Лора Джо Роуланд
Бундори (31)

Глава 30

Когато се прибра същата вечер, Сано бе толкова разбит, че едва се движеше. Болката го бе сковала като стегната броня и при портата едва не падна от коня. Със сетни сили прекоси двора и влезе вкъщи. Рухна по очи в коридора, благодарен, че никой не го вижда. После чу тихи стъпки, които се приближаваха по коридора. Вдигна поглед и съзря до себе си Аой. Прекрасното й лице бе помрачено от тревога.

— Приготвила съм ти лековита вана — каза тя. — Ела!

Силните й ръце му помогнаха да се изправи на крака и го подкрепиха нататък по коридора. Сано бе изнемощял от напразните усилия да установи дали някой от заподозрените е бил забелязан в аптекарския район, около жилището на ета, в Йошивара и в храма Зоджо около времето на убийствата. Сега трябваше да разбере дали Аой бе открила тайнствената непозната. Но болката го надви и той се остави Аой да го отведе до спалнята му, където под голямата кръгла вана гореше стъкнат с въглища огън. От сгорещената вода се издигаше пара, наситена със сладникаво тръпчивия аромат на непозната за Сано билка. Той се съблече и видя, че синините по тялото му са потъмнели. Постепенно радостта му, че е с Аой, премина в недоумение, защото, докато му помагаше да се изкъпе, докосванията й бяха нежни, но безлични. Тя не говореше и избягваше да среща погледа му. От интимността им предишната вечер нямаше и следа.

— Какво се е случило? — попита.

Тя само сви рамене. Той впери поглед в лицето й с нарастваща тревога. Шестото му чувство долавяше някаква излъчваща се от нея опасност и вроденото му недоверие към нинджа отново надделя: — Нещо се е случило, Аой. Кажи ми какво има?

— Нищо — отвърна тя припряно.

Сано реши да налучка:

— Не си могла да разбереш коя е непознатата от храма?

— Напротив — гласът й бе рязък и дрезгав. — Мадам Шимизу, омъжена за търговец на ориз от Едо. Сега живее в лятната вила на съпруга си — Аой описа на Сано как изглежда жената, и му обясни как може да се стигне до вилата.

— Благодаря ти, Аой — отвърна Сано. — Утре сутринта ще разговарям с мадам Шимизу.

— Какво научи днес? — неуверено попита Аой.

Сано й разказа, като през цялото време се чудеше защо се бе променила.

— Историята на Отама засилва мотива на Янагисава — приключи той. — Глигана също свърза убиеца с него. В същото време не открих никакви улики срещу Чуго или Мацуй…

— Значи скоро ще арестуваш дворцовия управител?

Сано не одобряваше наивната й припряност.

— Не и преди да разполагам с твърди доказателства за вината му.

Макар че тя не помръдна, той усети как тялото й се отдръпна от него. Очите й потъмняха от разочарование. Можеше да й прости, че желае падението на Янагисава и собственото си освобождение, но не можеше да отрече болката от мисълта, че й двете са постижими единствено с цената на собствения му живот. В неловкото мълчание Сано изведнъж проумя причината за поведението й. Тя бе размислила. Осъзнала бе колко неразумно е да му помага, и бе съжалила. Ужасена за семейство си, искаше да прекрати връзката им, но се страхуваше да не го нарани. Обзе го безкрайна тъга. Знаеше какво трябва да направи, но мисълта да я отпрати бе непоносима. Изненадващо и за самия себе си каза:

— Баща ми уважаваше древната самурайска практика, според която родителят трябва да запознае синовете си с явлението смърт, за да ги подготви така, че като пораснат, да не се страхуват от нея и да желаят да умрат в битка за своя господар. Когато станах на пет години, татко започна да ме води по погребения и кремации. Щом навърших шест, помоли свещениците в храма Зоджо да ме оставят по цели нощи сам на гробището. На седем ме заведе на мястото за екзекуции да гледам разлагащи се трупове и отсечени глави. И така, докато станах на петнайсет, възрастта за възмъжаване. Често ми казваше: „Самураят трябва да помни, че негов дълг е да умре за своя господар. Не бива да изпитваш или да показваш страх от смъртта.“ — Сано се засмя мрачно. — Част от урока разбрах и усвоих. Никога не съм показвал, че се страхувам. Така и не признах, че след погребенията потъвах в кошмари, а нощите на гробищата бяха най-дългите в живота ми. С никого не съм споделял, че след всяко отиване до мястото за екзекуции, се къпех дълго, за да отмия духовното оскверняване, което смятах, че ще ме убие. Никога досега не съм издавал колко много се страхувам от смъртта… — Сано си наложи да спре. Ето че отново Аой бе провокирала у него потребността да разкрие мислите си! Но не това искаше да й каже! Въздъхна и продължи: — Аой, дълг на самурая е да отрича страха и да приема смъртта. Но ти не си длъжна да рискуваш своята безопасност и безопасността на семейството си. Не искам от теб да правиш жертви, за които никога няма да мога да ти се отплатя… — със следващите си думи Сано сякаш изтръгна част от душата си: — Ти си свободна да си вървиш. Кажи на Янагисава, че съм отказал да те видя. Никога няма да разкрия онова, което си направила за мен. Обещавам!

