Робърт Шекли
Домът на боговете (55)

54

Междувременно, в собственото си ефирно царство Висшите богове се бяха натръшкали и ни приемаха, ни предаваха. Един от тях, Ласка, бе помолен да следи какво става. Стоеше на пост на висок зъбер, от който му се откриваше панорамна гледка към Земята и нейните околности.

Той забеляза долу в пространството нещо, което никак не му се връзваше. Светлинки — множество малки светлинки, които се движеха по черното кадифе на Космоса право към Земята.

Както си седеше на склона, един оракулски кос долетя при него. Беше с проскубани крила, дишаше тежко.

— Имам новини — рече птицата.

— Казвай — отвърна Ласка.

— Следеше ли какво става там долу?

— Какво е то?

— Извънземна флотилия с огромни размери приближава Земята.

— Извънземни? Извънземни ли рече?

— Точно така казах.

— Извънземните не бива да се набъркват в нещата — рече Ласка. — Поне не сега. Сигурен ли си, че си разорат правилно?

— Разбира се. Да не съм додо.

— Извънземните нападат Земята — това наистина е много лоша новина — рече Ласка. — И как стана така?

— Ами, тя е дълга и широка — отвърна птицата. — Значи, има един бог, Скабър. Той ги води.

— Скабър го знам. В играта го вкара Декстър, който на свой ред работи за колегата Висш Бог Астур.

— Доста вярно. Но не си взел под внимание Ариман.

— Ариман ли? Кой е това?

— Лошото малко братче на Астур.

— О! Продължавай нататък.

— Този Астур не искаше да спасява Вселената. Търсеше начин да й помогне да се разпадне. Бутна лакътя на Купидон и го накара да простреля с любовна стрела Мелисент.

— Мелисент? Това име съм го чувал и преди, знам.

— Сирийска богиня на любовта.

— Така, давай нататък.

— Ами после тоя Ариман, който търсеше друг начин да докара някоя беля, видя Декстър, докато той търсеше в Царството на боговете някой, който да помогне на Артър.

— Артър?

— Човекът, от който тръгна цялата тази пакост.

— Така, добре.

— Та, Ариман отиде при Декстър, който се опитваше да помогне на Артур, престори се на приятел и го посъветва да избере Скабър за защитник на Артър. Декстър си мислеше, че онзи му прави добра услуга, свърза се със Скабър и го привлече на страната на Артър.

— Скабър! — възкликна Ласка. — Намерил кого да избере!

— Тъй, тъй — рече птицата. — И ти, и аз го знаем. Но Декстър не го знаеше. Не знаеше, че са го подвели.

— Знам какво стана после. Лийфи победи Скабър, както можеше да се очаква, и Скабър тръгна да си отмъщава. Някак си се добра до извънземните…

— Артър го посъветва да ги издири.

— О, не!

— Той не знаеше какво му казва, разбира се. Но ето ти сега. Скабър е повел огромна орда извънземни с космически кораби срещу Лийфи и приятелите му.

— Извънземните срещу боговете — замисли се Ласка. Подходяща тема за иронична поема.

— Не е време за поезия — отряза го птицата. — Сам можеш да се досетиш какво ще стане сега.

На Ласка изобщо не му беше трудно да го предскаже. Този сблъсък на титанични сили най-вероятно щеше да унищожи Земята и нейните жители. А намеренията на Вселената не бяха такива.

— Ще отида да кажа на другите — рече Ласка.

Висшите богове изслушаха Ласка и се съгласиха, че положението е сериозно. Повикаха Астур, за да видят не може ли да направи нещо с брат си.

— Твърде късно разбрах, че собственият ми брат играе ролята на предателя в онзи ход на събитията, на който съм роден да служа. Това как ви се вижда като сюжет за трагедия в пет действия?

— Зарежи трагедията — скастри го Ласка. — Можеш ли да предприемеш нещо?

— Ха на бас дали мога — отвърна Астур и се юрна да търси брат си.

Когато го намери, Ариман се беше проснал върху един галактически облак и наблюдаваше как космическата флотилия устремно напредва към Земята.

— Хубава гледка, не мислиш ли? — рече той.

— Върни ги — рече Астур.

— А как предполагаш, че ще го направя?

— Вкарай предложение в ума на твоето създание, Скабър, онзи, който е начело на цялата тази бъркотия. Накарай го да прекрати операцията.

— И защо?

— Защото, ако не го направиш, Земята ще бъде унищожена.

— Ами хубаво — рече Ариман.

— А ако отиде Земята, отива и Вселената.

— Логично — отбеляза Ариман.

— Трябва да направим нещо!

— Без мен. Аз служа на другата страна. Ще я разкатая тая Вселена, на нищичко ще я направя. И като възникнем следващия път, тогава ще видим кой е първороден.

— Не на мене тия! — възкликна Астур и се метна върху брат си.

Ариман го очакваше. Реагира мигновено.

Двамата братя се вкопчиха един в друг и започнаха да се борят. Толкова равностойни противници бяха, че никой не можеше да надделее над другия. А енергийните им запаси бяха толкова изобилни, че нямаше причина битката да приключи когато и да било в обозримото бъдеще.

Битката им продължи безкрай.

Извънземната флотилия продължаваше да напредва към Земята.