Джейн Ан Кренц
Авантюристът (12)

Единадесета глава

Сара крачеше напред-назад из всекидневната, а Гидеон я наблюдаваше, като се опитваше да прикрие колко това го забавлява. На котките отдавна им бяха омръзнали ядните й дитирамби срещу Джейк Савидж. Мачу Пикчу се беше разположил в обичайната си поза на облегалката на дивана и беше прилепил уши към главата си, а Елора се беше свила на кълбо до него и спеше дълбоко.

— Трябваше да го предадем на полицията. Той носи вина за много неща — от влизане с взлом и опит за кражба до това, че е проклет досадник. И освен това е лъжец до мозъка на костите си. Как можа просто така да го пуснеш да си отиде, Гидеон? — Сара се обърна и закрачи пак из стаята, като халата й се виеше около глезените й. Косата й беше вдигната на кок, но отделни кичури се бяха измъкнали.

— Той повече няма да ни безпокои, Сара.

— Не сме много сигурни в това. Трябваше да го предадем и да го арестуват. Защо не го направи?

— Джейк няма да издържи в затвора — каза Гидеон и се замисли. — Ако приемем, че можехме да намерим начин да го обвиним и да го затворят, в което дълбоко се съмнявам. Всъщност имахме късмет, че обвиненията не могат да бъдат доказани. Защото той не е откраднал нищо и не е оставил никакви улики. Най-многото, което можехме да постигнем, щеше да бъде да го задържат за няколко месеца.

Сара достигна до другия край на стаята, обърна се и тръгна обратно.

— Не мисля, че може така да му се размине. Мисля, че ти си бил снизходителен към него заради годините, които ви свързват.

— Заради годините, които ни свързват ли? — Гидеон повдигна едната си вежда.

— Разбира се. В края на краищата той ти е бил партньор няколко години. Заедно сте преживяли не малко. А ти си лоялен човек.

— Лоялен ли съм?

— Естествено. Не ме иронизирай. Лоялността е в природата ти. Мисля, че това е една от чертите, заради които ти се възхищавам. Но въпреки всичко си остава един проблем. Какво ще стане, ако той пак дойде за Цветята?

— Няма да дойде.

— Не виждам какво може да го спре следващия път.

— Казах му, че ако нещо се случи с онази желязна каса, ще разруша легендата около него, която беше изградена с моя помощ. А тази легенда е всичко, което му е останало, Сара. Неговата собствена легенда. За него тя е най-важното нещо на света.

Сара се спря и започна да хапе устните си.

— А ти би ли могъл да направиш това? Чрез списанието си ли?

— Бих могъл да изпратя писма на някои колекционери и брокери, като им кажа да направят експертиза на екземплярите от колекциите си, придобити неотдавна от Южна Америка чрез посредничеството на Слотър Ентърпрайзиз.

Очите на Сара се разшириха.

— Ти ми беше казал, че го следиш. С това ли се е занимавал през последните пет години — с продажба на антични предмети?

— А-ха.

— И някои от тях са имитация, така ли?

— Точно така. Контрабандата с автентични предмети е по-сигурна. Запалените колекционери и дилъри не задават много въпроси относно източниците, щом предметите са автентични, обаче ще побеснеят, ако разберат, че са ги измамили с някакви си имитации.

— Значи Джейк е паднал дотам, че да продава имитации на антики от Южна Америка. Какво падение, наистина! — Сара поклати глава. — Това сигурно е много неприятно. Нищо чудно, че е търсел начин да се върне пак към славата и богатството.

Гидеон погали Елора.

— Някои хора биха казали, че публикуването на незначително списание като „Иманярство“ е още по-голямо падение.

Сара го погледна.

— Разбира се, че не е никакво падение. Ти се занимаваш с литературна работа също като мен. Ти си автор. Точно като мен. Ти пишеш за такива хора, които все още могат да мечтаят, също като мен. Ние с теб сме се заели с нещо много ценно, което служи на една много важна част от хората. И ти, Гидеон Трейс, никога не трябва да забравяш това. Колкото повече нашият свят напредва с технологиите и колкото повече опасности го заплашват, толкова повече се нуждае от мечтатели, и сега тази нужда е отчайващо по-голяма от когато и да било.

— Никога не съм разглеждал работата си от такава гледна точка — промърмори Гидеон, както винаги изненадан от високото й мнение за него. Това беше много трогателно.

Сара пак се обърна.

