Христо Пощаков
Нашествието на грухилите (8)

КОСЪМЪТ

— Реших проблема — произнесе Прахт тържествено, след като влезе в кабинета на управителя. — Докато спеше, аз го обмислях.

— Кой от многото! — попита Лирти и кой знае защо се сети за посещението на добрия дух от предишната вечер.

— Най-важният. Измрелите животни.

— И до какъв извод стигна?

— Нямаме достатъчно екарисажи, но разполагаме с хладилни площи. Ще замразим труповете и ще ги заведем счетоводно като месо на склад.

— По-нататък?

— Ще ги продаваме.

— На кого?

— На грагите от Епсилон П. Не напразно цяла нощ съм се ровил в галактическия регистър.

— Защо на тях?

— Защото са птицеподобни месоядни и предпочитат да се хранят с трупове. Организмите им не реагират на отрови, а мършите, с които се хранят, ако са полуразложени, се смятат за деликатес.

— Притежават ли платежоспособност?

— Проучил съм. Открили са сметки в поне сто галактически банки, половината от тях са готови да дадат банкова гаранция.

— По какъв начин са забогатели? — прояви любопитство управителят, зарадван от чутото досега.

— От експорта на собствените си яйца. Изяждането на такъв хранителен продукт предизвиква усилване на имунната система на всяко същество от вселената, придружено с тонизиращ ефект в организмите на консуматорите. Изключение правят само машинните цивилизации и обществата на тухлообразните — за тях яйцата на грагите не притежават стойност.

— Браво, Прахт, невероятен си! — възкликна Лирти и му се прииска да го разцелува, само че не знаеше къде по хитиновата черупка.

— Повикай Марта и нареди да направи контакти с търговското ведомство на грагите — предложи Прахт.

„Марта, Господи, Марта!“ — помисли управителят и плахо докосна сензора за повикване.

Както винаги досега, тя се появи в ослепителна форма, стори му се, че студеният израз на лицето й от предишния ден някакси е поомекнал.

— Ще се заемете с твърде отговорна задача. Прахт ще ви изясни подробностите. Ще помоля непрекъснато да ме уведомявате за процеса на изпълнението й. Какво знаете за грагите?

— Нищо — призна искрено Марта и се изчерви. — Не съм осъществявала служебни отношения с тях.

— В интерес на истината и аз доскоро бях в неведение. Но обстоятелствата налагат да създадем възможно най-добри взаимни връзки. Благодаря ви за бъдещото съдействие — приключи управителят и неволно въздъхна.

— Абер 99 желае да те посети — подхвърли Прахт преди да напусне кабинета.

Не мина много време и Лирти си помисли, че ракообразното отново се е върнало, но се вгледа в конусообразния издатък между чатала на долните крайници и различи цифрата 99. Притежателят на идентификацията беше Абер — собствената му секретарка.

— Обектът на вълнението ми е голям — започна тя (той, то). В жилищните комплекси са станали събития, за които трябва да ви уведомя. Вчера следобед служещите в нашата корпорация са направили демонстрация. Не зная дали представителите на интергалактическата полиция са ви уведомили.

— Не. Каква е причината? — попита и се сети за разправията с полицейския началник относно освобождаването на Бела от ареста.

— Крещели са обидни думи против моите сънародници, обиждали са членестоногите.

— Какво са скандирали?

— „Долу ракообразните, паякообразните и всички други образни.“ Повечето от демонстрантите са били от вашата раса, останалите горилоподобни. След като ревали около час, пристигнали части на интергалактическата полиция и ги изгонили. Поводът бил съобщението на няколко майки, които поради крясъците на улицата не били в състояние да приспят децата си. Вие, като управител на тази планета, сте длъжен да вземете отношение по случая. Връчвам ви петиция, изразяваща възмущението на роднините ми от моето люпило.

— Съжалявам за такава проява на ксенофобия. През последните трийсетина години не съм чувал за нещо подобно в ареала на познатата ни галактика, всички раси са спазвали конвенцията за морал и етика.

— Така е. И аз се чувствам неуютно от станалото на тази планета. Само преди няколко седмици хората търсеха съвет от ракообразните, а сега скандират глупости против тях. Моето искане е да уведомите шефовете на корпорацията. Необходимо е да предприемете някакви мерки, за да запазите поста си.

С тези думи Абер 99 напусна кабинета му и го остави в недоумение. Какви мерки да вземе? Да уволни демонстрантите или да ги събере, за да обясни колко лошо са постъпили? От професионална гледна точка нямаше причини за уволнения, а разясняването на постъпката им не бе негова работа. На планетата се намираха представители на интергалактическата полиция, съществуваше собствена ведомствена, както и служещи в съдебната система.

