Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (93)

91.
Сарейн

Когато се опита да намери старите си покои в гъбения гръд, Сарейн установи, че стаите са скърпени набързо, сякаш някакъв сляп или пиян хирург се беше опитал да зашие дълбока рана.

Скитници! Нямаха никакво чувство за естетика — бяха съсредоточени единствено върху функционалността и здравината на сглобките. Въпреки че бяха използвали много материал от световни дървета, носещите метални ферми и безвкусно облицованите със сплави стенни плочи бяха отвратителни. Непонятно защо всички терокци и дори зелените жреци им бяха оказали абсолютната си подкрепа, за да докарат нещата до това окаяно положение. Родителите й също изглеждаха доволни от свършеното от клановете. Надяваше се, че по-късно, след възстановяването на световната гора, грозните белези ще бъдат замаскирани… но дотогава щеше да мине безкрайно много време.

Скитнически работници продължаваха да безобразничат из руините на гората, като претендираха, че й оказват помощ. Космическите цигани очевидно бяха пристигнали тук заради своите собствени цели и лична изгода в пълно противоречие с алтруистичните си твърдения. Тъй като Базил искаше от нея да поеме полагащата й се роля на нова майка, Сарейн поиска лична среща с родителите си в централната заседателна зала.

— Радваме се, че се завърна, Сарейн — поздрави я усмихната Алекса. — Предстои да се справим с още толкова много проблеми.

Ноздрите на Сарейн потрепнаха, докато поемаше дълбоко въздух, за да се овладее; припомни си обучението си по дипломация.

— Дано да съм пристигнала навреме. Не се доверявайте на скитниците. Да не мислите, че вършат всичко това от благородство?

Навън машините продължаваха да подравняват изпепеленото от пожарищата, разчистваха терените, наторяваха почвата с химикали, засяваха семена на бързо никнеща растителност. Бръмчащите влекачи изтегляха един след друг стволовете на гигантските световни дървета, за да ги откарат в далечни скитнически дървообработващи колонии. Цялата тази дейност напомняше на Сарейн за действията на мародери, които ограбват гробове.

— Дъще моя, за какво говориш? — попита Алекса — Скитниците ни оказват огромна помощ, а зелените жреци и работниците на Терок постигнаха огромен напредък през последния месец. Работим заедно.

— Разрешавате да измъкват съкровища от ръцете ви! Нима не виждате, че ви мамят? Подобна помощ се заплаща скъпо. Запитвали ли сте се какво се опитват да спечелят?

Идрис се почеса по гъстата черна брада.

— Когато някой е сполетян от беда, добрите хора му оказват помощ. Същото бихме направили и ние за тях, ако знаехме как и бяхме способни. Не забравяй, че говорителката Перони беше сгодена за Рейналд. Предстоеше ни да установим семейни връзки между скитниците и терокците.

Родителите й бяха толкова безнадеждно доверчиви. Сарейн си спомни защо нямаше търпение да се махне от задушаващия я Терок и да отиде на цивилизованата Земя.

— Скитниците винаги са били любезни с нас, Сарейн — добави навъсено Алекса. — Защо трябва да подозираш клановете в най-лошото?

Най-накрая тя избухна.

— Защото говорителката Перони спря доставките на екти и други жизненоважни стоки за Ханзата точно когато най-силно се нуждаем от тях. — Тя вдигна ръка и започна да изброява на пръсти всичко, което беше чула от Базил. — Защото клановете отказват да бъдат третирани като всяка друга ханзейска колония. Защото не плащат никакви данъци, освен онова, което успеем да им измъкнем като митнически тарифи. Защото дори не знаем къде се намират повечето им колонии и какво се крие зад цялата тази секретност. — Напразно изчака да забележи някакъв знак на съгласие от страна на родителите си. — Това не ви ли прави поне малко подозрителни?

Идрис поклати глава.

— Честно казано, нуждаем се от помощта им и лично аз не виждам нищо нередно в това.

Сарейн изпъшка раздразнено.

— Ами всички световни дървета, които отмъкват от Терок? Ще ги превърнат в ценна стока и ще натрупат огромни приходи от тях.

— Ние предложихме материала от световни дървета като отплата за тяхната помощ — отговори Алекса. — Без да й бъде предлагано, Ческа Перони обеща да отделя процент от печалбите за нас.

— Имате ли писмен документ? Споразумяхте ли се за изгодни условия за Терок? Какъв процент ще заделят скитниците?

Идрис се облегна в стола си.

— Убеден съм, че всичко ще е честно. Поначало тя не беше длъжна да го предложи.

— Стотици ханзейски търговци и бизнесмени биха участвали в търг, за да получат правото да обработват и разпространяват материал от световни дървета. Дори не сте се поинтересували от други предложения. Просто сте подарили всичко на скитническите кланове. Не виждам капчица здрав разум във всичко това…

Баща й най-после показа признаци, че търпението му е на изчерпване.

— Сарейн, скъпа, погледни през прозореца всичко това, което се върши. Да забелязваш някакви представители на Ханзейския съюз да предлагат помощта си? Да забелязваш поне един екип от цивилни инженери на Земните въоръжени сили да ни помага във възстановителните работи? Не, нали? Виждаш само скитници. Защо да се отплащаме на други?

Алекса се надигна от позлатения си стол.

