Елизабет Лоуел
Жена без лъжи (24)

Глава 24

Хоук разтвори устни в почти безмълвен стон и се впусна да пие дивата сладост, която го очакваше в устата на Ейнджъл. Дълго време той не усещаше нищо, освен вкуса й и топлината на тялото й, което се движеше срещу неговото. След това възбудата, която досега бе успял да задържи, стана толкова силна, че заплашваше да избухне и да го разкъса. Той обви силно ръце около Ейнджъл и спря чувствените движения на тялото й.

— Не знаеш какво правиш — каза Хоук. Гласът му бе станал груб от усилието, което му беше необходимо, за да потисне първичния си глад.

Ейнджъл го погледна.

— Може да съм неопитна, но не съм глупава — каза тя. — Знам, че ти ми даде всичко, без да вземаш нищо за себе си. Сега и аз искам да ти дам нещо.

— Ейнджъл… Ейнджъл — каза Хоук.

Гласът му бе дрезгав и тих, докато се опитваше да се пребори със себе си и с чувственото обещание, което му даваше тялото й.

— Да — каза тя.

— Не. Желая те твърде силно. Страхувам се, че мога да те нараня отново. Ти не знаеш…!

— Тогава ми покажи, Хоук — прекъсна го тя.

Ейнджъл отърка устни в гърдите му, откри зърното му и го погали с език.

— Искам да бъда твоя — каза тя.

— Сигурна ли си? — попита Хоук.

Гласът му беше толкова напрегнат, че вибрираше от потиснатите чувства. Стоеше като вцепенен, сякаш се страхуваше да докосне Ейнджъл.

Ейнджъл погледна този силен мъж, който стоеше толкова близо до нея, и долови, че той си спомняше за първия път, когато я бе обладал, без да мисли, и я бе наранил. Забеляза очакването и силата, скрити в мускулестото тяло на Хоук, и възбудата, която издуваше избелелите му дънки. Ейнджъл вдигна бавно ръка към него.

При първия допир на пръстите й Хоук се стегна като изпъната тетива. Тя се зарадва на страстта, която пламна в погледа му, когато ръката й започна да се движи по тялото му.

— Сигурна съм — каза Ейнджъл. — Ти обаче ще трябва да ми покажеш какво искаш. Имаш ли нещо против?

Хоук й отвърна със смях. Бедрата му се раздвижиха срещу ръката на Ейнджъл, която ги галеше. Тя прокара нокти надолу, както бе направил той с нея преди.

Хоук изстена, сложи ръка върху нейната и я задържа за малко върху втвърденото доказателство за възбудата си. След това вдигна ръката й и започна да хапе дланта й и меките връхчета на пръстите й.

— Кога успя да се научиш как да ме докосваш? — попита той, изгарящ от възбуда.

— Ти ми показа.

— Кога?

Ейнджъл улови едната му ръка и я захапа също толкова диво, колкото и той бе захапал нейната преди малко.

— Когато ти направи това с мен — отвърна тя.

Хоук си спомни другите начини, по които я беше докосвал, интимния й вкус, тихите й викове и течния огън на удоволствието й. Да, тя беше неопитна, но беше реагирала така, че той почти бе загубил контрол.

Неопитна, щедра, толкова невероятно чувствена.

— Ейнджъл — каза той с надебелял глас, — ти заслужаваш по-добър мъж от мен.

— Няма по-добър мъж от теб — каза уверено тя.

— Светът е пълен с такива мъже — възрази Хоук с почти груб глас.

— Не и за мен.

Всяка дума изразяваше абсолютна увереност.

Хоук затвори очи, защото знаеше, че Ейнджъл нито го лъжеше, нито беше глупачка. Той знаеше, че тя го обичаше, независимо дали той заслужаваше това или не, независимо дали я обичаше или не. Знаеше също и че трябва да отстъпи, да избяга и да я остави да открие мъжа, когото заслужаваше.

— Не мога да ти дам нищо, освен болка — каза отчаяно той.

— Хоук — каза тихо Ейнджъл, — ти не можеш да ме научиш на нищо за болката. Всичко, което е можело да бъде пречупено в мен, вече беше пречупено. Разум, тяло, сърце.

— Ейнджъл — прошепна той, но не можа да каже нищо повече.

— Не се страхувай, че можеш да ме нараниш — каза тя. — Не се мрази за това, че си се любил с мен. Аз не съм дете, а жена. Твоята жена, Хоук. Дотогава докато ме искаш.

Ръцете й бавно започнаха да разкопчават дънките му. Тя изпитваше нещо повече от изгарящата страст, която Хоук й беше показал преди малко. Силата на чувствата й накара ръцете й да затреперят толкова силно, че едва успя да се справи.

