Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Godshome, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
Mandor (2010)
Разпознаване и корекция
NomaD (2010)

Издание:

Робърт Шекли. Домът на боговете

Редактор: Персида Бочева

Предпечатна подготовка: Митко Ганев

ИК „Лира Принт“, 2000

ISBN 954-8610-50-5

История

  1. — Добавяне

37

Скабър получи наставления от Декстър и замина за Земята. С картата, която Декстър му беше начертал, той успя да намери Флорида без много зор, а после му оставаше само да хване шосе А1А до Таити Бийч.

След като пристигна, той излезе от невидимото си състояние и се огледа. Онова, което видя, му хареса, особено плажът с чадърите на райета и плажните мацки в бонбонени цветове. Можеше цял ден да се мотае тук и да ги зяпа. Но имаше да върши важна работа.

Тръгна към малката къщичка на „Сий Грейп Лейн“ 101 да поднесе своите почитания на Артър.

Щом се приближи, видя на полянката табела. Тя гласеше „ПОСЕТИТЕЛИ БЕЗ ПОКАНА НЕ СЕ ПРИЕМАТ“.

На полянката в шезлонг се бе изтегнал висок човешки младеж с увиснала челюст, облечен в отрязани дънки и с ловджийска пушка на коленете.

Дори и боговете не обичат да ги целят със сачми.

Скабър продължи нататък.

Артър беше под охрана. Скабър не беше обмислял тази възможност. Имаше нужда да си направи план. Естествено, Лийфи и неговите богове нямаше да го допуснат до Артър. Не и доброволно.

Но начин имаше. Декстър се беше сдобил със съдебна заповед, постановяваща, че спалнята на Артър си е негова и е неприкосновена. Скабър можеше да се срещне с Артър там. Но как да влезе? Трябваше да получи позволение от самия

Артър. Но непосредствен или очевиден начин за това нямаше.

Ако един бог има проблем, той отива при оракул. Оракулите говорят на смъртните със загадки, но с боговете приказват направо. И по-добре, защото знаят да си пазят манната.

Скабър се консултира със справочника на земните оракули. Най-близкият работеше като циркаджия в Чичикалко, Мексико. Скабър потегли нататък със сила божия и пристигна в малкото планинско селце сред планините Гереро тъкмо по залез, един час преди циркът да отвори.

Излезе на края на града, където беше разпънато шапитото. Хуан Гарсия, човекът-оракул, седеше върху една пластмасова щайга за мляко пред палатката си и си хапваше чилакилес от купичка. Не трепна дори, когато изневиделица Скабър изникна пред него — небрежно облегнат на кирпичената стена, дялкаше кактус агаве.

— И какво искаш да ти изоракулствам?

— Изправен съм пред следната ситуация… — подхвана Скабър, но Хуан Гарсия го прекъсна.

— Вече ти прочетох мислите. Виж сега, трябва да напишеш на тоя тип, Артър, писмо. Пиши му, че си дошъл да му помогнеш и го помоли за разговор в неговата спалня. Ако се съгласи, ти ще разбереш и ще можеш да се проектираш директно в спалнята му, без да минаваш през Лийфи или някой от останалите.

— Ами ако Лийфи отвори писмото?

— Сложи му знак „божи работи, поверително“. Ще кацне право на нощната масичка на Артър.

— Това ми харесва — рече Скабър. — Ще пробвам предложението ти.

— Десет жълтици.

— Налага се да ти платя следващия път — осведоми го Скабър. — Дойдох без пари.

Гарсия не каза нищо. Но знаеше, че бог, който не си плаща за оракула, няма да го огрее.