Лора Джо Роуланд
Бундори (33)

Глава 32

Когато се върна в града, Сано завари Хирата да язди напред-назад пред портите на крепостта.

— Сумимасен, съжалявам, но трябва да докладвам, че не успях да проследя Янагисава, защото той все още не е излязъл — заяви Хирата мрачно.

— Няма значение. Да тръгваме — отвърна Сано и пришпори коня си.

Хирата ускори ход, за да го настигне.

— Къде? Защо?

— Отиваме да поставим капан за Убиеца Бундори.

Прекосиха жилищния район на даймио и влязоха в Нихонбаши. Сано разказа на Хирата за срещата си с мадам Шимизу и за меча, скрит сега в дисагите му. Но не можеше да му разясни с подробности плана, преди да проучат околността. Щом прехвърлиха моста Нихонбаши, Сано пое първо на изток, после на север от изораната срещу пожари ивица покрай река Сумида, оттам мина покрай складовете и множеството чайни, бакалии и увеселителни заведения в подножието на моста Рьогоку към река Канда — приток на Сумида.

— Тук — каза Сано, завивайки наляво по една пътека покрай Канда. Озадачен, Хирата го последва. Пътеката вървеше нагоре по склона, стигаше до върха на отвесния каменен бряг и тръгваше по него. Вляво се издигаха богатски къщи, собственост на търговци и лихвари. Вдясно дървен парапет предпазваше от падане във водата. От самата пътека тръгваха вдадени в реката пристани, в края на които се поклащаха лодки за излет със спуснати от палубите трапове. Дървен мост отвеждаше до отсрещния бряг на Канда.

— Не разбирам — каза Хирата.

При четвъртия пристан Сано слезе от коня си и го завърза за парапета.

— Това е лодката на мадам Шимизу — обясни той. — Тук ще поставим капана.

Във вилата си свидетелката бе споменала за романтични излети с лодка и това бе вдъхновило Сано. След известни увещания Сано получи позволението на мадам Шимизу да заложи за убиеца капан, като за целта използва лодката. Защото, ако Убиецът Бундори наистина издирваше свидетелката, той с охота би дошъл тук да се срещне с нея. Лодката се намираше недалеч от центъра на града и в същото време на уединено място, което изключваше намесата от страна на случайни минувачи. Имаше закрита кабина и ограничени възможности за достъп или бягство. Бе изработена от кедрово дърво, дълга към петдесетина стъпки. На носа бе прикрепена красива женска глава с дълги вълнисти коси. На предната палуба се извисяваше само едно платно, омотано около висока мачта. Със своето плитко корито, единствен чифт гребла и открит рул лодката не бе пригодена за плаване в открито море, а само за кратки речни разходки.

Сано обходи с поглед околността. Останалите лодки по кея също изглеждаха неизползвани — сезонът на излетите по реката нямаше да започне по-рано от месец.

— Едва ли някой ще тръгне да плава утре, ако времето се задържи така облачно — отбеляза Сано със задоволство. — Ще дойдем тук рано сутринта и ще и опразним района — каза Сано на Хирата. — Твоите 35 помощници няма да пускат никого, докато двамата с теб чакаме убиеца…

Хирата засия:

— … на борда на лодката!

— Точно така — Сано мина по пристана, изкачи се по скърцащия трап, озова се на борда и обиколи палубата. Не притежаваше опита на моряк, но се постара да направи щателен оглед на лодката. Видя изтеглената котва, откри купчина въжета близо до платното, под отвора на задната палуба намери сгънати платна, сандъче с инструменти, фенер, свещи, херметическа кутия, керамични съдове за вода, масло и саке. Отвори вратата на кабината и се озова в просторно отделение с нисък таван, покрай стените, на което бяха сложени пейки, тапицирани с копринени възглавнички. Претърси шкафовете и откри в тях сгънато спално бельо и дрехи. В чекмеджета под пейките се съхраняваха съдове, салфетки, пръчици за хранене, нощни гърнета, сапун, тоалетни принадлежности, пакети със сушена риба, водорасли и плодове. Мадам Шимизу, в напразно очакване любовта на съпруга й към нея да се възроди, поддържаше лодката с достатъчно провизии за пътуване.

— Какво ще правим, когато убиецът се появи? — обади се Хирата откъм гърба му.

Сано умишлено забави отговора си. Неприятно му бе да замесва Хирата в своето опасно дирене, но се нуждаеше от помощ.

— Ако убиецът е Мацуй или Чуго, ти и твоите помощници ще ми съдействате да го заловим жив, за да може да бъде съден и наказан за престъпленията му. Ако е Янагисава — Сано се загледа през прозорците на кабината, — тогава ти и твоите хора няма да правите нищо. Аз ще го убия и после ще извърша сепуку.

С ококорени от ужас очи младият дошин понечи да възрази, но заповедта си беше заповед. Накрая мрачно кимна, изпъна рамене и каза с изтънял, но смел глас:

— Позволете ми да действам като ваш кайшаку.