Защото те обичам, искаше да изкрещи, но само извърна поглед. И за двамата дългът трябваше да бъде по-силен от любовта. Собственият му кодекс на честта нямаше да му позволи да я излага на повече опасности. Единственото му успокоение идваше от съзнанието, че може би няма да е жив още дълго, за да страда по нея.

После чу шумолене. Ваната изскърца и водата се покачи до брадичката му. Изненадано вдигна поглед и видя, че Аой се е съблякла и е влязла във ваната до него.

— Прегърни ме — прошепна тя.

Значи няма да го изостави! Мъката му тутакси се преобрази в неземна радост, но не смееше да й се отдаде:

— Аой, не!

— Шшшт! — тя сложи пръст върху устните му.

Очите й плуваха в сълзи.

— Ще ми кажеш ли какво е станало? — попита умоляващо.

Единственият й отговор бе енергично поклащане на глава. Тя го обкрачи и покорявайки се на собственото си желание, той не й попречи. Носена от водата, тя изглеждаше почти безтегловна. Той не устоя на порива си и прокара ръце по раменете, гърдите и бедрата й, придърпа я по-близо до себе си, почувства стегнатия пръстен на нозете й около кръста си. Топлата вода с лековитите масла правеше кожата й изкусително гладка и хлъзгава. Щом телата им се докоснаха, близостта между тях се възвърна. Аой прокара пръсти по лицето му с нежност, която никога не бе изразявала с думи, и прие ласките му със страст, която му подсказа, че му се отдава като за последен път. Със стенание я притегли към себе си и опиянен от наслада, се плъзна в нея. Наситената с аромати вода го замайваше; лицето й с притворени клепки бе толкова красиво, че дъхът му секна. Нарочно потисна нетърпението си и наложи убийствено бавен ритъм. Тя застена. Това нежно, чувствено сливане едва ли бе много по-различно от снощното взаимно насилие. Сано осъзна, че сексът с нея бе в състояние да обхване крайните степени на емоцията — възторг и скръб, болка и наслада, любов и омраза, нежност и насилие. Сърцето му се сгърчи от мъка при мисълта, че всичко това трябваше да свърши. Аой, изглежда, също изживяваше горчивото съзнание за края. Бе дала воля на сълзите си дори когато вече и двамата се движеха в трескав ритъм. Последният й вик бе смесица от скръб и върховна наслада. Сано изстена в унеса на собствената си кулминация. Вкопчиха се един в друг и когато тя притисна бузата си до неговата, той не можеше да различи собствените си сълзи от нейните. Опита се да вярва, че докато са заедно, мигът ще бъде безкраен. Твърде скоро водата изстина и ги принуди да се наметнат с топли кърпи. И изведнъж Сано отново почувства у Аой предишната напрегнатост и отчужденост. Недоверието се върна, този път по-силно.

— Ще ти сгрея стаята и ще приготвя билки за раните ти — тихо прозвуча гласът й. После тя се обърна с гръб към него и се приведе над мангала. Миг по-късно се изправи и забърза към вратата.

— Аой, почакай! Не си отивай! — Сано искаше да разбере какво я терзае, да възстанови близостта между тях, но тя само изрече през рамо:

— Пъхай се в леглото, връщам се веднага… — и затвори вратата след себе си, оставяйки го сам с тревогите му.

Ще успее ли да изпълни дълга и обещанията си?

