Христо Пощаков
Нашествието на грухилите (12)

ЗАСЕДАНИЕТО

Залата на Галактическия парламент поразяваше с размерите си. От входовете й непрекъснато прииждаха едно- и многоместни полусферични апарати, плъзгаха се по концентрично инсталираните силови полета и се нареждаха амфитеатрално. Във всеки един от тях се поддържаха оптимални условия за живот на превозваните същества — адекватен състав на атмосфера, температура и налягане. Въпреки че от огромния купол на залата струеше мека дневна светлина, някои от прозрачните стени на апаратите бяха затъмнени със светлофилтри. Гражданите на вселената, които не се нуждаеха от специални условия, ползваха открити платформи. И двата вида средства за придвижване притежаваха персонални холобоксове, прикрепени към самонагаждащи се ергономични кресла, които се разтягаха, свиваха, повдигаха или разширяваха в съответствие с настанените в тях същества. Изключение правеха някои специални конструкции, предназначени за гигантските рептилии от Кси 18, амфибиите от Зета 5 или други необичайни жители на галактиката. Те бяха снабдени с коремни ложета, опашкоподемници и овални вани, или аквариуми.

В срещуположната на входовете страна на залата бе изградена полукръгла сцена, предназначена за председателствуващия и заместниците му в Галактическия парламент, които се избираха на всеки две унифицирани години.

Поканен от Дийн ССХ-122-12, Лирти трябваше да присъствува на заседанието, предизвикано от сензационните разкрития на Кариот. За целта екзотичните политици бяха запланували да отделят цели три часа от скъпоценното си време.

Суетенето в залата скоро престана и в централната част на сцената се появи председателската платформа. Едрият план на холокамерите представи внушително на ръст гущерожабешко същество с властен поглед, известно на цялата галактика като сегашния председател. Можеше да се смята за роднина на Ки-О-Хет, което доказваше, че вродените склонности към подмазване са способни да издигнат някого на извънредно висок пост.

Председателят изчака окончателното утихване на шума в залата и размаха ритуалното сребърно звънче. Беше традиция, пренесена през хилядолетията, останала от Първия галактически парламент.

— Моля за внимание — тържествено проговори той. — Откривам пет хиляди осемстотин и петдесетото заседание от влизането в действие на последната конвенция. Предполагам, че присъствуващите са се запознали с раздадените материали, свързани с трагичните събития на Алимента. Те бяха предоставени от високоуважаемия Лирти ВСХ-24-2003-5.

— Стани и се поклони — подсети Дийн многоуважаемия, бе седнал от дясната му страна.

Доста развълнуван, Лирти несръчно изпълни препоръката.

„Дали и Марта ме гледа?“ — помисли с надежда.

„Ако не тя, то сигурно билиони зрители в поне десет хиляди светове.“

„Сядай, стига си стърчал повече!“ — смъмри го Кариот.

— Ако няма възражения, продължи председателят, да преминем към дебати.

Той погледна светлинното табло до себе си и допълни:

— Няма, давам думата за изказвания. Известно ви е, че стават по реда на постъпилите заявки.

„Въпреки грозния си външен вид, говори на перфектна космолингва“ — констатира Лирти.

„На родната си планета е възможно да минава за красавец — иронично се намеси Кариот. — Как беше казал вашият древен учен «всичко е относително». Не се заплесвай повече, а следи хода на заседанието.“

„Ако мислиш, че си ми майка, доста се лъжеш. Продължаваш ли по такъв начин, скоро отново ще се намериш в умивалника. Нарочно те присадих в пора със съвсем дребно косъмче и почти запомних мястото му на китката си.“

„Още като попаднах в носа ти, разбрах, че не си от най-умните. А ако това косъмче реши само да окапе? Хората дават пари за съвети, ти ги получаваш безплатно. Неблагодарник!“

„Спомни си какви ми ги даваше преди да се самоосъзнаеш.“

„Няма да споря повече, по-умният винаги отстъпва. Но ако не беше Кариот, сега нямаше да те гледат билиони зрители. Престани да се заяждаш с мен, дебатите започват.“

— Вуг Денг, представител на вогите от Хета V — появи се в холобокса горилоподобно същество. — Прецедентът с Обществото на грухилите заплашва устоите на нашата галактика, това е моето мнение. Предлагам да се вземат необходимите мерки или за изхвърлянето им извън нея, или за тяхното унищожение.