Хоук я наблюдаваше с тъмните си, премрежени очи и се страхуваше да повярва, че тя наистина го желаеше, въпреки болката, която й бе причинил. Той не се опита нито да спре Ейнджъл, нито да й помогне, докато тя се опитваше да се справи с токата на колана му. Когато най-сетне успя да разкопчае колана, Ейнджъл се почувства непохватна, защото си спомни за лекотата, с която я беше съблякъл Хоук. Металните копчета на дънките му я затрудниха дори повече от колана. Беше, като да се опитва да подстриже сама косата си пред огледало. Всяко движение, което правеше, беше противоположно на онова, което трябваше да направи.

Тогава Ейнджъл осъзна, че имаше много начини да се каже „не“. Хоук вече беше опитал повечето от тях. Той беше опитен любовник, а тя не беше. Може би той се беше опитвал да й каже любезно точно това. Да, той беше възбуден. Всеки друг мъж на неговото място също щеше да бъде. Само че възбудата не беше любов. Не беше дори обич. Възбудата представляваше обикновен биологичен рефлекс, който се проявяваше неизбежно след определена стимулация.

„В това няма нищо лично — каза си Ейнджъл. — Нито пък нещо изненадващо. Хоук ме нарани и се чувства виновен. Затова пропъди спомена за болката и го замени със спомен за силно удоволствие. Аз обаче не го разбрах правилно. Видях в допира му неща, които всъщност ги нямаше. Отново.“

Ейнджъл отпусна ръце в скута си и се отказа от усилията си. Тя се обърна и легна по корем, като взе края на одеялото и прикри с него голотата си.

— Съжалявам, Хоук — каза тихо тя. — Не те разбрах правилно. Отново.

Въпреки че тя не го гледаше, думите й бяха ясни.

— Какво не си разбрала? — попита я.

Ейнджъл лежеше безмълвно и изграждаше в съзнанието си роза от рисувано стъкло с блестящи на яркото слънце листенца.

— Ейнджъл?

Хоук докосна колебливо голото й рамо. Розата затрепери и се разби на малки кървавочервени парченца. Ейнджъл заби нокти в дланите си. Тя си пое дълбоко дъх и го изпусна бавно. След това заговори, без да гледа Хоук.

— Не осъзнавах, че ти просто изпитваш съжаление към мен — каза тя с почти спокоен глас.

Почти, но не съвсем. Точно тази разлика разкъсваше Хоук.

— Ейнджъл — каза тихо той и погали топлата мекота на рамото й. — Това не е…

— Моля те, недей — прекъсна го тя с болезнено спокойствие. — Няма нищо, Хоук. Не трябва да ме съжаляваш повече. Както ти сам ми каза, съжалението е лош заместител за страстта.

— Аз ли съм казал това? — ръката на Хоук се поколеба. — За какво говориш?

— Да, ти. Направи го точно сега, като ме остави сама да открия колко неопитна съм в леглото. — Смехът й беше принуден. — Не те обвинявам за това, че искаш жена, която може поне да разкопчее чифт дънки!

Хоук издърпа одеялото от ръката на Ейнджъл и тя отново остана гола. Когато се обърна и посегна, без да гледа към одеялото, той улови ръката й под своята и нежно насочи пръстите й към копчетата на дънките си.

— Не искам жена, която е събличала много мъже — каза той с дрезгав глас. — Искам жена, която ме желае толкова силно, че ръцете й треперят твърде много, за да успее да разкопчее дънките ми. Никога не съм имал такава жена, Ейнджъл. Дори не знаех, че такава жена съществува. Досега.

Последното копче се изплъзна от тесния си илик. Хоук плъзна ръката на Ейнджъл под избелелия плат. Изстена тихо, когато притисна пръстите й към твърдата плът под банските си гащета.

— Това, което чувствам, не е съжаление — каза Хоук с потъмнял от страст поглед. — Това е възбуда, каквато никога не съм изпитвал към жена. И ми е хубаво, защото ти си единствената истинска жена, която съм имал.

Хоук бръкна в джоба си, измъкна едно малко пакетче и свали с едно рязко движение дънките и банските си.

Ейнджъл усети как я обзема невероятна възбуда. Хоук беше най-прекрасното нещо, което някога бе виждала; тялото му беше мощно, стегнато и твърдо като скалите по брега на залива. За разлика от скалите обаче той реагираше на докосванията й и не можеше да скрие тръпките, които разтърсваха тялото му.

Хоук остави Ейнджъл да изследва плътта му известно време. След това изстена високо, разкъса пакетчето и си сложи тънкото калъфче. Едва тогава легна до нея и придърпа тялото си по горещата дължина на нейното.

