Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сано Ичиро (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bundori, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 23 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Xesiona (2010)
Корекция и форматиране
maskara (2010)
Сканиране и разпознаване
?

Издание:

Лора Джо Роуланд. Бундори

ИК „Труд“

История

  1. — Добавяне

Глава 35

Ледената вода го пресрещна със смразяващ плясък. Задъхан, Сано заплува след лодката, борейки се с вълните. Дрехите спъваха движенията му, а мечът го теглеше към дъното. Мускулите му се свиваха болезнено, а студът го пронизваше до кости. И въпреки това всеки път, когато успяваше да погледне над вълните, лодката се оказваше все по-близо. Накрая ръцете му се удариха в корпуса, но гладкото дърво му пречеше да се изкатери на борда. Сано изстена. Лодката отново започна да се отдалечава. Вече нямаше сили да плува. Убиецът Бундори щеше да избяга, а Янагисава да умре. И Сано, не изпълнил дълга си, трябваше да умре, за да изкупи позора си.

В този миг нещо грапаво го удари по бузата — едно от въжетата, с които лодката бе завързана за пристана. Сано го сграбчи и се отпусна по вълните.

На борда на люлеещата се лодка Чуго се мъчеше да удържи платното, чиито въжета вятърът неистово опъваше. Дъждът плющеше по палубата и шибаше лицето му. Лодката се килна застрашително. Чуго задърпа с всички сили. Платното се обърна, лодката зави надясно, напусна Канда и навлезе в река Сумида, където течението я понесе на югозапад, към морето.

Заля го мощен триумф — беше избягал от гневната тълпа и от глупавия сосакан. Хвърли поглед през десния борд и видя само премрежените от дъжда складове и пустите кейове по западния бряг на Сумида. Скоро щеше да бъде свободен! Напълни дробовете си с въздух и изкрещя в бурята:

— Почитаеми генерал Фудживара! Ще изтребя до крак клановете Ендо и Араки!

Защото по една щастлива случайност вече разполагаше с гаранция за своето оцеляване.

Отпусна въжетата, които стискаше в разранените си кървящи ръце, и остави лодката да се носи по течението. Влезе в кабината. Дъждът удряше по покрива в несекваща канонада. Навън гръмотевиците отекваха като топовни гърмежи. Великият дворцов управител лежеше на една страна със затворени очи и свити ръце и крака — мокра жалка купчина от пищни одежди. По бледото му лице продължаваше да капе кръв от срязания клепач. Кокът му се бе развалил и сега косите му, събрани в опашка, лежаха на пода като мъртва черна змия. Чуго го изгледа с презрение. Какъв позор за генерал Фудживара! Този страхливец, който припадна само от две незначителни порязвания, който заграби властта на шогуна и се отдаде на страстта си за богатство и блудство, който бе пълна противоположност на Бушидо — този човек бе негов роднина!

Янагисава изстена и се обърна по гръб. Клепачите му трепнаха и се отвориха. Очите му се разшириха от страх, когато се втренчиха в Чуго.

— Къде… къде съм? — попита дрезгаво. Опита да се надигне, но усуканите дрехи му попречиха.

Чуто грабна едно въже и престегна ръцете и глезените му.

— Чуго! Обезумя ли? Отвържи ме веднага! — развика се дворцовият управител. Една вълна разклати лодката и той се изтърколи настрана. — О, реката… Не! Къде ме водиш?

Чуго не му обръщаше внимание. Бързо претърси шкафовете, после излезе навън и огледа трюма. На устните му трепна мрачна усмивка, когато съзря изобилието от провизии. Можеше да плава продължително, без да му се налага да спира на брега. Той бе непобедим. Стигнеше ли открито море, щеше да изхвърли Янагисава зад борда, да пусне котва на брега на някоя отдалечена провинция и да се спотаи, предрешен като ронин, докато престанат да го преследват. После ще прекоси страната и ще довърши мисията си. Чуго се върна в кабината, притвори очи и си представи своята близка победа. От пода Янагисава сипеше несекващи заплахи:

— Всички в страната, до последния воин, ще се впуснат да те дирят, Чуго. И когато те открият, ще те разпънат на кръст, а после ще ти отсекат главата. Ще оставят трупа ти на гарваните…

За Чуго гласът на Янагисава значеше по-малко и от бръмченето на насекомо. Всичко около него се замъгли, въображението му отново го пренесе в миналото…

* * *

… там, в лагера на Ода Нобунага, непосредствено след неговата най-голяма победа — битката при Нагашино. Днес той разби клана Такеда и е прибавил обширните им земи към своите.

