Лора Джо Роуланд
Бундори (35)

Глава 34

Съдбовният ден настъпи. Само броени минути оставаха до уреченото време, което щеше да донесе на Сано живот и слава приживе или смърт и вечни почести.

Вече на борда на лодката на мадам Шимизу, двамата с Хирата се бяха скрили в кабината. Всички приготовления бяха приключили. Сега единственото, което можеха да правят, бе да чакат убиецът да се появи. Небето бе затулено от сиво-зелени дъждовни облаци, силен северозападен вятър откъм морето люлееше лодката, клатеше мачтата и тя скърцаше. Въздухът бе топъл и пропит с мирис на риба и солена вода.

От своето място на пейката към дясната палуба Сано надничаше ту през капаците на прозорците, ту през отворената врата. Съзря как двама от помощниците на Хирата заеха определените им места. Единият се правеше на боклукчия и ходеше напред-назад с пръчка за отпадъци, в която бе скрил меча си, а другият имаше прът и кофа и ловеше риба на моста. Кутията с такъмите му скриваше палка и кинжал. Зад пристана се криеше и трети помощник.

Без да откъсва поглед от пътеката, Сано се размърда неспокойно. Бе прекарал безсънна нощ в очакване на Аой и сега очите му пареха от умора. Въздухът в кабината ставаше все по-задушен, натежал от напрежение и пропит с мириса на реката. Разнесе се неясен тътен на далечна гръмотевица. Докато вятърът въздишаше и стенеше около лодката, първите капки дъжд затрополиха по покрива на кабината и осеяха с точки водната повърхност. Сано започна да се пита дали убиецът изобщо ще се появи. В този миг до тях долетя звън на храмови камбани, които обявяваха, че вече е пладне. Внезапно постът на пътеката застина на място и се взря надолу по склона към ивицата гола земя. „Рибарят“ също остави настрана въдицата. Сано усети как тялото му изстива и се вцепенява. Хирата също изглеждаше скован. С пресилена небрежност „боклукчията“ вдигна ръка и се почеса по главата. Сигналът за Чуго.

Хирата изстена тихо. Сърцето на Сано заби попе леко. Прииска му се да крещи, да танцува и да се смее, но вместо това зае позиция с изваден меч отляво на вратата. Отдясно Хирата бе замръзнал в очакване, стиснал джите в едната си ръка и навито въже в другата.

Мина цяла вечност. После мрачната фигура на Чуго се появи на пътеката устремена към лодката със сурова решителност. Стигна до пристана и преди да стъпи върху него, се обърна да се огледа на всички страни. За момент изчезна, после трапът заскърца под стъпките му. Лодката леко потъна под тежестта му. Главата му се мярна над парапета. Сърцето на Сано трепна, когато видя лицето му — каменно и безмилостно. Той стисна още по-здраво меча си. В следващия миг някакво движение зад Чуго отвлече вниманието му.

Вместо да се придвижи към пристана, както бе по план, „боклукчията“ остана на пътеката с поглед, отправен към града. „Рибарят“ изведнъж спря и се ококори, видимо слисан. Третият помощник зад пристана показа глава навън и също застина. Сано и Хирата размениха тревожни погледи. По пътеката към кея се приближаваше познато трио: Мацуй Минору и двамата му телохранители.

Хирата извърна невярващ поглед към Сано.

— Чуго и Мацуй? — прошепна той. — Какво става? Сега какво ще правим?

— Не знам. Чакай да помисля!

Един поглед към Чуго бе убедил Сано, че капитанът на охраната е Убиецът Бундори. Но защо бе дошъл и Мацуй? Каквато и да бе причината, положението се бе променило драстично. Трябваше ли сега да заловят и двамата? Налагаше се да действат, и то бързо. Чуто бе досами вратата на кабината, а Мацуй вече бе спрял на пристана.

Началникът на охраната се извърна рязко.

— Чуго сан! Братовчеде! — разнесе се над водата гласът на Мацуй. — Чакай!

Сано и Хирата долепиха лице до прозорците. Мацуй с пухтене се закатери по трапа, следван от своите телохранители.

— Какво правиш тук? — излая Чуго.

Едрата фигура на Мацуй цъфна до Чуто.

— Получих писмо от някаква жена, която била в храма Зоджо по времето на третото убийство бундори — рече тежко той. — Каза ми да дойда тук, ако искам да получа прочутия меч на генерал Фудживара с главата на смъртта… — и той извади изпод наметалото си свитъка от Сано. Вятърът го разгъна. — Виждаш ли?

Чуго грабна листа.

— Значи и ти си получил същото писмо? — Чуго явно започна да разбира загадката.

— Братовчеде Чуго, през цялото време подозирах, че си убиецът — каза Мацуй. — Зная колко тачиш нашите предци. Освен това знаех, че ти притежаваш мечовете… Но спазих уговорката! Досега не съм те издал, няма да го сторя и занапред. Само искам меча. Искам го за колекцията ми. За мемориала на генерал Фудживара. Обещавам никога да не кажа как съм се сдобил с него. Моля те, братовчеде, дай ми го!

