Джейн Ан Кренц
Авантюристът (1)

Пролог

— Минавало ли ти е през ум, Сара, че може и да си се вманиачила малко с тези твои Цветя?

— Кейт е права. През последните месеци не говориш за нищо друго, освен за Цветята на Флийтуд и за този мъж — Гидеон Трейс. Трейс може и да е съвсем реален човек, обаче Цветята, сигурна съм, са само една стара легенда и нищо повече. Вероятно съществуват хиляди такива приказки и едва ли някоя от тях се основава на истината. Защо те е грабнала така точно тази?

Застанала на прозореца на светлия си апартамент на десетия етаж, целият във весел безпорядък, Сара Флийтуд гледаше улицата долу и се усмихваше на себе си.

— Защото тази легенда си е моя — отвърна тя загадъчно.

— Искаш да кажеш, че е твоя, защото жената, която някога е притежавала Цветята, е твоя далечна роднина? — Маргарет Ларк тръсна блестящата си коса. — Това едва ли е основание да си мислиш, че в тази приказка има повече истина, отколкото, в която и да е друга история за изчезнали съкровища.

— Ако питаш мен — каза Катрин Инскип Хоторн и намигна многозначително, — не приказката за Цветята на Флийтуд те е омагьосала, а Гидеон Трейс, мъжът, с когото си пишете напоследък — той е, който истински те е заинтригувал.

Сара усети познатото припламване на вълнение, което винаги изпитваше, щом се споменеше името на Гидеон. Гидеон Трейс. Никога не го беше виждала, но вече знаеше доста за него. След като четири месеца си бяха разменяли писма, тя беше убедена, че този човек бе живо, реално въплъщение на някой от героите й, сякаш излязъл направо от нейните романтично приключенски романи. Тъмен, енигматичен, мистериозен и твърде опасен — звярът в обитаваната от духове градина, който чака своята красавица да го избави от злата магия.

Сара знаеше, че самата тя не беше кой знае каква красавица, но си въобразяваше, че може да развали и най-страшната магия, направена на Гидеон Трейс, и така да го освободи. Всъщност тя нямаше търпение да се заеме с тази задача и както винаги бе изпълнена с безгранично самочувствие и оптимизъм. Отправи поглед към двете си най-добри приятелки, които седяха на блестящия й нов италиански диван от черна кожа.

— Не мога да го обясня, Кейт, но зная, че между легендата за Цветята и Гидеон Трейс има някаква връзка. Решила съм да разгадая както легендата, така и мъжа — каза Сара.

— Но ти нямаш никакъв опит в иманярството.

— Гидеон Трейс ще ми помогне. Интуицията ми заговорва, когато си помисля за това съкровище. То е мое. Възнамерявам да го открия с помощта на Трейс.

Маргарет вдигна поглед към тавана.

— Защо от всичките иманяри и специалисти по аварийно-спасителни работи, с които се свърза преди пет месеца, когато правеше проучвания за „Великолепната експедиция“, си се вторачила точно в Трейс?

— Нещо в стила му на писане ми подсказва, че е различен от другите.

— Е, коя съм аз, че да те обезсърчавам? — каза Кейт.

— Желая ти късмет, скъпа. Мен самата достатъчно ме възнагради съдбата. Сега е твой ред.

Кейт беше облечена за пътуването с тюркоазна памучна рокля на цветя. Изглеждаше в изключителна форма и добро здраве, както с удоволствие забеляза Сара.

Очите на приятелката й излъчваха жизненост, а светлокестенявата й коса блестеше. И следа нямаше от предишната й напрегнатост и вечна измъченост. Изглежда нищо на този свят не можеше да се сравни с два месеца, прекарани на тропически остров, или пък с женитба за пират — ето защо Кейт преливаше от енергия и някакво сияние на щастлива жена.

— Мисля, че Кейт е права — каза бавно Маргарет. — Може би ние не би трябвало да те разубеждаваме. Щом изпитваш желание да търсиш имане, моля, тръгвай. Винаги си имала необикновена интуиция. Може пък тя да те заведе при Цветята.

