Елизабет Лоуел
Жена без лъжи (23)

Глава 23

Ейнджъл лежеше по корем, обърнала лице встрани от каютата. Не искаше Хоук да види объркването й, когато се върнеше. Тя се опита да извика в съзнанието си образа на розата, но този път той се появи на място, което кипеше от горещина и възбуда. Малки тръпки на желание и раздразнение разтърсваха Ейнджъл всеки път, когато си поемеше дъх. Тялото й беше зачервено и трептеше от усещанията в нервните рецептори, които не бе знаела, че притежава. Беше замаяна и възбудена.

Искаше й се Хоук да не се бе отдалечил, да беше все още до нея и да я гали с устни и ръце. Вече не я интересуваше това, че любенето с Хоук й бе донесло толкова болка преди. Не вярваше, че щеше да я нарани отново. Онзи Хоук, който я бе галил, не беше съшият мъж, който я бе обладал толкова бързо и безмилостно преди няколко дни. Този Хоук беше любовник, а не хищник.

Ръцете му бяха треперили, докато бяха докосвали нейните. Това, заедно с милувките му, я беше замаяло. Никога досега не се беше чувствала като обект на такова силно желание.

„Хоук ме желае. Колкото и да се опитва да го скрие, той ме желае. И аз също го желая.“

Ейнджъл усети Хоук да сяда до нея. Пръстите му погалиха гърба й. Тя потръпна безпомощно. Ръката му остана над гърба й.

— Студено ли ти е? — попита загрижено той.

Въпреки че слънцето беше още над главите им, той знаеше, че в океана е винаги по-хладно.

— Само когато не ме докосваш — прошепна Ейнджъл.

Хоук си пое рязко дъх. Внезапното ускоряване на пулса му накара ръцете му да затреперят, докато се оказа почти невъзможно да разтвори малката превръзка и да я сложи върху раната.

Най-накрая успя да се справи. След това, когато вече можеше да се довери на ръцете си, целуна топлата кожа на гърба на Ейнджъл:

— Това харесва ли ти?

Ейнджъл кимна и потръпна отново.

— Когато застина в ръцете ми — каза тихо Хоук, — си помислих, че не искаш повече да те докосвам.

— Просто бях… изненадана — призна Ейнджъл.

Последната дума беше изговорена на пресекулки. Езикът на Хоук се плъзгаше по гърба й в милувка, която завърши в основата на кръста й, а едната му ръка опипваше крака й от коляното до глезена.

Хоук усети вълната на удоволствие, която премина по тялото на Ейнджъл, когато зъбите му докоснаха чувствителните нерви в основата на гърба й.

— Защо се изненада? — измърмори той.

За миг Ейнджъл му отвърна само със стон, който приличаше на името му.

— Ейнджъл?

— Мислех, че се познавам — каза дрезгаво тя. — Мислех, че знам какво е да желая някого.

— И?

Ейнджъл усети топлината и силата на пръстите на Хоук, които се движеха по бедрото й и пращаха вълни на възбуда по тялото й, които я разтапяха.

— Грешила съм, Хоук. Всеки път, когато ме докоснеш, научавам нещо ново, нещо прекрасно.

За пореден път Ейнджъл, без да знае, бе унищожила и създала Хоук само с няколко думи.

Той издаде тих гърлен звук и затвори очи. Положи буза на гърба на Ейнджъл и остави дъха си да я погали. Никога през живота си не бе срещал жена като Ейнджъл. Тя го караше да желае да вярва в неща, които бе изоставил отдавна — нежност, щедрост и човешка топлина. Истина.

Ейнджъл беше искрена жена и Хоук искаше да я боготвори. Дланта му отново се плъзна по левия й крак. Мускулите на крака й се раздвижиха и се отпуснаха под допира му. Прасецът й беше гладък и твърд. Под глезена й имаше леки белези.

Пръстите на Хоук се спряха, след което нежно откриха и запомниха всеки остатък от старата й болка. Кожата на Ейнджъл беше стегната, топла и невероятно жива. Невъзможно му беше да повярва, че някога е била пречупена и наранена.

Внезапно Хоук осъзна, че беше стиснал твърде силно глезена й. Той го взе в ръце и остави устните си да се плъзнат по старите белези.

— Съжалявам — прошепна Хоук. — Заболя ли те?

Тя поклати безмълвно глава, при което косата й се раздвижи и концентрира слънчевата светлина.