— Достатъчно, Ейнджъл — измърмори с удебелен глас и притисна устни към врата й. — Не сега. Твърде силно те желая.

Хоук се претърколи върху нея и я прикова под себе си, като се настани между краката й. Бедрата му се движеха срещу нейните и й показваха колко много се нуждаеше от нея.

Тя потръпна и извика, започна да се извива диво срещу него, като инстинктивно се опитваше да го улови в себе си. Ръката му се плъзна надолу и намери течната й топлина и едно-единствено докосване беше достатъчно да предизвика малки, страстни конвулсии по тялото й.

— Сега, Хоук — помоли го тя.

Хоук облада Ейнджъл с едно плавно движение, превърна се в част от нея и тя сякаш се стопи около него. Той се движеше внимателно, защото се страхуваше да не я нарани в страстта си.

Ейнджъл обаче не чувстваше нито болка, нито колебание. Хоук я изпълваше — горещ и толкова близо до нея — галеше я дори когато стоеше съвсем неподвижно в тялото й. Тя се усмихна срещу гърлото му и започна да нашепва думи, които нямаха смисъл, а бяха просто звуци, с които му показваше удоволствието, което изпитваше.

Хоук продължи да се движи бавно въпреки възбудата си. Той се наслаждаваше на всеки миг, в който телата им се сливаха с такова съвършенство. Ейнджъл размърда крака и обхвана с тях кръста му, като се опитваше да го опознае по-добре и да го вкара още по-дълбоко в себе си.

Страстната й реакция накара Хоук да затаи дъх. Той инстинктивно й даде онова, което и двамата искаха, без да задържа нищо. С всяко все по-бързо движение, с всеки миг на диво удоволствие, той знаеше, че трябваше да намали малко темпото, за да не я нарани.

Тогава Хоук почувства интимните пулсации на Ейнджъл и вече бе твърде късно за нещо друго, освен да задоволи нуждата, която си бе отказвал толкова дълго. Тялото му се изви и я накара да извика от наслада. Той потръпна и й се отдаде също толкова дълбоко, колкото и тя се бе отдала на него.

Известно време Хоук и Ейнджъл останаха да лежат прегърнати и бавно започваха да забелязват слънцето, небето и лекото поклащане на лодката под тях.

Хоук прокара устни по разрешената коса на Ейнджъл. Той целуна слепоочието й, бузата й, вътрешната извивка на ухото й, ъгълчетата на усмивката й. Пръстите на Ейнджъл се плъзнаха надолу по силния му гръб, като проследяваха извивките на тялото му, както бе правил той с нея.

Хоук изстена, втвърди се в нея и накара все още възбудената й и чувствителна плът да го усети отново. Тя започна да го гали много нежно и да изучава очертанията на мъжественото му тяло.

— Ейнджъл — каза Хоук с тих глас, който показваше, че му е забавно, — знаеш ли какво правиш?

Преди тя да успее да отговори, той навлезе дълбоко в нея, приглуши вика й с целувка и отново започна да се движи.

— Това ли искаш? — попита с надебелял глас, усещайки възбудата да се надига отново с всеки горещ допир на плътта му до нейната.

Хоук видя как синьо-зелените очи на Ейнджъл се разшириха от изненада и усети как тялото й се извива към неговото в инстинктивен опит да засили натиска на интимните му ласки. Усети как в него се надига страст, която вече не беше болезнена, защото знаеше, че Ейнджъл му отговаряше със същото.

— Хоук?

Ейнджъл вече беше задъхана, а погледът й беше замъглен от страстта, която той беше в състояние да предизвика у нея само за няколко секунди.

— Мислех, че мъжете не могат… не толкова бързо.

— Преди няколко минути щях да се закълна, че си права — каза Хоук.

След това тялото му се сля с нейното, като се наслаждаваше на реакцията й, а тя изстена и ръката й се обви около него и започна да изучава стегнатата му плът, докато на Хоук му стана трудно да диша.

— Предполагам, че и двамата сме сбъркали — каза той. — Когато се любят ястреб и ангел, правилата се променят.

 

 

Хоук се събуди от електронния будилник на часовника си. Когато се раздвижи, за да спре будилника, той осъзна, че в него е вкопчена някаква мека, топла тежест. Спомените се появиха с чувствена сила, която го накара да усети болезнено всеки сантиметър от тялото на Ейнджъл, притиснато в неговото. Обля го топлина, която се събра в слабините му.

Хоук болезнено искаше да се зарие отново в Ейнджъл и да почувства горещината и мекотата й да го обгръщат. Безкрайната нужда, която имаше от Ейнджъл, го шокира. Не беше изпитвал нищо подобно с нито една жена досега, дори на младини, когато Джена го бе възбуждала почти до насилие.