— Или ако не, поне при Гидеон Трейс — допълни Сара, като си мислеше, и то не за първи път, че приятелката й Маргарет притежава онова чудесно, неподдаващо се на определение качество да върши всичко с лекота и изящество. Маргарет успяваше да постигне небрежна елегантност. Сега седеше, подвила единия си крак под другия. Беше облечена в обичайния си сдържан стил. Яката на бледожълтата й копринена блуза беше вдигната така, сякаш служеше за рамка на привлекателното й лице. Черните й панталони бяха скроени много красиво от скъп дизайнер, а модните й черни ниски обувки бяха италиански.

— Значи по-важната ти цел е да се запознаеш с Трейс, така ли? — попита Маргарет, като в погледа й се прокрадна леко неодобрение.

— О, да, определено. В писмата му има нещо, което аз трябва да… — Сара направи пауза и погледна пак през прозореца, тъй като вниманието й беше привлечено от жълтото проблясване на едно такси. То спря до тротоара и от него излезе слаб, тъмнокос мъж с джинси и памучна риза. Последва го друг мъж, който беше негово по-миниатюрно копие. — Джаред и синът му пристигнаха, Кейт.

— Приключило е шеметното им пътешествие до Космическия обелиск и крайбрежието. Мисля, че е време за летището — Кейт стана и отиде до прозореца. Очите й се изпълниха с топлота. Долу Джаред Хоторн се наведе над прозореца на колата, за да каже нещо на шофьора. След това той и синът му се скриха от погледа й, защото влязоха във фоайето на сградата.

— Как се чувстваш, след като намери своя пират? — попита я меко Сара.

— Какво мога да кажа? Просто съм нов човек.

Маргарет се засмя от дивана.

— Точно така. Надявам се, че си простила на Сара и мен за това, че преди три месеца те отвлякохме и ти устроихме това пътешествие до Аметистовия остров?

— Като се има предвид какво се получи накрая, с най-голямо удоволствие мога да кажа, че било каквото било. Пък и какво лошо има в едно отвличане и малко насилие, когато е между приятелки? — венчалният пръстен на Кейт проблясваше с отразените лъчи на следобедното слънце. — Единствено ви пожелавам и вас двете да ви сполети същото щастие. — Тя погледна Сара. — Наистина ли мислиш, че този човек на име Трейс може да ти стане много скъп?

— Да — Сара чувстваше, че гласът й звучи спокойно и убедително. — Много скъп.

— Не се оставяй да бъдеш подведена от няколко писма, умишлено изпълнени със загадъчност — посъветва я Маргарет. — За бога, та този човек издава евтино списание за иманярство и търсене на съкровища, което задоволява вкусовете на шепа запалени мъже със съмнителна интелигентност. Те си въобразяват, че ще открият златна мина или самолета на Амелия Иърхарт. Откровено казано, всичко това поставя Гидеон Трейс само на една йота по-горе от най-обикновен мошеник.

— Не е вярно — каза Сара тихо. — Той продава мечти. Точно каквото правя и аз.

— Недей да подценяваш стойността на една красива мечта — добави Кейт. В гласа й прозвучаха радостни нотки, защото на вратата се звънеше. — Аз ще отворя.

Сара гледаше приятелката си. Тя отиде до вратата и отвори на съпруга си. Нямаше две мнения — Джаред Хоторн бе напълно подходящ за Кейт. Сивите очи и лукавата му усмивка го правеха истински, жив, движещ се и говорещ пират, който би могъл да излезе направо от страниците на някой от историческите романтични романи на Кейт. Нещо повече — той притежаваше такава агресивност на характера, каквато беше необходима на един мъж, за да управлява тропически курорт или пък за да си има вземане-даване с жена като Кейт. И с двете задачи той се справяше много добре.

