Джейн Ан Кренц
Авантюристът (7)

Шеста глава

Гидеон се почувства покосен от почти непоносимо вълнение, като гледаше как Сара се събужда и отваря очи, в които грее любовна покана. Изведнъж осъзна, че през целия си живот е чакал да види това изражение в погледа на жена. Усещането от прегръдката й за него беше по-скъпоценно от намирането на скрито съкровище. Когато я докосна, ръката му тръпнеше от сладко предвкусване и желание.

— Гидеон? Какво има?

— Искам те. Толкова много, че усещам вкуса на желанието.

Той се сепна от звученето на собствения си глас. Излизаше от гърлото му груб и пресипнал. Искаше му се да шепне в ухото й, искаше му се да я очарова, да я примами да се люби с него, да я убеди да му отдаде чувствата си. Копнееше тя да му се довери — ще й каже, че ще бъде внимателен, безкрайно внимателен с нея. Би направил всичко, което е по силите му, за да й е добре.

Но единствените думи, които можа да изрече, бяха, че е зажаднял за нея. Питаше се да не я е изплашил.

— Радвам се, че ме искаш — каза Сара. — Толкова се радвам!

Гидеон осъзна, че тя не се опитва да се отдръпне от него. Все още го желаеше така, както го желаеше винаги, когато я целуваше през тези дни.

Това го успокои. Докосна шията й, вдъхна аромата й, а тя прокарваше пръсти през косата му. Нежната й милувка се превърна в страстни тръпки, които се разляха по целия му гръб.

Когато най-сетне успя да разкопчее блузата й, си помисли, че ще загуби и частицата самообладание, което му беше останало. Вдигна глава, за да се наслади на нежните извивки на малките й твърди гърди. Почувства цялото си тяло напрегнато, разгорещено и натежало.

— Толкова са сладки! — той наведе глава, за да целуне сочната й, приканваща плът. — Нежни. Горещи. — Той обхвана леко зърното й със зъбите си. То моментално стана напрегнато и твърдо, а неговото тяло реагира с мъчителен спазъм.

— О, Гидеон!

Тя приплъзна крака си до неговия. Тогава Гидеон започна нетърпеливо да я съблича. Разпери пръстите си на топлия й корем и плъзна ръка надолу под колана на джинсите й. Поколеба се, за да види дали тя ще се съпротиви на следващото му движение.

Но тя го прие. Просто повдигна бедрата си, за да може той да издърпа джинсите й. Когато видя червената дантела на бикините й, той си помисли, че ще полудее.

— Никога през живота си не съм виждал нещо по-секси — пошепна той, докато промъкваше пръстите си под еластичния край на примамливо безсрамното бельо.

Тя се засмя меко и зарови поруменялото си лице в рамото му.

— Така ли? Сложих ги специално за теб.

— Значи ли това, че си имала намерение да ми позволиш да те любя днес?

— Нося си още шест чифта точно като тези. Купих ги в Сиатъл, преди да дойда да се запознаем. Откакто те открих, всеки ден си слагам по едни от тези бикини. Не знаех кога точно ще се случи това, разбираш ли? Исках да бъда подготвена.

Той се почувства раздвоен и издаде нещо средно между смях и стон на разочарование.

— А къде остава прословутата ти интуиция? Тя не ти ли подсказа кога ще се случи?

— Моята интуиция винаги е във война със здравия ми разум, когато съм близо до теб — оплака му се тя нежно. — В твое присъствие не ми се удава да мисля логично — по някаква причина нещата винаги ми се замъгляват.

— Радвам се. И нямам търпение да видя и другите шест чифта — той покри устата й със своята. Езикът му напираше между зъбите й в съкровена целувка. Съзнаваше, че искаше предварително да изпита какво ще бъде усещането, когато я покори напълно. Резултатът от този опит беше достатъчно убедителен, за да му се завие свят.

Пръстите му откриха съкровеното място на нейната преливаща разпаленост. Това откритие почти го разнищи.

