Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Godshome, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
Mandor (2010)
Разпознаване и корекция
NomaD (2010)

Издание:

Робърт Шекли. Домът на боговете

Редактор: Персида Бочева

Предпечатна подготовка: Митко Ганев

ИК „Лира Принт“, 2000

ISBN 954-8610-50-5

История

  1. — Добавяне

11

Когато Сами намина към Артър, той реагира на боговете по точно обратния начин. Мими ги бе сметнала за отвратително гнусни; на него му се сториха забавно земни. Нито пък срещна някакви трудности с възприемането на идеята, че те наистина са богове.

— Тиха вода си ти — подметна Сами на Артър, докато си пийваше биричка, седейки във всекидневната и бърборейки си с Лийфи и Луума. Артър седеше наблизо на един стол с права облегалка и си умираше от срам. — Кой да ти се сети, че това митологията можела да има практическо приложение? — после се обърна към Лийфи. — Не искам да ви обидя, но можете ли да правите фокуси? Доколкото знам, боговете знаят много фокуси.

— Фокуси? Можем, и още как — отвърна Лийфи. — Хей, Луума, я покажи на Сами как се правиш на птица.

— Глей се’а. — Луума се изправи, пое си дълбоко дъх и заразмахва ръце. Размахваше ги все по-бързо и по-бързо. Започна да се върти — движеше се със смайваща грация за такова грубо създание. Скоро вече се въртеше като пумпал, с невъзможна бързина, дрехите й в червено и черно (Артър й ги беше купил от една разпродажба на палатки) се ветрееха и плющяха. А после тя наистина набра скорост и се завъртя толкова бързо, че вятърът, който вдигна, разпиля купчината вестници в ъгъла. После взе да се смалява и когато спря, се беше превърнала в голяма черна гарга с вързана на врата червено-черна кърпа.

— Хареса ли ти? — звукът, който излезе от гърлото й, беше нещо средно между грак и хихикане.

— Велико! — възкликна Сами. — Леле, ега ти номера!

Гаргата плесна с криле, разхвърча се из стаята в кръгове, от които им се зави свят и после, фокус-бокус-препаратус, отново се превърна в Луума, лекичко зашеметена, но много доволна от себе си.

— Чудесно, просто великолепно! — възхити се Сами. После се обърна към Артър. — Малкия, ти си се сдобил с истинска машинка за пари.

— Ако става за въпрос — отвърна Артър, — с парите взехме малко да го закъсваме.

Сами сви рамене.

— Би трябвало до седмица-две да приключат с онова разследване, и ще мога да ти пусна чек. Но ти не би трябвало да имаш проблеми с парите — не и като си имаш, божем, истински богове в къщата.

— Да си имаш богове в къщата струва пари.

— Хей, ние нашето си го плащаме — протестира Лийфи. — Ами онова, дето го домъкнахме от Царството на боговете?

— Златото ли? Похарчихме го до шушка.

— Ами ония другите работи?

— Хич не знам какво да ги правя — отвърна Артър. — Не въртя магазинче за кинкалерия.

— Може ли да ги погледна? — попита Сами.

Лийфи отиде в гаража и довлече голям картонен кашон, пълен с разни дреболии, които боговете бяха донесли оттам, откъдето идваха. Имаше пръстени и брошки, медальони и обеци, статуетки, чаши и бокали, фигурки, гривни и всякакви джунджурии. Сами ги прегледа една по една.

— Тук имате някои ценни неща — заключи той след малко. — Това тук прилича на злато, има много сребро, и се обзалагам, че някои от тези скъпоценни камъни са истински. А и изработката наистина е много фина.

— Представа си нямам какво да ги правя — рече Артър.

— Аз си имам — отвърна Сами. — Познавам един, дето може да оцени камъните и метала. Някои наистина изглеждат много стари. Познавам и един друг, дето може да ги продаде на специализирания антикварен пазар за старинни бижута.

— Няма ли да е нужно да докажеш откъде ги имаш? — попита Артър.

— Познавам и един, дето може да ме снабди с документи за произход. — Сами се обърна към Лийфи. — Защо не ме оставиш аз да се оправя с тази работа? Ще ти ги продам на най-добра цена и ще ти искам чисти десет процента комисиона след приспадане на разходите. Така е честно, нали?

— На мене ми звучи добре — отвърна Лийфи.

— Има и едни други работи — обади се Луума.

— Какви?

— Ами такива, дето ги събрахме из махалата, докато търсихме храна. В дъното на гаража са, завити с брезент.

Всички се отправиха към гаража, където Луума грижливо бе складирала два телевизора с трийсетинчов екран, още с оригиналната опаковка, една бая новичка електрическа косачка и един пробивен чук.

— Откъде го имате всичко това?! — настоятелно попита Артър. — Не съм го виждал досега!

— Не смятахме, че ще те заинтересува — отвърна Луума. — Ти си от духовния тип и ние уважаваме това. Но този твой приятел тук е бизнесмен.

— Бизнесмен, много вярно го рече — обади се Сами. — Дайте ми два дни — познавам разни хора, дето познават разни хора, които ще ви отърват от всичкото това на възможно най-добрата цена.

— На мене ми звучи добре — рече Луума, а Лийфи кимна.

— Това не е етично! — възрази Артър.

Всички го погледнаха така, като че беше последния останал изрод на Земята.

— Не може да съдиш боговете с човешки мерки — скастри го Сами.

— Приятелят ти ми харесва — обади се Лийфи.

— Довечера ще дойда с камионетка. Страхотно се прави бизнес с вас, пичове.

И Сами си тръгна, като си тананикаше „Завърнаха се хубавите дни“.