, за Клиф оставаше „обикновен оператор“.

И докато главният съветник излизаше от внушителната на вид сграда, една от безбройните ЛВПС попадна в лявото му ухо. Почувствал едва доловим сърбеж, той инстинктивно пъхна показалец в раковината му и с действието си подпомогна заклещването на системата, някъде към основата на ушния канал. Дребните напластявания от кафява субстанция не й попречиха да се настани удобно, да укрепи позиции и да се активира. В сивото вещество на приемника витаеха хаотични мисли, предимно свързани със собствената му професия.

„Хваните дават повече мазнини и вълна, а посовете месо. Какво би излязло от евентуална кръстоска?“

По същество мисълта беше отчайващо глупава и естествено бе внушена. Хваните и посовете произлизаха от различни планети, нямаха еднакъв хромозомен набор и притежаваха коренно различен обмен на веществата. Но светът на генното инженерство предлагаше безкрайна серия от глупави опити и ЛВПС усети благодатна почва в структурите си.

„Остави всичко останало, занимавай се само с тази идея“ — внуши тя.

От този момент Дерек РС-15 бе обречен да се захване с тежка работа, предварително обречена на неуспех. Вторият попаднал грухил осъществи връзка с второто загнездено ЛВПС и веднага усети тонизиращата за него еманация, наситена с освежителен мирис на глупост.

Дерек се завъртя на пети и се върна в сградата. Очакваха го много безсънни нощи.

ЛВПС продължаваха да се сипят. Някои от тях се загнездваха на съвсем необичайни места, за които читателят само може да се досеща. Опаразитяването на планетата вървеше успешно, вятърът подхващаше изпопадалите по пътната настилка или корнизите на прозорците, издигаше ги във въздуха и създаваше нови условия. Един след друг грухилите осъществяваха връзка с нови и нови приемници, благодатната енергия се носеше из пространството и караше Главното грухилско ядро да се чувства все по-доволно и по-уверено в себе си.

Операцията приключи за няколко дни. Осемдесет процента от жилищните комплекси бяха опаразитени, от тази участ не можа да се спаси нито несравнимата Бела АСХ-10-1001-2, нито онази част от свитата й, която притежаваше пори по кожата си. Същата съдба сполетя и Марта, пандарката и техния шеф, на когото предстоеше извършването на много големи глупости. Но поначало Лирти бе галеник на съдбата и го очакваше спасение, което щеше да бъде донесено от една самоосъзнала се ЛВПС, наречена Кариот.

По същество, опаразитяването засегна най-много човешката част от населението на Алимента, то бе най-многобройно. За която и да е ЛВПС бе безкрайно трудно да се завре между сегментите на някой тешиварец или да открие пролука в тялото на тухлообразен. Същото се отнасяше за люспестите и паякообразните, за жалост процесът на еволюцията бе направил човешкия род един от най-уязвимите. Към него спокойно можеха да се приложат въведените от учените грухили мерки и концепции, целящи да осигурят благоденствието на тяхното общество в някоя точка от вселената. Преведени на космолингва, техните мерни единици имат следния примерен характер:

— Глуп — основна мярка за енергетичен еквивалент на единица ентропия на разумност, която може да се изрази в двоичен код и се определя като адекватен отговор на въпрос, при който количеството отделена (излъчена) енергия зависи от качественото съдържание на отговори от типа „да“ или „не“.

— Килоглуп — енергетичен еквивалент на 1000 глупа, типичен за дълги заседания и съвещания с последващо вземане на решения от групи от не повече от двайсет присъстващи.

— Мегаглуп — еквивалент на 1000 килоглупа. Обикновено енергията се отделя при провеждане на конгреси, заседания на правителства, олимпиади, локални войни и други подобни мероприятия, свързани с по-голям брой същества, подлежащи на опаразитяване.

— Суперглуп — мерната единица се състои от неизвестно число мегаглупове. Енергийният й еквивалент е извънредно голям и се отделя при глобални войни, екологични катастрофи и други противоречащи на разума действия, свързани с оцеляването на дадена цивилизация. Суперглупът е пряко свързан с преместването на грухилите от планета на планета.

Основните концепции на Главното грухилско ядро са утвърдени от практиката през последните няколко милиона години и целят осигуряването на жизнения статус на всеки грухил. Те са общовалидни за обитаемите светове и по същество предлагат:

— Внушаване на расизъм. Той може да процъфтява при същества с различни на вид кожа, козина или пипала, както и различната им окраска. Обикновено води до малтретиране или избиване на едните от другите.

— Формиране на политици и политически партии и тяхното противопоставяне. Идеалният краен вариант на този процес е поява на диктатура.

— Създаване на различни религии и разпадането им в религиозни секти. За грухилите е чудесно, ако се стигне до масови преследвания и гонения, както и обвинения в ереси, а финалът с религиозни войни би бил превъзходен.

— Подтикване към национализъм, раздробяване на държави на държавици, разпалване на териториални претенции между различни народи и галактически раси.

— Въвеждане на фалшиви идеологии, водещи до кръвопролитни революции и разпадане на империи.

Освен тези основни концепции Обществото на грухилите разполагаше и с други не толкова основни, но не по-малко важни като:

— Развитие на свръхбюрокрация.

— Основаване на мошенически фондации, пирамидални структури и банки.

— Протежиране на безсмислени проекти, финансиране от общества, ведомства, корпорации и правителства, при които предоставените средства изтичат като вода през сито и не остава нищо.

— Генериране на налудничави идеи. Например създаване на „перпетуум мобиле“, добив на енергия от камъни, привикване към вегетарианство на месоядни индивиди, дресиране на безмозъчни твари, укротяване нрава на хищници, обръщане посоката на реки, пренасяне на океани, размяна на атмосфери на планети и други подобни.

— Внедряване на широко рекламирани суеверия от вида: „По време на новолуние индивидите със синкава окраска на козината да се хранят с мутирал спанак, а тези с виолетова, преди да станат от леглото си, да докоснат три пъти пода с долната си лява лапа или крак.“

— Съставяне на шантави хороскопи, например: "В петък родените под знака Лира да не ходят на работа, а да търсят:

— мъжете — запознанство с първата червенокоса, ако са излезли извън къщата си с намерение да си купят дъвка;

— жените — да носят панталони, ако са решили да разхождат децата си из парковете.

Списъкът с концепциите на учените грухили от Главното грухилско ядро може да продължи до безкрайност, но вероятно ще предизвика скука в читателя. Ето защо авторът ще позволи на героите си да направят всевъзможни глупости и това предстои.