— Харесвам твоето докосване — каза Сара. Очите й се бяха стеснили от желание. — Ръцете ти. Да, моля те, докосвай ме, Гидеон. Какви чудесни ръце! — Дъхът й секна. — Усещането е невероятно!

Гидеон гледаше как косата й се разпилява по рамото му. Нежните гъсти кичури превръщаха светлината, която падаше върху тях, в мед и злато. Той беше очарован, омагьосан от реакцията й. Никога не е имал жена, която така да се съживява в прегръдките му. Тя буквално се разтапяше. Виждаше пламналите й бузи и усещаше скоростта, с която препускаше пулсът й.

Обзе го чувство на святост, когато тя се изви и се повдигна в отговор на търсещата му ръка. Той изведнъж се изпълни с усещането за сурова мъжка сила и преливаща нежност. Искаше да се зарови в нея и там да намери своето освобождение, преди насъбиращото се напрежение да го подлуди. А в същото време копнееше да й даде такова удоволствие, че дори да не си помисли да погледне друг мъж.

— Джинсите ми — измърмори той неочаквано. — Само секунда, мила. — Той я остави и припряно се засъблича. Движенията му изведнъж му се сториха невероятно несръчни. Тя беше толкова крехка, грациозна и деликатна. До нея се чувстваше като огромно възбудено мъжко животно.

Но Сара май нямаше нищо против това. Дори сякаш го намираше безкрайно обаятелен. Очите й искряха от вълнение, докато му помагаше да си свали панталоните. Когато го видя да бърка в един джоб, откъдето извади малко пластмасово пакетче, тя се усмихна закачливо.

— Очевидно не съм единствената, която винаги ходи подготвена за случая — каза тя.

Той почувства, че се изчервява, докато извършваше кратката операция, но само кимна с глава.

— Да, не си единствената. Но аз не съм разчитал на интуицията си, а само се надявах — той си пое дълбоко дъх и смъкна червените й бикини. Дълго гледаше втренчено триъгълника от преплетени косми, който се откри. Беше обзет от тръпката на обещанието, което го чакаше там.

Сара изглеждаше също толкова омагьосана. Тя го докосна — отначало само като опит, а после по-смело — галеше го така, както ако беше голям котарак. А и под пръстите й Гидеон започна да се чувства като котарак. Изпълни го усещането, че е похватен и силен, което изтри предишната му неувереност.

Това се дължи само на нея, помисли си той. Тя му даде това самочувствие, накара го да тържествува със своята мъжественост.

— Не зная дали ще издържа да те чакам дълго — предупреди я той. — Целият съм в пламъци. Ти така силно ми въздействаш.

— Тогава всичко е справедливо. Защото и ти ми въздействаш също толкова.

Тя го целуна по шията и по рамото. Той усети първо езика й, а после и зъбите й върху кожата си и потръпна.

Изглежда тя почувства момента, когато той стигна на ръба на самообладанието си. Щом обхвана зрялата извивка на бедрото й и внимателно го повдигна, тя с готовност се обърна по гръб и протегна ръце, за да го привлече към себе си.

Гидеон с всички сили се опитваше да се овладее, когато видя как тя си разтваря краката за него. Мълчаливата й покана беше най-неустоимото нещо, на което някога е бил свидетел. Сякаш тя му казваше без думи, че му се отдава — че е негова.

Не можеше повече да устои на безмълвния й повик и се устреми към нея като полетял към слънцето.

Промълви кратко възклицание, израз на порива му към нея, и се плъзна между бедрата й, приятно изненадан от коприненото усещане от тях. Поколеба се отново, страхувайки се, да не би да избърза и да не би да й причини болка.

Но тя го примамваше в себе си с онзи древен повик в лешниковите си очи.

Той бавно навлезе в горещата й влага, търсейки нежния й проход. Но тя се оказа малка и стегната, въпреки очевидната си готовност.

— Сара?

— Няма нищо — тя го погали нежно, като усети колебанието му. — Ти си точно за мен.