— Сигурна ли си?

Хоук целуна нежно косата й и отърка буза в нея. Ейднжъл се подпря на лакът и погледна през рамо. Едва сега забеляза напрежението в погледа на Хоук и чувствата, изписани на лицето му.

— Хоук? — попита неуверено тя. Не го беше виждала в такова състояние — сякаш беше почти уплашен. — Нещо не е наред ли?

— Всичко е наред — увери я тихо. — Просто си мислех колко много съм задължен на Дери.

— На Дери ли? За какво?

Ейнджъл огледа лицето му в очакване на отговор.

— За теб, сладка Ейнджъл — каза той. — Задължен съм му за теб. Дължа му най-прекрасните мигове, които съм споделял с някого.

За миг сълзи замъглиха погледа на Ейнджъл. Тя прошепна името му с треперещи устни. Хоук реагира веднага и улови сълзите с върха на езика си, преди да бяха успели да се спуснат по бузите й.

Ейнджъл се опита да се обърне, за да го прегърне, но Хоук нежно й попречи да довърши движението. Той развърза връзките на банския й костюм и платът се плъзна надолу, откривайки стегнатите гърди.

Там, където я беше докоснало слънцето, кожата й имаше мекия блясък на перла. Зърната й бяха набъбнали, розови като върха на езика на Хоук. Започна да гали розовите връхчета с език, като ги докосваше само колкото да остави топлината и влагата си.

Ейнджъл се разкъсваше между страст и срамежливост. Досега никога не се беше чувствала толкова разголена. Дори когато предния път Хоук я беше съблякъл напълно, не се бе чувствала така заради полумрака в каютата под носа.

Сега над нея бяха само слънцето и ясният поглед на Хоук, който не сваляше очи от нея.

— По-красива си, отколкото си спомнях — каза бавно Хоук.

Гласът му стана още по-плътен, когато езикът му докосна отново гръдта й.

— А аз те помня като най-идеалната жена, която някога съм срещал — прошепна той.

— Хоук… — Вълни на възбуда обляха Ейнджъл. Тя се наведе към него, като трепереше. — Караш ме да се чувствам слаба.

Русата й коса обгърна голия стомах на Хоук и тежестта на главата й предизвика сладка горещина в скута му. Той затаи дъх, защото знаеше, че Ейнджъл сигурно бе усетила твърдостта на възбудата му под бузата си.

Тя не се отдръпна. Хоук затвори очи и разбра, че ще помни този момент дълго след като бе забравил всички останали жени.

Той вдигна много нежно Ейнджъл и устните му се плъзнаха по лицето й, като галеха всички извивки и вдлъбнатини, които вече беше направил свои. Когато устата му докосна нейната, Ейнджъл изстена и зарови пръсти в гъстата му черна коса. Устните й се разтвориха от желание и нужда, от жажда за чувственото вълнение, което предизвикваха в нея устните му.

Езикът на Хоук се плъзна между зъбите й, премина бавно по нейния, върна се назад и отново се плъзна напред. Ръцете й се стегнаха около него, тя притисна гърдите си по-плътно в неговите и твърдите й зърна започнаха да го дразнят, докато Ейнджъл се извиваше в ръцете му.

Без да прекратява бавното движение на езика си, Хоук плъзна пръсти по гърба й. Докато сваляше банския й костюм, за миг докосна скритата, чувствителна плът в засенчената извивка на бедрата й.

Ейнджъл усети как по тялото й се разлива огън и изстена срещу езика на Хоук. Ръката му стисна по-силно кръста й и я намести в скута му. Когато свали напълно банския й, пръстите му погалиха гладката вътрешна част на краката й. Той помилва нежно течната топлина, която се криеше между русите къдрици.

Ейнджъл затвори очи и се отдаде на усещането. Бавни вълни напираха в тялото й. Тя потръпна и въздъхна, докато се разтапяше пред Хоук и мислеше само за допира му и за невероятното удоволствие, което той предизвикваше в нея.

Хоук я повдигна отново и я положи по гръб. Ейнджъл зацелува раменете му и силните мускули на ръцете му и го усети да потръпва в отговор. Устните й се плъзнаха по гърдите му и усилията й бяха възнаградени с гърлен стон, който не само чу, но и почувства.

Едва тогава Хоук я целуна отново, толкова дълбоко, че тя можеше само да се вкопчи в него и да почувства как се разтапя отново.

