Елизабет Лоуел
Жена без лъжи (19)

Глава 19

Хоук стана от триъгълното легло, което се намираше под носа на яхтата. Беше абсолютно тъмно, ако се изключеше една малко по-светла ивица на мястото, където се намираше вентилационният отвор. Той отвори внимателно вратата към кабината, като се стараеше да не вдига шум.

Каютата зад кабината беше празна. Както бе подозирал Хоук, Ейнджъл бе избрала да спи навън, на кърмата на яхтата. Това беше най-отдалеченото от него място, до което можеше да стигне, без да спи на скалите, с които беше осеян брегът на Нийдъл Бей. Вградените седалки и издигнатата платформа, която покриваше двигателите, оформяха пространство с размерите на двойно легло. Изработени по поръчка подложки осигуряваха удобство за всеки, който избереше да спи там. Това легло обаче беше студено. Преди разсъмване беше доста хладно. Ейнджъл се беше сгушила в спалния си чувал и навън се показваше само част от косата й.

Хоук отиде на кърмата и докосна косата й внимателно, като гледаше да не я събуди. Косата й беше хладна, почти студена, но някак странно жива. Тя концентрираше светлината като перла, блестеше и потрепваше при всяко докосване от ръката му.

Той си спомни как бе изглеждала косата й преди няколко дни, когато я бе положил върху леглото. Русият огън на косата и кожата й бяха предизвикали в него непреодолимо желание да потъне в Ейнджъл като в топъл басейн. Тя беше толкова красива, а той се беше държал толкова жестоко с нея.

Хоук нави една къдрица около пръста си и изражението му стана още по-мрачно. Знаеше толкова малко за Ейнджъл и същевременно толкова много. Тя му бе дала нещо, което не бе дала на никой друг мъж. Без да знае, той го бе взел и не й бе дал нищо в замяна, нито дори удоволствие. След това й се беше ядосал, че беше унищожила света му, че му беше отнела цялата увереност по отношение на живота и жените. Бе смятал, че Ейнджъл съзнава какво беше направила с него и че го беше направила нарочно.

Сега Хоук знаеше, че това не беше така. Ейнджъл не бе познала дълбочината на неговия цинизъм, както той не бе познал дълбочината на нейната искреност. Сега обаче той знаеше. Ейнджъл го беше научила, че съществува искрена жена. Той пък я беше научил, че съществува мъж, който не може да обича. Погледът й потъмняваше, когато гледаше към него. Тя заобикаляше маси, за да не бъде близо до него. До нея достигаха само въпросите му, които се забиваха в нея като остри нокти и я караха да се гърчи от болка.

И все пак Хоук трябваше да й зададе тези въпроси, трябваше да разбере всичко. Никога през живота си не бе срещал нещо, което да го привлича толкова силно колкото истините, изричани от меките й устни.

Хоук пусна нежно русата къдрица, която държеше увита около пръста си. Кожата му внезапно стана хладна, лишена от топлината на копринената коса на Ейнджъл. Той докосна русата коприна отново и плъзна върха на пръста си надолу, докато не усети хладната материя на спалния чувал. След това се обърна и влезе съвсем безшумно в каютата.

 

 

Ейнджъл се събуди от миризмата на кафе и пържен бекон. Тя седна бързо с разтуптяно сърце и замъглено съзнание, тъй като още не беше съвсем будна. Студеният въздух и многоцветното небе й подсказаха, че се намираше навън на зазоряване. След това долови лекото поклащане на яхтата и си спомни къде беше.

Хоук. Първият ден от излета им.

— Колко яйца? — попита Хоук, който отвори вратата на кабината и се загледа в Ейнджъл.

— Пържени или бъркани?

— Ще разбера, когато счупя яйцата.

Ейнджъл се усмихна леко.

— Дръж ме в течение.

Хоук кимна отсечено и се върна при готварската печка. Видът на току-що събудилата се Ейнджъл бе накарал тялото му да се стегне от желание. Някога това го беше ядосвало. Сега го караше да изпитва съжаление също толкова силно, колкото беше и желанието му.

Ейнджъл отвори спалния чувал, потръпна и тръгна бързо към вратата на кабината, която затвори след себе си, за да задържи топлината от печката.

