Елизабет Лоуел
Жена без лъжи (13)

Глава 13

Докато завиваше към входа на залива, Ейнджъл забеляза, че наоколо имаше твърде много малки лодки, което щеше да й попречи да мине по обичайния път. Тя тъкмо бе завъртяла руля, когато забеляза с периферното си зрение някакво движение и видя една мощна моторница, която почти летеше над водата към залива.

Някой рибар, който можеше да излиза за риба само в почивните дни, сигурно искаше да използва цялото време, с което разполагаше, и това го караше да пренебрегне добрите обноски и изискванията за безопасност. Той щеше да принуди Ейнджъл да мине твърде близо до останалите рибари, а килната му диря щеше да разклати силно всички по-малки лодки. Най-вероятно на всички щеше да им се наложи да приберат въдиците и след това да ги пуснат отново.

— Дръж се! — извика Ейнджъл.

Тя включи двигателите на празен ход с надеждата да спаси въдиците.

Моторницата мина с рев край тях, като хвърляше зад кърмата си висок воден стълб. Хоук се беше подготвил и бе застанал с разтворени крака, уловил с ръка рамката на вратата на кабината. Яхтата се разклати силно като непокорен кон. Останалите малки лодки не бяха в по-добро положение. Хората на тях засипаха с ругатни и закани отдалечаващата се моторница.

Ейнджъл включи отново двигателите и определи курс, който щеше да ги отведе по-далеч от скупчените лодки. Тя погледна машинално към кърмата, за да види какво е състоянието на въдиците. Едната пръчка стоеше изправена неподвижно. Другата беше извита в дъга.

Преди Ейнджъл да успее да отвори уста, Хоук вдигна въдицата и дръпна рязко пръчката. Нищо не се случи. Върхът на въдицата се движеше с малки, подскачащи движения. Кордата се развиваше, а спирачката на макарата пищеше пронизително. При нормални обстоятелства това би означавало, че някоя голяма риба е захапала стръвта и сега се опитва да се измъкне. Днес обаче показваше нещо много по-малко вълнуващо.

Ейнджъл видя един от мъжете, които се намираха в малка синя лодка на около двайсет метра от яхтата да се изправя и да маха с ръце, за да привлече вниманието й. Партньорът му се опитваше да навие кордата на въдицата си. Пръчката беше опъната толкова силно, че той едва я удържаше.

Ейнджъл измърмори нещо неразбираемо и включи двигателите на празен ход.

— Оплели сме се в неговата корда — каза тя. — Да го оставим да я навие и да се откачи.

Хоук преустанови опитите си да навие кордата. Оплетените корди се появиха над водата между двете лодки.

Течението отблъскваше двете лодки една от друга, но те оставаха свързани от изненадващо здравата корда и двете кукички, които се бяха закачили една в друга.

Мъжът в синята лодка полагаше всички усилия да се справи с кордата, но тя беше опъната твърде силно. Той задърпа, опитвайки се да се добере до кукичките. Течението, което разделяше лодките, беше твърде силно. Мъжът се наведе напред, докато едва не падна във водата. Не му достигаха само няколко сантиметра. Той сви рамене, измъкна нож и преряза кордата на въдицата си малко над кукичката.

Ейнджъл гледаше с ужас движението на ножа. Тя знаеше, че когато кордата бъдеше прерязана, щеше да се изстреля назад, последвана от острата кукичка, която щеше да се забие в Хоук, който държеше въдицата.

Нямаше време за обяснения или предупреждения. Ейнджъл изскочи от кабината, с две крачки достигна до Хоук и се хвърли към главата му, за да защити очите му от кукичката, която летеше към тях.

— Какво по дяволите…! — каза Хоук, сграбчи машинално Ейнджъл и я притисна към себе си.

— Кукичката… — започна тя, докато придърпваше лицето му надолу към гърдите си.

След това болката я прекъсна.

Хоук мигновено осъзна какво се бе случило. Ръцете на Ейнджъл го пуснаха, но той продължи да я държи здраво, докато надничаше над рамото й.

Част от извитата стомана на кукичката беше забита в пуловера й. Останалата част се бе врязала в плътта й, близо до лопатката. Пред погледа му се появи една тъмночервена капка, която започна да нараства.

Хоук изруга, пусна Ейнджъл и измъкна джобно ножче. Нави кордата около пръста си и я преряза, без да упражнява и най-малкия натиск върху кукичката.

Когато Ейнджъл усети, че е свободна, понечи да тръгне към кабината.

— Не мърдай — каза рязко Хоук и я улови за ръката.

— Дрейфуваме.

— Аз ще се погрижа за това.

