Лора Джо Роуланд
Бундори (25)

Глава 24

Чуго коленичи на пода в лихварския магазин, наблюдавайки как братовчед му Мацуй сипва саке. Осветеното главно помещение на магазина бе празно, служителите на търговеца отдавна си бяха отишли. Везните, с които теглеха златото, стояха неподвижни до сметалата за пресмятане на стойността му. Двамата нощни пазачи се бяха оттеглили в помещението в дъното, където охраняваха парите и документите. От многобройните клиенти на Мацуй бе останал само натрапчивият мирис на тютюн, който за Чуго бе символ на покварата на парите. Почувства се омърсен, сякаш самото му присъствие тук петнеше духа му на воин. Стомахът му се сви от дълбока ненавист към Мацуй — търговеца, бившия самурай, живо въплъщение на алчността и безчестието. За нещастие му бе роднина.

— Не е ли странно как съдбата преди време ни раздели, а сега ни събира отново, родственико мой? — със сърдечна усмивка Мацуй поднесе на Чуго чашка саке.

Чуго се раздразни от свойския тон на търговеца.

— Не сме родственици, откакто изостави Пътя на воина — отвърна рязко. Не желаеше да афишира връзката си с Мацуй и затова се бе постарал никой да не види, че влиза тук. Сега прие чашата, но само се престори, че отпива. — Не уважавам семейството ти, макар и да сме братовчеди по кръв!

Във веселия смях на Мацуй прозвуча заплашителна нотка:

— Е, това беше доста грубичко, братовчеде — и търговецът обърна на един дъх собственото си питие. После се втренчи в Чуго със светнал предизвикателен поглед. — Вероятно много скоро ще стане ясно кой от нас носи повече чест на семейството. Или повече безчестие…

— Значи си ме повикал тук да ме обиждаш? — попита Чуго. — Ако знаех, нямаше да дойда… — разяждащата отрова на гнева обхвана гърдите му. Но враждата между него и Мацуй не започваше с тях двамата. Тя имаше своите дълбоки корени в миналото.

След убийството на Нобунага Ода повечето от васалите му бяха преразпределени между водещите му генерали — Тойотоми Хидейоши и Токугава Йеясу. Но генерал Фудживара бе прекарал краткия остатък от живота си, нападайки клановете Араки и Ендо, вместо да служи на съюзниците на своя господар. След неговата смърт трима от синовете му, в това число дядото на Чуго, се бяха заклели във вярност към Токугава. Само дядото на Мацуй бе станал командващ при генерал Тойотоми — пряк наследник на Ода, и с това бе причинил сериозен разрив между братята. Разривът се бе задълбочил със смъртта на Тойотоми и с издигането на Токугава. Дядото на Чуго се бе сражавал геройски под командването на победителя Йеясу в битката при Секигахара и след това бе получил висок пост в крепостта Едо. А дядото на Мацуй и двамата му братя бяха назначени на по-ниски постове в богатите селскостопански провинции извън Едо. Сега мисълта за тази някогашна вражда възпламени гнева на Чуго. Той остави пълната чаша и понечи да стане.

— Извини ме, но трябва да се връщам на поста си.

Мацуй само се засмя отново.

— Знаеш защо те повиках, и затова дойде. Пренебрегна дълга си, а уж го смяташ за по-благороден от трупането на пари…

Гневът на Чуго се разрази в ярост. Стиснал зъби и юмруци, изгаряше от желание да изтегли меча си и да посече търговеца. Дядо му вероятно бе изпитвал същата враждебност към дядото на Мацуй. Но с усилие си наложи да седне и отново да вземе чашата си.

— Искаш да говорим за заема ми ли? — попита.

Мацуй вдигна вежди в престорена изненада:

— Заема ти ли? О, да, сега си спомних. Да, наистина ти бях дал на заем голяма сума пари… Миналата година, доколкото си спомням, нали?

Без съмнение, стига да иска, той е в състояние да назове точната дата и сума, помисли си Чуго и съзнанието, че Мацуй си играе с него, засили гнева му. Търговецът сипа още масло в огъня на омразата му със следващата си реплика:

— Дори ти, братовчеде, трябва да признаеш, че и от търговците има някаква полза, нали?