Ще се справи ли със задачата да уличи Янагисава на местопрестъплението? Трябва ли наистина да екзекутира дворцовия управител? А самоубийството — веднага ли трябва да го извърши? Или да чака да изтекат последните му два дни? Колко нощи му оставаха да бъде заедно с Аой? Сано впери поглед в тавана, но скоро клепачите му натежаха. Направи усилие да остане буден, но бе залят от непреодолимо желание да се унесе. И потъна в милостивите дълбини на съня.

Вън пред вратата на Сано Аой стоеше скована от мъка. В съзнанието й отекваше онзи безмълвен вопъл, който се изтръгна от душата й, когато Янагисава й нареди да убие Сано. После, докато го любеше, отричайки, че нещо се е случило, вопълът отново, прокънтя в съзнанието й. Сега притвори очи и стисна юмруци срещу самотата и отчаянието. Наложи си да се съсредоточи върху звуците, долитащи от стаята на Сано. Неспокойното мърдане утихна и тя зачака да чуе промяна в дишането, което щеше да означава, че е потънал в дълбок сън. Преди да излезе от стаята, бе пуснала в мангала специален прах, използван от нинджа за неусетно приспиване на противника. А сега го бе използвала, за да приспи любимия!

През целия ден мислите й кръжаха в тясното пространство на безизходицата — нямаше начин да заобиколи заповедта на Янагисава, без да изложи на опасност семейството си! Ако забави убийството, Янагисава ще намери някой друг да свърши поръчението, а роднините й ще бъдат наказани заради провала й. Ако каже на Сано за тайния замисъл срещу него и двамата заедно разиграят мнимата му смърт… Не, познаваше Сано достатъчно добре, за да е наясно, че той никога не би се съгласил. Ако погуби Янагисава, никога няма да успее да избяга. Дори и ако се самоубие, пак няма да обезпечи сигурността на Сано и на семейството си. Оставаше само една възможност — най-гибелната! Сано трябваше да умре, от собствената й ръка, незабавно!

Опита се да сдържи сълзите си. Опря ухо до хартиената врата и се заслуша. Дълбокото дишане на Сано потвърди онова, което й бе подсказала интуицията. Той спеше дълбоко. Тя изчака още малко, за да е сигурна в действието на упойващия прах. После събра целия си кураж и отвори вратата.

Той лежеше по корем, подложил ръце под главата си, с лице към нея. Сънят бе отмил тревогата и той и изглеждаше някак по-млад, по-невинен и по-спокоен. Тя преглътна надигналата се жалост, прекоси стаята и коленичи до него. С несигурни ръце свали от косите си дълга дървена фиба с черна лакирана главичка, оформена като дамско ветрило. Дръпна фибата откъм тъпия край, кухата дървена обвивка се отвори и разкри стоманено острие — тънко като игла.

Сълзите й рукнаха, но тя ги изтри с пръсти. Стиснала фибата в треперещата си дясна ръка, тя положи лявата в основата на Сановия врат. Усети равномерно пулсиращата му кръв и в тялото й се надигна пак онази сладостна тръпка. Бавно и нежно прокара ръка надолу към кръста. Пръстите й, мокри от сълзите, оставиха влажна диря по кожата му. Внимателно опипа прешлените по гръбначния му стълб. Ръката със смъртоносната игла престана да трепери. Изведнъж се видя пак там, в класната стая на училището за нинджа. На масата пред нея лежеше гол мъж, проснат по очи, а около него се бяха струпали ученички. Бяха в час по анатомия и баща й обучаваше осемгодишните деца:

— Ето тук, между прешлените — и докосна определено място върху гръбначния стълб на младежа, — тук забивате иглата. Смъртта е мигновена, а иглата не оставя следи…

Аой намери заученото място върху гръбнака на Сано. Опря острието в кожата и отново чу гласа на баща си:

— Убийството е последната и най-малко приемлива възможност. Но когато дойде време, трябва да действаш без колебание. Защото безопасността на всички ни зависи от теб…

Аой отмести пръст, освобождавайки мястото между двата прешлена. Вдигна фибата, за да замахне с нея в решителен удар, но в този миг някакъв последен остатък от собственото й аз въстана срещу силите, които я бяха обсебили. Тя застина вцепенена цял един безкраен миг. После пусна фибата и се свлече на футона до Сано. Притисна се в него и зарида.

Упоен от отровата, Сано спеше дълбоко, без да усеща мъката й. Аой го бе пожалила… засега. Но утре на всяка цена трябваше да събере сили и смелост и да извърши онова, което не бе успяла тази нощ.