Дейвид Брин
Стълба към небето (54)

Дневникът на Алвин

Как бих могъл да изряза радостта, която изпитвам? Или тъгата, която в същото време изпълва напрегнатите ми и пулсиращи гръбначни прешлени?

Понякога животът е прекалено ироничен. Вселената може да се разпада на части пред очите ни и все пак аз бях благословен от късмета на Ифни да намеря обич и странно топъл прием сред собствения си вид. Междувременно бедният Клещовръх — чиято идея да предприемем тези приключения в крайна сметка ни доведе тук от далечния ни дом — беше постигнат от преждевременна смърт на самия праг на цивилизацията, защото се бе оказал на неподходящото място в неподходящ момент.

Старши наблюдател Хари Хармс искаше да съобщи в полицията за убиеца, но пилот Каа го помоли да не го прави. Следствието щеше да разкрие присъствието на делфини и преждевремци в Каззкарк. И най-вече трябва да пазим Хък, единствения оцелял г'кек извън Джиджо — макар че тя се ядосва, че е поставена в такова положение. Хък наистина е най-разгневената от нас и постоянно крещи, че щяла да отмъсти за Клещовръх, на каквато и да е цена!

Бях принуден да се съглася с Каа. Законът и редът започват да се срутват и е съмнително, че „следствието“ би постигнало някакъв резултат.

— Ще пратя няколко робота — увери ни старши наблюдател Хари Хармс. — И ще задействам издирващи програми да търсят всякакви ротеноподобни образи на мониторите, в случай че Ро-кенн прояви неблагоразумието да се разхожда открито по булевардите. Но съм готов да се обзаложа, че се е скрил. Известно е, че ротените са изключително опитни в маскирането.

— А може вече да е намерил убежище при някой от великите кланове — прибави Каа. — Навярно в момента с-с-се пазари с-с-с тях, за да им продаде „С-с-стрийкър“ и Джиджо.

С оглед на тази вероятност Хари помоли Каа да премести малкия ни звезден кораб на доковете на Института по навигация и да го скрие зад собствения му, странен наглед съд.

— Уверявам ви, че при нормални обстоятелства никога не бих го направил — поясни той. — Положил съм клетва. На първо място съм верен на Института и Цивилизацията на Петте галактики. — Хари изразително сви рамене. — Но вече не е ясно какво точно означава това.

Признавам, отначало ми бе трудно да го гледам как говори, без високо да умблирам! Зная, че не би трябвало толкова много да се изненадвам от вида на шимпанзе, приказващо с трезво красноречие. Особено толкова изправено и високо същество, с елегантна бяла козина и завидно подвижна опашка. Очевидно расата му се е възползвала от още няколкото века на Ъплифт след заминаването на „Убежище“ от Земята и довеждането на немите му братовчеди на Джиджо.

— Във всеки случай — продължи старши наблюдател Хари Хармс, — в онзи доклад, който носите за съвета Терагенс разполагате с пълна биоидентификация на Ро-кенн. Навярно земянитите ще пратят по следите му някои от своите прословути междузвездни агенти. Сигурен съм, че копелето ще си получи заслуженото за престъпленията си. Не се тревожете.

Смело уверение. Дори Хък като че ли омекна.

И все пак, като се има предвид новата информация за обсадата на Земята, каква е вероятността това наистина да се случи?

Всъщност нашата славна дружина започна да се разпада още преди смъртта на Клещовръх.

Миналата седмица Ур-ронн се запознала с п'ун м'ангски собственици на товарен кораб — птицеподобни създания с четина вместо пера и без каквито и да е други манипулативни органи, освен клюнове. Екипажът им бил изпаднал в истинско затруднение, след като „матросът“ им ги напуснал, за да се прибере у дома по време на кризата. Те очевидно се зарадвали на възможността да наемат урски заместник, макар Ур-ронн да им казала, че техническото й образование е малко непълно.

Тъй като пилотирането по главните търговски пътища е предимно автоматично и за повечето обикновени задачи се грижат роботи, п'ун м'ангите всъщност се нуждаели от някой достатъчно интелигентен и сръчен, за да пренася разни неща, да изпълнява поръчения и да дърпа лостове, когато машините се окажат прекалено неловки. Това изглежда съвсем лесно за неуморна работничка като Ур-ронн, чиито чевръсти ръце могат да се справят с всякаква задача. След робския труд при Уриел в ковачницата на Маунт Гуен това би трябвало да е като детска игра.