Мацуй явно му напомняше срамния факт, че докато самураите управляват земята, търговците контролират богатството й. Колко наивно семейството на Чуго бе оценило последиците от решението на Мацуй да напусне самурайското съсловие! По онова време Чуго бе четиринайсетгодишен — една година го делеше от посвещаването му в мъжественост и началото на кариерата му като стражник в крепостта Едо. В онази лятна утрин той се упражняваше в бой с меч, когато в дома им пристигна вестоносец от крепостта. Баща му излезе да получи свитъка, прочете го и отправи към сина си пълен с тревога поглед:

— Братовчед ти Минору е напуснал поста си на страж в имението на негово превъзходителство в Северно Канто и е отворил пивоварна за саке в Исе — в гласа му прозвучаха резки нотки на презрение, но особената му усмивка издаваше задоволство и очите му искряха в справедливо удовлетворение. — С някакви остатъци от достойнство Минору се е отказал от името Фудживара и сега се нарича Мацуй… — бащата бе разказал на сина си историята на клана Фудживара още в най-ранна детска възраст и сега Чуго веднага осъзна, че срамното деяние на братовчед му, макар и позорно за рода, издига в йерархията собственото му семейство. После баща му рече бавно: — Сега на нас остава да крепим семейната чест. Ти трябва да бъдеш достоен потомък на генерал Фудживара.

Чуго чуваше подобни съвети все по-често през ранния етап на своето възмъжаване, защото радостта на семейството му заради позора на Мацуй бързо гаснеше, като гледаха как той става все по-богат и по-влиятелен. Докато те се свиваха да посрещнат нарастващите разходи с постоянно намаляващите им доходи, Мацуй живееше в охолство. Като началник на охраната Чуго виждаше шогуна само по време на пищни церемонии и делови срещи, а Мацуй се радваше на частни аудиенции. Като финансов съветник на Токугава Мацуй стоеше по-близо до трона, отколкото Чуго би достигнал някога. В крайна сметка неговият своенравен братовчед го бе надминал.

Сега Чуго се разгневи при мисълта за дълговете, които той и неговият господар имаха към Мацуй. Нима точно сега братовчед му намери удобен момент да си иска заема? Чуго не бе в състояние да се разплати. Имаше сериозни разходи и не разполагаше със заделени пари в брой.

— О, ти си точен платец, Чуго сан. Няма какво да обсъждаме… поне по този въпрос… — усмихна се търговецът.

— Тогава какво искаш? — попита Чуго с привидно безразличие.

Усмивката на Мацуй изчезна като смъкната завеса:

— Трябва да поговорим за убийствата бундори и как да се защитим…

— Не разбирам — взе да го усуква Чуто.

— Сосакан на шогуна е научил тайната за генерал Фудживара и за враждата, която свързва него… и нас… с убийствата. Разговарял е и с теб, нали?

— Откъде знаеш? — попита Чуго, разтревожен както от информацията, с която разполагаше Мацуй, така и от факта, че Сано е разпитвал търговеца. — Кой ти каза?

Мацуй сви раздразнено рамене:

— Имам достатъчно клиенти в крепостта, чийто дългове опрощавам срещу различни услуги. Не е важно кой ми е казал. Важното е ти ли издаде на сосакан Сано семейната тайна?

Тази тайна, предавана от поколение на поколение — след смъртта на генерал Фудживара, бе единствената връзка между иначе разединените клонове на рода.

Чуго си спомняше деня, в който баща му го посвети в нея.

Бе първият ден от седмия месец преди десет години. Чуго тъкмо бе назначен за началник на стражата и оглеждаше района около крепостта, когато внезапно чу името си и се обърна. Видя баща си, който куцукаше към него надолу по оградената с високи зидове пътека.

— Какво има, ото сан? — разтревожен, Чуго избърза да посрещне стареца, който никога до този момент не бе прекъсвал работата му.

Баща му отказа с жест ръката, която Чуго бе протегнал към него, за да го подкрепи.