— Искаш ли да направя омлет? — попита колебливо тя.

Кабината й се струваше твърде малка. Едрото тяло и широките рамене на Хоук запълваха цялото помещение.

Хоук долови внезапното безпокойство, което беше обзело Ейнджъл, и погледна през рамо.

— Няма проблем — каза той. — Обичам от време на време да си готвя сам.

Ейнджъл стоеше малко пред вратата. Косата й беше разрошена, краищата на ризата й се виждаха под пуловера, а краката й изглеждаха някак странно уязвими. Очевидно се беше преоблякла миналата вечер, преди да си легне.

— Довечера ще трябва да изпробвам твоя метод — каза Хоук.

С огромно усилие той си наложи да отмести поглед от Ейнджъл. След това счупи яйцата със сръчността на човек, който го правеше не за първи път.

— Моят метод ли? — попита Ейнджъл.

— Обличането на чисти дрехи преди лягане — обясни Хоук. — Бях забравил колко студени стават дрехите, ако бъдат оставени цяла нощ.

— Особено когато ставаш затоплен от леглото.

— Пържени — каза Хоук.

— Какво? — попита озадачено Ейнджъл. — А, не си спукал жълтъците. Поздравления. За мен две.

Ейнджъл забеляза как ъгълчето на устата на Хоук се изви нагоре. Намираше се достатъчно близо, за да забележи, че и ъгълчетата на очите му също се набръчкаха. Тя затаи дъх с надеждата да го види да се усмихва истински. Когато това не се случи, тя въздъхна тихо. Може би когато уловеше някоя сьомга…

Тази мисъл я стресна и тя се почувства виновна.

— Трябваше вече да сме в открито море — каза Ейнджъл. — Успах се.

— Не мисля, че това има значение.

— Защо?

— Вятър — каза кратко Хоук. — Има големи вълни.

Той посочи към прозорците.

Ейнджъл мина край него, за да погледне. Коридорът беше толкова тесен, че нямаше как тялото й да не докосне неговото, нямаше как да не забележи широчината на раменете му и тесните му бедра, мускулестите очертания на тялото му под дънките и вълнената му риза. Тя си пое дълбоко дъх, за да се успокои. Това само влоши нещата. Миризмата на сапун и одеколон, на вълна и мъжка топлина, нахлу в ноздрите й.

Ейнджъл подмина рязко Хоук и отиде на носа. Бе знаела, че сутрин ще й бъде най-трудно. Винаги беше така. Мозъкът й се събуждаше няколко секунди след сетивата й. Когато наоколо имаше мъж като Хоук, това можеше да бъде опасно.

„Дали? — помисли си Ейнджъл. — Хоук не ме е притеснявал с друго, освен с въпросите си от катастрофалния ни опит в леглото.“

Видът на разпенената от вятъра вода накара Ейнджъл да забрави за мъжкото присъствие на Хоук.

Океанът зад скалите на Нийдъл Бей представляваше кипяща маса от вълни с бели гребени и пръски, откъснати от вятъра. Не можеше да става и дума за ловене на риба.

— Прав си — каза Ейнджъл. — Дяволско време. Не бих рискувала да мина през тези вълни, освен ако не става дума за човешки живот.

Хоук погледна към развилнялото се море. Нищо не се беше променило.

— Дълго ли траят тези ветрове? — попита той.

— Между един час и една седмица. Този обаче се появи внезапно и би трябвало да утихне до довечера.

— А ако това не стане?

Ейнджъл въздъхна.

— Знаеш ли как се играе крибидж?

— Нямам нищо против да се науча.

Ейнджъл се заслуша в плътния глас на Хоук и се запита дали крибидж беше единственото нещо, което той имаше желание да научи от нея. Колкото и да се опитваше да го отблъсне, все още не можеше да се отърве от чувството, че под грубите маниери на Хоук се криеше също толкова голяма способност да обича, колкото и способността му да бъде циничен и да мрази.

Тя беше преживяла същото. Яростта и омразата й към живота се бяха оказали също толкова силни колкото и любовта й към Грант. В крайна сметка, беше оцеляла след любовта и след яростта.