Тя повдигна бедрата си, като го подканваше да се слеят. Гидеон изстена, прощавайки се с последните си сили, които му позволяваха да се владее. Проникна в нея, преодолявайки краткото съпротивление на малки, стегнати мускули, и продължи към стаената топлина, която го очакваше.

Той навлизаше още няколко секунди, наслаждавайки се на усещането да бъде вътре в Сара. Не можеше да се сравни с нищо друго, което беше изпитвал през живота си.

— Заровено съкровище — той целуна гърдата й.

— Какво? — тя дишаше ускорено, отворила устни, а очите й бяха изпълнени с блясък, докато се нагаждаше към него.

— Нищо. Няма значение.

Той започна да се движи в нея, бавно, мощно. Плъзна ръката си между телата им и намери малкото чувствително връхче, заровено в меката купчинка косми. И тогава, когато го докосна, тя загуби разсъдъка си.

— Гидеон!

Изведнъж тя се вкопчи в него. Очите й за момент се разшириха от явната изненада, а след това се притвориха. Гидеон я притискаше, а тя трепереше в прегръдката му. Чувствата, които хаотично напираха в него в този миг, бяха неописуеми.

Преди да може дори да осъзнае какво точно изпитва, пълната мощ на неговото собствено освобождение го разтресе. Тази мощна тръпка помете всички други усещания.

Чу се да изрича името на Сара и след това потъна в сладко, блажено изтощение.

Сара бавно излизаше от сънната паяжина на удовлетворението и това продължи няколко минути. Усещаше необикновената тежест на Гидеон върху себе си. Това сладостно усещане я накара да се усмихне. Ръцете й бавно погалиха гладкия му мускулест гръб, като изучаваха силните стегнати форми. Беше толкова хубаво!

В това никога не се бе съмнявала. Гидеон беше нейният рицар с блестящо снаряжение, нейният мрачен, мълчалив герой с труден характер, чиято тъжна фасада криеше всеотдайно, вярно сърце.

Напразни бяха притесненията й, че позволи правенето на любов да дойде твърде бързо. Нямаше причина да се сдържа, докато се увери, че той е готов за това. Тя вече му вярваше. От самото начало беше сигурна в него. Интуицията й не беше я подвела.

А дори и да я беше подвела, вече е късно да се тревожи. До уши беше влюбена в него. Всъщност обичаше го от месеци.

Сара погледна към дърветата. Следобедът преваляше. Листата шумоляха над тях. Слънцето се процеждаше през клоните и все още беше топло. Камъкът, на който тя се бе облегнала, започна да й убива.

Гидеон си пое въздух дълбоко и вдигна глава, за да я погледне в очите. Там грееше удовлетворение и едно забавно, леко арогантно, едва доловимо самодоволство на лъвица.

— Малко ми приличаш на Мачу Пикчу — каза Сара.

Гидеон се усмихна.

— Ако трябва да бъдем справедливи, ти пък приличаш на Елора — той леко я целуна по устата. — Съжаляваш ли?

— Ни най-малко.

— Добре, че е така, защото не мисля, че бих могъл да се върна назад и отново да участвам в твоята игра на ухажване.

— Това не беше игра. Само исках да ти дам възможност добре да осъзнаеш какво правиш.

Той я целуна по рамото.

— Как бях?

— Звяр! Знаеше какво правиш, и то много добре.

Той пак повдигна главата си. В очите му имаше весели пламъчета.

— Благодаря. Приемам го за комплимент.

— Приликата ти с Мачу Пикчу става все по-голяма с всяка изминала минута.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами, ставаш все по-тежък, първо на първо — тя раздвижи раменете си, за да се намести по-удобно на земята.

— А ти си толкова малка и деликатна. Не бих искал да те смачкам — Гидеон се обърна по гръб и я увлече със себе си, така че тя се оказа върху него. — А сега за съкровището, което сме тръгнали да търсим…

Тя стана сериозна, обхвана с длани лицето му и го погледна в очите.

— Не мисли за търсенето на съкровища. От днешния следобед нататък обиците вече нямат никакво значение. Все още не знам защо търсенето им трябваше да бъде свързано с теб, но сега всичко ми е много по-ясно, отколкото през последните няколко дни.