Ядно отстъпвайки настрани, Чуго разклати лодката.

— Глупак такъв! Това е капан! — очевидно бе осъзнал онова, което Мацуй, заслепен от желанието си да притежава меча, бе пропуснал да види. — Личният следовател на шогуна ни е подвел!

Той се втурна надолу по трапа, но телохранителите на Мацуй му препречиха пътя.

— Моля те! — настоя Мацуй, все едно не го бе чул. Измъкна издута кожена кесия и я размаха към лодката. — Мадам! Тук имам петстотин кобан. Ваши са, ако ми дадете меча! Мадам!

— Махнете се от пътя им! — заповяда Чуго на телохранителите. Извърна се и блъсна Мацуй встрани. Търговецът политна към водата и миг по-късно се разнесе силен плясък.

— Помощ! — разкрещя се той. — Не мога да плувам!

Сано взе решение.

— Сега пипваме Чуго!

— Но… — Хирата се опита да обясни, че помощниците му са объркани и не знаят как да постъпят, но Сано вече бе навън. Дъждът плисна отгоре му като водна завеса и го измокри до кости. През вятъра, който виеше в ушите му, долови писъците на Мацуй и виковете на телохранителите.

Стиснал меча си, той мина зад ъгъла точно когато единият телохранител се гмурна от трапа да спаси Мацуй, а другият се изпречи пред Чуго. Капитанът на охраната мълниеносно изтегли меча си и го посече, преди телохранителят да бе успял да мигне. Чуго срита трупа в реката и се втурна надолу по трапа.

— Чуго! — извика Сано. — Спри! — и се спусна след него, но се подхлъзна на мокрите дъски.

Хирата го следваше по петите.

— Хванете началника на охраната! — изкрещя той към своите помощници.

Тримата мъже се втурнаха към пристана, размахвайки копия, палки и кинжали, но Чуго се вряза в тях с окървавен меч и те побягнаха в паника. Сано скочи от трапа на пристана и хукна след убиеца. Ужасяваше го мисълта, че Чуго може да се изплъзне из тесните улички на Нихонбаши или да посече невинни и да изчезне в тълпата. Напрегна сили и почти го настигна при насипа. Чуваше Хирата да пръхти зад него. Капитанът на стражата превали склона и започна да се спуска от другата му страна. Сано съкрати разстоянието между тях до двайсетина крачки, но в този миг Чуго спря тъй внезапно, че Сано и Хирата едва не се блъснаха в него. И тримата се втренчиха напред, без да могат да повярват на очите си.

Иззад ъгъла откъм защитната ивица се показа шествие от петдесетина души — воини пешаци, самураи на коне, слуги с вдигнати чадъри и издокарани в коприна служители. Начело вървяха шестима носачи, понесли украсен с огнен дракон паланкин.

— Янагисава! — Сано едва си пое дъх и избухна в недоверчив смях. Бе заложил капан на убиеца… а в него бяха паднали и тримата заподозрени. Какво ли мотивираше дворцовия управител, та да дойде тук? Приведе се с готов меч, тъй като Чуго отстъпваше назад от шествието, очевидно решавайки, че двамата му преследвачи представляват по-малко препятствие.

— Сано Ичиро! — Янагисава подаде глава от паланкина и отклони вниманието му от Чуго. — Чуй ме, окаяни глупако! — като ругаеше слугите, той скочи от паланкина и се втурна нагоре по склона, затъвайки в калта. — Мислиш се за много умен, така ли? — крещеше той към Сано. — Смяташ, че понеже някакъв си свидетел е видял моя паланкин близо до храма Зоджо, можеш да ме обвиниш в убийство? Как смееш да ми подмяташ фалшиво писмо и несъществуващ меч? — лицето му се изкриви от гняв и омраза. — Аз управлявам тази страна. Властта ми е безгранична. А ти смееш да ме подозираш в убийство? Дръзваш да се мериш по ум с мен? — Янагисава се подхлъзна и падна на едно коляно. Изправи се отново и продължи: — Е, ето ме! Дойдох да проваля жалкия ти замисъл. И да те унищожа веднъж завинаги! — той подмина Чуго и се изправи снажен и царствен на пътеката пред Сано. — Ти няма да заловиш Убиеца Бундори. И никога няма да заемеш мястото ми на любимец на шогуна! Ще те видя мъртъв, преди да съм ти позволил да заграбиш богатството, властта или положението ми! — вилнееше Янагисава.

Едва сега Сано проумя, че не вина, а ревност бе подтикнала Янагисава да възпрепятства разследването. С внезапна прозорливост, която го изпълни с ужас, осъзна какво ще се случи след миг, и извика:

— Янагисава, внимавайте!

Но предупреждението му дойде твърде късно. Чуго вече стоеше зад Янагисава и го прехвана с едната ръка през гърдите, а с другата вдигна острието на меча си пред изуменото му лице.