 

Духът на Чуго се е вселил в тялото на генерал Фудживара, докато славният му праотец коленичи пред господаря Ода с думите:

 

— Владетелю Ода, моля приемете тези дарове в знак на искрената ми почит към вашето върховенство и като доказателство за моята вярност и всеотдайност!

Владетелят Ода оглежда отсечените глави, които Чуго — Фудживара му поднася, и погледът му се задържа с най-голямо задоволство върху главите на хатамото Кайбара, на ронин Тозава и на свещеника Ендо.

— Справихте се добре, Фудживара сан — казва владетелят Ода. — Като признание за вярната ви служба ще ви наградя веднага!

Духът на Чуго се възнася заедно с духа на неговия праотец. Настъпва върховният миг в кариерата му. Той се пресяга, за да поеме от Ода двата великолепни меча с ефеси във формата на човешки черепи…

 

Внезапно го прониза пареща болка в глезена. Картината във въображението му изчезна и той нададе гневен вик. Отново се озова в кабината на лодката, бурята продължаваше своя неспирен вой, а Янагисава бе забил зъби в плътта му. С яростен ритник капитанът се отърси от него. Как смееше тази измет да прекъсва видението му?

— Ако смяташ да се отървеш безнаказано само със сепуку, много се лъжеш, Чуго! — извика Янагисава. — Ще се погрижа да пукнеш като най-долен престъпник! Аууу! — Чуго го срита в ребрата и дворцовият управител се сгърчи. Гласът му си извиси в панически писък: — Как смееш да ми причиняваш болка? Ще си платиш, да знаеш!

Началникът на охраната съзря колко нищожен и страхлив е Янагисава, но не изпита никакво съчувствие. Ритна го отново и после отново — в корема, в бедрата, в слабините.

— Спри, умолявам те! — изплака жално дворцовият управител. — Не ме бий. Ще ти дам всичко, каквото пожелаеш — пари, жени, по-висок чин… ти само кажи!

Чуго не обърна внимание на молбите и обещанията му. Кракът му продължи да се стоварва върху безпомощното тяло, изтръгвайки отчаяни писъци от жертвата. В мрачната си наслада почти бе забравил за необходимостта да запази Янагисава жив, докато не се озове достатъчно далеч от Едо.

Сано отчаяно се бе вкопчил във въжето. Водата се вихреше около него. Течението заплашваше да го повлече към дъното. Едва успяваше да си поеме въздух между вълните. Озърна се да се ориентира, но пейзажът край него се менеше с бързина, която го изпълни със страх. Предположи, че се намират на половината път от моста Рьогоку, но никъде не се виждаше никой да ги следва по земя или по суша. Къде беше Хирата, къде бяха полицията, флотата, войската? Трябваше непременно да се изкатери на борда!

Сано стисна зъби и започна да се издърпва по въжето. Едната ръка, после другата. Най-сетне се измъкна от водата. И пак едната ръка нагоре, после другата… Краката му се блъснаха в хлъзгавия корпус, той продължи да се катери и накрая главата му се показа над палубата. Сключи пръсти около парапета и се прехвърли на борда.

— Моля те, не ми причинявай повече болка! — пищеше Янагисава.

Но ядът бе отприщил скрития гняв на Чуго, натрупан в душата му от бремето на семейната тайна. Този гняв отново го пренесе в миналото…

* * *

Лятна нощ преди сто и осем години в храма Хоно. В пристройката за гости Ода Нобунага внезапно се събужда с предчувствие за опасност. Скача с меч в ръка.

— Вражеска атака! — изкрещява той към стражите.

Твърде късно. Вратата се отваря с трясък. Полетяват стрели, които покосяват охраната. Войската на Акечи нахлува в храма.

Ода размахва меч срещу нападателите си и поваля двама с един удар. Копия пронизват ръцете и краката му. Тогава осъзнава, че е обречен, скача през прозореца и побягва, целият облян в кръв от раните си. Войската на Акечи открива огън по него. Един куршум го улучва в ръката.