Той вдигна вежди присмехулно.

— Сексът ли ти изясни нещата?

Тя се усмихна.

— Мисля, че да. Въпросът е там, че ти си моето най-важно откритие, Гидеон. Сега нямам нужда от никакви обици. Те могат да почакат — тя галеше устните му със своите.

Ръцете му я обгърнаха яко, здраво, силно. Сара бе сигурна, че неговата целувка й казваше всичко, което той не можеше да й каже с думи. Той я искаше, нуждаеше се от нея, обичаше я. Това беше достатъчно, повече от достатъчно до този момент.

Когато Гидеон отдели устата си от нейната, тя отново беше останала без дъх. После видя израза в очите му и това я развесели.

— О, не! Втори път на земята — не! Освен ако ти не си отдолу.

— Не е много удобно, а?

— Като заклещена между камък и нещо твърдо.

Той се ухили като самодоволен вълк.

— И така — какъв съм в сравнение с някой от твоите герои?

— По-голям — тя целуна върха на носа му. — И по-силен. — Целуна решителната извивка на брадата му. — И по-мъжествен. — Целуна го в устата. — Много по-мъжествен. С една дума, действителността се оказа по-красива от въображението ми. Но мисля, че когато съм те пресъздавала в книгите си, и то много пъти, съм се подготвяла за истинското преживяване, когато ти влезе в живота ми.

— Ако трябва да бъдем точни, не аз влязох в живота ти. Ти нахлу в моя.

— Това са подробности, само подробности. Резултатът е един и същ — щастлив край.

Хитрото задоволство в очите му звънна и в смеха му.

— Всички писателки на любовни романи ли са специалистки по щастливия край?

— Такъв ни е занаятът. Когато става дума за философия, човек има само два варианта на избор: оптимизъм и песимизъм. Писателите на любовни романи са оптимисти по душа, също както търсачите на съкровища.

Той я погледна малко озадачено.

— Никога не съм се смятал за оптимист. Бог ми е свидетел, че едва ли мога да мина за олицетворение на оптимизма.

— Глупости. На пръв поглед ти може да си суров, мрачен, раздразнителен, но зад всичко това бие сърцето на човек, който тайно вярва в същото, в което и аз. Просто си прекалено мъжествен, за да го признаеш.

— Ти мислиш, че ме познаваш много добре, така ли? Тя му се усмихна ведро.

— Естествено. Изучавам те, откакто съм станала достатъчно зряла, за да си дам сметка по какво главно се различават мъжете от жените. Ето откога всъщност си в мислите ми.

Той докосна ръката й.

— Ти си изучавала мъж, който е плод на твоето въображение, а не реален.

— Зная добре каква е разликата между фантазията и действителността — увери го тя и след това стана и посегна към ризата и джинсите си.

— Убедена ли си, че съм реален?

Тя направи пауза, за да закопчае ризата си. Усещаше лека болка в слабините. Тя го стрелна с престорено измъчена усмивка.

— Ти си твърде реален. Все още го усещам. Погледът му стана сериозен.

— Боли ли те?

— Не, разбира се, че не. Просто се закачах — тя го погали по бузата и започна да се преборва с джинсите си.

— Сара?

— А?

— Нищо — Гидеон бавно се изправи, обличайки дрехите си с ловки, сръчни движения.

Сара го гледаше с ъгълчето на окото си, докато прибираше кошницата с храната. В този непроницаем ум в момента протичаха важни процеси, но тя не можеше да ги отгатне. Може би търсеше подходящи думи, за да й каже, че я обича, мислеше си тя, изпълнена с щастие.

Гидеон се наведе, за да прибере покривката на червени карета. След това бавно я остави, защото се чудеше как да я сгъне.

— Я дай на мене — предложи Сара и хвана единия ъгъл на покривката. Изтръска я. Гидеон ходеше и риташе боровите иглички. — Какво правиш? — попита го тя.

— Просто проверявам да не сме оставили опаковки от сандвичите — той разравяше с носа на обувката си пласт иглички.