Помолих Туафу-ануф да провери договора с неговото педантично бюрократско око и той заяви, че е перфектен. Пун мангите ще оставят Ур-ронн на третата им спирка, често посещаван от урски кораби космодрум, където тя ще може да се свърже със собствената си раса. По пътя ще натрупа опит и в същото време ще спечели малко кредити.

Надявам се да не измъчи до смърт с въпросите си своите бедни работодатели.

— На корава фоне е тофло и сухо — каза Ур-ронн. — Няна я тази фроклета от Ифни влага, която трявваше да търфя фо фътя за насан! Фък и ф'ун н'ангите не снърдят толкова гадно, колкото зенянитите!

Каа отговори с добродушно презрително изсъскване. Двамата бяха прекарали заедно много време в разговори за техника. Съмнявам се, че някога ще видя по-странна дружба от тази между водолюбив делфин и хидрофобен урс.

— Ще държа и трите си очи отворени за зенянитски или тинврински корави, на които да фредан това нещо — продължи тя, като потупа торбичката под лявата си ръка. Вътре се намираше шифрованият доклад на Джилиън Баскин.

(Аз също пазя копие от доклада. Никой не знае кой от нас пръв ще успее да го предаде. Ако предположим, че космосът ни помага… и че Земята оцелее.)

Стана ми мъчно, когато Ур-ронн замина, за да потегли с п'ун м'ангите. Когато се сбогувах със скъпата ни приятелка, ми се искаше да я повдигна от земята и да я притисна в хуунската си прегръдка. Но зная, че нашите раси възприемат тези неща по различен начин. Урсите не са носталгичен и сантиментален народ.

Разбира се, Ур-ронн обича двама ни с Хък по свой собствен начин. Навярно от време на време ще си мисли за нас с бавно изтляваща нежност.

Но дните й скоро ще станат натоварени и целенасочени.

Ние няма да й липсваме толкова много, колкото тя на нас.

Такъв е животът.

Когато Ур-ронн замина, при мен се върна друг приятел.

След мидури на напрегнати разпити, Дуер най-после получи от Калнокракия каквото искаше. Накрая малкият нур проговори и призна истината за онова, което предполагахме през цялото време — че преди векове някои тимбрими установили на Джиджо незаконна колония на техните любими клиенти. Макар повечето нури да се раждали неми и отчасти деволюирали, тайна група сред тях запазила напълно ъплифтирани умствени способности. Те са титлал и.

Калнокракия се съгласи да му даде кодови думи и изрази, които да ги извадят от скривалището им. Това беше цената на Дуер, за да го пусне на свобода. Сега целта на титлала е някак си да установи контакт с тимбримите и да им съобщи какво се е случило на Джиджо. Тъй като тази задача е подобна на моята, малкият приятел ще ме придружи, когато замина.

Дуер изглежда доволен. Наистина ми се струва, че неговата главна цел бе да получи каквото може от Калнокракия, преди двамата с Каа да заминат на дългото си пътуване обратно към Джиджо.

Преди всичко да се разпадне.

Петте галактики се олюляват и разтърсват и моментът на разкъсването наближава.

Космическите трусове се усилват и пукнатините по стените на древния планетоид се умножават. Става очевидно, че дори изолираният Каззкарк не може да бъде убежище от наближаващите конвулсии. Бежанският поток промени посоката си и вече базата напускат повече кораби и разумни същества, отколкото пристигат. Половината от нормалните космически пътища са прекъснати и мнозина използват останалите стабилни трасета, за да се приберат у дома си, докато все още има време.

Сред заминаващите най-странно изглеждат облечените в синьо-златни роби проповедници, които разпространяват евангелието на чудата вяра — вяра, насочена към спасението на индивидите, а не на расите. Вяра, в която Земята играе главната роля на планета-мъченица.

Секта, която проповядва обич към родния свят на земянитите и в същото време се радва на неговото разпване.

Нямам представа дали същото послание е било разпространено на милиони други места и от същото скиано. Така или иначе, култът изглежда, е докоснал струна, която отеква в тези тежки времена. Пръснали се из космоса, за да разнасят вярата си, мисионерите се възползват от хаоса и нестабилността на по-древните религии.