— Здравей, мила! — Джаред се наведе и дари жена си с кратка, но възторжена целувка. — Готово ли е всичко? Казах на таксито да чака. Да не изпуснем самолета!

— Готова съм — Кейт се усмихна на заварения си син. — Кажи ми за Космическия обелиск — как беше?

— Страхотно! Вижда се целият град, и планините, и всичко! — възторжено заобяснява Дейвид Хоторн. — Казах на татко, че и ние трябва да си построим същия обелиск на Аметист, но той ми отговори, че е достатъчно да се качим на най-високото място на замъка Хоторн и да погледнем оттам.

— Като че ли е прав.

— Да, но на мен тук ми харесва. Надявам се скоро пак да дойдем в Сиатъл.

— И аз се надявам — обади се Сара от другия край на стаята.

— Ти и Маргарет ще трябва да ни дойдете на гости на остров Аметист в най-скоро време — поканата на Джаред прозвуча непринудено. — Не се притеснявайте, място има много!

— Цял курорт — поясни Дейвид. — Ще ви науча да плувате с шнорхел, както показах и на Кейт.

— Струва ми се страхотно — каза Сара.

— Обещайте, че и двете ще ни дойдете на гости, и то скоро — каза Кейт. — Много ми липсвате.

Джаред вдигна вежди и погледна жена си.

— Не разбирам как така ти липсват, като през цялото време си говорите по телефона.

— Трябва да поддържам връзка с колежките си — каза Кейт високомерно.

Джаред се усмихна на Сара и Маргарет.

— Както казах, елате ни на гости. Самолетните билети ще ви излязат по-евтини от сметките за телефон, които трите навъртате.

Кейт сбърчи нос.

— Това не е вярно.

— Хващаш ли се на бас? — Джаред тръгна към купчината багаж в ъгъла. — Хайде, Дейв, ела да ми помогнеш. Знаеш, че Кейт никога не пътува с малко багаж.

— Добре, татко — Дейвид крадешком се усмихна на Кейт и отиде при багажа.

Пред вратата Сара прегърна Кейт.

— Не се тревожи, така или иначе ще дойдем на Аметист — обеща тя, като мигаше бързо, за да спре сълзите си.

— Благодаря — пошепна Кейт. — И отново ви благодаря, че ме пратихте на първото пътешествие до острова. Цялото си щастие дължа на вас двете.

— О, Кейт, така се радвам за теб! — Сара се усмихваше развълнувана. Тя отстъпи на бащата и сина да минат с багажа.

— Много ми беше приятно, че се виждахме тези две седмици, Кейт — добави Маргарет и се приближи, за да прегърне приятелката си за сбогом. — Толкова е хубаво, че можем да ви идваме на гости поне веднъж в годината, когато Джаред довежда сина си в Щатите при дядо му и баба му.

— Бъдете спокойни, ще имате възможност да я виждате и по-често — каза Джаред, вече от входа. — Но сега ще си я водя вкъщи на Аметист. Все някой трябва да управлява курорта — нищо чудно да е тръгнал към морето, докато ме нямаше две седмици.

— Няма такава опасност — Кейт преметна чантата си през рамо и последва Джаред и Дейвид. — Довиждане и на двете ви. Гостуването ни беше чудесно. С нетърпение очаквам да ви видя на Аметист. Сара, желая ти късмет в иманярството. Маргарет, бъди разумна. И много ви благодаря.

Сара изпрати малкото семейство до асансьора. След това влезе, внимателно затвори вратата и се приближи до Маргарет, която стоеше до прозореца.

— Е, виждаш ли колко си била права, когато каза, че остров Аметист е мястото, където трябва да изпратим Кейт — отбеляза Маргарет. — Станала е просто лъчезарна!

— Щастлива е и спокойна — Сара гледаше как долу Кейт, Джаред и Дейвид влизат в чакащото такси.

— Браво на нея. А сега да си поговорим за нашите планове за най-близкото бъдеще…

— Какви планове?

Маргарет се намръщи и се обърна.