Сара го гледаше какво прави. Изведнъж забеляза, че от земята се подаваше покрит с мъх камък.

— Ето какво ми е убивало на гърба, докато ме любеше. Нищо чудно, че сякаш бях притисната между камък и… — тя прекъсна мисълта си. — О, Боже! Камък! Гидеон, това е бял камък. Погледни го.

Той погледна надолу.

— Повече ми прилича на зелен камък.

— Няма зелени камъни. Просто е покрит с много мъх — Сара пусна на земята червената покривка и коленичи, за да види камъка отблизо. С нокти пробва да изстърже малко мъх. — Той е бял.

Гидеон приклекна до нея.

— Така ли?

— Сигурна съм — тя го погледна въодушевено. — Гидеон, това е толкова вълнуващо! Може би в края на краищата открихме бижутата. Помогни ми да изкопаем пръстта наоколо.

Той покорно се наведе и отмахна няколко буци пръст. Разкри се още една малка част от белия камък.

— Ако това е твоят прословут камък, нищо чудно, че не сме го видели, когато го търсехме. Той отдавна е бил покрит от пластове пръст.

— Да, изглежда точно така е станало — Сара седна и се намръщи. — Няма да можем да го откопаем с голи ръце. Трябват ни инструменти.

— Гениално заключение — далечен шум на мотор наруши тишината на гората. Гидеон веднага се изправи и задърпа Сара.

— Какво има? — попита тя, докато поемаше кошницата, която той пъхна в ръцете й.

— Нищо. Но като че ли ни се появява компания. Основният закон при такива експедиции е да не се издава местоположението на съкровището на непознати.

Сара притисна кошницата към себе си и забърза след него. Излязоха от гората, минаха през мястото на Флийтуд и се отправиха към хижата, която бяха наели. Шумът на мотора се засили.

— Наистина ли мислиш, че е възможно да сме открили белия камък, с който е означен един от върховете на триъгълника на Флийтуд?

Той я погледна през рамо — явно въпросът й го забавляваше.

— А на теб какво ти подсказва прословутата ти интуиция?

Тя се намръщи, като се опитваше да подреди обърканите си впечатления.

— Не съм много сигурна — каза тя бавно. — Мисля, че белият камък е този, който търсим, обаче…

— Обаче какво? — моторът се чуваше съвсем близо.

— Сега вече не мисля, че тази работа е спешна — тя се засмя. — Не че намирането на богатство от скъпоценни камъни е нещо безинтересно, разбира се. Не че е съвсем за изпускане.

— Бих се усъмнил в здравия ти разум, ако ги изпуснеше.

— Е, сигурно ще бъде много забавно, ако неочаквано се натъкнем на тях. Но както казах, те вече не са така важни за мен, както преди — Сара прекъсна обяснението си. — Но няма значение. Ето я и нашата компания. Ти беше прав в едно — не искам някой непознат да сложи ръце върху бижутата. Тези обици принадлежат на рода Флийтуд и на никой друг.

Един черен джип изрева на завоя на пътя. Вместо да отмине уединената хижа, той сви в криволичещата отбивка, сякаш този, който го караше, знаеше много добре накъде е тръгнал.

— Казвала ли си на някой друг, че идваш тук? — попита Гидеон, гледайки джипа, който се приближаваше.

— Разбира се, на няколко души, между които приятелката ми Маргарет Ларк. Но тя няма джип, нито някой от моите познати. Може да е нашият хазяин.

— Не, не мисля — Гидеон се спря на прага на хижата и задържа Сара до себе си. Той не отделяше поглед от джипа, който вече влезе в двора.

Колата спря сред облак прах. Предното стъкло отразяваше слънчевата светлина и не позволяваше да се види шофьорът. Спазъм от дълбоко безпокойство внезапно преряза Сара.

— Гидеон?

Той не отговори. Усещаше се напрежение в него. Цялото му внимание беше погълнато от джипа.

Вратата на колата се отвори шумно и някак маниерно. Подаде се черна обувка, излъскана така, че светеше на слънцето, и стъпи на земята. На петата блестеше нещо сребърно.