„Какво ли щеше да бъде, ако бях познала само яростта и жестокостта? Какво ли щеше да бъде, ако никога не бях познала любовта?“

Тогава си спомни какво бе казал Хоук. „Обич, свързана с обич. Един красив затворен кръг.“

И Хоук, който винаги оставаше извън този кръг.

„Колко дълго може да живее един мъж от външната страна на кръга, без да загуби способността си да обича? — запита се мислено Ейнджъл. — Колко време трябва да мине, за да изгуби всяка надежда?“

— Яйцата ти ще изстинат.

Деловият глас на Хоук прекъсна мислите й. Тя седна. Когато той се настани срещу нея, коленете им се допряха за миг под масата.

Малкото пространство на яхтата налагаше интимност, която действаше също толкова разстройващо на спокойствието на Ейнджъл, колкото вятърът на океана. Когато довърши закуската си, Ейнджъл знаеше, че нямаше да прекара целия ден на яхтата, разделена от Хоук само от дъската за крибидж.

Ейнджъл стана бързо и изми чинията и приборите си.

— Обичаш ли рибена супа? — попита тя малко мрачно.

— Да.

Хоук наблюдаваше Ейнджъл с присвити очи. Беше доловил потръпването й при най-малкия случаен допир до него. Това, че тя беше започнала да се страхува от него, не го караше да се чувства по-добре.

— Иска ми се да бях взела капан за омари — каза тя.

Хоук посочи към долната редица от шкафове, наредени покрай стената.

— Провери там — каза той. — Първата врата вляво.

Ейнджъл се наведе и отвори посочения шкаф. Вътре имаше навито жълто пластмасово въже и сгъваема метална кошница. Тя ги взе, изправи се и се усмихна на Хоук, като държеше победоносно придобивката си.

— Откъде си разбрал? — попита тя.

— Дери каза, че обичаш омари. Според мъжа в рибарския магазин този капан щял да свърши добра работа за любителски улов.

За миг Ейнджъл остана втренчена в Хоук, тъй като едва сега бе осъзнала, че той се бе постарал да направи нещо, което щеше да й достави удоволствие.

— Благодаря — каза бавно, почти неуверено, тя. — Не беше необходимо да го правиш.

— Знам. — Гласът на Хоук беше тих и дълбок като очите му. — Точно затова ми беше толкова приятно да го направя.

Докато Ейнджъл го гледаше в очите, ръцете й стиснаха капана по-силно. Никога досега не бе смятала кафявото за топъл цвят. Само че той беше точно такъв. Кафявото в очите на Хоук беше дълбоко и стоплено от златисти петънца.

Внезапно Ейнджъл се почувства, сякаш повече не можеше да диша. Това не се дължеше на страха, че се намира толкова близо до Хоук. Не съвсем. И точно това беше най-изнервящо. Тя му обърна бързо гръб.

— Първо — каза Ейнджъл — отиваме за миди.

— Какво?

— Миди — повтори твърдо тя. — Ще ми трябва кофа.

— Третият шкаф от края. — След това Хоук добави весело: — кофата, не мидите.

Хоук забеляза очите на Ейнджъл да се разширяват, когато проумя смисъла на думите му. Той протегна крак и отвори шкафа.

— Кофи, лопата и обувки за плажа — каза Хоук.

— Помислил си за всичко.

— Не — каза тихо той, — но се опитвам да се науча.

Ръцете на Ейнджъл стиснаха силно капана за омари. Прекрасно знаеше какво имаше предвид Хоук.

— Не гледай толкова уплашено, Ейнджъл! — Гласът му беше тих, почти груб. — От теб не искам нищо друго, освен да бъдеш самата себе си.

Ейнджъл си пое бързо дъх.

— Толкова много ли искам? — попита Хоук, но този път в гласа му се долавяха любопитство и съжаление.

— Не — прошепна тя. — Не искаш много. Но… — Гласът й затихна, преди да довърши. Тя затвори очи и си представи розата, листенце по листенце, докато пулсът й не се успокои и буцата в гърлото й не изчезна.