Хоук настани внимателно Ейнджъл в една от седалките на кърмата. След това започна да действа с плашеща бързина.

Вместо да се бави, като навива останалите две корди, той просто ги преряза. Миг по-късно изчезна в кабината и включи двигателите.

След няколко минути Хоук бе отвел яхтата до едно закътано местенце в североизточната част на залива и бе пуснал котвата. При друг човек подобна бързина би била самоубийствена, но за Хоук тя беше толкова контролирана колкото и стремглавото спускане на ястреб.

Той се върна на кърмата при Ейнджъл.

— Добре ли си? — попита я Хоук, докато гледаше лицето й, на което беше изписано напрежение.

Тя понечи да свие рамене. Движението накара кукичката да се забие по-дълбоко и тя направи болезнена гримаса.

— Ще живея — каза тя, като си пое внимателно дъх.

Хоук изруга тихо.

— Това е просто болка — каза тихо Ейнджъл.

Тя затвори за малко очи и използва съзнанието си, за да накара напрежението да напусне тялото й. Беше научила, че опитите да се пребори с болката само я засилваха. Ако човек приемеше болката, можеше по-добре да контролира реакциите си. Когато бе научила това, Ейнджъл бе намерила смелостта да живее без лекарства и да ходи без бастун.

Когато отвори отново очи, погледът й беше ясен и не показваше страх от болката.

— Да видим какви са пораженията — каза тихо тя.

Хоук присви очи.

— Ако, разбира се, нямаш нищо против — добави Ейнджъл, когато забеляза реакцията му. — Ако нещо те притеснява, мога да се обадя на Карлсън.

Докато говореше, Ейнджъл погледна към рибарското корабче, което беше закотвено на неколкостотин метра от тях.

Хоук се беше втренчил в лицето й и не можеше да повярва, че тя беше толкова спокойна. Ако не беше видял кръв под пуловера й, поведението й по никакъв начин нямаше да му подскаже, че в плътта й е забита рибарска кукичка.

Хоук мрачно призна факта, че Ейнджъл беше актриса, достойна за всяка сцена на света.

— Виждал съм и по-лоши наранявания — каза рязко той.

Хоук последва Ейнджъл в кабината и запали всички лампи. Когато се обърна, тя вече бе седнала с гръб към най-силния източник на светлина.

Хоук коленичи до нея. Когато видя кръвта, която се процеждаше през пуловера й, той стисна силно устни. Хоук внимателно повдигна пуловера над кукичката и успя да не упражни натиск върху металното острие.

Онова, което видя под пуловера, го накара да изругае тихо. Кукичката беше дълга почти колкото палеца му. Той не виждаше нито върха й, нито разклонението, което имаше за цел да й попречи да излезе, когато се забиеше в плът.

— Влязла е с разклонението, нали? — попита Ейнджъл.

Единствено лекото треперене на гласа й издаваше колко силна болка изпитваше.

— Да.

Тя се раздвижи, сякаш искаше да съблече пуловера си.

— Недей, Ейнджъл. Виждам достатъчно.

— Ако не е влязла под твърде остър ъгъл, можеш да натикаш разклонението, да го отрежеш и след това да извадиш кукичката — каза Ейнджъл. — В противен случай ще се наложи да разрежеш плътта, за да освободиш разклонението.

Думите й изразяваха точно онова, което си мислеше и Хоук.

— И в двата случая ще боли много — каза той.

— Тогава ще чуеш как екскурзоводката ти пищи и ругае и изобщо се излага.

Хоук не каза нищо и Ейнджъл се обърна да го погледне в очите.

— Това е само болка, Хоук. Минава.

— Мога да те заведа при лекар.

— Защо? Твоите ръце са по-бързи от ръцете на който и да било лекар, който някога ме е лекувал.

— Ейнджъл…

— В кутията с рибарските принадлежности има необходимите инструменти. Ако не искаш да го направиш, обади се на Карлсън. Той и преди ме е чувал да крещя.

Хоук се поколеба, защото му се искаше да попита защо Карлсън бе чувал Ейнджъл да крещи от болка. Сега обаче не беше подходящият момент за такива въпроси.

Той изруга тихо и отиде до кутията с рибарските принадлежности. Там намери секач и пинсети и ги взе. След това се върна в кабината, поля инструментите с алкохол и се приближи до Ейнджъл.

— Готова ли си? — попита я Хоук със спокоен глас.

— Почакай малко.

Ейнджъл затвори очи и си представи цветове, които бяха толкова прекрасни, че не можеха да бъдат описани, толкова чисти, че не можеха да бъдат истински.

