Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (4)

2.
Магът-император Джора’х

Всеки ден след възкачването си на трона магът-император Джора’х присъстваше на подготовката на огромното тяло на баща си за кремацията.

Не беше очаквал да стане маг-император при подобни обстоятелства, но сега той трябваше да управлява Илдирийската империя. Искаше да направи промени, да подобри живота на своя народ, да облекчи страдащите… но имаше задължения и бе принуден да продължи осъществяването на проекти, за които по-рано изобщо не беше подозирал. Сякаш беше попаднал в мрежа, изплетена от безчет лепкави нишки… дали щеше да успее да намери начин да се промуши между тях?

Но преди да се заеме с многобройните си отговорности, трябваше да проконтролира погребението на своя самоотровил се баща.

Внесоха какавидения трон в стаята, където мъртвият маг-император беше положен за окончателните приготовления. Джора’х седеше безмълвен, загледан в отпуснатите черти на баща си. И изпитваше негодувание към него.

Предателства, заговори, измами… как можеше да понесе всичко, което беше узнал? Сега той беше мозъкът, душата и лицето на илдирийската раса. Не му прилягаше да проклина паметта на баща си, но нищо не беше в състояние да му попречи…

Предишният маг-император се беше самоубил, осъзнал, че единствено смъртта му ще принуди сина му да наследи жестоките тайни на Империята. Джора’х все още беше замаян от разбулването им. Но колкото и да негодуваше срещу онова, което беше узнал, осъзнаваше основанията за извършените мерзости. Никога не си беше давал сметка за опасностите, които грозяха Илдирийската империя, нито за крехката, отчаяна надежда за спасение, което можеше да бъде постигнато само благодарение на експериментите на Добро.

Сплетената на плитка златиста коса на Джора’х постепенно щеше да стане дълга като тази на баща му. С времето изящните му черти вероятно също щяха да се променят, поради заседналия начин на живот. Животът му като престолонаследник не го беше подготвил за ужасяващите събития, за които изобщо не подозираше. Сега благодарение на тизма беше узнал всичко. И както беше знаел баща му, това знание беше едновременно дар и проклятие.

Налагаше се да управлява — а единственото, което искаше, беше да се срещне отново със своята любима Нира, която в момента беше затворничка. Ако не друго, щеше да я освободи. Поне това можеше да направи — веднага щом приключеше с поемането на управлението и намереше начин да напусне Призматичния палат.

Мършавите препаратори миеха с изключително усърдие масивното тяло на бившия владетел. Отпуснатата плът на Сайрок’х провисваше като гума върху костите му и много лесно щеше да се отдели от скелета.

Като ломотеха отчаяно, мъниците се блъскаха като замаяни, за да помогнат, но за тях нямаше място на тази церемония и Джора’х навъсено ги отпрати. В неутешимата си скръб и отчаяние някои от тях без съмнение щяха да се хвърлят от кулите на Призматичния палат. Но тяхната скръб не можеше да се сравни със собствения му ужас от онова, което беше узнал. Никой не беше в състояние да го посъветва нито как да управлява, нито как да постъпи с Добро…

— Колко ще продължи това? — попита той препараторите.

Те го погледнаха опечалено и главният препаратор промълви скръбно:

— За събитие от такъв мащаб, господарю, трябва да дадем най-доброто от себе си. Това е най-значителното задължение през целия ни живот.

Джора’х продължи да наблюдава безмълвно.

Препараторите изваждаха с покритите си в ръкавици ръце сребристосива паста от гърнета и я размазваха с преклонение на дебел слой по тялото на мъртвия маг-император, като внимаваха да покрият и най-скритите местенца от кожата му.

Къкрещата паста започна да пуши сред сумрака на препарационната и препараторите се разбързаха, но без да си позволят каквато и да било небрежност под втренчения поглед на Джора’х. Когато намазаха всяко кътче от тялото, го увиха в тъмен плат и обявиха, че са приключили.

— На покрива — каза Джора’х от какавидения си трон. — Извикайте всички губернатори.

Синовете на мъртвия маг-император и децата на Джора’х се качиха на извисяващата се прозрачна платформа на върха на сферичните куполи на Призматичния палат, окъпани от ослепителната светлина на слънцата.

Джора’х огледа едно по едно лицата на братята си — доскорошни губернатори, — пристигнали от разпръснатите из Империята колонии въпреки недостига на космическо гориво. Синовете на Джора’х — следващото поколение губернатори — стояха с опечалени физиономии до най-големия си брат от благородническо потекло, Тор’х, вече новия престолонаследник. Пери’х, кандидат-губернатор на планетата Хирилка, беше застанал до брат си Даро’х, кандидат-губернатор на Добро. Останалите стояха до чичовците си, които скоро щяха да заместят.

Това, че губернаторът на Хирилка не присъстваше, тъй като все още лежеше в безсъзнание в болницата на Призматичния палат, хвърляше мрачна сянка върху церемонията. Въпреки че раните и контузиите му бяха заздравели, Руса’х все още бе потънал в дълбок подтизмен сън и вероятно все още го връхлитаха кошмари от нападението на хидрогите срещу цитаделния палат на Хирилка. Едва ли изобщо щеше да се събуди и планетата му много скоро щеше да се нуждае от нов лидер. Макар Пери’х все още да не беше подготвен, щеше да му се наложи да заеме мястото му без неговото покровителство…

Препараторите поставиха увитото тяло на Сайрок’х върху издигната платформа и почнаха да нагласяват увеличителните стъкла и огледалата. Всичко се извършваше в зловеща тишина. Изпадналите в безмълвна почит носачи приближиха какавидения трон до покрития с тъмен плат труп на Сайрок’х.

Джора’х вдигна очи към своите братя и синове и сграбчи плътната материя с лявата си ръка.

— Моят баща служи като маг-император в продължение на едно мирно столетие, сполетяно накрая от тежка криза. Неговата душа вече се устреми по нишките на тизма към царството на Извора на светлината. Сега физическите му останки също ще се слеят със светлината.

И издърпа с рязко движение плата, изпод който се показа отпуснатата плът на мага-император. Фокусираната ярка светлина на седемте слънца възпламени къкрещата метална на цвят паста, която покриваше тялото на мъртвия владетел. Бели пламъчета мигновено обхванаха провисналите телеса. Фототермичната паста не изгаряше, а по-скоро ги разтваряше, при което кожата, мускулите и мазнините се изпаряваха, разпръсквайки се в ярки искри…

Мъртвият маг-император изчезна сред облак от свистяща пара и пушек. Въздухът се избистри. От Сайрок’х бяха останали само тлеещите му кости, импрегнирани с биолуминесцентни съединения. Чистият празен череп се беше превърнал в единствен символ на неговото величие… и на ужасяващите неща, които беше извършил в името на опазването на Илдирийската империя.

Неотложното задължение на Джора’х като маг-император беше незабавно да отпрати кандидат-губернаторите да приключат процеса на прехвърляне на властта. Едва тогава най-после можеше да намери начин да освободи Нира. Той се обърна към своите синове и братя и каза:

— А сега Империята трябва да продължи пътя си напред.