— Нямам никакво желание да продължавам това обсъждане, преди да се срещнеш с Ческа, Сарейн. Най-добре би било да проведете личен разговор и да изгладите различията си. Ако хидрогите не бяха убили Рейналд, сега тя щеше да ти е снаха. Двамата с баща ти много бихме искали двете да станете приятелки.

После хвана Идрис за ръка и двамата излязоха и я оставиха сама. Чувстваше се като малко момиче.

Сарейн откри говорителката на скитниците насред една покрита със сажди ливада и й каза направо:

— Родителите ми настояват да си поговорим.

Говорителката Перони повдигна вежди.

— Защо?

— Твърдят, че подозренията ми към твоя народ са неоснователни.

Ческа я прониза с тъмните си очи.

— Твоите подозрения? Това е любопитно, като се има предвид, че Ханзата ни преследва, мами и плячкосва поколения наред. Когато научих, че си се завърнала на Терок, се надявах, че ще действаш като посредник между Ханзата и скитническите кланове, тъй като си сестра на Рейналд. Терокците са независими и предполагах, че имаш по-широки възгледи.

На Сарейн й хрумна, че ако успее да изгради мост над пропастта, Базил ще й бъде задължен години наред.

— Възстановете доставките на екти и ще се опитам да защитя интересите ви пред Ханзата.

— Народът на Терок ли представляваш, или си само изразител на председателя Венцеслас и неговите нагли зевесета?

Сарейн се засегна.

— Позволяваш си недостойни обиди. Просто се опитвам да превъзмогнем нашите различия.

— Обиди ли? Налагам си достойна за уважение сдържаност. Председателят вече е уведомен какво би трябвало да направи, за да възстановим доставките на екти. Топката е в неговото поле.

Сарейн съзнаваше, че е в по-силната позиция.

— Не си прави илюзии, че ектито ти предоставя силата да оказваш какъвто и да било натиск върху Ханзата. На Земята вече пристигнаха няколко товарни кораба от нашия облачен комбайн на Кронха 3. След като изградим и други такива съоръжения и нашата транспортална колонизаторска инициатива укрепне, изобщо няма да имаме нужда от скитническо екти. Тогава какво ще правите?

Ческа не се хвана на въдицата.

— Надявам се да останем самостоятелни и независими. Помисли малко, посланик. Ханзата ни ограби и уби един от нашите хора. В противен случай защо би било необходимо да спрем продажбата на екти? Това беше най-доходоносният ни износ. Но аз видях как постъпват зевесетата с беззащитните ни търговски кораби и невинните мъже и жени, които работят на тях.

— Измислени истории.

— Разполагам с неопровержимо доказателство — повиши глас Ческа. — Не искаш ли сама да видиш останките? Да видиш следите от язери?

Сарейн запази самообладание; не искаше дай повярва.

— Председателят Венцеслас никога не би одобрил подобни безобразия, а кралят със сигурност не би ги подминал.

Но Сарейн си припомни за някои задкулисни действия, които Базил все пак си беше позволил. Нима отвличането на един скитнически товарен кораб и присвояването на ектито му беше нещо по-различно? Нямаше желание обаче да се замисля върху това.

— В такъв случай защо не се постара да ги отрече или поне да отговори на нашите оплаквания?

Тежките повдигачи бумтяха и изтегляха рухналите дървета. Земекопните машини разчистваха натрошените отломки, а цели групи зелени жреци засаждаха с ръце фиданки върху запазените неизпепелени късчета земя. На фона на несекващата активност двете жени изглеждаха така, сякаш водят някакъв безсмислен разговор. Устните на Сарейн бяха побелели от напрежение.

Към тях неочаквано се втурна червендалест скитник с покрита с пъстри бродерии и безброй джобове униформа.

— Говорителко Перони, има извънреден случай на Ураганово депо!

После погледна накриво Сарейн, приведе се и зашепна на ухото на Ческа Перони. Лицето на говорителката потъмня от гняв и тя рязко се извърна към Сарейн.

— Ха! Ето ти още доказателства! Бойна група от твоите Земни въоръжени сили току-що е нападнала едно от най-големите ни съоръжения. Задигнали са ектито и продоволствията и са отвлекли всички, които са се намирали на станцията, след което са я унищожили.

— Аз… не вярвам…

В първия момент Сарейн си помисли, че новината не може да е истина… но нима би си позволила говорителката Перони подобна ужасяваща лъжа? И то толкова навреме?

Преди да отлети от Земята, Сарейн изпитваше съмнения, че Базил възнамерява да предприеме някакви действия срещу скитниците, но не можеше да допусне, че ще са до такава степен нагли и демонстративни. Със задълбочаването на войната с хидрогите председателят ставаше все по-агресивен и невъздържан. Нима двамата с генерал Ланиан бяха прекрачили чертата?

— Възнамерявам да изпратя цялата документация и достоверни изображения до Двореца на шепота. — Говорителката Перони явно едва сдържаше гнева си. — Нападенията на дрогите са огромно зло… а сега и на Ханзата? Надявах се да разрешим проблема по спокоен и справедлив начин, но Голямата гъска се показа в цялото си оперение. По-добре е да се замислиш доколко можеш да разчиташ на своите приятели, посланик… за доброто на терокския народ.

И се втурна със скитническия пратеник към неговия кораб.