— Сине, ти следваш Пътя на воина по начин, който представлява гордост за рода ни. Сега трябва да ти кажа нещо много важно. Ела.

Двамата тръгнаха бавно по пътеката нагоре по хълма. Ръмеше и дъждовните капки се стичаха по бронята на Чуго и наметалото на стареца. От земята се издигаше пара. Над крепостта се носеха ниски облаци, натежали като неизречената тайна на баща му. Двамата спряха отвън пред северозападната кула и старецът заговори приглушено с мрачна тържественост. След като му разказа всичко, Чуго онемя от изненада и гняв пред ужасната несправедливост, която генерал Фудживара така храбро се бе опитвал да поправи. Грандиозността на тайната го остави без дъх и стовари върху плещите му огромна отговорност.

— Като глава на семейството след моята смърт ти трябва да предадеш тайната на най-големия си син, преди да си отидеш от този свят. Иначе не бива да говориш за нея пред никого, дори и пред своите братовчеди, които също ще научат за нея от своите бащи. Трябва да пазиш тайната жива, за да може един ден, когато му дойде времето, някой от потомците на генерал Фудживара да завърши започнатата от него благородна мисия.

— Да, ото сан.

През изминалите десет години Чуго бе пазил тайната ревностно в очакване на някакъв знак за действие. Как смееше Мацуй да предполага, че ще издаде тайната на сосакан Сано?

— Разбира се, че не съм аз! — отсече Чуго.

— Добре! — Мацуй отново си наля саке. — Сосакан Сано се е досетил, че причината за убийствата се крие някъде в миналото на нашия род, но без да знае мотива, не може да ни предяви никакво обвинение. Ако запазим тайната, няма да успее да ни навреди… — замълча за миг и после добави: — И ако възнамеряваш да я използваш, за да отклониш подозренията му към други, не забравяй, че тя те прави съучастник…

— Нямам от какво да се страхувам — заяви Чуго в знак на протест. — Имам желязно алиби… Може би ти имаш опасения, защото не можеш да се похвалиш със същото?

Мацуй се разсмя звънко.

— Не ставай смешен. Телохранителите ми ще гарантират за мен. Но аз разполагам и с друго алиби, което е даже по-добро — моята невинност. Защото аз не съм убиец…

Чуго се втренчи в Мацуй, удивен, че може да лъже с такава съвършена искреност. Той знаеше със сигурност, че търговецът бе убивал. Преди няколко години целият град бе потресен от новината, че един млад търговец е бил посечен в дома на Мацуй, защото домакинът го взел за крадец. Нещата бързо се потулиха, но Чуго успя да разбере, че младият търговец бил главен съперник и конкурент на братовчед му. Фактът, че негов кръвен родственик бе извършил убийство заради чисто финансова изгода, дълбоко го бе огорчил.

Сега Чуго насила върна мислите си към настоящето. В този момент Мацуй вдигна чаша и каза:

— Хайде, братовчеде, нека дадем обет за мълчание, за доброто и на двама ни. В края на краищата кръвните връзки са вечни. Родството свързва дори врагове… особено когато почитат един и същ герой! Нали?

Мацуй загатваше, че в името на общата кръв и на верността към генерал Фудживара всеки от тях трябва да крепи другия и да не поставя под съмнение невинността му.

— Да — съгласи се Чуто мрачно. Той също се нуждаеше от дискретността на Мацуй. — Но не забравяш ли нещо? Има още двама души, които знаят тайната. Ами ако те я издадат?

Мацуй се намръщи:

— Отама може да ни създаде неприятности. Но за другия не се съмнявам… Няма защо да се тревожим, тайната е по-опасна за него, отколкото за нас. Но стига вече с това безсмислено увъртане, Чуго сан. Даваш ли дума да пазиш тайната? — Мацуй поднесе чаша към разтегнатите си в усмивка устни. — Ако не, ще бъда принуден да поискам заема ти…

Чуго впери поглед в презряното същество, с което съдбата и кръвта така позорно го бяха обвързали. После въздъхна. Вдигна чашата и отпи, преглъщайки гнева, омразата и страха си с великолепното саке на Мацуй.