Джейн Ан Кренц
Авантюристът (4)

Трета глава

Сара се изненада, когато внезапно ръцете на Гидеон здраво я обгърнаха. Той сякаш я прикова към седалката и устните му намериха нейните с такава бързина, че тя не можа да му се противопостави.

Осъзна какво е започнала и направи опит да се издърпа от настъпателната му прегръдка, но беше вече късно. Намерението й бе да го прегърне бързо, импулсивно и само приятелски. Трябваше да не се доближава до него и да не допуска това да се случи. Беше твърде уязвима.

По време на вечерята я осени прозрението, че през последните четири месеца Гидеон далеч не беше така увлечен по нея, както тя по него. Писмата й не означаваха нищо за него. Той не я възприемаше като нещо по-особено — тя просто бе една от абонатките на „Иманярство“, помолила го за помощ. Той не показваше никакви признаци, че е готов за по-близки отношения с нея.

И ето я сега — попаднала в капана на прегръдката му, която се оказа по-съкрушително интимна от всичко, което бе изпитала. Но това е само една целувка, спореше тя сама със себе си. Обаче никой никога не я беше целувал така. Та това беше първата й целувка от Гидеон! Същият Гидеон, в когото бавно и невъзвратимо се беше влюбила през последните няколко месеца.

Гидеон, оживелият герой от нейните съкровени мечти!

Само дето той не се възприемаше в същата светлина. И не стига това, ами гледаше на нея като на натрапница.

— Гидеон! — едва се откопчи тя, за да произнесе името му. Обхвана раменете му с трескаво желание, събирало в нея в продължение на четири месеца и заплашващо да прелее.

— Ти си така деликатна и крехка — промълви той почти до устните й. Ръцете му неспирно се движеха с невероятна чувственост, изучаваха формите на тялото й и му донасяха ново усещане. — Бих могъл да те прекърша.

— Не се притеснявай — сега, когато най-сетне той я докосна, тя не можеше да разсъждава. Притискаше се до него все по-силно и по-силно, ръцете й се обвиха около врата му, а главата й се отметна на седалката. Това, което изпитваше, беше чудесно — той беше от плът и кръв, реален — толкова истински. През цялото време чувстваше, че не е възможно да се излъже в него. Може би и той най-сетне започваше да осъзнава същото.

Устата му отново се приближи към нейната. Целувката му беше много по-пленителна и от най-смелите й мечти. Усещаше в него вълнуващ, опияняващ глад, на който тя отвърна веднага. Почувства как зъбите му леко захапват долната й устна и тя цялата затрепери.

Той я държеше в желязна прегръдка, сякаш се страхуваше, че може да я изгуби. Едната му ръка се плъзна надолу по бедрото й, като я притискаше нежно. Тя очертаваше с разперени пръсти контура на широките му рамене, вкусвайки с наслада очертанията на силните му, гладки мускули. Мъжествеността му и физическата му сила я привличаха като магнит. Тя леко се раздвижи под сладката му тежест.

— Сара? — гласът му прозвуча дрезгаво.

В отговор тя нежно изстена — лек, сподавен израз на удоволствие и желание.

— Всичко е наред, Сара — каза той рязко. — Няма защо да се преструваш.

Сара застина, сякаш я поляха с вода. Неистово се опита да се съвземе от разчувстването си и да се опомни, да събере мислите си.

— Да се преструвам? — задъха се тя. — Какво искаш да кажеш?

— Вече ти обещах да ти помогна в търсенето на обиците. Не се чувствай задължена да ми се отплащаш по този начин.

Сара започна да се извърта френетично, за да се освободи от прегръдката му. Той не я пускаше, но тя успя да освободи едната си ръка. Замахна с нея като луда към лицето му.

Ударът обаче не стигна до предназначението си. Гидеон хвана китката й в момента, когато дланта й се оказа на по-малко от три сантиметра от целта.

— Всичко си има граници, мадам. Проклет да бъда, ако ти позволя да ме удариш.