— Как ще стане, колега? — попита ехидно някакво люспесто, което не благоволи да се представи. — Нито можеш да ги хванеш за ръчичка, нито да им бръкнеш в полето.

— Ние сме в състояние да потърсим помощ от друга енергетична цивилизация, която води нормален начин на живот. За какво съществува огромният научен потенциал на галактиката? Все ще се измисли нещо рационално. Търпенето на паразити, които разлагат разума из вселената, хранят се с продуктите на разпада му и на всичко отгоре дебелеят, е напълно недопустимо!

— От моя гледна точка те са вредни само за вас, антропоидните. Ние не сме способни да се заразим с ЛВПС — заяви люспестият опонент.

— Нима никога не вършите глупости? — язвително подхвърли горилоподобният.

— Това е отделен въпрос, който съвсем не е ваша работа — изцвърча ядосано люспестото.

— Призовавам за дискусия по същество — намеси се председателят. — Отнемам ви думата, следващият.

— 8515-5-1 от 2307–2 — представи се тумбест робот с множество манипулатори. -Аспектът на първото предложение не ми хареса. Машинната цивилизация, която представлявам, отдавна търгува с различни енергетични. Забравяте, че цивилизацията на грухилите също има разумен характер, подобно действие би накърнило търговските интереси на моите събратя, в която и да е точка на галактиката. Спомнете си за принципите, заложени в последната Обща конвенция.

— Тя не включва Обществото на грухилите, което е паразитно по същност — възрази председателят. — Сега научаваме за него, а действията му накърняват социалното здраве на множество различни същества, като увреждат гражданското им поведение. Дадените жертви са много по-важни от вашите търговски интереси. Предлагате ли друга алтернатива?

— Не съм толкова умен. Механичният Бог ме е създал с преки изпълнителски функции. Боравя точно с многозначни числа, но, не съм силен в абстрактните понятия. Бях длъжен да изкажа съображенията си.

— Благодаря ви. Следващият.

— Съвсем внимателно изслушах досега взелите думата — започна гъбообразно полусъщество-полурастение и след като намести кореновата си система върху тавата с пръст и торове, положена на седалката на креслото му, продължи: — Ние, квагите, обитаваме доста отдалечената от центъра на галактиката система МЕМ-15 и благодарение на благотворното сътрудничество, плод на последната конвенция, успяхме да заемем доста необитавани планети. Но за моите сънародници правенето на глупости е нещо обичайно, а те не пречат на развитието на нашата цивилизация. Например смята се за съвсем нормално някой гъбообразен да изхвърля спорите си в почва, която не осигурява необходимите условия за тяхното развитие. Но тъй като броят им е многомилионен, все някоя от тях има шанса да поникне и да осъществи продължаването на рода. Същото се отнася и до взаимното ни чифтосване. Всеки от нас притежава свойството да избира първия попаднал партньор, който почти винаги се оказва неподходящ за постигане на плодотворен резултат. Не искам да останете с впечатлението, че изобщо сме глупави, между нас се намират и изявени философи. По-скоро сме непрактични и сме привикнали към лоши традиции. Смятам, че можем да приемем Обществото на грухилите на всяка от нашите планети, където фоновото излъчване, породено от ентропията на разум, е с доста добър интензитет. Грухилите не са способни да ни заразят, а като си помисля какви огромни количества енергия отиват на вятъра, без някой да се нахрани с тях, усещам неприятен гъдел по коричката си. По същество ние сме филантропи, оперирани от агресивност, и от името на моите сънародници предлагам разумно разрешение на проблема. Ще спестим бъдещите търговски разходи на грухилите и ще им предоставим безплатна храна, стига да обещаят, че няма да опаразитяват никого повече. Те също имат право на съществуване.

В залата се надигна глъчка. Някои шумно изказваха одобрението си, докато други още по-шумно се възмущаваха. Светлините по таблото на председателя заиграха неистово — всеки искаше думата. Неумолимият председателски компютър я даде на Хван Бити Кор — торбесто кенгурообразно от Земя III, което изглежда бе много възмутено.