— Сега ще умреш, защото се погаври с мен! — изревава предателят Акечи. — Други, по-достойни от теб ще управляват тази страна. Ние с генералите Араки и Ендо сме се погрижили за това!

Ода се втурва в централната зала на храма, за да умре от собствената си десница, вместо да понесе позора на пленничеството. Акечи и воините му подпалват светилището и Ода изгаря в най-величествената жертвена клада, съществувала някога. Както се полага на най-великия военачалник, живял по тези земи.

* * *

Обладан от дива ярост, Чуго за последен път стовари крак върху лицето на виещия и хленчещ Янагисава. Дните на генерал Фудживара бяха помрачени от мисълта, че не бе успял да спаси господаря си — владетеля Ода, и да отмъсти на Акечи, Араки и Ендо, които го бяха измамили и пратили да помага на Тойотоми Хидейоши в битката му срещу клана Мори.

Сега Чуго изживяваше с пълна сила болката на своя праотец. С рязко движение изправи на крака дворцовия управител и заби юмрук в лицето му. Янагисава полетя назад и се блъсна във вратата на кабината.

— Моля те, Чуго! — изплака той. Кръв и слюнка пръскаха от устата му, но той продължи да увещава своя мъчител: — Ще те направя богат. Ще те издигна в командващ отбраната. Каквото пожелаеш. Само имай милост!

Чуго го зашлеви с опакото на ръката си. После се сети за едно наистина достойно за тази недостойна издънка на славния род Фудживара наказание. Просна го по очи, запретна връхното му кимоно и рязко смъкна широките му панталони. Разкъса препаската, която закриваше слабините му. После разгърна собственото си кимоно, разхлаби препаската си и започна да търка члена си, докато се втвърди. Обкрачи Янагисава и проникна в него с груб тласък.

— Не, господарю! — изпищя Янагисава. Тялото му се загърчи, завързаните му ръце задраха въздуха: — Недейте! Не, господарю!

Пет бързи тласъка и Чуго свърши. Почувства се силен, могъщ, но физическото удовлетворение не бе достатъчно. Той копнееше за върховната наслада, с която изпитваше само когато обезглавяваше враговете си. Дълбоко в себе си знаеше, че рано или късно ще бъде заловен. Убийството на Янагисава можеше да се окаже последната му възможност за отмъщение. Стана и оправи дрехите си. Рязко отвори вратата. В кабината нахлу вятър и плисна дъжд. Той извлече Янагисава на палубата. Не искаше да осквернява помещението със смъртта на своя враг.

— Не! — изпищя дворцовият управител.

Влачейки го за косата, Чуго стигна до десния борд и го опря на парапета с глава и рамене над водата. Сладостният плам на предстоящата победа лумна в гърдите му. Гръмотевиците отекваха в небето вместо бойни барабани. Блясъкът на светкавиците бе същинска пламтяща крепост. Дъждът припяваше стара воинска песен, а виещият вятър бе зовът на рогове за атака. Чуго притисна Янагисава с тяло, приковавайки го към парапета, отметна главата му назад, за да оголи беззащитната шия, и измъкна късия си меч.

Щом прескочи парапета, Сано хвърли поглед към кърмата. Видя, че е безлюдна, и изтръпна от ужас.

Къде бе Чуго? Нима бе скочил зад борда, оставяйки Янагисава да умре? После чу истерични викове откъм десния борд.

— Не, господарю, пощадете ме, умолявам ви!

Сано се приведе и тръгна натам. Видя, че Чуго е надвесил Янагисава над парапета и е опрял меч в гърлото му. Изтегли своя, готов за атака. Искаше да залови Чуго жив, но бе готов да го убие, за да спаси Янагисава.

— Чуго! — извика той и се хвърли към капитана на охраната.

Чуго извърна глава. Очите му изглеждаха като свирепи цепнатини, а устата — като озъбена паст. Сано вдигна меча си с две ръце, но преди да успее да го стовари върху убиеца, лодката се заклати и той загуби равновесие. Чуго и Янагисава също залитнаха от парапета. Капитанът на охраната пусна пленника си, светкавично прибра в ножницата късия си меч и изтегли дългия, след което се хвърли напред с яростен замах.