— Предполагам, че Джейк също може да се нарече мечтател, нали? Обаче за нещастие той е нещо като неудачник, най-общо казано.

— Да, за нещастие — Гидеон се прозя. — Между другото, ти се оказа права за онази засада, която ми скроиха преди пет години. Опитвал се е да докаже нещо на себе си. Опитвал се е да се освободи от зависимостта си от мен. Сара кимна.

— Опитвал се е да си докаже, че не си му нужен ти, за да преуспява. И ти си сигурен, че отсега нататък никога няма да ни досажда, така ли?

— Достатъчно сигурен.

— А Цветята на Флийтуд? Той така много ги е искал!

Елора се изпъна грациозно под ръката на Гидеон.

— Аз му казах, че Цветята не съществуват.

Сара го погледна изненадано.

— Но той е видял желязната каса!

— Казах му, че в нея няма нищо.

Сара се усмихна с явно задоволство.

— Много умно от твоя страна, Гидеон. А той повярва ли ти?

— Не напълно, но мисля, че след известно време ще бъде убеден, че съм му казал истината. По-скоро би повярвал, че Цветята не съществуват, отколкото, че не е успял да се докопа до тях.

— Да, точно така. Той ще убеди сам себе си, че не е имало никакво съкровище. А тъй като ние нямаме никакви причини да разгласяваме факта, че сме намерили обиците, Джейк никога няма да разбере истината.

Гидеон облегна главата си на възглавниците. Гледаше през полупритворени клепачи.

— Напълно е възможно утре, като отворим касата, да се окаже празна. Така че не трябва предварително да се вълнуваш от съдържанието й, Сара.

— Те са там, вътре — тя се обгърна с ръце, щастлива.

— Нямам търпение да отворим тази стара ключалка. Ще се окаже такъв чудесен завършек на цялото приключение.

— А какво ще стане с нас, Сара? Намирането на Цветята ще означава ли и край на нашите отношения? — тихо попита Гидеон.

Тя се усмихна ведро.

— Не ставай глупав, Гидеон. Ти и аз едва сега започваме нашето приключение.

— Наистина ли мислиш това, което казваш? Тя се спря и се загледа през прозореца.

— И преди съм ти казвала, Гидеон. Но не знам защо не мога да го обясня. Чувствам, че Цветята и ти сте свързани по някакъв начин, но от друга страна пък нямат нищо общо с нашите отношения. Разбираш ли разликата?

— Мисля, че най-после започвам да разбирам — Гидеон погледна към стъпалата. — Сега е почти два след полунощ, Сара. Хайде да поспим. Вече те познавам. Ще станеш с пукването на зората и ще започнеш да отваряш старата ключалка с фиба за коса.

Тя се закиска и хвана ръката му.

— Нямам тук фиби. Но нищо, ще разчитаме на твоя професионализъм.

Гидеон стана от дивана и прегърна Сара през раменете. С другата си ръка повдигна брадичката й. Когато приближи лицето си до нея, за да я целуне, тя с готовност открехна устните си за него и обви врата му с ръце.

Гидеон я взе на ръце и я понесе по стъпалата.

— Обичам да ме носиш и да ме любиш — каза Сара със замъглени от желание очи, когато той я внесе в спалнята си. — Толкова си добър в това!

— Така ли мислиш? — той я сложи на леглото и легна до нея. Бавно развърза халата й и го разтвори. Тя беше толкова хубава, мислеше си той, докато се навеждаше да целуне гърдите й. И тя го желаеше. Желаеше него, а не Джейк Савидж или някой друг. Само него.

— Да, ти си съвършен! — тя обгърна главата му и я привлече към себе си, като цялата се повдигаше подканващо към него. — Самото съвършенство!

— Съвършенство — съгласи се меко Гидеон. Ръката му се плъзна надолу към бедрата й. Нежно раздели краката й и си проправи път към нейната съкровена топлина.

Ето какво е искал от живота, помисли си той. Това е всичко, за което е молел съдбата. Животът му дълго време е бил изпълнен със студенина. Сега знаеше, че ще бъде доволен, ако може да прекара останалата част от живота си затоплен до сърцето на Сара.

 

Сара се събуди малко след четири часа, когато Елора леко помръдна до крака й. Машинално се обърна към другата страна на леглото.

Но Гидеон го нямаше.

Тя се заслуша в тишината на голямата стара къща. След малко отметна завивките и скочи на крака. Халатът й беше преметнат на облегалката на един стол. Тя го облече, завърза колана и много тихо излезе. Елора я следваше по петите.

