Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Godshome, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
Mandor (2010)
Разпознаване и корекция
NomaD (2010)

Издание:

Робърт Шекли. Домът на боговете

Редактор: Персида Бочева

Предпечатна подготовка: Митко Ганев

ИК „Лира Принт“, 2000

ISBN 954-8610-50-5

История

  1. — Добавяне

Част четвърта

31

Когато Ариман и Мелисент пристигнаха, купонът в къщата на Артър се вихреше с пълна сила. Всичките богове се бяха изпонапили и се държаха много по-отвратително от обикновено, ако това изобщо беше възможно. Гегоман ревеше някаква стара бойна песен, а Шанго му акомпанираше на бонгосите на Артър. Луума си беше метнала една щора от прозорец и обикаляше важно-важно, твърдо убедена, че подобно нещо за първи път хрумва на някого. Сами беше зад бара и наливаше питиетата с доволния вид на човек, знаещ, че стои в основата на най-великото нещо, споходило Земята от изкуственото осветление насам. Имаше и две-три местни фльорци от кръчмарския контингент на Таити Бийч, които очевидно си мислеха, че с боговете е почти също толкова забавно, колкото и с тираджиите. Уредбата дънеше знаменития канкан от „Орфей в ада“ от Офенбах — любимото парче на Лийфи, с уникалната си комбинация от класика и лекичка нецензурност.

Лийфи, вече пиян-залян, но все още със забележително остър поглед, забеляза новодошлите веднага щом влязоха през вратата и се запъти нататък да разбере кои са.

— Здрасти — поздрави той. — Аз съм Лийфи, вашия домакин. Но не помня да съм ви канил.

— Аз съм Ариман — представи се Ариман — А това е Мелисент. Ние и двамата сме богове — аз всъщност съм от Висшите богове — та, чухме за тая джабола и решихме да понаминем. Но ако не сме желани тук…

— Хей, нищо такова не съм искал да кажа! — възкликна Лийфи. — Колкото повече народ, толкова по-весело. Просто искам да знам кой влиза тук. Трябва да вардя моя пророк, нали разбирате. Когато му се струпат твърде много изненади, направо пощръклява.

— Те хората са си такива — забеляза Ариман. — Между другото, него къде го? Тук не виждам никой, когото бих могъл да взема за пророк.

— Седи си в спалнята и се цупи — отвърна Лийфи. — Велик пророк е, ама да ви кажа, голяма досада е понякога.

— Искаме да се запознаем с него.

— Абе, знам ли. Хич не обича да му нахълтвам в стаята с разни хора.

— Хей, ама ние не сме разни хора, ние сме приятели — възрази Ариман. — Нали така, Мелисент?

— Аз съм дружелюбна — потвърди Мелисент. — Уча за божество на любовта.

— Много хубаво — каза Лийфи. — Ние такова вече си имаме, но може пък да те взема за помощничка.

— Хей, аз не търся работа — усмихна се Мелисент. — Просто поддържах разговора, нали разбираш?

— Хайде, ще видя дали Артър ще ви приеме — и Лийфи ги поведе по болезнено късия коридор към задната стаичка, където живееше Артър.

 

Артър беше в стаята си и четеше една от своите книги по митология. Беше открил, че животът с истински митични личности не прогонва нуждата му да чете за действително митични личности. Струваше му се, че когато един бог стане истински, това го прави по-евтин. Изчезва донякъде мистерията и той се превръща в поредния себелюбец, макар и могъщ.

И на него като човешко същество му беше болно да осъзнава доколко на боговете не им пука за тебе, освен ако нямат мераци към тялото ти. Ти съществуваше за тях само като тяло, а те скоро му се насищат и минават на следващото. Това за тях си е в реда на нещата. Но какво да правиш, ако някой бог или богиня те е обикнал?

Тези мисли се изпариха от ума на Артър в мига, в който Мелисент влезе в стаята. Тя беше стройна, красива и излъчваше онова особено сияние, характерно за небесните създания, онзи блясък, онази съблазън, онова, дето или го имаш, или го нямаш. Но Артър не си мислеше, че трябва да я има за себе си. О, тази мисъл може би му беше минала през ума — ако не беше минала, той надали беше човек — но ниската му самооценка бързо я смъкна до разумни пропорции. Това е една изключително красива и привлекателна жена, каза си той, и тя вероятно смята, че аз не съм нищо особено. И е права.

— Мелисент, това е Артър — представи го Лийфи.

Тя пристъпи напред и му протегна ръка. Ръка на богиня! Артър стисна пръстчетата й, нейната жизненост го удари като ток и докато вдъхваше парфюма й, умът и тялото му се захванаха да произвеждат хиляди ергове феромони.

— Радвам се да се запознаем — каза Мелисент.

— Очарован съм — отвърна Артър.