Сано възстанови равновесието си, отстъпи встрани и парира удара, но твърде късно. Острието на Чуго бе порязало лявата му ръка над лакътя. Сано усети топла струя кръв по ледената си кожа. Отскочи назад точно навреме, за да избегне нов удар — този път във врата. После се хвърли в атака, но рефлексите му бяха опасно забавени, тялото му бе напълно изтощено. Чуто без усилие парираше ударите му и го изтикваше все по-назад към кърмата. Лодката отново се килна. Сано не вярваше, че може да победи капитана на охраната, затова се опита да го вразуми:

— Откажи се, Чуго — подкани го, докато с мъка си поемаше дъх. — Дори и да ме убиеш, няма да се измъкнеш. Особено ако главният дворцов сановник пострада. Войската ще те преследва. А щом си без заложник, едва ли ще пощадят живота ти.

Чуго нанесе нисък удар, който разсече прасеца на противника му. Началникът на охраната значително го превъзхождаше по сила и бързина, затова Сано можеше да разчита единствено на съобразителност. Атаките на Чуго зачестиха и го изтласкаха на левия борд и от там — на носа. Сано обиколи предната палуба. При маневрата забеляза как мачтата с платното се полюшваше плавно напред-назад, докато лодката се клатеше. С рязък страничен скок той принуди Чуго да се завърти и да се бие с гръб към платното. Нанесе рязък удар и го рани в рамото. Отбягна следващ удар и нарочно се препъна в котвата. В това време вятърът завъртя платното. Мачтата блъсна Чуго в гърба и той залитна. Сано замахна към ръката, с която врагът му стискаше меча. Лодката се наклони, Сано отново загуби равновесие, но и Чуго изпусна оръжието си. Сано се хвърли към противника си. В този миг лодката се килна отново и го запрати назад. Сано се подхлъзна на залятата с вода палуба. Ръцете му инстинктивно се разпериха встрани. Чуго вече се бе надвесил над него — с едната ръка го стискаше за гърлото, а с другата прикова китката му към палубата. Лодката отново се заклати. Двамата политнаха напред и сега Чуто залитна към парапета. Сано понечи да го прекатури, но с хитра маневра Чуго се извъртя и го стисна за гърлото, навеждайки главата му назад към водата. Сано се закашля, като в същото време с лявата ръка се опита да охлаби хватката на мъчителя си, а с дясната — да освободи меча си. Смътно долови виковете на Янагисава. Вдигна очи към бурното небе и видя, че точно минават под моста Рьогоку. Вече нямаше сили да се съпротивява. Краката му се отлепиха от палубата и аха — да политне към тъмната бездна на реката, когато с разтърсващ трясък откъм левия борд лодката спря. Сано мигновено осъзна, че са се блъснали в една от подпорите на моста, но нямаше време да реагира, защото инерцията запрати и него, и Чуго през парапета.

Цопнаха с оглушителен плясък и студената вода ги погълна. Сано замята ръце и крака, опитвайки да се издигне на повърхността, но Чуго продължаваше да го стиска за китката и да я извива, за да изтръгне меча от ръката му. Сано отпусна длан. Убиецът го сграбчи за гърлото и захвана да го души. Кръвта забуча в ушите му, докато се опитваше да се откопчи от ръцете на Чуго. Давеше се и хриптеше. През мътната вода видя лицето на нападателя си — свирепо, озъбено, безумно. Сано отчаяно сключи крака, повличайки Чуго към дъното, и в същото време се опита да достигне късия меч на кръста си.

Очевидно прозрял намеренията му, капитанът пусна гърлото му и пресрещна ръката му. Двамата шумно изскочиха на повърхността. Сано успя да поеме въздух, преди една вълна да го блъсне в лицето. Улови меча си, но Чуго отново притисна ръката му и сключи мускулестите си крака около кръста му. Сано вече потъваше, готов да признае поражението си, когато отчаянието му донесе вдъхновение. Извитият нос на люлеещата се лодка се извисяваше точно зад гърба на Чуго. Сано се подаде над водата, пое въздух и заговори:

— Чуго — изхриптя задавено той, произнасяйки думите си според движението на лодката: — Генерал Фудживара и владетелят Ода Нобунага ти заповядват да ме пуснеш!