— Пусни ме! — сега тя беше уплашена, като за първи път си даваше сметка колко е уязвима.

— Ти започна, нима вече си забравила?

— Махай се, Гидеон. Върни се в голямата си студена къща при котките. Нямам нужда от твоята помощ, за да намеря обиците. И сама ще се справя.

Той я погледна — безпомощно впримчена в ръцете му. В очите му светеха опасни, неразгадаеми чувства. Сара затаи дъх.

Тогава много бавно я освободи.

Тя не се подвоуми. Измъкна се бързо от седалката и сграбчи дръжката на вратата.

— Чакай! — Гидеон се наведе през седалката и я хвана за китката като с белезници в момента, когато тя се опита да излезе от колата.

— Пусни ме!

Суровите черти на лицето му се стегнаха.

— Ти май си много темпераментно същество? Успокой се. Казах, че ще ти помогна и ще го направя. Според теб как трябваше да тълкувам това, което се случи преди няколко минути, като се хвърли в прегръдките ми?

— Не би трябвало да го тълкуваш като нещо долно, евтино или подло от моя страна, уверявам те — Сара беше вперила студен поглед в жълтата светлина над вратата на стаята си в мотела. — Доста съм импулсивна, когато става дума за малки прегръдки — просто проява на добри чувства.

— Не мисля, че това, което се случи между нас, беше само проява на добри чувства.

— Ти беше този, който се опита да го превърне в нещо повече. И след това имаше дързостта да ми кажеш в очите, че… когато… когато аз… Няма значение.

— Би ли приела, ако ти кажа, че съжалявам? — помоли се той меко.

Сара го погледна недоверчиво.

— А наистина ли съжаляваш?

— Да.

— За това, че ме целуна, или за това, което ми каза после?

Той замълча само за миг.

— Не за това, че те целунах.

— А дето ме нарече използвачка и търсачка на богати мъже?

Устните му се изкривиха в кисела гримаса.

— Не съм те наричал с тези думи.

— Но си ги мислеше. Съжаляваш ли и за това?

— Мисля, че да.

Тя сбърчи нос.

— Сякаш говори петгодишно момченце. Мисля, че съжалявам и за това. Но всъщност не съжаляваш. Изобщо. Защото дълбоко в себе си все още се съмняваш дали не съм някоя евтина нахална интересчийка, която иска лесно да забогатее. Ти много ме разочарова, Гидеон. — Виждам, че е така — сухо отвърна той. — Очевидно и мен няма много материал за извайване на герой. Хайде да се абстрахираме от личната страна на нещата. Все още важи ли сделката?

Тя се опита да изскубне ръката си, но не й се отдаде.

— Не зная. Сега аз съм тази, която ще трябва да си помисли. Твоето поведение промени всичко. Ще ти дам отговор утре сутринта.

— Добре. И още нещо. Ако дойда с теб на това търсене на съкровища, то няма да бъда твой наемен работник. Аз не работя за никого. Ще бъдем партньори. И няма да приема никакво заплащане от теб.

— Какво искаш?

— Дял от съкровището, което намерим — каквото и да е то.

Тя се намръщи.

— Нали ми каза, че вероятно нищо няма да намерим?

— Ще си опитаме късмета. Искаш ли да делим печалбата?

— Ами, не зная. Всъщност не съм имала намерение да продавам обиците. Исках да ги запазя.

— Чудесно. За теб остават четири чифта. А аз ще взема петия. По мой избор.

— Не съм убедена, че така е честно. Какво ще стане, ако се окаже, че на сегашния пазар едните обици струват много повече от другите? Например диамантените.

— Това е рискът, който ще поемеш ти.

— Няма защо да поемам каквито и да е рискове, Гидеон. Аз съм тази, която притежава картата, забрави ли?

— Съветите на експерт не струват малко.

— Ти вече ми каза, че не си професионален търсач на съкровища. Само пишеш за иманярство.

— Професионалист съм много повече от теб.

Сара не можа да сдържи възмущението си.

