Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (66)

64.
Сарейн

Когато Базил поиска да го придружи по залез-слънце в градините на покрива, Сарейн се зарадва като момиченце, че й предлага подобна романтична среща. Запита се дали ще я изненада с прекрасна вечеря със соленоводен хайвер от Дремен и бифтек консервирани терокски насекоми от последните доставки с деликатеси на Рлинда Кет.

Бленуванията й продължиха твърде кратко. Сарейн познаваше председателя достатъчно добре, за да е наясно, че никога не би „пропилял“ цяла вечер, само за да се наслаждава на компанията й. Винаги имаше работа за вършене и по всяка вероятност той искаше да обсъди някакъв неотложен делови въпрос, а това беше най-добрият начин да проведат конфиденциален разговор.

Изпита леко разочарование, но се смъмри сама. Базил си беше такъв. Тъкмо предприемчивостта и компетентността му бяха качествата, която я бяха впечатлили най-силно, когато пристигна да учи на Земята.

Стигна на покрива на ханзейската пирамида точно навреме. Слънцето се беше спуснало като месингово кълбо над хоризонта. Обърнат с гръб към нея, Базил стоеше в дъното на градината. На съвършено равни разстояния една от друга бяха подредени саксиите с дребни портокалови и лимонови дръвчета, обсипани с ароматни бели цветове, които привличаха жужащите пчели. Посипаните с фасетъчен чакъл пътечки лъкатушеха с прецизно изчислена от цяла комисия азиатски градинари произволност.

— На масата има кана леден чай. Би ли наляла по чаша? — каза Базил, без да я поглежда. Репутацията му, че има очи и на гърба, беше напълно заслужена. — Любимият ти аромат, надявам се.

Сарейн направи, каквото й поръчаха, опитвайки се да си спомни кога изобщо я е питал какъв чай предпочита. Вдъхна тръпчивия аромат на запарката от манго и канела. Непознатият вкус й се стори великолепен — но не можеше да си обясни защо той го смята за „любимия“ й. Беше някакъв жест, подготвяше я за предстоящия разговор. Щеше да иска нещо от нея.

От Базил беше усвоила изкуството да манипулира хората по начин, за който на нито един наивен дървообитател на Терок никога не би му хрумнало. Сарейн му се беше отплатила с тялото и с приятелството си и не на последно място със съветите и подкрепата си. Беше му предоставила и любовта си, но това трябваше да си остане тяхна тайна, разбира се. Той изпитваше презрение към романтичните емоции. Изобщо не се беше надявала интимната им връзка да продължи почти цели десет години. Сега вече очевидно бяха екип, въпреки че на Базил не му беше приятно да си го признае.

Въпреки огромната власт, с която разполагаше, Базил не беше женкар и тя се съмняваше, че поддържа други тайни връзки. Не че би си позволила да го ревнува и не защото не би настоял да разполага с правото да има и други жени. По всяка вероятност той самият смяташе, че връзките му с други жени ще са прекалено тежко бреме за него. Доколкото тя можеше да прецени, преследването на развлечения — дори за наслада — не беше в неговата природа. Тя му сервираше всичко, което искаше и от което имаше нужда, и благодарение на това той можеше да съсредоточи енергията си другаде. Между двамата съществуваше негласно разбирателство.

Така или иначе, Сарейн рядко се впускаше в анализиране на чувствата си към председателя. Беше с него, защото така искаше, а не само заради привилегията да е негова любовница. Базил грижливо криеше истинските си чувства и тя никога не успяваше да надникне в искрените му мисли. Знаеше, че я харесва, което доказваше — доколкото това я засягаше — чрез видимо отдръпване винаги когато усетеше, че стават прекалено близки. Това беше средството му за самозащита.

Стояха един до друг на покрива и гледаха Двореца на шепота. Стоманеносивата му коса беше безукорно сресана. На всеки друг официалното сако и памучните панталони, с които беше облечен, биха изглеждали претенциозни в такава непринудена обстановка, но председателят се чувстваше съвсем удобно в тях.

— Дойде моментът да се възползваме от предимствата си, Сарейн. Ти си наред.

Тя пъхна ръка в неговата.

— По принцип винаги съм готова да се възползвам от предимствата си, Базил. Но би трябвало да ми обясниш по-ясно какво точно имаш предвид.

Той я погледна и въздъхна нетърпеливо, сякаш отговорът беше очевиден.

— Сестра ти Естара е кралицата, но сега ти си най-възрастният член на управляващото семейство на Терок. Хидрогите убиха двамата ти братя. Родителите ти явно нямат никакво желание отново да поемат управлението, с което и без това никога не са справяли особено успешно.

— Вероятно им липсва… дарбата на политици. Но се стараят, колкото им позволяват силите.

— За щастие, Сарейн, знам, че ти притежаваш тази дарба. След задълбочен размисъл стигнах до извода, че за всички би било най-добре да се върнеш на Терок и да предявиш претенциите си като… майка Сарейн.

Тя трепна като ужилена.