Хватката на капитана се охлаби — само за миг, но това бе достатъчно. С всичка сила Сано го блъсна. Чуго залитна назад в опасна близост до лодката. Точно тогава една вълна повдигна носа й и го стовари върху главата му. Лицето на капитана замръзна в гримаса на слисване и почуда. Краката и ръцете му изведнъж омекнаха и той изпадна в несвяст, отпусна се по гръб и течението го понесе нататък сред дъжд и вълни. Сано нямаше време да се наслади на победата си.

Трябваше да измъкне противника си от реката, преди и двамата да се удавят, да освободи Янагисава и да върже лодката за моста. Заобиколи с плуване кърмата и намери въжето, по което се бе покатерил на лодката, завърза с него Чуго, след което се изкачи на борда. С нечовешки усилия успя да извлече безжизнения началник на охраната, но установи, че докато се бе мъчил, лодката, носена от течението, бе отминала моста и сега продължаваше надолу по реката. Сано се озърна и видя пустия бряг. Отпусна се отчаян върху парапета. Дори и да хвърлеше котва, лодката можеше да се преобърне и да ги погуби, преди да пристигне помощ. Сано се заклатушка към десния борд, където Янагисава стенеше и ридаеше.

— Янагисава сан, можете ли да управлявате лодка с платна?

Янагисава преглътна от изненада и вдигна глава. Очите му представляваха кладенци откровен страх.

— Ти! — изграчи той. — Къде е Чуго?

Сано го изгледа със съжаление:

— Вързал съм го. Вече не може да ви стори зло…

Чертите на Янагисава се изкривиха в познатата маска на омраза.

— Заповядах ти да ме отвържеш, Сано Ичиро! — изръмжа той.

Без заплахата на Чуго, дворцовият управител бързо възвърна господарската си осанка. Изви се към Сано и го засипа със злостни ругатни.

Лодката се носеше по течението с нарастваща скорост, блъскана от вълните. Светкавици раздираха небето. Сано попита по-твърдо:

— Можете ли да управлявате такава лодка?

— Разбира се, че не, идиот такъв! Да не съм някакъв си прост моряк. Отвържи ме, за да те убия!

Сано го сграбчи под мишниците и го завлече в кабината, където го остави, без да го отвърже, и бързо се върна при кърмата. Никога не бе карал лодка, но му се налагаше да опита. Безпомощно заоглежда с присвити очи сложната плетеница от въжета, които се спускаха от платното, минаваха над кабината и се промушваха през дървените скоби на планширите. Какво да прави?

Сграбчи лоста на кормилото и се опита да обърне лодката към брега. Никакъв резултат. Греблата бяха твърде тежки, а плющящото платно не му се подчиняваше. Лодката рязко се наклони.

— Ще те убия! — крещеше Янагисава от кабината.

Точно когато мислеше, че лодката ще се преобърне, тя подскочи нагоре. Сано използва момента и отново завъртя платното, този път по-плавно и под по-малък ъгъл към вятъра. Лодката се наклони, но остана стабилна. Носът й се насочи на запад, към брега. Скоро Сано различи срещу себе си очертанията на пристанището и складовете на Едо. В следващия миг дочу далечни викове и съзря пред себе си дребни фигури на тичащи и ръкомахащи по брега хора. Сано разпозна Хирата сред тях и се засмя, обзет от облекчение. Изчака, докато приближи пристана, после отпусна платното.

Лодката се обърна по посока на течението и застана успоредно на кея. Бурята продължаваше да вилнее, но за Сано светът бе възвърнал своята стабилност.

После лодката се изпълни с хора. Те я завързаха за кея и спуснаха трапа. Завързаха Чуго и го отведоха. Васалите на Янагисава се втурнаха към кабината.

— Сосакан сама — Хирата дотича към Сано със светнало от радост и вълнение лице. — Справихте се, успяхте, хванахте Убиеца Бундори. Елате, да вървим.

Внезапно почувствал се твърде слаб, за да стои на крака, Сано остави помощника си да го придържа надолу по трапа.

— Сано Ичиро! — изкрещя в гърба му Янагисава. — Ще си платиш за това! — и размаха юмрук. Блед, раздърпан и гневен, изглеждаше като обезумял демон от театър Но.

Но Сано внезапно престана да чува заплахите му и забравен копнеж сграбчи сърцето му:

— Аой! — прошепна той.