Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за седемте слънца (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Horizon Storms, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
Mandor (2010)
Разпознаване и корекция
Ti6anko (2010)

Издание:

Кевин Дж. Андерсън. Буреносни хоризонти

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

ИК „Бард“, София, 2005

ISBN 954–585–605-Х

История

  1. — Добавяне

41.
Тасия Тамблин

След Пторо Тасия и екипът на нейната манта получиха дългосрочен отпуск. От времето на катастрофалното сражение на Оскивъл тя не се беше оттегляла за толкова дълго от военните си задължения. Но дори почивката и възстановяването, които може да понесе човек, си имат граници!

А тя нямаше и къде да отиде. В ЗВС имаше колеги, с които да работи, но нито един от тях ней беше близък приятел. Поне откакто го нямаше Роб Бриндъл.

Въпреки че далечните пътувания в космоса бяха ограничени поради екти ембаргото, като офицер от ЗВС Тасия имаше запазено място на всеки отпътуващ космически кораб. Искаше й се да отлети до замръзналата луна Плумас, където се намираха водните мини на нейния клан. Не беше виждала брат си Джес от векове, а за семейство Тамблин не беше чувала повече от половин година. Нямаше никаква представа как се справят клановете. Но тъй като скитниците пазеха в тайна разположението на съоръженията си, не можеше да отиде с нормален транспорт до Плумас, Рандеву или което и да било селище на скитниците.

Така че предпочете да остане в земната слънчева система.

Направи няколко възможно най-изчерпателни опита да открие изчезналото си компи. ЕА беше осъществило секретната си мисия да предупреди Оскивъл по обиколни трасета, а и Тасия не можеше да вдига много шум за изчезването му, след като го бе пратила тайно.

Тъй като в паметта на скитническите компита се съхраняваше огромна информация за разпръснатите кланове, всяко от тях имаше защитна програма за блокиране на данните с цената на собственото си оцеляване. Това би трябвало да я успокои, но за нея ЕА беше много ценно и го обичаше… и й липсваше. За съжаление, всичките й усилия удариха на камък.

Беше силно заинтригувана от подсилените бронирани разбивачи, които ЗВС конструираше в астероидната корабостроителница, и направи заявка за совалка за вътрешни полети, за да отлети да огледа тежките бронирани бегемоти. Тъй като полетът до корабостроителницата беше на кратко разстояние и не изискваше илдирийско космическо гориво, не беше проблем да получи разрешение.

Проектът имаше шансове да успее, ако разбивачите повтореха направеното от командващия илдирийския Слънчев флот на Кронха 3. Според съобщенията адар Кори’нх беше повел четирийсет и девет бойни лайнера в самоубийствен щурм за ликвидирането на бойните кълба на хидрогите. От момента на разрушителното нападение там нямаше и следа от дрогите.

Ханзата се възползва от тази възможност и изпрати един облачен комбайн на Кронха 3. Първата доставка от облачната мина вече беше пристигнала, скоро щяха да последват и други. Тасия се развесели от горделивостта на Голямата гъска, че произвежда собствено космическо гориво, след като скитниците се занимаваха с това вече от поколения. Новият облачен комбайн беше по-непроизводителен от Синята небесна мина на Рос, но беше най-доброто, с което разполагаше Ханзата в момента. Доставките на Съливан Голд не можеха да удовлетворят нуждите на ЗВС и Ханзата, но все беше нещичко…

В зоната кипеше оживление. Тасия беше впечатлена от сложността на операциите, от гигантските плуващи конструктивни съоръжения и открити хангари, из които се носеха автоматизирани модули и щъкаха работници в инженерни облекла.

Гледката й напомни за корабостроителницата на Дел Келъм. Нямаше никакво съмнение, че независимите от бюрократичната машина скитнически корабостроители биха работили далеч по-бързо и качествено. Винаги беше изпитвала истинско възхищение към клановете, когато ги сравняваше с надменната и тромава Ханза.

Беше странно, че редовните доставки от екти на скитниците се бавеха. Колегите й зевесета я разпитваха за обяснения, сякаш Тасия беше наясно с поведението на клановете, но тя от толкова време не поддържаше връзка с тях, че нямаше никаква представа какво става с кометните загребвачи на Дел Келъм на Ураганово депо или на което и да било друго съоръжение за добиване на екти. До нея дори бяха достигнали слухове, че говорителката Перони е наложила ембарго над Ханзата… но в това нямаше особена логика, а и председателят не беше публикувал никакво официално съобщение. Беше убедена, че има някакво по-обективно обяснение.

Тасия обикаляше със совалката около бронираните бойни кораби и си представяше как всеки от тях нанася смъртоносен удар срещу бойните кълба. Докато оглеждаше напомнящите скелети конструкции на разбивачите, установи, че в общи линии са подобни на стандартната манта на ЗВС, но без удобствата за екипажа. Напомняха самоходни чукове за разтрошаване на кристалните черупки на бойните кълба.

До този момент кликиските факли бяха единствените абсолютно надеждни оръжия, които хората използваха срещу хидрогите, и след като Тасия беше разгърнала успешно факела срещу Пторо, и други запалени офицери искаха да изпълнят такава задача. Председателят Венцеслас и крал Питър бяха наредили още три факела да бъдат използвани срещу газови гиганти…

Повече от всичко Тасия искаше да нанесе още един удар срещу извънземния неприятел… а след това още много пъти. Щяха да минат месеци, докато разбивачите бъдат завършени, докато се монтират всички конструктивни и усилващи компоненти, докато инсталират масивните двигатели. Но тя се надяваше да не пропусне възможността да се качи на борда на някой от тях, след като най-накрая бъдат готови.