И в центъра на събитията, изпълнявайки ролята на главен помощник на скианото, е Рети, младата човешка женска, която изглеждаше толкова дива дори на далечния Джиджо. Преобразена с помощта на козметичната хирургия и новите си одежди, тя примамва и заповядва на новопокръстените — даже на образовани звездни пътешественици, — като някой надменен господар от древен клан патрон.

И те го приемат! Дори почтително й се кланят, докато папагалът на рамото й кряка остри забележки.

Никога не съм виждал човек да се държи по-самоуверено или по-арогантно от нея.

Междувременно самото скиано бавно се разхожда насам-натам и в единия му чифт очи проблясва зловеща светлина, докато другият като че ли гледа към далечни хоризонти.

Естествено Дуер не успя да убеди Рети да напусне тази фанатична група. Тя не отстъпи дори, когато Хари Хармс й предложи да я отведе на родния й свят, колония, разположена надалеч от сегашния смут, където би могла да намери убежище и спокойствие при собствения си вид.

Хари и Дуер изразиха възмущението си. Но честно казано, за мен непреклонната воля на Рети е разбираема. Тя е открила колко е приятно да се чувстваш значим сред хора, които те ценят.

Почти е време да оставя дневника си. Дор-хинуф ме очаква в жилището на родителите си, където членовете на местната хуунска общност отново ще се съберат на вечеря и поетичен рецитал. Нещо съвсем нормално у дома на Джиджо, но очевидно невероятно дръзко и ново сред моите звездни роднини.

Трябва да преровя сандъка с книги, който донесох от Джиджо, и да избера нещо за рецитиране. Миналия път се спрях на Мелвил и Кусто, но изглежда човешките автори са неразбираеми за мнозина от тези цивилизовани хууни. Предполагам, че ще трябва да мине известно време, докато ги науча на достойнствата на Жул Верн и Марк Твен.

Обикновено искат да им умблирам оди от Чуф-ууф'айуо и Фхуун-дау — мелодраматични песни за платна, опънати на яки мачти, смело предизвикващи вятъра и солените пръски, докато острият нос пори могъщите вълни. Баща ми би се гордял, че хуунският литературен ренесанс на Джиджо, толкова дълго засенчван от земянитските автори, най-после е намерил жадна публика сред нашите далечни звездни братовчеди.

Това е невероятно приятно. И все пак се чудя.

Възможно ли е?

Каква ирония! Ние с Хък винаги сме мечтали колко романтично и прекрасно ще е да летим из космоса. Но тези цивилизовани хууни възприемат звездните кораби само като удобство — като обикновени средства за пътуване, — помагащо им да изпълняват рутинните задължения, отдавна поверени на нашия вид от гутхатските ни патрони.

Тогава какво ги прави сега толкова възприемчиви към умблите на надежда и радост? Може би' всеобщият хаос? Или е нещо, което през цялото време са таили дълбоко в себе си под тъмната обвивка на потискащата, бюрократична неволя?

Възможно ли е наистина простият образ на платноход да събужда истинската им същност?

В такъв случай просветлението може би завинаги е щяло да остане погребано в душите им. Никой цивилизован хуун не би рискувал живота си в морето. Самата мисъл би била абсурдна за тях.

Освен това кой хуун може да плува? Нищо в родословното ни дърво не загатва за начина, по който настръхват хуунските бодли при вида на ледените айсберги на накъсания от буря хоризонт или при мелодията на въжетата и брезента, които напяват като майка, умблираща на детето си.

Това е било открито само на Джиджо, когато нашите предци са се отказали от статуса си на звездни богове и от всички задължения и надежди, възлагани ни от гутхатсите.

За да съм справедлив, трябва да кажа, че нашите патрони навярно са имали добри намерения. В крайна сметка на тях дължим разума си. Галактянското общество налага строги стандарти, които старите раси следват при ъплифтирането на своите клиенти. Гутхатсите са използвали най-силните ни расови особености — лоялност, чувство за дълг, посветеност на семейството, — за да ни насочат по тесния ни път. Към благоразумна, педантична отговорност.

И все пак Дор-хинуф и народът й едва сега научават как са ни измамили нашите патрони. Че са ни лишили от най-голямото ни съкровище. Скъпоценност, която сме си върнали едва, след като сме избягали… от училище и сме поели към реката.

Към Джиджо, където хууните най-после са си взели обратно откраднатото.

Нашето детство.