— Милите паразити! — започна то гневно (полът му трудно се установяваше). — Като гледам какви техни защитници се появиха, за малко да се разплача от умиление. Защо да не ги търпим, даже да ги отглеждаме, и няма значение, че те се възползват от глупостта ни. И нашата раса си има собствени паразити, само че те вършат добра работа. Генното инженерство, приложено към нашите прадеди, ги е принудило да работят за нашето здраве, а не да ни бърникат в мозъка. Сега те се трудят за антителата в кръвта ни и ако е нужно, произвеждат антибиотици. Накратко казано, грижат се за нашите организми, без да ни правят по-глупави. За мен грухилите са напълно безполезни и поддържам първото мнение. Или трябва да бъдат унищожени, или изгонени от галактиката.

— Колега, бъдете по-сдържан. Събрали сме се да вземем разумно решение — призова председателят. — Има ли нещо да добавите?

— Да, не издържам повече сополиви изказвания и ще напусна заседанието.

— Отнемам ви думата, ще ви предложа за парламентарно наказание.

— Върви на м… — не се доизказа кенгурообразното, тъй като операторите прекъснаха връзката.

— Бих искал да разгледаме проблема в друг аспект — започна як пандар с невероятно могъщи рога. — Абстрахирам се от факта, че между пострадалите на Алимента се намират и мои сънародници. Според Галактическата конвенция, всяко разумно същество има право на съществуване. Грухилите не са включени в нея и това създава казус извън моята компетентност. Но аз имам предложение, достойно за обсъждане от колегите в Галактическия парламент. Нека да упълномощим наш представител да преговаря с Обществото на грухилите чрез единствения човек във вселената, способен да помогне на този високоцивилизован акт на разумност. Става дума за високоуважаемия господин Лирти, все още временен управител на планетата. Защо да не изслушаме какво мислят самите грухили?

„Защо не ме спомена? — възмути се Кариот. — Без мене ще ги чуе, когато ми пораснат уши“.

„Най-подходящото за момента е да млъкнеш — скастри го Лирти“.

„Не ме уважаваш. Мен, собствения ти единствен съветник — запротестира загнездилият се в основата на новия косъм. — Почти си въобразих, че сме станали едно цяло.“

„Изчакай, дявол да те вземе. После ще коментираме.“

„За какво се самоосъзнах?“ — проплака Кариот. — И за какво си измислих име? За да не получавам признателност и поне малко уважение."

„Ще ги имаш по-нататък, остави ме да слушам!“ — опита се да го успокои Лирти и насочи вниманието си към червендалестия мъжага, който беше започнал да говори.

— …техниката и пак техниката! — убеждаваше той. — Съвременните технологии решават всичко. Представете си разумни машини, програмирани да правят глупости — те няма да пречат на никого. Ще си ги вършат глупостите, ще изфирясват разума си и ще нахранват грухилите. Какво по-добро решение на проблема?

— Категорично възразявам! — решително заяви тумбестият робот, взел участие в началото на дебатите. — Каква гадна електронна обида за моите сънародници! Веднъж създадена, разумната машина се превръща в разумно същество. Това влиза ли ви в главата?

— Нали вие защитавахте търговските си интереси? — намеси се саркастично горилоподобният. — Защо такова адекватно решение съвсем не ви харесва? Защо толкова ви интересува бъдещата функция на някаква тъпа машина? Защото и вие не сте толкова остър, както сам го признахте.

— Достатъчно, прекратявам заседанието — отсече председателят и размаха сребърното звънче. — Ще назначим комисия, която обстойно да разгледа предложенията. А дотогава напълно уместно е наш представител да изслуша грухилите. Преди да напуснем залата, предлагам да гласуваме — заедно за двете предложения.

— Да отидем да се поразходим из мегаполиса — предложи Дийн. — Вече е ясно, че и утре ще си правим компания, вече на Алимента. Сто процента съм сигурен, че ще ме натоварят с тази задача.

„Горките грухили, започнах да ги съжалявам — обади се Кариот. — Ако няколко милиона от тях се навъртаха наоколо, така добре щяха да се нахранят.“

„Замълчи, косъм нещастен! — наруга го Лирти. — Дойдохме с голяма кошница, а се връщаме с празни ръце. Поне ти не ме ядосвай.“

И Кариот замлъкна.