— Жалко, че не мога да наема прочутия Джейк Савидж. Тогава не бих имала нужда от теб.

Той се усмихна.

— Но нали каза, че аз бих се справил много добре, забрави ли?

Най-после тя освободи ръката си и отвори вратата.

— Ще реша утре сутринта.

Сара тръгна към стаята си, а той не се опита да я спре. Тя сгъваше ръката си в китката, за да провери дами функционира. Беше наред. Не я болеше. Той беше силен мъж, но явно владееше силата си.

Точно като герой от нейните книги.

Сара не му достави удоволствие да го погледне, докато отваряше вратата на стаята си. А той не си тръгна, докато не се увери, че си е влязла и е в безопасност. Тя побърза да отиде тайничко до прозореца и да надникне през един отвор на пердетата. Той запали колата и се изгуби в нощта.

Когато паркингът отново утихна, Сара запали лампата и прилегна в единия край на леглото. Започна да обмисля всичко. Няма никакво съмнение. Нейната импулсивност и голямата й вяра в собствената й интуиция пак й докараха неприятности. Беше се държала прибързано, без да отцепи време да анализира с кого имаше работа.

Това, че беше се влюбила в Гидеон Трейс от момента, когато отвори първото му писмо, не означаваше, че го разбира. Оказа се, че този мъж е по-голяма загадка, отколкото бе очаквала. Фактът, че той дори бе започнал ни изпитва съмнение в мотивите й, доказваше това. Просто не разбираше как той може да се съмнява в нея.

Сара започна да трие ръце в скута си — стана й студено, но като че ли не само от падащата навън мъгла. Тя не искаше да застане с лице към очевидното, а явно трябваше да се застави.

Питаше се дали не прави същата грешка, каквато и с Ричард. Питаше се дали умишлено не иска да се вслуша в лошите си предчувствия.

Маргарет беше права. Импулсивността е опасна черта на характера й.

Като въздъхна притеснено, Сара стана и се зае да се приготвя за лягане. Не можеше да направи нищо тази вечер. Щеше да изчака и да види дали утринта няма да й донесе по-ясно решение как да се справи с тази ситуация.

 

Върни се в своята голяма, студена къща — при котките си.

Чак след няколко часа Гидеон осъзна, че отдавна седи в тъмната всекидневна. На масата пред него имаше половин чаша коняк. Елора се беше свила на кълбо в скута му и мъркаше доволно. Мачу Пикчу се беше изпънал в цялата си дължина на облегалката на дивана.

Гидеон не си бе направил труда да светне лампите. Наближаваше полунощ. Къщата беше студена. Той се чудеше дали си струва да стъква огън.

— Къщата си беше чудесна, докато дойде тя. Изобщо не ми се виждаше студена, преди тя да влезе тук и да си отиде — казваше той на котките.

Мачу само помръдна с уши, без да си направи труда да отвори очи. Елора се понамести и се настани по-удобно.

— Не се обиждайте, но вие двамата май не сте от най-разговорливите на света.

Гидеон стана от дивана. Взе чашата с коняк и отиде до масата, където бяха наредени шахматните фигури. Безцелно заопипва дървените им форми и след това ги пренареди в малко по-различни позиции.

Мачу изръмжа въпросително.

— Мислиш ли, че щеше да се спазари с Джейк Савидж, ако този негодник беше жив, Мачу? Савидж винаги е знаел как да се отнася към жените. Никога не би се провалил като мен. Щеше да я примами направо в леглото си.

Мачу не му отговори, а само го наблюдаваше съсредоточено със студени като скъпоценни камъни очи.

— Ти и аз май не сме надарени с много чар, а, приятелю? — Гидеон разглеждаше новото положение на фигурите. Сега надмощие имаха тези от неговата страна на дъската. — Но Савидж го няма, а аз съм тук. А тя иска Цветята. Аз мога да я заведа при тях. Въпросът е в това, дали искам да се забърквам с нея? На нас всичките и така ни е добре.