— Никой да не мърда! — заповяда той. — Приближите ли, ще го убия!

Сано замръзна насред крачка, вцепенявайки се от ужас. Надолу по склона воините пешаци и ездачите, скочили от конете, застинаха, без да знаят как да спасят своя господар. Светкавици озаряваха сащисаните им лица.

— Чуго! Какво правиш? — изуми се Янагисава. — Пусни ме незабавно! Как смееш! — изви се, за да го погледне, и изведнъж проумя: — Значи ти си Убиецът Бундори! Сано те е хванал в капана? Пусни ме веднага! Аз съм твоят командир, Чуго, чуваш ли? Пусни ме! — но поради паниката в заповедта му липсваше характерната за гласа му властност. — Охрана! Помощ!

Сано се огледа диво, търсейки някакъв начин да обезвреди Чуго, без да нарани Янагисава. Съзря безразсъдната решимост в очите на Чуго и сигурната му ръка, която натискаше меча все по-близо до лицето на Янагисава. Придавайки на гласа си спокойствие и авторитет, Сано каза:

— Чуго сан, Янагисава е ваш роднина и пряк потомък на генерал Фудживара, той не ви е враг! Не е виновен за убийството на Ода Нобунага… — Чуто не отвърна, но Сано почувства, че нещо в него трепна при споменаването на генерал Фудживара и Ода Нобунага. — Аз се опитах да ви попреча при изпълнението на синовния дълг. Вие искате мен, Чуго сан — Сано се удари в гърдите. — Двамата трябва да уредим това помежду си, вие и аз, един срещу друг. Убийте ме и ще бъдете свободен човек. Делото срещу вас умира с мен!

Всички наоколо стояха безмълвни. Дъждът се изливаше неспирно, речният бряг се разпени и въжетата на лодките се изопнаха под внезапния напор на вятъра. Чуго отпусна меча си едва забележимо. Окуражен, Сано зае отбранителна поза, приготвяйки се за атаката му. Но в този миг Янагисава се разкрещя:

— Ти си виновен, Сано Ичиро! Стражи! Хванете го!

Това осуети опита на Сано да прехвърли злата сила на капитана върху себе си и Чуго отново опря меча о лицето на своя пленник. Янагисава се задърпа бясно. Стражите му настъпиха заплашително към Сано.

— Внимавайте, сосакан сама — Хирата застана, между тях и господаря си, който не изпускаше Чуго от очи.

Капитанът на охраната повлече разбеснелия се и ругаещ Янагисава надолу по пътеката към лодката и Сано ги последва.

— Опитай се да ме спреш и ще го убия! — изсъска с Чуго.

— Не можеш да избягаш! — отвърна Сано. — Скоро всички ще знаят, че ти си Убиецът Бундори. Никъде няма да си в безопасност. Но ако пуснеш Янагисава, ще ти бъде позволено да извършиш сепуку или дори да живееш под домашен арест. Застрашиш ли живота му, ще бъдеш измъчван и екзекутиран като най-обикновен престъпник. Предай се, Чуго! Всичко свърши. Чуваш ли ме? Край!

Стигнаха пристана на мадам Шимизу, където Мацуй лежеше проснат върху дъските, а оцелелият телохранител изпомпваше водата от дробовете му. Чуто се отправи към трапа. Сано препречи пътя му, но Янагисава изхриптя под острието на капитана и той отстъпи.

— Прибери оръжието си! — нареди Чуго. — И се махни от пътя ми или ще го порежа отново.

— Прави, каквото ти казва! — простена Янагисава.

Сано прибра меча си в ножницата.

Хората на дворцовия управител се втурнаха покрай Хирата и се устремиха към пристана. Виковете им се извисиха над гръмотевиците, вятъра и дъжда. Чуто се извърна и застана с лице към тях, без да изпуска своя пленник.

— Нито крачка или е мъртъв!

Сано се хвърли напред с намерение да сграбчи Чуто, да му изтръгне оръжието и да освободи Янагисава, но дворцовият управител изпищя нечовешки и Сано ахна. Острието бе срязало левия клепач на пленника и алена кръв се стичаше по пребледнялото му лице. Янагисава отвори уста, но не издаде никакъв звук, а после очите му се обърнаха и краката му омекнаха.

— Не можеш да го нараниш, Чуго сан. Той е представител на твоя господар! — в растящото си отчаяние Сано потърси упование в самурайските ценности. — Длъжен си да го защитаваш в името на честта. Пусни го. Ако искаш заложник, вземи мен!

— Дръпни се! Веднага! — изсъска в отговор капитанът на охраната.

— Чуго, лодката е паянтова! Ако я изкараш в тази буря, и двамата ще загинете. Моля те…

Но Чуго вече влачеше Янагисава по трапа. Просна го върху палубата като потрошена кукла, отсече въжетата, придържащи лодката към кея, и издърпа трапа на борда. После разгъна платното и насочи лодката по течението на реката.

Сано изстена и хукна по кея. Когато се изравни с лодката, пое дълбоко въздух и скочи в реката.