— Не, Хирата. Не мога да ти позволя да бъдеш мой секундант. Ще мине доста време преди шогунът да си даде сметка, че му е по-добре без Янагисава. А междувременно ще трябва да понесеш сурово наказание за участието си в убийството на неговия съратник. Ако Янагисава дойде тук утре, ти и хората ти трябва незабавно да напуснете мястото и да докладвате за действията ми на властите. Ще ти дам допълнителни наставления…

Хирата поклати глава:

— Мой дълг е да ви помогна. Не ме е грижа дали ще бъда наказан. Вие ще имате своя шанс да докажете верността си пред вашия господар. Не ми отнемайте моя. Приемете ме като ваш васал.

Сано бе приклещен в капан. Не можеше да откаже на друг самурай правото да изпълни дълга си, нито да отрече, че се нуждае от помощта на Хирата. Пък и след първия удар в корема при ритуалното сепуку трябваше някой да отсече главата му, за да сложи край на агонията му.

— Добре, Хирата сан — отстъпи Сано и отбеляза с поклон своята признателност. — Благодаря ти.

Гордата пламенност в очите на Хирата прониза сърцето на Сано. Дошинът бе твърде млад, пълен с ентусиазъм и не разбираше значимостта на онова, което може би щеше да му се наложи да извърши. Но все пак искрено се гордееше със своя нов васал.

— А сега — на работа! Трябва да примамим убиеца в капана — рече Хирата.

Сано кимна тъжно:

— На работа.

Като пристигнаха в Нихонбаши, влязоха в първия магазин за хартия и мастила. Сано избра четири листа — три обикновени и един луксозен, четири калъфа за писма — три от бамбук и един от полирано дърво, и подходящи копринени шнурове.

— Жена ви може ли да пише? — обърна се Сано към собственика. Нуждаеше се от женски почерк, за да не се усъмни убиецът. Мъжът кимна утвърдително и Сано издиктува следното послание от името на мадам Шимизу до тримата заподозрени:

Ако желаете да си получите обратно меча, донесете петстотин кобан при южния кей на река Канда. Елате утре по обед без придружители. Качете и се на четвъртата лодка откъм устието на реката. Ще ви очаквам.

Дамата от храма

Сано взе четка и туш и прибави в края на всяко писмо рисунка на ефеса на меча с формата на череп. Попи излишното мастило, нави и завърза свитъците и ги запечата в бамбуковите кутии. Адресира ги до Мацуй, Чуго и Янагисава. После сам седна зад писалището и застана с четка в ръка пред луксозния лист хартия, за да съчини може би последното си послание в живота.

Генроку, Година II, Месец III, Ден XXV

До Негово превъзходителство

шогуна Токугава Цунайоши:

За мое най-голямо съжаление трябва да Ви уведомя, че според моето разследване Убиецът Бундори е не някой друг, а Вашият личен дворцов управител Янагисава.

Почитаеми господарю, бил съм свидетел как Янагисава манипулира и вас, и вашето управление за лична изгода. Сега той разкри истинската си зла същност, като се отзова на изнудваческо писмо, за да получи своя меч, оставен в храма Зоджо при убийството на свещеника брат Ендо — неговата най-скорошна жертва. Движен не от вярност към Ваше превъзходителство, а от собствената си потребност да удовлетвори стара кръвна мъст, обявена от неговия праотец генерал Фудживара срещу клановете Араки и Ендо преди повече от сто години, той е обезглавил трима техни потомци и по всяка вероятност ще продължи да убива, ако не бъде спрян.

Вместо да позволя на Янагисава да избегне наказанието, като се възползва от правната система, която самият той контролира, аз се самоназначих за воин на справедливостта. Екзекутирах дворцовия управител и извърших сепуку не само за да избегна залавяне и опозоряване, а и като клетва за вечна вярност към Вас, а също така и за да изпълня обещанието, което дадох на баща ми на смъртния му одър, че ще се превърна в живо въплъщение на Бушидо.

Надявам се, че ще остана в историята като достоен член на моя клан, освободил режима на Токугава от гибелното влияние на Янагисава и възстановил Ваше превъзходителство като законен владетел на тази земя.

Ваш смирен слуга

сосакан Сано Ичиро

Сано запечата писмото с личния си печат, после прибра изписания лист в изисканата кутия от полирано дърво и плати за покупките. На улицата даде на Хирата бамбуковата кутия за Мацуй.

— Плати на куриер да я достави незабавно — нареди му той и му подаде нужните монети. — Аз ще се погрижа Чуго и Янагисава да получат своите — после с натежало сърце връчи на Хирата полираната кутия: — Ако утре всичко мине… според очакванията, дай това на властите! — после се метна на коня си. — Ще се видим на лодката призори!

— Да, сосакан сама — Хирата се изкашля неловко: — Сумимасен, след като посланията бъдат връчени, бихте ли ми оказали тази чест да бъдете мой гост на вечеря?

Сано бе трогнат от предложението. Като верен васал Хирата не желаеше да остави господаря си сам и да допусне евентуалната последна нощ от живота му да мине без ритуал.

— Благодаря, Хирата сан — отвърна той с искрено съжаление, — но трябва да уредя неотложен въпрос от личен характер.