Робърт Шекли
Домът на боговете (26)

25

Скоро след като Астур замина да се посъветва с Тъкачката на светове, във фермата му се роди брат — Ариман. Раждането му не стана по мърлявия начин, по който се раждат човешките бебета. Създанията като Ариман се раждат цели и оформени, а важните знания за тях самите и за Вселената са им вродени.

В единия миг го нямаше, а в следващия — ето ти го в двора, шест фута висок, гол-голеничък, примига за първи път срещу слънцето.

Леция тъкмо изнасяше в двора една голяма ваза. Смяташе да я напълни с вода и да пусне розови листенца да плуват вътре. Но тъкмо в този миг Ариман възникна току пред очите й. Тя така се стресна, че изтърва вазата. Тя падна на застлания с каменни плочи двор и се разби на хиляди парченца.

— Кой си ти? — попита Леция.

— Ариман — отвърна Ариман.

— Никога не съм те чувала.

— Брат съм на Астур.

— Никой не ми е казал, че ще идваш.

— И аз не го знаех.

* * *

Ариман мислеше, че Леция е красива и й го каза. Леция му отвърна да се разкара. Ариман се отправи сам-самичък към задното пасище, където кравите пасяха. Седна на една скала и се замисли тежко.

Едва се е родил, и ето ти вече проблеми: проблемите на второродния син.

Ревнуваше от Астур, който, тъй като беше пръв, очевидно беше предопределен да бъде важна фигура във вселенските работи. Докато той, Ариман, беше нищо, нула, дупка, аномалия, грешка, безсмислен епифеномен, рожба на хаоса и случайността.

Не само че се беше родил втори, ами и представа си нямаше с какво трябва да се занимава.

Знаеше само, че иска да си намери важна кауза, която да следва.

Но каква?

Не щеше да служи на човечеството. За боговете не му дремеше. Пукната пара не даваше за съдбата на Вселената.

Знаеше само, че не иска да завърши втори от двамата участници в надбягването.

Имаше нужда да прави нещо — но какво? Усещаше, че с каквото и да реши да се захване, то ще е скапано, гадно, противно, смрадливо, гнусно.

И все пак искаше да го прави.

Но какво ли можеше да бъде то?

Седеше на камъка и мислеше. След малко една крава се отдели от стадото и се приближи до него.

— Здрасти, краво — поздрави Ариман.

Кравата го изгледа хладно и продължи да пасе.

— Само исках да си поговорим — рече Ариман.

Кравата го изгледа подозрително и тръгна да се отдалечава.

— Аз говоря езика ти! — провикна се Ариман на кравешки. — Можем да станем приятели!

— Силно се съмнявам — отвърна кравата.

— Явно ти си особена крава — рече Ариман. — Можеш ли да ми дадеш някакъв знак?

— Що за знак?

— Ами например да ми кажеш с какво да се заловя? Може би то има нещо общо с Леция? — додаде той с надежда.

— Зарежи го това — рече кравата. — Имаш по-важна работа от това да сваляш жената на брат си.

— Знаех си, че имам да правя нещо важно! Но какво?

— Не ме питай мен — отвърна кравата.

— Но кого да попитам?

— Що не пробваш с тайнствената дама отвъд хълмчето?

Ариман заобиколи хълмчето и там видя жена с лозови листи в косите, загледана в ръчно огледалце.

— Здрасти — поздрави Ариман.

— Ти си здрасти — отвърна му жената.

— Често ли идваш тук?

— За първи път ми е.

— Това да няма нещо общо с мене, хм?

— Да — отвърна тя.

— Ти коя си?

— Персонифицираната проекция на предстоящата Вселена.

— Нова Вселена ли ще има?

— Може би не. Брат ти работи по запазването на старата, на която срокът на годност отдавна й е изтекъл, но просто отказва да издъхне грациозно.

— Уха — рече Ариман — т’ва е голяма работа.

— Да, много голяма.

— И с какво мога да помогна?

— Нека само обобщя позицията — рече жената. — Ето те тебе, търсиш кауза, към която да се прикрепиш, за да добиеш сила чрез чувството за цел и по този начин да преодолееш превъзходството на брат си. Или съм схванала погрешно?

— Не, съвсем права си. Кажи ми какво да правя?

— Знай — рече тя, — че аз съм духът на нещо напълно ново — нов принцип, нов живот, нова ценностна система. Ти можеш да станеш част от всичко това. Ако правиш каквото ти казвам, можем да лепнем на брат ти, че е част от стария, задушаваш ред. С това ще заслужим симпатии, а ти със сигурност имаш нужда от тях.

— Онова, което казваш, ми харесва.

— Обичам мъже, които знаят какво им харесва. Има нещо, което можеш да направиш за мен и за себе си. Готов ли си?

— Готов съм!

— Без да задаваш куп досадни въпроси?

— Никакви въпроси!

— И без „не съм убеден“ и „не мислиш ли, че ще е по-добре“?

— Никакви такива!

— Много добре. Ето за какво става въпрос. Има една богиня на име Мелисент, която може да изиграе решителна роля в тази история — трябва само малко задкулисна работа, за да го нагласим.

— Веднага отивам при нея!

— Успокой се, мой човек. От тебе изобщо не се иска това. Ти трябва да направиш нещо не толкова директно, и поради това по-фино, отколкото да й се изтърсиш без подготовка.

— Добре, кажи ми какво да правя.

— Първо издири божеството на име Купидон…