Лора Джо Роуланд
Бундори (7)

Глава 6

Хладен здрач се спускаше над храма Асакуса северно от Едо. Звънът на камбаните се носеше над околните хълмове, реката и града. Криволичещите из района улици бяха осветени от хартиени фенери, окачени по стрехите на странноприемници и сергии, край които безспирно се суетяха пристигнали отдалеч поклонници, монаси в оранжеви роби и минувачи. Кънтяха гласове и смях, цареше ведро спокойствие.

Сред този бълбукащ човешки поток вървеше Убиецът Бундори. Той не обръщаше внимание на шума от тълпата, но хората наоколо му хвърляха тревожни погледи заради мрачната решителност, която излъчваше. Първите две убийства бяха усилили копнежа му по миналото. Сега предстоеше нова битка и той искаше да отправи към боговете молба за победа.

* * *

В тясната и задушна шатра владетелят Ода Нобунага крачи нервно пред генералите, свикани спешно на това нощно съвещание.

— Моят коварен зет Асай е сключил таен съюз с владетеля Асакура от Ечизен! — изрича гневно той. Десет години след битката при Окехазама Ода вече е един от най-могъщите пълководци — победил е много врагове и е спечелил важен съюзник — Токугава Йеясу; превзел е столицата Киото; планира нападение срещу владетеля Асакура, което със сигурност ще го доближи до установяване на пълно военно господство в страната. Но точно в този миг идва вестта за предателството на роднината Асай… Стъписан ропот обхожда генералите на Ода, сред които е и Убиецът Бундори.

— Асай държи проходите към северната провинция Оми — отбелязва генерал Токугава Йеясу. — Със сигурност ще ни устрои засада на пътя за Ечизен.

Убиецът Бундори изрича това, което всеки друг се бои да каже:

— Тогава трябва да се оттеглим, за да оцелеем и да победим след време! — всички глави се обръщат към него, но с присъщото на младостта му безразсъдство той добавя: — Аз ще командвам ариергарда. И дай, Боже, да успея да задържа Асай и Асакура достатъчно дълго, за да може господарят ми да стигне жив и здрав до Киото. Дори и ако трябва да платя за това с живота си.

* * *

Пред самия храм Асакуса бе поставена голяма каменна урна, пълна с димящи пръчици тамян. Поклонниците се тълпяха около нея, шепнеха молитви и сбираха длани, за да уловят лечебния дим от урната и да го съхранят по-дълго. Убиецът Бундори ги подмина и се отправи към главния вход на храма. Влезе, бързо прекоси сумрачната, потънала в тишина зала и коленичи пред олтара на Канон, богинята на милосърдието. Известно време съзерцаваше замислен позлатената й статуя и трепкащите пламъчета на свещите пред нея, после склони глава в молитва.

„О, Канон, помогни ми да надвия враговете. Нека не секва изворът на победите ми, за да мога да прославя своя господар, владетеля Ода.

Моля те, Канон, позволи ми да накажа за стореното зло онези, които чрез коварство победиха великия Ода. Нека съкруша всеки, който ми пречи да изпълня свещения си дълг… и най-вече личния следовател на шогуна.“

Убиецът пусна монета в кутията за помощи и бързо излезе от храма. Навън небето бе съвсем тъмно и тълпите почти се бяха разпръснали. Той пое по пътя, извеждащ от Асакуса, да дири следващата си жертва, за да изпълни един толкова стар дълг — сто и деветнайсет години след битката на владетеля Ода с войските на Асакура и на предателя Асай.

* * *

Пролетта неусетно е отстъпила пред знойното лято. Армията на владетеля Ода е оцеляла след засадата на Асай и се е върнала невредима в Киото благодарение на Убиеца Бундори, майсторски разгърнал ариергарда. Дошло е време Асай и владетелят Асакура да бъдат окончателно победени. Войските на владетеля Ода отново са в поход — придвижват се безшумно, само нощем, под огромната жълта луна. Съгледвачи току-що са донесли вестта, че Асай и Асакура са прекарали двайсетхилядна армия през река Анегава.

Убиецът Бундори предвожда своя отряд. Под негово командване са воини, събрани от пленените врагове на Ода. Дали наистина са прехвърлили верността си към своя нов господар? Може ли да им се довери? Под бронята, по гърба и по гърдите му се стичат струйки пот. Той крие съмненията си зад властната осанка на кален в битките генерал, който изисква и получава подчинение. Армията се е устремила напред — към слава или смърт. Луната достига своя зенит и почва да залязва.

— Чуйте! — прошепва някой.

В далечината отекват удари на бойни барабани. Барабанчиците на Ода отвръщат със същия заплашителен гръм. Армията ускорява крачка. Кънти тропот на копита; воините заемат позиция на речния бряг; лъсват хиляди мечове; стрелците обтягат лъкове; зад тях застрашително чернеят пушки и копия, в ариергарда генералите обхождат с тревожен поглед местността.

Внезапно ударите на барабаните замлъкват. Убиецът Бундори отправя взор над тъмните води — там отсреща, където се спотайва многобройният враг. Всички очакват командата на владетеля Ода. Зловещото безмълвие трае цяла вечност. В знойната нощ цари пълен покой. Внезапно викът на Ода раздира тишината.

От отсрещния бряг на реката прозвучава ответният призив на Асакура.

Със свирепи викове и сред оглушителни гърмежи двете армии се втурват във водата, устремени в атака.