Хоук я наблюдаваше и се чудеше дали тя си спомняше за една кукичка и за един ястреб, които се бяха забили в нея и й бяха пуснали кръв. Почувства почти непреодолима нужда да я прегърне, да я защити от тъгата и болката, да замени болката с удоволствие.

Силата на това желание потресе Хоук. Никога през живота си не бе чувствал подобно нещо. Единственото нещо, което му попречи да прегърне Ейнджъл, бе увереността, че тя щеше да се възпротиви и тогава и двамата щяха да загубят.

Ейнджъл бързо събра всичко, което щеше да им бъде необходимо за плажа. Беше настъпил отлив, при което в устието на потока, който се вливаше в залива, се беше открила тясна пясъчна ивица.

Самият залив беше дълъг и тесен и приличаше повече на вдлъбнатина в планините, отколкото на истински залив. Беше дълбок петдесет-шейсет метра и широк по-малко от двайсет и пет метра. От трите му страни се издигаха канари и стръмни хълмове, осеяни със скали и кедрови дървета. При устието на потока канарите отстъпваха пред тясна клисура.

Плажът беше малък и се състоеше от едър пясък и малки камъчета. Колкото повече приближаваше към скалите, толкова по-каменист ставаше. Там, при сивите камъни, бяха заровени миди, а по самите камъни се бяха закачили стриди.

Ейнджъл предпазливо закара яхтата до брега, докато носът й не опря в пясъка. Хоук скочи на земята и тя му подаде инструментите, след което върна яхтата няколко метра назад. Пусна котвата, събу дънките си и се приготви да прегази водата до брега. Хоук я бе изпреварил и я чакаше под носа. И той като Ейнджъл бе събул дънките си и бе останал по бански. Червената му вълнена риза контрастираше с черния му бански. Загоряло, мощно бедро се показваше над студената вода. Ефектът бе изненадващ.

С безизразно лице Хоук гледаше как Ейнджъл се спира колебливо до парапета. Той протегна ръце нагоре, за да я отнесе на сушата, сякаш беше просто поредният инструмент. Ако той беше Карлсън или Дери, Ейнджъл щеше да прекрачи перилата без колебание. Само че това беше Хоук. Тя се спря, докато не си спомни какво бе казал той за себе си.

— Откъде знаеш, че мразя студената вода? — попита тя.

Чертите на Хоук се отпуснаха и оформиха нещо подобно на усмивка. Погледът му стана по-топъл.

— Просто предположих — каза той и я вдигна от носа.

Ейнджъл държеше дънките си в една ръка, а с другата се държеше за Хоук. Когато усети топлината на ръката му върху голия си крак, нещо силно наподобяващо страх мина по тялото й. Тя не можа да се въздържи да не се стегне. Хоук нямаше как да не почувства това. Той измина безмълвно късото разстояние до плажа и веднага остави Ейнджъл.

— Благодаря — каза тя.

Хоук се зачуди дали тя му благодареше за това, че я беше пренесъл над водата, или за това, че я беше пуснал толкова бързо.

— Няма за какво — каза той и сви рамене. — Ангелите не са много тежки.

Хоук се обърна с гръб към нея и започна да обува дънките си. Той се концентрира върху плата, който залепваше за мокрите му крака, върху студените ручейчета, които се стичаха по глезените му, върху едрия пясък под краката си. Концентрира се върху всичко, освен върху спомена за гладката кожа на Ейнджъл, която бе изгаряла ръката му… и за нейното рефлексивно отдръпване. Необходима беше адски силна болка, за да бъде придобит такъв рефлекс след само един урок.

С всеки миг, който Хоук прекарваше близо до Ейнджъл, той научаваше колко силно я бе наранил. Не беше смятал, че е възможно една жена да изпитва такива емоции и такава силна болка. Не бе смятал, че е възможно да споделя чуждата болка така, както сега споделяше нейната. Сложността на чувствата между него и Ейнджъл го озадачаваше и го караше да търси истините, които тя му даваше с цената на толкова болка, без да знае, че всяка истина беше остър нож, който разкъсваше увереността на Хоук, придобита в миналото.

Хоук си пое бавно дъх и се запита колко още можеше да понесе да научи.