Робърт Шекли
Домът на боговете (15)

14

Лийфи обиколи доста свят, за да търси още богове за пантеона си. Шанго го намери под един навес сред тропическата джунгла в южната част на Царството на боговете — пиян, разлигавен и тънещ в самосъжаление от палмовото вино.

Наскоро, на един прием за гръко-римски божества, към Шанго се бяха отнесли пренебрежително. Марс-Арес го беше спрял на вратата:

— Ти къде бе, момче? Такива като тебе нямат работа тук.

Шанго се бе отдалечил тежко с нацупена физиономия. Щом се върна в бараката си в джунглата, той разкъса черните вечерни дрехи, които си бе създал специално за случая. Царствено, монументално пиян, той почна да крещи обиди към белите и техните надути богове.

Бесня, бесня и накрая се изтощи. Тогава изпадна в дълбока сръдня, настроение, в което можеше да пребивава до безкрайност; тъкмо в това състояние го намери Лийфи.

— К’во ти има бе, мой човек? — попита Лийфи с онзи свой дружески, непосредствен маниер, който подлъгваше наивниците, че по същество той е божество дружелюбно и открито.

— Отрязаха ме.

— Кой постъпи така с тебе?

— Арес и неговата пасмина. Не щяха да ме пуснат на техния прием. Ще ми се да им покажа аз на тях едно-друго. Предразсъдъците са недостойни за боговете, не смяташ ли?

— Убеден съм — отвърна Лийфи. — Това е толкова несправедливо, че съм решил да направя нещичко по въпроса. Събирам нов пантеон.

— Т’ва к’во е? — попита подозрително Шанго.

— Пантеонът е сбор от богове — обясни Лийфи. — Моят ще бъде организиран по строго нерасов признак. Как ти звучи?

Шанго сви рамене.

— И к’во, като го правиш тоя пантеон? Боговете вече не работят на Земята.

— Нещата се промениха.

— Как така? Да не си получил специална повеля от Висшите богове?

— Още по-добре. Разполагам с човешко същество, което притежава ключа.

— К’ъв ключ?

— Големият ключ. Отдавна изгубеният таен ключ, позволяващ на човеците да разговарят с боговете, да ги командват и да ги докарват на Земята.

— Ключът на Соломон?

— Тъкмо той.

— Да, чувал съм за този ключ — рече Шанго. — Сдобие ли се човек с този ключ, той е по-силен от боговете. Не ги трябва да се бъркаш в тия работи с ключа, братле.

— Това го знам — отвърна Лийфи. — Но освен това познавам и човека. Ключът е у него, но горкичкият мухльо с мухльо понятие си няма каква власт му дава този ключ.

— Ма наистина ли ша ма махнеш оттука завинаги?

— Повярвай ми — защо ми е да те лъжа? Тоя човек, с ключа, той имаше нужда от услуга, чаткаш ли? Не знаеше, че трябва просто да ми заповяда и толкова. Не, той ме помоли много любезно, и като усетих как стоят нещата, сключих с него сделка.

— Разкажи ми — помоли Шанго.

— Казах му, че ще му извърша тъпата дребна услуга, но само ако ми даде позволение да дойда на Земята и да правя там каквото си искам.

— Не може да се е навил! — ахна Шанго.

— Нави се — отвърна Лийфи. — Предостави ми пълната програма.

— Как така човек, толкова умен, че да намери ключа, може да е толкова тъп, че да сключи с тебе подобна сделка?

— Хей, невероятно, но факт — отвърна Лийфи. — А сега аз съм шефът на обещаваща религиозна организация, която съм нарекъл НСР ПДГ и съм хванал типа за пророк.

Шанго се разсмя — писклив, кудкудякащ кикот. Звучеше странно — такъв кикот да излиза от такова масивно туловище.

— Значи ти си шефът!

— Точно така. Шефът съм аз. И те питам искаш ли да дойдеш на работа при мен.

— Добре ми звучи — рече Шанго. После се сети за подозрителната си природа и додаде:

— Но с тебе как ще се разберем?

— Можем да обсъдим подробностите по-късно. Но ти ще си член на изпълнителния съвет на пантеона и ще имаш равен глас с останалите му членове. По-честно не може да бъда, нали?

— Сигурно не може. Ти какво получаваш?

— Аз съм началникът на НСР ПДБ — заяви Лийфи. — Съвсем честно е да е така. Аз се запознах с човека, аз сключих сделката, значи последната дума е моя.

— Да, ти командваш парада — съгласи се Шанго. — Но и така ми звучи добре. Пиши ме вътре.

— Добре дошъл на борда — отвърна Лийфи.