— По дяволите! — каза Гидеон.

Човекът, който слезе бавно от джипа, беше така блестящ, както и обувките му. Движеше се с пестелива грациозност, добре съзнавайки впечатлението, което правеше, и което очевидно му доставяше удоволствие. И косата му беше черна и бляскава като обувките. Очите му бяха сини, ярко, дяволски сапфирено сини.

Нямаше съмнение, че непознатият е бил изключително красив навремето. Откровено казано, все още беше много привлекателен. Линията на брадата, носът и скулите му бяха като изваяни. Но Сара забеляза, че зад тази външност се крие слабост, която годините започваха да разкриват.

Той беше облечен с панталони цвят каки, чиито крачоли бяха напъхани във високи, стилни ботуши. Ризата му сякаш се хвалеше с безброй джобове, еполети, капачета. Дрехите му стояха толкова добре, че сигурно са били шити по поръчка.

— Прилича ми на излязъл от списание за мъжка мода — пошепна Сара.

— Много външен блясък, точно така. Винаги е бил такъв.

Тя се намръщи, но Гидеон не забеляза, защото наблюдаваше новодошлия. Непознатият се усмихна с непринудена, самоуверена, очарователна усмивка, която разкри блестящо бели зъби. Безпокойството на Сара се повиши стократно. Усещаше, че този човек, който и да беше той, нямаше да й хареса.

— Здравей, Гидеон. Казват, че сега фамилното ти име е Трейс, така ли? Избрал си го с вкус. Това е всичко, което ти е останало от предишната ти самоличност, нали? Съвсем неуловима следа. Доста време ми трябваше, за да те открия, но ето че най-сетне успях с помощта на госпожица Флийтуд. Отдавна не сме се виждали, Гид. Как я караш, приятелю?

— Сара — каза Гидеон — запознай се с Джейк Савидж.

— Особено ми е приятно, госпожице Флийтуд. Но аз мисля, че ние вече се познаваме.

Сара го гледаше с недоверие.

— Познаваме ли се? — но интуицията й вече отговаряше на въпроса й. Нещо в този човек й беше ужасно познато, макар че никога не го беше виждала. Този глас…

— Джим Слотър, притежател и управител на Слотър Ентърпрайзиз, на вашите услуги. Ние имахме удоволствието да разменим няколко писма и няколко телефонни разговора относно експедицията за откриването на падналия самолет със злато на борда, помните ли? Тогава вие отказахте да инвестирате в проекта. Но аз все още се надявам да промените решението си по този въпрос, това между другото. Мисля, че можем да направим много един за друг, госпожице Флийтуд.

— Вие сте Слотър? — беше ужасена. Започна да й става ясно, че тя самата го беше докарала тук. Беше му споменавала за Цветята на Флийтуд. — Защо сте си променили името? Нищо не разбирам.

— Трябваше да си сменя името долу-горе по същото време, когато и Гидеон е променил своето, мадам. Но всичко това отдавна е останало в миналото.

— Аз мислех, че сте мъртъв, господин Савидж — каза тя.

Савидж се изкиска.

— Много хора мислеха същото, включително и старият ми партньор, нали така, Гид?

Партньор. Сара погледна Гидеон.

— Ти си бил неговият партньор?! Партньорът, за който ми каза, че бил изчезнал в джунглата заедно с господин Савидж?

Гидеон не си направи труда да й отговори. Продължаваше да гледа дръзкия си бивш съдружник.

— Какво те върна към живота след всичко, което ти се случи, Джейк?

— Замислил съм велики неща, Гид, стари приятелю. Рекох си, че може пак да се заинтересуваш от партньорство с мен. Както казах, търся те от доста време. Нещо ми казваше, че си мъртъв не повече от мене. Тебе не е лесно да те убият. Кой можеше да предположи, че ще те открия с помощта на очарователната госпожица Флийтуд! Какъв късмет, а?

Гидеон иронично повдигна вежди. Отправи питащ поглед към Сара.