— Наистина ли имаш намерение да го издирваш?

— Гидеон Трейс ли? Непременно. В края на седмицата тръгвам да го търся по крайбрежието.

— Имаш ли адреса?

— Само номера на пощенската кутия, написан в писмата му. Градовете по крайбрежието са малки. Този, в който живее, едва ли е по-голям от една точка на картата, а в такива градове обикновено всички се познават. Сигурно ще се намери някой да ми каже къде живее издателят на списание „Иманярство“.

— Не си му съобщила, че ще отидеш при него, така ли?

— Не, смятам да го изненадам.

Маргарет я погледна със съжаление.

— Както винаги, блажено се осланяш на прословутата си интуиция, нали?

— Само веднъж ме е подвеждала. И вината си беше моя. Не обръщах внимание на предупрежденията й — Сара се запъти към кухнята. — Какво ще кажеш за чаша вино преди вечеря?

— Добра идея. Надявам се поне, че Трейс не те е убеждавал да вложиш няколко хиляди долара в някаква си смахната експедиция за откриване на самолет е товар от злато на борда, изчезнал по време на Втората световна война, който вероятно се е разбил на някой от Тихоокеанските острови.

Сара се засмя.

— Намекваш за това, което направи Слотър? — Джим Слотър, собственик на предприятие, наречено „Слотър Ентърпрайзиз“, бе един от професионалните търсачи на съкровища, с който тя се свърза преди пет месеца. Беше прочела неговата обява заедно с няколко други на задната корица на съмнително списание за мъже.

Той й беше написал няколко писма на впечатляващо оформени бланки и й се обажда по телефона, като се опитваше да я заинтригува със своя план за откриване на самолет, пълен със злато. Сара учтиво го отклоняваше.

— Той се оказа един хитрец, нали?

— Бих казала да. Но точно там е въпросът, Сара. Хората, които се занимават с търсене на съкровища и иманярство, или всички са на границата на мошеничеството, или са направо луди. Очакват от теб да пилееш хилядарки по техните проекти за намиране на златни мини и не знам какво си. След това ти вземат парите и изчезват.

— Но не и Гидеон Трейс. Той е различен — Сара успя да намери в бюфета две чисти чаши за вино. Помисли си, че трябва да пусне машината за миене на чинии. Чистите й съдове почти свършваха — опитвал да ме убеждава да не влагам нито цент в разни смахнати проекти. Всъщност дори се опита да ме разубеди и препоръча, да не си губя времето в издирване на Цветята.

— Не зная, Сара. Просто цялата тази идея не ми харесва. Но ти ще си решиш — Маргарет вървеше след нея. Спря се и погледна вечерния вестник, който беше на плота всред странна разнородна колекция от жълта хартия, любовни романи и химикалки.

Сара се почувства неловко. Отваряйки хладилника, погледна към Маргарет, точно когато тя вече преглеждаше вестника, за да намери колоната за бизнес.

— Маргарет, недей, не мисля, че е необходимо да я четеш.

Но бе късно. Приятелката й вече се взираше в снимката на мъж със сурово лице и делови костюм.

— Не се притеснявай, Сара — каза тя меко. — Той винаги е бил център на внимание в света на бизнеса. И на сензациите във вестниците. Не можеш да ме накараш да спра да ги чета, за да не би да се натъкна на някоя статия за него. — Тя сгъна вестника и погледна приятелката си с ледена усмивка. — А освен това всичко вече е свършило.

— Да — Сара припряно заотваря бутилка шардоне, като се чудеше как да отклони темата. — Искаш ли да излезем да хапнем на пазара? — попита тя и захвърли тапата напосоки към кошчето за боклук, но не го улучи. Помисли си, че после трябва да я вземе.

— Добре. Но след това смятам да се прибера и да се опитам да пиша. Докато Кейт беше при нас тези две седмици, не съм написала кой знае колко, а срокът ми изтича следващия месец.