Сара заслиза по стъпалата, като избягваше да стъпва там, където скърцаха. На най-долното стъпало тя се подвоуми и тръгна по коридора към кабинета на Гидеон. През една цепнатина на вратата се процеждаше сноп светлина.

Сара се приближи на пръсти и надникна през открехнатата врата. Гидеон седеше на бюрото си само по джинси. Пред него беше отворената каса на Емелина Флийтуд. Наблизо имаше пет от ръчно изработените от дърво шахматни фигури.

Сара го гледаше като замаяна. Гидеон взе едната от фигурките, махна долната й част и оттам извади малък предмет, увит в черно кадифе. Сложи го в касата и посегна към следващата фигура.

Мачу се довлече тежко отнякъде в кабинета, а Елора се отърка о босите крака на Сара. Малката котка се промъкна през леко открехнатата врата и влезе. Гидеон я погледна. Първо видя Елора, а след това видя, че Сара стои в тъмния коридор.

Той седеше странно неподвижен. Сякаш беше издялан от камък, а в очите му светеха загадъчни пламъчета.

— Така значи — измърмори Сара. Тя доотвори вратата, скръсти ръце и се облегна на рамката на вратата. Искаше й се да крещи от щастие така, че да я чуе целият свят.

— Не можеш ли да спиш? — попита я Гидеон.

— Нещо ме събуди.

— Може би твоята прословута интуиция.

— Може би — Сара не можеше да се сдържи и усмивката озари лицето й.

Гидеон въздъхна уморено и се облегна назад.

— Предполагам, че ще искаш обяснение.

Тя енергично поклати глава.

— Не е необходимо.

— Не е ли?

— Не. Гидеон, това е най-романтичното нещо, което съм преживяла през целия си живот.

Той погледна отворената каса.

— Така ли?

— Определено. Всичко това доказва, че ме обичаш. Доказва го без дори сянка на съмнение.

— Така ли?

— О, да! — тя влезе в стаята и се спря пред бюрото. Сложи и двете си ръце на полираната му повърхност.

— Сара…

— Признай си — каза Сара. Смехът й напираше, като гледаше стреснатото му изражение. — Хайде, признай си. Кажи ми, че ме обичаш. Кажи ми, че правиш това — тя махна с ръка към шахматните фигури в отворената каса, — защото до полуда, диво, страстно, до уши ме обичаш.

— Ами…

— Гидеон, това е най-прекрасният, най-романтичен подарък, който някога съм получавала. Ти знаеш колко се радвах на търсенето на съкровището. Знаеш колко се вълнувам от отварянето на желязната каса. И не си могъл да понесеш да изживея това разочарование да открия, че е празна, нали? Искал си да ми подариш тази радост да открия Цветята на Флийтуд в края на моето голямо приключение. Това е твоят подарък за мен. Аз съм така развълнувана, така невероятно трогната. Ти ме обичаш.

Гидеон гледаше фигурата на коня, която все още беше в ръката му.

— Ти си удивителна, знаеш ли? Някои жени биха изтълкували тази сцена по съвсем различен начин и веднага биха допуснали, че са обрани или че се канят да ги оберат, да ги измамят или по някакъв незаконен начин да им отмъкнат богатството. А твоята гледна точка каква е? Виждаш ме и веднага приемаш, че те обичам.

Сара засия.

— Така е. Ти ме обичаш, нали?

Гидеон замълча и й се усмихна. Безпокойството изчезна от погледа му. На негово място се появи дълбока, болезнено дълбока нежност. Строгото му лице сякаш се смекчи от светлината на тази нежност.

— Писано ми било да се озова в подобна ситуация. Сара се засмя. Щастието й искреше като шампанско.

Тя се втурна към него и се хвърли в скута му.

— Кажи ми го — настояваше тя. — Кажи ми тези думи.

Той докосна учудено бузата й.

— Обичам те, Сара.

— Откога? — попита тя.

— Не зная. Има ли някакво значение?

— Няма — тя сложи пръстите си на устните му. — Наистина няма никакво значение. Единственото нещо, което сега има значение, е, че ти вече си сигурен.

— Сигурен съм.

Тя положи главата си на рамото му и се сгуши в него.

— Помислих си, че ти сигурно ме обичаш, защото иначе не би си правил труда да връщаш Цветята на Флийтуд в касата, за да ги намеря там на сутринта. Кога ги изкопа?