Елора вдигна глава и измяука тихо.

— Дявол да го вземе, защо ми се струва, че къщата е студена. Та вече е почти лято.

 

Гидеон Трейс се озова на вратата на Сара, преди тя да успее да се облече с бели джинси и лимоновожълта блуза. Тя умишлено го накара да почака, докато си вдигаше косата навита настрани над едното й ухо. Чак тогава да отиде да му отвори.

— Здравей — любезността й се изчерпа с този поздрав.

Той изглеждаше още по-едър, застанал на вратата и студената, сива светлина на новия ден.

— Добро утро — Гидеон се подпря с ръка на касата на вратата и попита: — Взе ли вече решението?

— Изненадана съм, че чак толкова нямаш търпение.

Той й се усмихна едва забележимо.

— Зная, че съм подранил. Страхувах се, че ако закъснея, ти ще се измъкнеш и ще тръгнеш за Цветята без мен.

— Щях да се измъкна само до магазина за кафе — тя се обърна, за да си вземе якето, като добре съзнаваше, че той оглежда стаята й. Тя изведнъж се притесни от безпорядъка — нощницата й беше на купчинка на леглото, от отворения куфар се подаваше дълъг чорап, а тоалетните й принадлежности бяха в пълен хаос на масичката пред огледалото. Тя бързо затвори вратата.

— Ще закусвам с теб — каза Гидеон. — Нямах възможност да хапна вкъщи.

— Сам си си виновен — тя заключи вратата и тръгна да пресича улицата към малкото кафене отсреща. Вътре се виждаше светлина. Отдясно тесният двупосочен път завиваше и се губеше някъде сред обгърнатите с мъгла дървета.

— Още не ти е минало, нали? — Гидеон крачеше след нея, с ръце в джобовете на якето си от овча кожа.

Сара не каза нищо. Седнаха в едно сепаре в ъгъла на кафенето. Тя дълго изучава с поглед Гидеон, като през главата й минаваха всички мисли, надежди и мечти от самотните й нощи. Опита да се отърси от чувството на копнеж, което я обземаше, и реши да говори спокойно и логично. От моя страна — вече никаква импулсивност, обеща си тя наум.

— Нека бъдем наясно — започна тя. — Ти мислиш, че съм интересчийка, която иска да постигне това, което си е наумила, чрез секс, а в същото време поставяш условие, че ще ми помогнеш, ако получиш единия чифт обици, нали?

Големите му ръце обхванаха чашата на масата. Очите му срещнаха нейните, без да се отклонят.

— Ще ти помогна да намериш обиците. Уговорката е направена.

— Така. В такъв случай излиза, че и двамата сме интересчии, нали? Най-сетне имаме нещо общо.

Той я гледаше втренчено така, както Мачу Пикчу би гледал някоя мишка.

— Значи започваме да търсим заедно. Сделката е уговорена, нали?

— Разбира се. Защо не? Дойдох при теб, преди всичко, защото не разбирам нищо от търсене на съкровища. А ти разбираш. Това те прави много полезен за мен, ето защо искам да се спазарим за твоите умения. Тъй като ти твърдиш, че няма никаква вероятност да намерим обиците, аз ще бъда абсолютно на загуба в тази сделка, нали? Щом няма никаква печалба, няма да има какво да разделяме с теб.

— Виждам, че тази сутрин си влязла в ролята на малък костелив орех. И запиши в протокола — това не ти отива. — Гидеон отпи от кафето си.

— Повече ли ти харесвам в ролята на малка интригантка и съблазнителка?

Той се усмихна насила.

— Май ти поразроших перцата, а?

Тя го погледна свирепо.

— Вчера направих сериозна грешка, като постъпих по този начин. Сега го разбирам. Трябваше още от началото да се държа делово и сдържано. За съжаление такова поведение противоречи на природата ми.

— Успях да забележа.

— Това не означава обаче, че когато си поставя за цел, не мога да се държа делово и сдържано.

Той я погледна с открито недоверие.

