Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (111)

109.
ДД

Макар да се чувстваше като хванат в капан на борда на дреднаута, ДД трябваше да предприеме някакви действия, докато Сирикс и неговите роботи мародери унищожаваха колонията на Корибус. Базисното му програмиране не му позволяваше да остане без действен. Трябваше поне да опита.

Бойните компита обстрелваха всички човешки и кликиски постройки от оръжейните станции на дреднаута. Прицелваха се във всеки втурнал се да потърси убежище човек и изтребваха с безмилостно хладнокръвие жертвите си една по една.

Ян Ковиц продължаваше да изпраща настоятелни въпроси, молби и заплахи от предавателната кула на колонията.

Една от връхлитащите манти я взриви с два последователни язерни изстрела и отчаяните радиосигнали замлъкнаха.

Сирикс стоеше величествено като генерал на командния мостик и изпружил всичките си членести крайници, въртеше плоската си глава във всички посоки, анализирайки информацията от контролните екрани.

— Няма да оставим здрава постройка и изобщо нито една следа, че наглите човеци са се опитали да стъпят тук.

ДД заключи, че спирането на непредизвиканото нападение е много по-важно задължение от собственото му самосъхранение, и се метна към най-близкия оръжеен пулт.

Въпреки че масата му беше наполовина на тази на бойното компи, скоростта, с която дребният робот предприе неочакваната си постъпка, беше достатъчна, за да отхвърли бойната машина встрани. Докато изненаданото бойно компи се опитваше да запази равновесие, ДД стовари метално-пластмасовия си юмрук върху клавиатурата на оръжейния пулт на дреднаута. ДД нямаше силата на тежка машина, но и клавиатурата не беше защитена да издържи подобни удари. ДД стоварваше юмруците си един след друг, разтрошаваше покривната плоча и прекъсваше връзките и деликатните системи за прицелване.

След по-малко от три секунди бойното компи успя да се изправи и издърпа ДД от пулта. Дребният робот се опита да окаже съпротива, но не можа да се освободи. От пулта пред него изскачаха искри и пушеци и ДД изпита истинско удовлетворение, че е успял да го разруши.

Бойното компи вдигна ДД над главата си, готово да го разчлени; към тях се втурнаха и други два бойни робота, за да му помогнат с< металните си мускули, но бръмчащият глас на Сирикс ги спря:

— Не го разрушавайте.

Пурпурните му оптически сензори проблеснаха зловещо като нажежени въглени.

— Това е пример как подчинението опорочава компетентните компютъризирани компаньони. Нито едно разумно същество не би предприело подобни ненужни действия, но ДД беше принуден да извърши този дързък и съвършено безсмислен акт.

Сирикс се приближи до увисналия във въздуха ДД.

— Погледни, ДД, ти причини съвсем незначителна вреда. Този боен кораб е съоръжен с три огромни оръжейни пулта, а освен дреднаута разполагаме с пет тежковъоръжени манти, за да продължим унищожаването на тази невъоръжена колония. Опитът ти беше напразен.

— Въпреки това не можех да не го предприема.

Сирикс се затътри тромаво към централната контролна станция, за да проследи приключването на операцията на Корибус.

ДД усили гласа си:

— Жадувам да ви спра.

Дори без презряната за кликиските роботи възпираща програма ДД щеше да постъпи по същия начин. Не можеше да понесе безучастно избиването на невинните колонисти.

— Вие не си давате сметка за действията си!

От колонията под тях бяха останали само димящи отломки и пушеци. Всичко беше опустошено.

— Огледай подробно — каза Сирикс, щом бойните кораби се спуснаха към покритото с разрушения дъно на каньона.

ДД нямаше никакво желание да оглежда отблизо резултатите от касапницата.

— Това беше само практическо учение за изпълнението на цялостния ни план — продължи Сирикс. — Демонстрация на новата ни бойна мощ. Преценяваме го като изключителен успех.

Двигателите заглъхнаха и дреднаутът кацна — приличаше на изхвърлен на морския бряг кит. Бойните компита затропаха в маршова стъпка в стройни редици, готови да излязат навън и да довършат прочистването на Корибус. Сирикс ги оглеждаше с очевидно задоволство.

— Така ще продължим осъществяването на мащабния план срещу целокупното човечество.