Докато разсъждаваше, в пространството на холобокса пред него, предназначен за вътрешна комуникация, се появи гущерожабешката физиономия на Ки-О-Хет.

— Моля да ме приемете — заяви твърдо.

— Разбира се — съгласи се той.

След като тя се настани срещу него, големите й очи леко се замъглиха. Според беглите познания, получени по време на хипнообучението, за гущероподобните това бе проява на смущение.

— Не зная откъде да започна — рече стеснително тя. — Дори не съм сигурна казаното от мен няма ли да звучи пресилено.

— Говорете, не се притеснявайте — окуражи я шефът й. — При доста близки в служебните взаимоотношения не бива да съществуват тайни.

— Как да се изразя, напоследък се чувствам пренебрегната, а така горещо искам да служа предано на интелигентен човек като вас. Все по-рядко ме търсите, за да ми възлагате задачи, и това ми тежи. Старая се всячески да ви угодя, а днес се получи същото.

— Какво се се получило? — запита с недоумение управителят.

— Възложихте такава важна задача на Марта, която лично аз бих я изпълнила с вдъхновение. Подозирам, че го направихте поради вродената й неприязън към мене. Все пак принадлежите на нейната раса.

— Не разбирам. Какво значение има на кого съм възложил задачата, още повече че вие сте натоварена с достатъчно служебни задължения — замествате пандарката, на която разреших отпуск.

— Значението е принципно. Грагите снасят яйца, същото правим и ние. Елементарната логика подсказва, че именно аз трябваше да се заема с осъществяването на контактите с тях.

— Но те са птицеподобни!

— Доколкото съм запозната и в земната история птиците са произлезли от гущероподобните. В известен смисъл грагите са наши братовчеди.

— Прахт предложи тя да приеме задачата, не аз -оправда се Лирти и почувства, че нещо не е наред с авторитета му. Нямаше причини да дава обяснение на секретарката.

— Ето каква била истината — тъжно изрече Ки-О-Хет. — Всичко е тръгнало от безполовото с продълговат мозък. От Абер 99, което пращи от самодоволство и си въобразява, че няма по-умно ракообразно от него. Сигурно ме е натопило за нещо пред Прахт и е определило избора му. Като ги гледам двамата как си шушукат и мърдат интимно мустачките си, всичко е ясно. Нали са от една раса?

— За мен са предположения. Лично аз не ви пренебрегвам и не желая да се чувствате като такава. За в бъдеще мога да обещая, че ще се отнасям с повишено внимание при разпределението на служебните задължения. Но вече съм натоварил Марта с последната задача и нищо не мога да направя повече.

— Да видим как ще се справи с нея. Напоследък е откачила като пандарката. Използва хиперпространствената връзка на корпорацията и търси като шантава някакъв си Клос, който изглежда отдавна я е зарязал, въпреки хубавите й крачета. За мен са служебни разходи, а тя не ги плаща от джоба си.

— Извинете, но как узнавате такива пикантни подробности! — попита Лирти със смесено чувство — нещо средно между ревност и нездрав интерес. — Нали ви настаних в отделни кабинети?

— Добрата секретарка трябва да знае всичко и да го докладва на шефа си, така са ме учили. Особено ако той е добър, умен, мил и възпитан човек. Тя трябва да има очи и уши дори на гърба си.

„Доста от галактическите раси имат въпросните органи точно на това място — помисли Лирти. — Но не и върху главата си.“

— Мисля, че се разбрахме — приключи той разговора. — Не бива повече да се притеснявате.

— Благодаря! — произнесе трогателно Ки-О-Хет и се надигна от мястото си. — Дано и за в бъдеще да срещам такива очарователни хора като вас.

„Няма да престане да се подмазва, не й е в природата — установи Лирти, след като тя напусна кабинета. — Нищо не е в състояние да я промени.“

Зелената светлинка на холобокса пред него премигна и той го включи. В пространството му се появи Абер 99.

— Необходимо е да ви предам две съобщения — заяви лаконично. — Първото не е много приятно, защото пристигна сметката от хотела на ваше име. Възлиза на двеста и петдесет хиляди кредита — разходите, направени от собствената ви майка. Платими са в срок от три дни. Що се отнася до второто, в приемната ви очакват две паякообразни от планетата Епта, търговци на кръв. Предлагат изгодна оферта.