— Така ли мислиш?

— Разбира се. И от сега нататък приемам точно такова поведение — сдържано, делово, като зрял човек. Никакви глупости. За мен ще бъдеш просто делови партньор и ще се отнасям към теб като към партньор — тя му подаде ръка през масата. — И така, господин Трейс, сключихме сделката.

Той погледна протегнатата й ръка и бавно я хвана, за да се ръкува. Тя му позволи да стисне пръстите й за секунда и бързо измъкна ръката си на безопасно разстояние.

— А какво ще правиш с котките?

Той сви рамене.

— Нищо няма да им стане за една седмица. И преди съм ги оставял сами. Съседът ми ще ги храни и ще им сипва вода.

— Колко време ти е необходимо за подготовка? Аз се приготвих снощи.

— Изведнъж стана много нетърпелив за търсенето.

— Кога искаш да тръгнем?

Тя си пое въздух.

— Ще бъда готова, щом си платя сметката в мотела.

— Чудесно. Ще пътуваме с моята кола. А твоята можеш да оставиш у нас.

Сара го погледна. Питаше се дали наистина има точна интуиция или е просто луда.

Половин час по-късно тя плащаше сметката с кредитната си карта в офиса на мотела, а Гидеон я чакаше на паркинга, облегнат на бронята на колата си със скръстени ръце.

— Близка приятелка ли сте на Трейс? — дребният служител отправи любопитен поглед през прозореца и отново погледна към Сара. Той беше слаб, плешив мъж на около шейсет години, с кафяви панталони от изкуствена материя и износено поло. Беше достатъчно любезен, но явно проявяваше изострен интерес към местните клюки.

— Ние сме само съдружници — отговори му Сара хладно, докато се подписваше с обичайните неразбираеми завъртулки.

— Съдружници, а? Не знаех, че Гидеон има съдружници. Мислех, че издава съвсем сам списанието си за търсене на съкровища.

Сара се усмихна надменно.

— Той работи като мой консултант. Аз правя някои проучвания върху иманярството за една книга.

— Така ли? Колко интересно! Никога не бях виждал жив писател. С изключение на Гидеон, разбира се. А и той не пише точно книги, само статии за това негово списание. И какво, двамата ще пътувате заедно, така ли?

— По работа.

— Ясно. По работа — служителят се изкиска съучастнически. — Де да имаше такава работа по мое време. Е, поне този път Трейс няма да пътува сам по тази негова работа.

Думите му накараха Сара да спре, точно когато се обръщаше, за да си тръгне.

— Пътувал ли е и преди?

— Ами разбира се. Поне веднъж в годината се дига и изчезва за известно време. Понякога за около месец — служителят намигна. — Веднъж го попитах къде е ходил и той ми отговори — на почивка. Да не би с теб да си е прекарвал почивките през всичките тези години?

— Не мисля, че това е ваша работа — Сара затвори вратата, сякаш за да прекъсне кудкудякащия смях на служителя.

Като я видя, Гидеон се изправи и отпусна ръцете си. Намръщи се.

— Притесни ли те старият Джес?

— Не бих казала.

— А защо така се залива от смях?

— Мисли се за много остроумен.

Подкараха и двете коли към голямата стара къща, кацнала на стръмния бряг. Мачу Пикчу седеше кротко на най-горното стъпало и лениво наблюдаваше Гидеон, докато прехвърля багажа на Сара в своята кола. Елора се въртеше наоколо, а грациозната й походка изразяваше деликатна загриженост. Сребристосивата котка се навърташе около Сара, мотаеше се из краката й, сякаш се молеше да я вземе на ръце.

Когато Сара услужливо повдигна котката, тя започна да мърка.

— Мисля, че и тя иска да дойде с нас — шеговито обяви Сара.

— Само това ни липсва. Двете котки да ходят по петите ни, докато се мотаем по склоновете на Каскадните планини. Забрави тази идея. Нищо им няма, ако останат тук сами.