— Преди около четири години. Имах нужда от пари, за да разширя издаването на „Иманярство“. И тъй като трябва да минавам за специалист по търсене на съкровища, реших да си опитам късмета. Прегледах една папка, в която бях събрал стари истории за съкровища, които звучаха многообещаващо — от тези истинските, нали разбираш, от този тип, които никога не публикувам в „Иманярство“.

— От този тип, по следите, на които тръгваш ти самият, когато излезеш в отпуск?

Гидеон кимна.

— Историята за Цветята беше легенда, която обещаваше възможности, а и мястото беше доста близо до къщата ми тук на брега. Така че направих малко проучване, скалъпих една сума за капаро за земята и за няколко месеца изплатих имота на старата Флийтуд. Щом намерих Цветята, веднага продадох земята.

— Точно каквито бяха моите планове. Предполагам, че това доказва правилото, че великите мозъци мислят по една и съща логика, нали? А защо не си продал обиците, щом си имал нужда от пари?

— Повярвай ми, възнамерявах да ги продам. На първо място това беше причината, за да ги изкопая. Те определено щяха да променят до голяма степен мащабите на работата ми. Погледни ги само.

Гидеон разви черното кадифе от единия предмет. На бюрото падна чифт обици от блестящ сапфир, изработени в старомоден стил. Приличаха на ярки сини цветя. Той отвори другото кадифе и на бюрото се озова още един чифт от красиви перли. След това той разви и останалите три чифта Цветя. Рубини, опали и диаманти намигваха с отблясъци светлина.

— Заровеното съкровище на Емелина Флийтуд — Сара се задъха. — Те са красиви.

Гидеон гледаше малкото съкровище пред себе си.

— Възнамерявах да ги продам незабележимо, камък по камък, но през цялото време все нещо измислях, за да не ги продавам. След това един ден си дадох сметка, че изобщо никога няма да мога да ги продам. Чувствах, че по някаква нелогична причина трябва да ги задържа.

— Естествено, че си чувствал. Чакал си ме да дойда и да си ги поискам. Ето сега всичко застава на мястото си. Винаги съм знаела, че Цветята имат връзка е теб. Просто досега не разбирах точно по какъв начин, но сега ми стана съвършено ясно. Ти си ги задържал, защото си чакал аз да се появя в живота ти, нали? Но просто не си го знаел. Ти също имаш интуиция, Гидеон.

— Мислиш ли? — Гидеон обви кръста й с ръката си и здраво я притисна.

— Определено. Иначе можеше ли да бъдеш човекът, който е направил легенда от „Савидж и Компания“? Защо си усетил онази засада преди пет години? Защо, мислиш, си могъл да намериш Цветята на Флийтуд, без дори да имаш карта?

Той я погледна с иронично недоверие.

— А защо се ожених за неподходяща жена първия път? Защо се доверих на Джейк Савидж и го направих свой партньор и приятел?

Сара махна с ръка.

— Предполагам, че защото интуицията ти работи по-добре при съкровища и опасности. А моята изглежда работи най-добре при хора. Заедно ще се допълваме чудесно.

— Съгласен съм с теб — той я целуна по шията.

— И ме накара да преживея цялото търсене на съкровището от самото начало до края, за да изпитам самата аз тръпката на истинското намиране на Цветята, нали?

— Не зная дал и, мога да кажа, че от самото начало съм имал предвид точно това — каза Гидеон. — В началото нямах ясна идея. Просто знаех, че трябва да те задържа известно време. Назначаването ми за твой консултант и партньор беше един от начините да те задържа.

— И естествено, постави условие поне единият чифт от обиците да бъде за теб. В края на краищата, ти вече си бил намерил цялата колекция. Имал си известни права над тях.

— Много разбиращо от твоя страна. Точно така си казвах в началото.

Сара се закиска.

— Само като си помисля как ме накара да обхождам целия имот на Флийтуд и да се боря с онази проклета карта… О, Гидеон, това вече е прекалено! Сигурно си умирал от смях, като си ме гледал в ролята ми на глупачка.

— Търсенето на съкровища е удоволствие. Исках да изживееш тази тръпка. — Очите на Гидеон станаха сериозни. — А и не исках приключението да свърши толкова бързо. Исках да удължа времето заедно с теб. Не можех да разбера какво точно се случва между нас, но и не исках да ти позволя да излезеш от живота ми толкова скоро. Търсенето на съкровището беше начин да те задържа за известно време при себе си.