— Да влязат — нареди той и се замисли. Дългът му към хотела почти се равняваше на средствата, с които разполагаше. Оставаше му нищожна сума.

Съществата, които се появиха пред него, като че ли бяха излезли от кошмарен сън или от холофилмите на ужасите, гледани в детските му години. Надминаваха метър височина и се разпростираха по-нашироко. Бяха космати, членестоноги и отвратителни. Трябваше да ги изтърпи.

Доколкото си спомняше, икономиката на Епта се крепеше върху строго изградена йерархична система, в която паяците — работници, заемаха най-долната социална ниша. Занимаваха се с производството на доста търсеното на галактическите пазари, извънредно здраво и еластично влакно, произвеждано от собствените им организми. Над тях в йерархичната стълбица се намираха паяци — надзиратели, които от своя страна притежаваха паяци — шефове.

Нагоре в йерархията се стигаше до паяци — аристократи, и тя завършваше с паяк — владетел. Всички в йерархичната стълбица живееха върху гърба на полуробския труд на низшата каста от работници. Някъде по средата се намираха паяците — търговци. Галактическият съюз неведнъж бе правил опити за демократизиране на обществото на Епта, но те бяха останали безуспешни.

— Добър ден — прозвуча на космолингва звукът, издаден от апарат, окачен на тумбестото тяло на по-големия паяк. — Да се представим, ние сме достатъчно привилегировани търговци. Желаем да закупим консервирана кръв от вашите кланици, жизненонеобходима за нашите работници. Не се притеснявайте с настаняването в кабинета ви, достатъчно устойчиво стоим върху шестте си крака.

— Радвам се да ви приема — проговори Лирти стандартната фраза, въпреки че съвсем не се радваше, защото му минаваше абсурдната мисъл, че чудовищата ще се нахвърлят върху него, за да изпият собствената му кръвчица.

— Ето офертата — проговори устройството на по-дребния паякообразен, той повдигна един от краката си, завършващ с малка щипка, и бръкна в чантичката, висяща на дебелия му корем. Извади познатия вече блестящ диск и го подаде. След това добави: — Няма да получите по-изгодна в рамките на цялата галактика.

Лирти протегна ръка и докосна секретарския сензор на Абер 99.

— Повикайте Прахт, моля — нареди той.

По-нататък търговските разговори протекоха напрегнато. Интересите на паякообразните от Епта нарушаваха интересите на хищните водни обитатели от Тита 8. Те закупуваха гранулиран фураж, чиито основни съставки бяха лиофилизирана кръвна плазма, рибно и трупно брашно. Цената на консервираната кръв, предлагана от паякообразните, значително превишаваше тази на лиофилизирания компонент, но сделката означаваше загуба на утвърден и редовен клиент, който купуваше и останалите два компонента в гранулираните смески. Задачата изглеждаше нерешима.

— Какво предлагаш? — обърна се Лирти към Прахт, доста измъчен от възникналия проблем.

— Соломоновско решение, вече сме го прилагали — заяви помощникът му. — Ще намалим с петдесет процента лиофилизираната плазма в гранулираните фуражни смески, ще намалим цената им, от това енергийните им единици няма кой знае колко да пострадат, а останалите петдесет процента ще превръщаме в консервирана кръв и ще печелим повече от продажбата й. По този начин намираме нови клиенти, увеличаваме печалбата и не загубваме старите.

Паякообразните останаха извънредно доволни. Не минаха и трийсет минути унифицирано време и договорът бе подписан.

През същата вечер, преди да излезе от банята, Лирти се вгледа в огледалото и забеляза дебел черен косъм, който бе щръкнал от собствения му нос. Тъкмо се канеше да нареди на огледалото да му поднесе пинцета, за да го изтръгне, когато около него възникна вече познатата млечна мъгла, назоваваща себе си „добрия дух“.

— Не пипай косъма! — заповяда острият му шепот, после той изчезна.

„Защо да не го пипам? — попита се притежателят му. -Не ме ли загрозява?“

„Не посягай към него! — изкрещя вътрешният глас, който през целия ден бе мълчал. — Ако го отскубнеш, много ще сбъркаш!“

„Що за идиотщини? — помисли Лирти. — Какво значение има загубата на някакъв си косъм, който ми стърчи от носа?“

„Не е някакъв, а много важен. От него зависи животът на същество“ — продължи да упорства вътрешният глас.

Подсъзнателно усещане накара притежателя на косъма да се откаже от намерението си. Той се отправи към спалнята, легна на хидравличното легло и се унесе в мисли по любимата.