Когато Хоук прекрати целувката, Ейнджъл стенеше всеки път, когато си поемеше дъх. Устните му се отделиха от нейните и тя възрази с дума, която се превърна във вик на силно, неочаквано удоволствие, когато езикът му започна да обикаля около върха на гръдта й.

Хоук прокара нежно зъби по гръдта й и усети как зърното й се втвърди още повече. Той изстена и го засмука дълбоко, като се наслаждаваше на страстния рефлекс, който премина по нея. Когато ръката му докосна стомаха й, тя затаи дъх, а когато пръстите му откриха интимните й тайни, извика от удоволствие.

Дълго време Хоук продължи да гали Ейнджъл, да попива всеки тих вик, всяко потръпване на разгорещената й плът. Когато се притисна леко към вътрешната страна на бедрото й, тя потрепери и се размърда, откривайки се още повече пред него. Пръстите на Хоук проследиха всички извивки между краката й, докато тя не започна да се извива бавно. Той задълбочи ласките си.

Ейнджъл изстена високо, когато мускулите в тялото й се стегнаха и я обляха вълни на удоволствие. Хоук видя изненадата и удоволствието в погледа й. Тогава разбра, че беше първият мъж, който докосваше Ейнджъл толкова дълбоко, и първият, който бе накарал тялото й да се превърне в течен огън.

Ейнджъл се опита да изрече името му, но се оказа, че беше загубила способността си да говори.

— Боли ли те? — попита той.

Ейнджъл му отвърна безмълвно, като раздвижи бедра, улови ръката му и го почувства отново в себе си. Когато палецът на Хоук намери и подразни твърдото връхче в мекотата й, Ейнджъл извика името му, опитвайки се да му каже какво невероятно удоволствие й доставяше.

Той наведе глава и устните му погалиха гърдите й, вдлъбнатината на пъпа й и най-накрая стигнаха до горещите, сладки тайни, които бяха открили пръстите му. Светът изчезна и Ейнджъл остана сама с Хоук. Когато не й остана дъх, за да вика от удоволствие, той я притисна към себе си и я изчака да се върне отново на земята.

Ейнджъл отвори бавно очи, заслепена от изключителното удоволствие, което й бе доставил Хоук. Тя уви ръце около него и отърка буза в гърдите му. Силни пръсти се заровиха в косата й и я придърпаха още по-близо. Тя наклони глава назад и погледна пламтящите очи на Хоук. Искаше да му каже какво беше изпитала, какво усещаше все още, но не знаеше как. Нямаше думи. Каза му единствената истина, която знаеше.

— Обичам те, Хоук.

Тя забеляза как погледът му потъмня и почувства тръпката, която премина по силното му тяло.

— Ейнджъл — каза той с дрезгав глас, — аз не исках… не очаквах… — Той млъкна и я целуна нежно по клепачите, които се затвориха под устните му, неспособен да гледа чувствата, които бяха изписани в дълбините на очите й.

— По-скоро сам бих се разкъсал, вместо да те нараня отново — каза Хоук. — Мразих твърде дълго, Ейнджъл, и твърде силно. Твърде късно е да обичам.

Копнежът и съжалението в гласа му показваха болка, равна на удоволствието, което беше изпитала Ейнджъл.

Ръцете й се вдигнаха към лицето му, взеха го между дланите си и тя целуна устните на Хоук със същата нежност, с която той пръв бе целунал нейните.

— Аз обичам теб, а не представата за любовта — каза Ейнджъл. — Не е необходимо да ме обичаш в замяна. Позволи ми да споделя с теб следващите няколко седмици. Не искам нищо повече. Освен…

Погледът й се промени и сенки замениха светлината в него.

— Не ми казвай кога ще си тръгнеш — прошепна тя. — Просто си върви. Аз ще разбера, когато всичко свърши.

— Ейнджъл — каза задъхано Хоук.

— Всичко е наред, любов моя — измърмори тя и го целуна със светнал поглед. — Аз съм достатъчно силна, за да те обичам и да те оставя да си отидеш. Само не ми отказвай онова, което можеш да ми дадеш… няколко седмици полет върху крилете на един великолепен ястреб.

Тялото на Хоук се стегна, докато се съпротивяваше на нежния натиск на ръцете, които го теглеха надолу към устните на Ейнджъл. Тогава езикът й пробяга по устните му.

— Моля те — прошепна тя. — Не отхвърляй любовта ми.