— А как уреди настаняването ни в онази хижа? Това беше умишлено направено, за да се опиташ да ме вкараш в леглото си, нали?

— Предполагам, че може да се погледне и от такава гледна точка — каза Гидеон скромно.

— А буквалното ми отвличане и заставянето ми да дойда тук, вместо да си отида вкъщи в Сиатъл? Това също ли беше умишлено, за да ме задържиш при себе си? В такъв случай обяснението, че е трябвало да ме пазиш от Джейк Савидж, е било само удобно извинение.

— Като се имат предвид всичките добрини, които произлязоха от него, много удобно.

— Това са ужасно романтични жестове от твоя страна.

Гидеон, достойни за всеки истински романтичен герой, но трябва да ти кажа, че прелъстяването ми точно върху белия камък беше върхът на всичките ти номера.

— Аз доста се гордеех с този си ход.

Тя го целуна.

— И сигурно много щеше да се забавляваш сутринта, когато ме оставиш да открия обиците в касата, нали? Но ето че аз влязох и развалих изненадата, която ми готвеше. Съжалявам — тя пак го целуна. — Гидеон, ти си просто чудесен!

Той не откъсваше очи от нея.

— И ти също. Какво бих правил без теб!

— Писано ни е било да се съберем. В края на краищата ти си мъжът на моите мечти. Колко пъти трябва да ти го казвам?

Гидеон с внезапна жестокост заби пръстите си в косата й, като държеше главата й неподвижна, за да я целуне.

— Можеш да продължаваш да ми казваш тези думи до края на живота ми. Харесва ми ролята на твой герой. Харесва ми много, много.

— Хубаво. И няма да имаш нищо против, ако продължа да те използвам в книгите си? В края на краищата, в основата на цялата ми кариера като писателка стоиш ти.

Гидеон я погледна в изпълнените с обич топли очи. И за първи път, откакто се запознаха със Сара, той се засмя с пълен глас. Котките, седнали една до друга на дивана, наостриха уши от необичайния звук.

— Няма да имам нищо против, ако е променено името ми — каза Гидеон.

— Няма проблеми. И без това във всяка книга променям името ти.

Гидеон я хвана за ръката и целуна пръстите й.

— А сега, за сватбата…

— Да — каза Сара. — Мислех си за едно кратко пътешествие до Рено или Лае Вегас. Ти какво мислиш?

— Аз пък мислех за нещо съвсем различно.

 

Маргарет Ларк получи телеграмата в десет часа сутринта. Докато още изчисляваше часовата разлика между Сиатъл и Аметистовия остров, тя набра телефона. Кейт Инскип Хоторн отговори веднага.

— Както разбирам, ти също си получила, нали? — попита я Маргарет без всякакви предисловия.

— Напомня ми тази, която аз изпратих преди време — каза Кейт весело. — Прилича ми на вече установена традиция. Предполагам, че както винаги, интуицията на Сара не я е излъгала.

— Тя беше сигурна в него още от първото писмо, нали? Звярът, който чака да бъде спасен чрез любовта на Красавицата — Маргарет се усмихна сама на себе си. — Горкият човек, не е имал никакъв друг избор.

— Нито пък Сара е имала, ако питаш мен. Този неин търсач на съкровища сигурно е необикновен човек.

— Защо мислиш така?

— Шегуваш ли се, не знаеш ли? Бих се обзаложила с огромна сума пари, че няма мъж, останал жив на лицето на земята, който да е в състояние да убеди Сара да направи голяма сватба. След това, което преживя тогава…

— Имаш право. Това е обяснението. Явно и двете страни са влюбени. Ще прелетиш ли до Сиатъл за този бележит празник? — попита Маргарет.

— За нищо на света не бих изпуснала такава сватба. Маргарет се засмя.

— Ще трябва да бъдем шаферки. Сигурно ще бъде забавно.

След няколко минути тя остави слушалката и взе телеграмата от плота в кухнята. Докато я препрочиташе, все повече се изпълваше с щастие заради приятелката си Сара.

Приятно ми е да докладвам, че моят романтичен герой в истинския живот се оказа дори по-добър, отколкото е в книгите ми. Той притежава всичко, даже и две котки. Сватбата е определена за след месец, считано от днес. Имам нужда от много помощ, тъй като Гидеон държи всичко да е както му е редът. Връщане в Сиатъл в понеделник. Започваме преговори с готвачи и магазини за сватбени рокли. И да видите само какви обици ще си сложа!

С обич: Сара