Сара извъртя котката, за да я погледне право в очите.

— Чу ли? Налага се да останеш тук. Но ще ни липсваш.

Откъм горното стъпало се чу тихо ръмжене. Сара вдигна поглед към Мачу, който изглеждаше по-безразличен от всякога.

— Ти също, Мачу. Грижи се за Елора, докато ни няма.

Мачу Пикчу извърна поглед. Беше прибрал ушите си към голямата си глава и махаше опашка бавно, но непрестанно.

— Старият Мачу не е най-очарователният котарак на света — каза Гидеон, — но може да се разчита на него. Добре ще се грижи за Елора и ще пази къщата. Нали, приятелю? — Гидеон почеса грамадното животно зад ушите. Мачу изтърпя ласката му в ледено мълчание.

— Ако си толкова голям, не е необходимо да си очарователен, според мен — каза Сара с лукава усмивка.

— Това съждение отнася ли се за мъжете, или е само за котараците? — попита я Гидеон.

— Само за котараците — Сара огледа задната седалка на колата си и констатира: — Мисля, че това е всичко. — Каза го с известно вълнение, защото осъзна, че предстои няколко часа да пътуват сами.

— Не загубвай самообладание точно сега — Гидеон спокойно затвори предната врата от своята страна.

— Не съм загубила самообладание.

— Замислила ли се беше?

— Малко.

— Не се притеснявай. Нещо ми подсказва, че тази работа с търсенето на съкровища ще ти хареса. Тя е специално измислена за яснооки наивници като теб.

Сара не обърна внимание на думите му, защото галеше Елора за последен път.

— Довиждане, Елора. Не позволявай на този звяр много-много да те малтретира.

Елора замърка по-силно, като не изглеждаше да се притеснява ни най-малко, че Мачу Пикчу ще я тормози. Щом Сара я остави, тя се запъти към стълбите, решила да се настани до огромния котарак. Мачу едва се протегна, колкото да си докоснат носовете за поздрав. След това голямата му опашка обгърна чистите й задни крака. Елора изглеждаше безсрамно самодоволна.

— Сигурен ли си, че ще се чувстват добре?

— Отлично дори. Престани да си търсиш поводи за отлагане на тръгването. Чака ни дълъг път.

Сара се пъхна на предната седалка и закопча предпазния колан.

— Трябва да ти призная, Гидеон, че внезапният ти ентусиазъм по тази авантюра ме смущава. Какво те промени? Да не би в края на краищата да си решил, че легендата и картата са истински?

— Само мисля, че си струва да се провери — той зави и навлезе в тясната магистрала. Помълча малко и после каза: — Време е да научиш това-онова за търсенето на съкровища.

— И ти ще ми кажеш това, което трябва да зная, нали?

— Точно така.

— Вече ти казах, че не обичам да ме поучават.

— Ти дойде при мен за съвет. Имам намерение честно да си заслужа дяла от плячката.

— Ако я намерим.

— Мислех, че си съвсем сигурна в намирането — той я погледна с лек присмех.

Тя не му обърна внимание. Всъщност беше почти сигурна, че ще намерят Цветята. И сега възникваше проблемът какво ще се случи, когато ги намерят.

— Слушам, господин експерт, кажи ми това, което трябва да зная за търсенето на съкровища.

— Най-важното нещо е, че намеренията ни не трябва да стават достояние на други хора. Колкото по-малко привличаме нечие внимание, толкова по-добре, особено пък ако наистина ни излезе късметът.

— Защо?

— Сама си отговори на този въпрос, Сара. Ако наистина намерим Цветята, тук става дума за едно малко богатство от скъпоценни камъни. А някои хора са убивали и за по-малко, вярвай ми.

Това я шокира.

— Да, наистина си е за притеснение. Никога не съм се сещала за такава опасност.

— Не зная защо, но признанието ти не ме изненадва много.

— Не мога да повярвам, че можем да привлечем вниманието на някой убиец.