— Това не е въпрос на претенции, Базил. Родителите ми ще са безкрайно щастливи да ми предоставят трона.

— Толкова по-добре тогава.

И той отпи глътка леден чай, сякаш въпросът беше изчерпан.

Когато я взе под своето покровителство, беше убедена, че я използва, за да се домогне до известни облаги по отношение на упорито отказващите да сътрудничат терокци. Но след като кризата с хидрогите продължи да се задълбочава, започна да се чувства като домашен любимец, който чака да му подхвърлят трохите от масата, когато той благоволяваше да я забележи изобщо. Защо сега се опитваше да се отърве от нея? Къде беше сбъркала?

— Но не съм убедена, че искам да постъпя точно така.

Сарейн беше разгледала подробно донесените от спасителните кораби на ЗВС изображения и нямаше никакво желание да вижда обгорените белези, да диша просмукания с пушек въздух и да наблюдава как оцелелите съкрушени терокци кретат вцепенени в изпълнение на безнадеждните си задължения.

— От гледна точка на настоящата ми роля тук това би било крачка… назад.

Базил я прониза със сивите си очи.

— Не и за Ханзата. Не бъди егоистка.

И я погали нежно по ръката. Жестът му не беше израз на спонтанно обзело го чувство, а по-скоро изчислено средство да предизвика съгласието й. Тя потисна желанието си да потръпне от докосването му.

— Под заплаха е поставено самото ни равновесие — продължи той, — но ако успеем да вземем нещата в ръцете си — аз, ти и всички останали, на които разчитам — Ханзата може да излезе от ситуацията още по-силна. Всичко ще се подреди чудесно.

Чаят изведнъж й се стори горчив.

— Единствено ако стана следващата майка на Терок?

— Това може да се окаже ключов момент. Ела да се поразтъпчем.

Закрачиха по лъкатушещите пътеки, обгърнати от сладникавия аромат на цитрусовите цветове.

— Винаги съм имал огромни планове за човечеството. Преди да се появят хидрогите, това беше само мечта, дългосрочен проект. Докато Спиралният ръкав е представлявал открита игрална площадка, а междузвездните пътувания са изглеждали смътна възможност, на Земята нищо не й е струвало да пусне единайсетте заселнически кораба да отлетят като току-що оперени пиленца от гнездото. Сега обаче ситуацията е различна. Изправени пред противник като хидрогите, трябва да се обединим като мощна империя, а не да се превърнем в разбито и разпокъсано семейство.

Грандиозните му планове винаги бяха очаровали Сарейн.

Досега никога не беше изпитвала безпокойство от начина, по който разговаря с нея, но сега долови, че Базил се опитва да я манипулира, както скулптор мачка глината с ръце. Неловкостта и многословността не му бяха присъщи. Но напоследък се изпускаше и си проличаваше, че е объркан и несигурен.

Той продължи:

— След като пострадаха толкова много хора и бяха нанесени толкова много щети, страницата вече е обърната и всички стари задължения са изчистени. Виждам реална възможност за обединяването на всички отломки на човечеството и събирането на разпръснатите ни блудни деца — терокци, скитници и всички ханзейски колонии. Трябва да го направим! Можем да използваме настоящия труден момент като катализатор за обединяване на цялото човечество срещу хидрогите… както и срещу всеки друг евентуален противник. Кой би могъл да каже със сигурност какво ще ни донесе бъдещето?

Базил продължи с тежки обвинения срещу бившия председател Бъртрам Гозуел, който е разрешил на скитниците да се отцепят. Сега Ханзата плащала скъпо за липсата му на прозорливост. След това започна да ругае стария крал Бен от времето на председателя Малкълм Станис, подарил на терокците независимост, без да помисли за предимствата на телевръзката.

— Всички тези грешки са отслабили човечеството. — Базил спря до една каменна пейка, но не показа никакво намерение да седне. — Сега е моментът да ги поправим. В състояние сме отново да залепим разпокъсаните парчета.

Сарейн спря да погали цветовете на един лимон и й хрумна интересно сравнение.

— Виждаш се като човешката версия на мага-император — опитваш се да събереш всички нишки на политическия тизм.

Изражението му стана почти момчешко.

— Хм, това ми допада. Наистина разполагам с най-добрия план за ефикасно сътрудничество. Крал Питър може да е нашият говорител, а дори архиотецът на Църквата може да е полезен, макар че ще взема окончателно решение… след като се посъветвам с моите сътрудници, включително и с теб, Сарейн.

— След като се окажа чак на Терок. А не тук до теб.

Дали не искаше да я отдалечи от себе си? Може би усетил, че всичко около него се разпада, се опитваше да запази контрол върху ситуацията. Може би беше осъзнал, че е прекалено зависим от нея и че дори я обича, което неминуемо го дразнеше. Нищо чудно, че я отпращаше. Беше напълно в стила му.

— Добре, Базил. Ще се върна на Терок. Ще се опитам да стана следващата майка.

Усмивката му беше израз на облекчение и задоволство, но без забележима сърдечност.

„Ще го направя заради теб“, мина й през ума.