— Сега — прошепна тя и започна мислено да дава имена на цветовете.

Хоук натисна кукичката, докато тя завърши плитката си извивка в плътта на Ейнджъл, след което отряза разклонението и измъкна остатъка от кукичката с едно бързо, рязко движение.

Ейнджъл издаде тих, болезнен звук.

Хоук хвърли окървавената кукичка в кутията, уви ръце около ръцете на Ейнджъл и огледа раната на златистата й кожа.

— Готово!

— Благодаря ти — каза Ейнджъл с разтреперан глас.

Тя въздъхна дълбоко.

— Кога за последен път са ти били инжекция против тетанус? — попита я Хоук.

— Не ходя за риба с ръждясали кукички — отвърна обидено Ейнджъл, чието дишане бе започнало да се нормализира сега, когато металното острие беше извадено от тялото й. — Както и да е, в това отношение няма проблем. В кутията има антибиотичен разтвор, който би трябвало да предотврати инфекцията.

Хоук се поколеба.

— Можеш ли да раздвижиш малко лопатките си?

— Защо?

— Изтекоха само около шест капки кръв. Това не е достатъчно да се прочисти най-дълбоката част на раната.

Ейнджъл раздвижи бавно лопатките си. Пуловерът й се плъзна надолу по гърба й. Тя хвана ръба му и го съблече с едно нетърпеливо движение.

Хоук затаи дъх, когато видя копринената кожа на Ейнджъл. На гърба й се виждаха две ярки капчици кръв, по една на всяка от раните, оставени от кукичката. Въпреки движението, не изтече повече кръв.

— Ще те заболи — предупреди я Хоук.

Той плъзна едната си ръка около кръста на Ейнджъл, а другата малко над гърдите й и се наведе над гърба й. След това засмука силно едната рана, а след това и втората.

Ейнджъл си пое рязко дъх, но нито помръдна, нито възрази нещо. Интимността на допира я накара да остане неподвижна. Устните му трябваше да й причинят болка, но тя усещаше само топлината и силата му.

За миг, преди Хоук да отлепи устни, на Ейнджъл й се стори, че устата му става по-мека и я гали.

— Добре ли си? — попита я Хоук.

Гласът му прозвуча дрезгаво в странната тишина, която беше настъпила в кабината.

Ейнджъл кимна. Върховете на пръстите й се вдигнаха бавно към устните на Хоук. Преди обаче да успее да ги докосне, той облиза кръвта с език. Погледът му потъмня, когато усети соления вкус на кръвта й.

Хоук се изправи бавно й вдигна Ейнджъл на крака.

— Пребледняла си — каза тихо той. — Легни за малко. Ще донеса разтвора и превръзки.

Ейнджъл се олюляваше леко. Чувстваше се замаяна и слаба. Това обаче се дължеше не на болката, а на близостта на Хоук.

Хоук отвори вратата, която водеше към далечната страна на кабината, и помогна на Ейнджъл да легне на триъгълното легло, което изпълваше пространството под носа на яхтата. Тя легна по очи и се заслуша в шумовете, които той издаваше при движението си в кабината. Под носа имаше достатъчно място да седне, но тя не го направи. Приятно й беше да лежи мълчаливо и да чака Хоук да се върне при нея.

Ейнджъл чу стъпките му и усети как леглото се навежда под тежестта му, когато той седна на него. По гърба й се плъзна топла кърпа и изми и последните остатъци от кръвта.

— Боли ли? — попита Хоук.

— Не.

Гласът й бе едва доловим.

В продължение на известно време се чуваше само тихият звук от движението на кърпата по кожата й. Последва кратка пауза, след която пръстите на Хоук замениха кърпата.

— Такава прекрасна кожа — измърмори Хоук. — Гладка и златиста.

Той се наведе и мустаците му докоснаха рамото на Ейнджъл.

— Ухаеш на лято — каза с плътен глас.

Ейнджъл престана да диша. По тялото й премина видима тръпка в отговор на допира на Хоук.

— Сега може да заболи малко — каза той, сякаш нищо не се беше случило.

Разтворът беше хладен и я галеше като ръцете и гласа на Хоук. Ейнджъл въздъхна, започна да диша отново и подпря брадичката си с длани.

Хоук сложи превръзката върху двойната рана на гърба й, след което взе двата края на сутиена й, сякаш искаше да го закопчае отново.

Той обаче остави краищата да се изплъзнат между пръстите му, отмести встрани плитката й и се наведе да целуне тила й.

Ейнджъл усети горещия му дъх, устните му, гърдите му, които се отъркаха леко в гърба й, докато галеше чувствителната кожа на тила й. Потръпна и щеше да се обърне с лице към него, ако не я бе възпрял, като сложи ръце на раменете й и я натисна надолу.