— Това би било в най-лошия случай. Много по-вероятно е да заинтригуваме други търсачи на съкровища, любопитни туристи и малки деца, които ще се помъкнат след нас, за да ни наблюдават, когато копаем. А може да се появят и административни сложности. Знаеш ли кой притежава сега земята на семейство Флийтуд?

Тя се усмихна, доволна от себе си.

— Да. Аз.

— Ти? — очевидно тази новина го изненада.

— Купих я преди два месеца. Беше невероятно евтина, защото в нея няма нищо ценно. По сегашните критерии не я бива за нива, а и не става за построяване на съвременно жилище. Ще я продам още щом намерим Цветята.

Гидеон свирна тихо.

— Силно съм впечатлен!

— Ами крайно време беше.

— Е, добре, погрижила си се за най-сложното нещо, законното притежаване на земята. Но въпреки това препоръката ми е да пазим в тайна намеренията си. Нищо друго не привлича вниманието така, както търсенето на истинско съкровище. А да привлечем вниманието на някого, обикновено означава да си навлечем големи неприятности, особено пък за такава малка операция като нашата. Разбирам да беше някое мащабно начинание по спасителни операции, свързани с откриването на потънал кораб. Тогава би било съвсем различно. Щяхме да търсим инвестиции и специалното внимание на медиите. Но както сме само двамата, сме твърде уязвими. Затова започваме и съответно приключваме без много-много шум.

Сара се замисли дали ще бъде разумно да му признае, че вече беше споменала за Цветята пред Джим Слотър от „Слотър Ентърпрайзиз“, но реши да не казва нищо. В края на краищата, тя категорично заяви на Слотър, че не смята да го наеме за намирането на обиците, още по-малко да финансира проекта му за откриване на сваления самолет, натоварен със злато. Слотър определено не влизаше в сметките й и ако споменеше името му пред новия си консултант, можеше само да го ядоса. Или поне засега ситуацията беше твърде деликатна.

— Добре — съгласи се Сара с готовност. — Пълна тайна. Разбирам. Представям си, че единственото, което трябва да направим, е да вземем две стаи в някой мотел в малкия планински град, от който е близо до мястото на Флийтуд. Мотелът ще ни бъде и дом, и база. Кой ще ни забележи, когато влизаме и излизаме?

— Вероятно всички в града — увери я Гидеон.

Сара се замисли.

— Наистина ли?

— Да.

— Добре, какво предлагаш тогава? — попита го тя с раздразнение. — Да се настаним на палатка ли? Предупреждавам те, хич не съм по полевите условия.

— Не е необходимо да стигаме до разпъване на палатка.

— Слава Богу! — Сара беше изтръпнала от подобна идея.

— Предлагам да се държим като двойка, дошла от големия град, за да прекара почивката си в планината. Нали разбираш, туристи, които правят снимки на диви пролетни цветя.

— Не си нося фотоапарата.

— Аз имам.

— Много предвидливо от твоя страна — похвали го тя с искрено възхищение.

Той повдигна вежди.

— Благодаря. А сега слушай по-нататък камуфлажната версия.

— Камуфлажна версия — повтори думите му Сара, за да им се наслади. Вълнението й бързо растеше. — Винаги съм искала да имам камуфлажна версия. И каква е нашата?

— Както казах, една двойка, която си прекарва тук почивката — той я стрелна с хладен, преценяващ поглед. — Но бихме изглеждали неубедителни, ако не се държим наистина като двойка. Един мъж и една жена, ако пътуват заедно, то те са или любовна двойка, или съдружници. И тъй като не искаме никой да научи, че сме съдружници, ще трябва да приличаме на любовна двойка.

Сара го погледна изумена.

— Какво, по дяволите, се опитваш да ми кажеш, Гидеон?

Изразът на лицето му стана по-строг.

— Не можем да рискуваме да вземаме две отделни стаи в мотел, както ти каза. Някой може да забележи и да започне да пита защо винаги излизаме заедно през деня, но не спим заедно през нощта.