— И как точно ме намери с помощта на очарователната госпожица Флийтуд?

— Много просто — каза Джейк безгрижно и й се усмихна угоднически. — Малката дама се свърза с мен преди пет месеца, за да ме попита дали бих й помогнал в едно проучване. Аз самият направих своите проучвания и реших, че Сара и аз можем да си бъдем полезни един на друг. Така че й предложих една възможност да участва в истинско търсене на загубено злато.

— Но на каква цена! — измърмори Сара.

— Е, естествено — каза Джейк, продължавайки да се усмихва. — Великолепна възможност за инвестиране. И само си представи какво ще пише във вестниците — писателка на любовни романи и един от нейните герои търсят съкровище в южните части на Тихия океан. От това може да падне голяма пара и да подлудим медиите. Хората щяха да се тълпят, за да влязат в изгодната сделка.

— Както разбирам, ти не си приела предложението му, Сара! — Гидеон я погледна.

— Не — тя силно притискаше кошницата към гърдите си.

— Бях доста сигурен, че мога да я придумам, ако имам малко време — каза Джейк с неудържима самоувереност. — Искам да кажа, това са пари, които могат да се спечелят много лесно, нали така? Хей, ние вземаме инвестираното в брой, но всъщност в нищо не влагаме. Колко експедиции за издирване на съкровища завършват успешно? Почти няма такива. И инвеститорите не пискат много, защото чудесно знаят какви са шансовете за успех.

— Лесни пари — съгласи се сухо Гидеон.

— Но междувременно тя ме доведе при теб, Гид. А това променя нещата. Имам предложение и за двама ви.

— Забрави си предложението. Сменил съм си името не без причина, Джейк. Вече не съм в бизнеса.

— Не ти вярвам нито за секунда. Щом не си в бизнеса, какво правиш тук — нали търсиш Цветята на Флийтуд?

— Това е нещо лично — каза Гидеон по-меко.

Сара крадешком погледна Гидеон. Лицето му беше строго, а очите — студени.

— Хей — каза Джейк, — значи нещо лично! — Той намигна към Сара. — Разбирам. Но това все още не означава, че ние тримата не можем да си спретнем един малък бизнес. Обмислил съм го много добре и имам ясни идеи.

— Бас държа, че е така — каза Гидеон.

— Сега, само ме изслушай, приятелю. Ето как ще заформим нещата. Ще вдигнем страхотен рекламен шум около Цветята на Флийтуд, намерени от „Слотър Ентърпрайзиз“ и предадени на малката писателка на любовни романи, разбираш ли? Пресата ще лудне по тази сензация. И после, докато плуваме на гребена на рекламната вълна, ще обявим, че Сара се присъединява към нас в експедиция в южната част на Тихи океан, където ще търсим самолет, натоварен със злато. Както казах, парите и интересът на медиите ще потекат към нас като луди. Действа като динамит, Гид. Динамит! Идеята ми е по-добра от старите времена, нали? Няма повече да рискуваме главите си в някакви забравени от Бога южноамерикански джунгли. Пътуваме само първа класа, и то през цялото време. И трябва да знаеш — ако дойдеш и ти, вероятно ще намерим проклетото злато.

— Не, благодаря — каза Гидеон.

— Обмисли нещата — настоя Джейк. — Остави ги малко да поотлежат, това е всичко, което искам от теб. В старите времена бяхме страхотен отбор. Ти го знаеш много добре и аз го зная много добре.

— Какво те кара да мислиш, че ще намерим Цветята на Флийтуд? — попита Гидеон.

Джейк Савидж го погледна удивено и след това, за изненада на Сара, избухна в луд смях.

— Хей, Гид, та това съм аз, старият ти приятел Джейк, забрави ли? Познавам те, приятелю. Ти никога не се залавяш с нещо, ако не си сигурен в успеха. Щом си се съгласил да помогнеш в тази работа на госпожица Флийтуд, то е защото си сигурен в своя дял от меда, а и си напълно сигурен, че ще има мед. Ние с теб никога не сме работили даром, дори и когато е бивало лично.