— Ще успееш. Както винаги — Сара напълни две чаши с чисто, изискано шардоне от Вашингтон и подаде едната на приятелката си. — Да пием за Кейт и за новото й семейство.

— И за твоята иманярска експедиция — добави Маргарет, когато чашите звъннаха. Тя отпи и стана сериозна. — Обещай ми, че ще бъдеш предпазлива, Сара.

— Та аз съм въплъщение на самата предпазливост!

— Ами! Ти си въплъщение на самата импулсивност, което ме кара да се страхувам, че съвсем скоро прословутата ти интуиция, която следваш така сляпо, ще ти докара куп неприятности.

— На трийсет и две години съм, Маргарет. Неприятностите започват да ме привличат. Е, хайде да сложим край на поученията и да се заловим с нещо по-сериозно. Какво искаме за вечеря и къде искаме да отидем? Аз гласувам за спагети.

— Винаги си била за спагетите.

Два часа по-късно, добре похапнала лешникови сладки, Сара отключваше входната врата. Влезе и обиколи веселия си, облепен с ярки тапети апартамент с една спалня, като светваше всички лампи.

Когато се приближи до бюрото с компютъра, който приличаше на древна монолитна скала всред море от бележки, списания, празни чаени чаши и всякакви материали, свързани с проучванията й, тя се спря.

Не й отне много време да намери купчинката с писмата от Гидеон Трейс. Маргарет е права, помисли си тя и се усмихна, докато зачете едно от тях. Наистина бележките на Гидеон бяха изпълнени със загадки и твърде неразбираеми. Недоброжелателният наблюдател дори би ги намерил доста сухи. С нищо не подсказваха каква обаятелна личност трябва да е той, в което тя беше убедена.

Скъпа госпожице Флийтуд,

Във връзка с Вашето запитване относно легендата за Цветята на Флийтуд, за съжаление, мога да ви кажа твърде малко факти, които още не са Ви известни. Легендата датира от втората половина на деветнадесети век и по нищо не се различава от другите истории за изчезнали съкровища. Те обикновено се изпълват с преувеличения с течение на времето.

Предполага се, че Цветята са били пет чифта обици, изработени от скъпоценни камъни. Според легендата Емелина Флийтуд, стара мома, която работела като учителка, прекарвала летните си ваканции в търсене на злато в планините край Вашингтон, недалеч от вилата си. Имало е и други случаи, когато жени са си опитвали късмета в търсенето на злато на границата и наистина, както вероятно знаете, във Вашингтон е било намерено известно количество от ценния метал.

Във всеки случай, говори се, че тя е открила малка златна жила, работила над нея през цялото лято и след това продължила да учителства следващата учебна година. Никога на никого не е казвала местоположението на своята находка, нито пък дали е могла да извади някакво злато. Но легендата твърди, че е имала обици, които винаги наричала свои Цветя, и че тези обици били изработени от златар в Сан Франциско, на когото платила с късчета самородно злато.

Преданието гласи, че преди да умре, Емелина Флийтуд заровила обиците си някъде из притежаваните от нея имоти, като нарисувала карта, показваща местоположението им. Но ако някога е съществувала такава карта, то тя отдавна е изчезнала.

Изненадан съм, че Вие сте запозната с тази легенда. Тя е изключително трудно проследима и професионалното ми мнение е, че не предоставя много информация, на която може да се разчита. Едно евентуално търсене на Цветята би било загуба на време. Но ако мога да Ви бъда полезен с нещо занапред, моля, не се колебайте да се обърнете към мен. Благодаря Ви за чека. Поднових абонамента Ви за „Иманярство“ за още една година.

Ваш: Г. Трейс

P.S. Благодаря и за рецептата за босилковия сос.

— Е, господин Г. Трейс — въздъхна Сара, докато връщаше писмото на бюрото. — Ценя професионалното ви мнение, но нямам намерение да се съобразя с него. Ще намеря Цветята, като при това вие ще ми помогнете да ги открия.