Хоук посегна нагоре и включи малката лампа. Мека жълта светлина обля триъгълното легло под носа. Косата на Ейнджъл беше рус огън, който гореше на рамото на Хоук. Миглите й хвърляха дълги сенки, а устните й бяха зачервени и все още леко подпухнали от страстните целувки, които бе дала и получила.

Хоук се наведе и докосна с устни нейните и Ейнджъл се усмихна и измърмори нещо, като се притисна още по-плътно към него. Той знаеше, че тя не е будна. Движението й беше несъзнателен рефлекс.

— Ейнджъл — прошепна Хоук. След това добави нежно: — Моята сладка, щедра жена. Какво ще правя с теб?

Нямаше отговор на този въпрос за бъдещето. Съществуваше само настоящето, този момент и щедрата топлина, която Хоук знаеше, че го очаква в Ейнджъл.

Без да я буди, той намери едно от малките пакетчета, които бяха пръснали по цялото легло в бързината си. Усмихна се, когато си спомни.

Плъзна ръка под завивките, намери гърдите на Ейнджъл и ги докосна, а устните му се спуснаха към извивката на врата й. Започна да гали бавно тялото й, като я викаше безмълвно, докато тя не се раздвижи под ръцете му — нито будна, нито спяща, погълната от един прекрасен чувствен сън.

Тялото й се разтапяше от възбуда.

— Ейнджъл — каза Хоук с дрезгав глас, докато разтваряше краката й. — Ейнджъл.

В отговор тя отвори очи. Той изчака, докато се убеди, че се беше събудила… и точно тогава влезе в нея. Бавното, чувствено нахлуване накара Ейнджъл да свърши. Виковете й разтърсиха Хоук и той също стигна до върха. Двамата се издигнаха заедно към небе, което не беше нито студено, нито тъмно, а топло и безкрайно.

Когато Ейнджъл си възвърна способността да говори отново, тя прошепна на рамото му, че го обича. Отговорът му беше едно изключително нежно движение, което я накара да извика и да се вкопчи в него.

— Хоук — каза след малко Ейнджъл със задъхан глас, — пак ще изпуснем прилива.

Той измърмори нещо.

— Какво? — попита тя.

Хоук отлепи неохотно устни от ароматната й кожа.

— Нагласих будилника за по-рано — призна той.

Очите на Ейнджъл светнаха весело.

— Ама че умен ястреб — каза тя. — Ще трябва да те наградя.

— Вече го направи — каза с усмивка Хоук.

Красотата на усмивката му накара Ейнджъл да затаи дъх. Тя докосна устните му с треперещи пръсти.

— За какво мислиш? — попита Хоук, като се питаше какви чувства изпитваше Ейнджъл в момента.

— За това колко много те обичам.

Хоук затвори очи.

— Не трябва да ти позволявам — каза той.

Хоук дръпна Ейнджъл към себе си и зарови глава между гърдите й.

— О, господи, какво ще правя? — попита той. — Не мога да те обичам, а не мога да те оставя да си тръгнеш.

Ейнджъл погали нежно косата му, опитвайки се да го успокои, да му каже, че разбира.

Тъжното беше, че наистина го разбираше. Всеки път, когато му кажеше, че го обича, това му доставяше болка, а не удоволствие. Хоук не искаше да я нарани. Това тя знаеше със същата увереност, с която знаеше, че го обича. Той обаче смяташе, че е неспособен да отвърне на чувствата й. А щом вярваше в това, щеше със сигурност да я нарани. Тя разбираше и това и го приемаше, както се бе научила да приема толкова много болезнени неща.

Ейнджъл потърси спокойствието, което й даваше розата. Когато го получи, тя се размърда в прегръдката на Хоук.

— Знам какво ще направиш — каза тя, целуна го нежно и се усмихна срещу устните му. — Отиваш за риба. Ще си хванем една хубава утринна сьомга.

Хоук вдигна глава и я погледна. Когато видя болката, тъгата и съжалението в погледа му, Ейнджъл се разплака.

— Няма нищо — каза тя, като галеше лицето му. — Моля те, Хоук, повярвай ми. Знам, че ще направиш всичко възможно, за да не ме нараниш отново. Не искам нищо повече. Недей сам да искаш повече от себе си. Моля те.

Хоук видя в очите й отражението на собствените си тъга, желание и болка. И тогава, по-дълбоко, забеляза увереността и любовта й. Тя наистина го разбираше, разбираше неговите ограничения, разбираше неспособността му да я обича, както тя заслужаваше да бъде обичана. И въпреки това го обичаше. Той целуна много нежно дланта й и я прие така, както го бе приела тя.