Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Heaven’s Reach, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (04.04.2010)
Допълнителна корекция
NomaD (04.04.2010)

Издание:

Дейвид Брин. Стълба към небето

Редактор: Вихра Манова

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

ИК „Бард“, 1999

История

  1. — Добавяне

Ларк

Въпреки случайните заглъхвания, в ума му ясно изкънтя далечен глас:

 

„… трябва да обсъдим още някои въпроси… предпазните мерки, които трябва да вземеш за ваше собствено удобство по време на прехода… новата обвивка ще ви предпази, когато експлодира звездата… ви запрати в хиперпространство, далеч отвъд онова, което обикновено използват пътуващите сред звездите раси.“

Като полагаше усилия заедно с Линг и други членове на общността на Майка, той успя да постигне това — търсейки в невероятно сложната трансцендентна мрежа нещо достатъчно просто, за да бъде разбрано от обикновени органични форми на живот. След всичките им опити това беше най-добрият резултат. И той обясняваше на чист англически какво се надяват да постигнат великите с всички тези опустошения и хаос.

Очевидно щяха да се възползват от редките космически условия, за да изстрелят специално видоизменени кораби като свои пратеници на еднопосочно пътуване през огромната бездна, която разделяше галактическите купове.

„Като добавим вълкони в сместа, можем… ще предотврати провалите, които сполетяха предишните ни усилия… в които се опитвахме да… през огромната пустиня между нашия възел от галактики и безбройните спирални небеса. Небесата, които виждаме да преминават покрай нас, но мъчително далеч извън обсега ни…“

 

Ларк изпитваше все по-силно раздразнение в тази течна среда, в която двамата с Линг плуваха сред различни симбионти. „Майка“ явно бе и възбудена, и разтревожена от новината. Той го знаеше, отчасти защото собствените му яростни мисли бяха спомогнали за това настроение.

В този момент усети присъствието на Линг. Ларк се завъртя и я видя да плува към него сред живия сумрак. Тя протегна ръка и стисна дланта му. В мига на допира умът й погали неговия и му предаде ужасната новина.

„Чувстваш ли го? Господарските пръстени са решили да нападнат и унищожат „Стрийкър“, независимо от последствията!“

Ларк запремигва от изненада. Той насочи собствените си мисли към инфомрежата на звездния кораб „Полкджхи“, проникна в джофурските командни честоти и скоро се увери в най-лошото.

Купчината-жрец и новият капитан-водач действаха в пълно единомислие. С мрачна решителност те бяха пратили крайцера по нов смъртоносен курс. В атака, без значение какво ще се случи после.

„Какво се надяват да постигнат? Като се опитват да попречат на трансцендентните, само ще ги накарат да смачкат този кораб — и всички нас на борда му — като досадни насекоми!“

Линг кимна и Ларк осъзна, че току-що сам е отговорил на въпроса си. От гледна точка на джофурските водачи, това им предлагаше последна възможност да унищожат хибридния кислородно-водороден свръхорганизъм, превзел по-голямата част от крайцера им. Джофурите очевидно предпочитаха да загинат славно, отколкото да се предадат.

Самоубийственото решение го натъжи. Защо просто не изчакаха избухването на свръхновата! Жадуваше да види това грандиозно явление. Да усети как първата хиперплътна неутринна вълна минава през тялото му и предизвестява края. Вълна, която щеше да освети нощта на безброй светове.

Разбира се, Майка нямаше намерение да остави нещата така. С одобрението на всичките си разумни членове, общността започна незабавна атака срещу оцелелите жизненоважни твърдини на джофурите. Скоро Ларк започна да усеща яростта на битката, докато двете страни изстрелваха смъртоносни мълнии по опустошените коридори и още повече стопяваха и без това надупчените стени на „Полкджхи“. Нервните му окончания реагираха, като превръщаха всяко раняване или смърт в остра физическа болка.

„Майка се готви да проникне в машинното отделение — отбеляза Линг. — Но може би няма да успеем да угасим двигателите навреме, за да спасим земянитите… или да не разгневим трансцендентните.“

И наистина, купчините пръстени и техните роботи оказваха отчаяна съпротива. Но зангските сфери и другите членове на общността на Майка продължаваха да ги притискат с невероятна смелост.