Устните му започнаха да галят врата й и извивката на черепа й, след което се преместиха към ушите й. Тя изстена тихо и се размърда рефлексивно, бавно, извивайки тяло като котка, за да увеличи натиска на устните му.

Хоук измърмори нещо, докато сваляше сутиена й с едно бързо движение. Езикът и зъбите му проследиха грациозните линии на гърба й чак до чувствителната вдлъбнатина, скрита под черните й дънки. Ръцете му започнаха да галят прасците й, стегнатата извивка на бедрата й, горещината между краката й; едновременно с това устните му я поглъщаха нежно и пламенно и я караха да изпитва напълно непознати усещания.

Едва когато Ейнджъл започна да се извива безпомощно под него, Хоук й позволи да легне по гръб. Очите му блестяха мрачно от желание. Ейнджъл беше по-красива, отколкото бе предполагал. Беше по-красива от всичко, което някога бе виждал. Идеалната й кожа имаше златист цвят, зърната й бяха набъбнали и тя го гледаше с очи, изпълнени със зелен огън и желание.

Когато той сведе устни към гърдите й, тя се опита да каже нещо.

— Хоук…

— Мълчи — каза тихо той.

Хоук искаше само тишина, красотата на Ейнджъл и топлината на тялото й. Твърде рано беше за студения дъжд от лъжи, който неминуемо щеше да завали.

Устните му обхванаха гръдта й и той всмука зърното й дълбоко в устата си. Онова, което тя бе възнамерявала да му каже, се изгуби в експлозия от усещания, които преминаха през цялото й тяло. Ейнджъл изстена и започна да се извива бавно срещу устните му.

Всичко това беше ново за нея. Грант никога не я бе вземал между устните си, не я бе захапвал нежно със зъби, докато не започнеше да й се иска да закрещи от удоволствие, не я бе галил с езика си, докато цялата не се разтрепереше. Грант бе удържал страстта, която бе изпитвал при всяко докосване до Ейнджъл.

Хоук не беше като него. Хоук остави течението на желанието да ги издигне до върховете на нуждата. След това ръцете му бързо съблякоха дрехите на Ейнджъл и тя остана да лежи гола на леглото. Пръстите му се заровиха в златния триъгълник между краката й и започнаха да я дразнят, докато тя не потръпна от напрежението, което се беше надигнало в нея и я поглъщаше.

— Хоук…

Ръцете му се движеха умело и Ейнджъл усети горещина, която накара думите й да застинат в гърлото й. Но не за дълго.

— Хоук… аз… нямам опит.

Тя произнесе тези думи между вълните от чувствено удоволствие, които разтърсваха тялото й и й показваха много повече, отколкото си бе мислила, че знае за нуждата и удоволствието. Тя не забеляза жестоката извивка на ъгълчето на устата на Хоук, нито присвиването на очите му, изразяващи гнева му от това, че лъжите бяха започнали толкова скоро.

Когато Ейнджъл отвори отново очи, Хоук вече се беше съблякъл и се надвесваше над нея, покривайки я с тялото си като хищник, който се вкопчва в жертвата си. Не й остана време да каже нещо или дори да мисли, камо ли да скрие болезнения вик, който нададе, когато той влезе в нея.

Хоук застина на място. Удивление и желание се бореха за надмощие в него, докато най-накрая чувствата му не избухнаха в изблик на ярост.

— Не може да си девствена!

Но колкото и да се опитваше да отрече това, той знаеше, че Ейнджъл не беше излъгала. Шокът от истината разклати увереността на Хоук както нищо друго, което бе преживял, след като бе навършил осемнайсет години и светът му се бе срутил от лъжите на една жена.

Хоук реши да се предпази с тактиката на приклещено до стената животно — като нападна Ейнджъл.

— Хоук… — каза тя с дрезгав глас.

Ейнджъл се раздвижи рефлексивно, опитвайки се да намали напрежението, което той създаваше вътре в нея. Движението й разби самообладанието му и го накара да изпита нежелано удоволствие.

— Бъди проклета! — изръмжа Хоук, вбесен, че беше достигнал до върха въпреки желанието си. — Дяволите да те вземат!

Той потръпна за последен път, претърколи се встрани и освободи Ейнджъл. Опита се да се овладее отново, да осъзнае ужасната истина, че Ейнджъл не го беше излъгала, че няма опит. Той не разбираше какво се бе случило. Не разбираше тази жена. А беше необходимо да я разбере, ако не искаше светът му да бъде напълно унищожен. Отново.