— О! — тя се опитваше да асимилира думите му.

— Легендата за Цветята едва ли е неизвестна в района, в който отиваме. Някой надарен с достатъчно любопитство може да се сети да направи тази проста сметка и да ни проследи. И тогава ще види как се отправяме към земята, собственост на старите Флийтуд, как копаем всеки ден. В резултат на това ще си навлечем истински неприятности.

— И ти предлагаш да се престорим на любовна двойка, така ли? И мислиш да живеем заедно, в една и съща стая? След като така се отнесе с мен? Откажи се от тази идея, Гидеон.

— Не се разстройвай. Това е бизнес, не забравяй. Не съм казал, че трябва да спиш с мен.

— Колко мило от твоя страна! — Сара скръсти ръце пред гърдите си. — Не ми харесва сценарият на твоята камуфлажна версия. Измисли друг.

— Този е най-добрият, който за момента мога да ти предложа — той пак я погледна. — О, Сара, дявол да го вземе, не се дръж така, сякаш съм посегнал на честта ти. Какво толкова съм казал? Казах само, че най-доброто прикритие за нас ще бъде да изглеждаме като любовна двойка, дошла на почивка в планината. Никой няма да ни обърне внимание.

— Много пъти ли си го правил?

— Не, по дяволите. Какво те кара да мислиш така?

— Старият Джес, служителят в мотела, ми каза, че имаш навик да изчезваш някъде на почивка поне веднъж в годината.

— Всеки човек има право да отиде някъде за малко.

Сара го погледна замислено. Гидеон й се стори раздразнен, но иначе изглежда не таеше някакви задни мисли.

— И ти си убеден, че само ако се представяме за двойка, можем да се справим в тази ситуация?

— Мисля, че е най-доброто при дадените обстоятелства — Гидеон съсредоточи вниманието си в страничното огледало, където гледаше една кола. — А също така и най-простото. Простите решения винаги вършат най-добра работа.

— Струва ми се, че имаш големи познания в тази област.

Той вдигна рамене.

— Понеже разсъждавам логично. Не забравяй, че всичко това е в моята професионална сфера.

Известно време тя премисля думите му.

— И даваш ли ми гаранция, че ще имаме отделни легла?

— Нали ти си жената, която до вчера беше убедена, че съм романтичният герой на века. Сега като че ли си запяла друга песен.

— Гидеон, предупреждавам те…

— Дадено. Отделни легла. Вече съм се погрижил за това.

Дъхът й секна от изненада.

— Така ли?

— Един мой приятел има хижа тук, в планината, недалеч от твоята земя. Снощи му се обадих. Той каза, че можем да я ползваме една седмица.

Сара се почувства зашеметена. Имаше ясното чувство, че вече не владее положението. Опита се да си представи какво ли ще изпитва, ако живее под един и същ покрив с Гидеон Трейс, и й се зави свят. Ако той се беше влюбил в нея през последните четири месеца, както тя — в него, тогава щеше да бъде съвсем различно. Но тази работа с едностранното привличане беше много опасна.

От друга страна, ситуацията й предлагаше мъчително привлекателни възможности, само да можеше да бъде достатъчно смела. Щеше да има шанса да въздейства на Гидеон и по този начин да му даде шанс да я опознае.

— Добре. Приемам идеята ти само заради камуфлажа — съгласи се Сара, неочаквано взела решение.

Той я погледна и поклати глава в нямо учудване.

— Ама теб наистина си те бива, а?

— Защо го казваш? Защото ти имам достатъчно доверие, за да живея под един покрив с теб, така ли?

— А-ха.

— Сега отношенията ни са делови, нали?

— Точно така.

— Е, познавам те достатъчно време, за да съм убедена, че ще бъдеш почтен, надежден и стабилен делови партньор.

— Изумително. Както казах, на теб не трябва да ти позволяват да излизаш без каишка.

— Престани да се оплакваш. Нали идеята е изцяло твоя и ти си експерт по тези въпроси?

— И аз все си го повтарям.