„Трябва да им помогнем“, помисли си Ларк и Линг кимна. И двамата усещаха, че силите на свръхорганизма са на изчерпване. Нямаше време за губене.

И все пак, докато се готвеха да се включат в битката, нещо ги спираше. Нещо, което накара Ларк да се закове на място.

Не беше точно заповед. По-скоро единодушно решение общо усещане на другите участници в симбиозата. Съгласие, че двамата човеци не трябва да се излагат на риск.

Щяха да са по-полезни за цялото с интелекта и познанията си — като проникнеха в мрежата и за пореден път се опитаха да установят контакт.

Ларк призна разумността на решението с известна неохота. Двамата с Линг се хванаха на работа и отново отвориха каналите, които вече бяха открили.

 

„Струва ни се, че може би ще е нужна още една последна проверка… за да преценим вашия кураж.

Още едно изпитание… преди нашата вселена да се промени.“

 

Ларк дълбоко въздъхна и от устата му бликнаха мехурчета, които се проточиха в пенливата среда.

Ясно. Значи трансцендентните до последния момент продължаваха опитите си да усъвършенстват своя експеримент. Или пък „боговете“ се забавляваха за сметка на онези бедни земянити. И в двата случая нямаха намерение да вземат „Стрийкър“ под всесилната си закрила. Вместо това щяха да оставят „Полкджхи“ да нападне и после щяха да преценят резултатите.

Не оставаше много време за проучвания. С една част от ума си Ларк проследи придвижването на огромната маса от останки.

Бялото джудже вече кипеше. Облакът с невероятна скорост се приближаваше към повърхността му. По нея пълзяха концентрични вълни от син огън, които се понасяха към космоса под формата на плазмени пламъци и загатваха за предстоящите далеч по-страшни фойерверки.

Междувременно джофурите от мостика на „Полкджхи“ се подиграваха на екипажа на „Стрийкър“, чийто корпус се бе превърнал в предателска антена, приемаща топлина от други гънки на пространството.

В този момент се обади познат глас.

Беше старият приятел на Ларк, трекът от Джиджо, някога известен под името Аскс, после Еуаскс — мъдро, многосъставно същество, сега наричано просто „X“.

„Най-после осъществих пълен контакт със земянитския компютър“, съобщи хибридното създание.

„Поздравления — отвърна Ларк. — Предаде ли информацията, която искаше да пратиш?“

X потвърди с чувство на восъчно задоволство. Всичко, което бе научил за джофурските господарски пръстени, вече беше копирано в информационната система на „Стрийкър“, включително за разпространяващите се червени торуси — онези, които се бяха оказали толкова ефикасни срещу господарската егоцентричност.

Но каква полза от това? Даже „Стрийкър“ да преодолееше сегашната атака и предстоящата звездна експлозия, трансцендентните само щяха да го изстрелят от Петте галактики на гребена на космическа приливна вълна към райони, където никога не бяха живели джофури.

X не проявяваше каквито и да е признаци, че долавя нещо нередно.

„Може би ще ти е интересно да чуеш новината, която научих. На борда на земянитския кораб има пътник, който сега се нарежда сред уважаваните му водачи. Човек, познат и на двама ни.“

Ларк усети болезнената ирония, която се излъчваше от тези думи. Той насочи волята си по посочената пътека, получи достъп до файловете на „Стрийкър“ и накрая откри информацията, за която говореше X.

„Сара!“

Ларк се олюля от изненада и Линг трябваше да го хване за дясната ръка, за да му помогне да преодолее шока.

„Какво прави там сестра ми… толкова далеч от Джиджо? Как се е озовала в такава каша?“

Следващият удар дойде, когато Майка съобщи за скоростта на повишаване на температурата на борда на „Стрийкър“. С това темпо тя щеше да достигне критично равнище след по-малко от половин мидура.

Скоро водата в делфийския кораб щеше да заври.