Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (29)

27.
Ческа Перони

Щом новината за нападението на ЗВС срещу кораба на Рейвън Камаров се разчуеше, скитниците моментално щяха да грабнат оръжията и да я залеят с предложения за наказателни акции, както беше постъпил Джес, бомбардирайки Голген с порой от комети. Преди обаче това да се случи, Ческа реши да се срещне с някои от по-важните лидери на кланове и събра онези, които в момента се намираха на Рандеву.

Както обикновено, всички поддържащи тесни връзки скитнически фамилии щяха да започнат да дърпат чергата към себе си. Да успееш да накараш клановете да вземат общо решение, обичаше да повтаря говорителката Окая, е почти толкова трудно, колкото да изградиш аванпост на най-негостоприемната планета.

Ческа щеше да каже, каквото имаше да казва, и щеше да изслуша съветите им, но се опасяваше, че ще предпочетат да яхнат корабите. А как би могла да ги разубеди? В края на краищата ЗВС нападаха натоварени с екти кораби на скитници, все едно те бяха престъпници.

Но пък ответните мерки срещу възмездието на клановете щяха да продължат години.

Седмина от водачите се събраха в една от просторните зали, издълбана в скалите на централния астероид на Рандеву. Ческа седеше и ги гледаше. Знаеше, че те изобщо не подозират причината за спешното свикване на заседанието.

— Боя се, че отново ще трябва да чуете неприятни новини.

Старият Алфред Хосаки подпря кокалестата си брадичка върху дланите си и изпъшка.

— Просто ще престана да идвам на тези срещи.

Останалите се позасмяха и зачакаха да чуят онова, което имаше да им казва говорителката.

В коридора пред залата се чу силно стържене и след малко Нико Чан Тайлар и още трима яки скитници внесоха няколко деформирани метални отломки — плочи от облицовка на корпус на космически кораб и кожуха на един двигател. Черните белези и разтопените усукани метални парчета подсказваха какво се е случило с разрушения кораб. Четиримата стовариха парчетата в дъното на залата.

— Това е останало от кораба на Рейвън Камаров — каза Ческа.

Скитническите вождове се опулиха.

Всички бяха познавали брадатия симпатичен капитан, който доставяше екти в различни скитнически складове. Ческа обясни как Нико е намерил останките по трасето на курса на Камаров. Нико се ухили, сякаш очакваше да бъде награден за находката си, но тя добави:

— Ще разговарям с теб по-късно.

И го отпрати заедно с помощниците му, за да продължи заседанието. Баща му Крим, който присъстваше на заседанието, пребледня от изненада и гняв.

Ческа продължи:

— Всички аналитични процедури доказаха неопровержимо, че са го направили ЗВС. Ударен е с язери. Голямата гъска е толкова отчаяна, че си позволява открити актове на убийство и пиратство срещу скитниците.

След което остави лидерите да осъзнаят току-що наученото и произтичащите от него последици.

— Мръсници! — изкрещя шкембестият Роберто Кларин, управител на Ураганово депо, последното местоназначение на Камаров.

— Може да е случайност — обади се Ана Пастернак. — Не можем да сме сигурни дали това е официалната политика на Голямата гъска.

— Искаш да им се размине ли? Не можем да им го простим! — възрази Крим Тайлар.

— Ханзата е отговорна за действията на своите военни. — Възпълното лице на Кларин беше станало направо мораво. — Те знаят какво се е случило с кораба на Рейвън, но никой не се е погрижил да си го признае.

— Смятате ли, че са пленили Рейвън? — попита Алфред Хосаки. — Смятате ли, че са го изпратили на някоя от сатанинските си планети за каторжници?

— И защо да го правят? — възкликна винаги предпазливият Фред Мейлор.

— За да го разпитат и да се докопат до информация за нас. Мамка му, той ми е приятел!

— Той е мъртъв!

Ческа ги остави известно време да се накряскат, а после въдвори ред, повишавайки глас:

— Дошъл е моментът да се взрете в Пътеводните си звезди. Основният въпрос е как смятаме да постъпим.

— Аз казвам да престанем да им продаваме екти — изрева Кларин. — Нито капчица от моето депо няма да зареди отново пиратските им кораби. И без това няма достатъчно космическо гориво и за нашите нужди. Аз казвам да прекъснем деловите си отношения с тези крадци и убийци!

Скитниците отново се развикаха и заспориха, но Ческа ги прекъсна.

— Внимавайте какво решение ще вземете. Клановете имат нужда от търговия с Голямата гъска. Получаваме половината от високите си технологии и промишлени материали от тях.

— Да не говорим за приходите. Те са най-добрите ни клиенти на екти — добави Пастернак. — Недоволстват от високите цени, но винаги плащат.

Фред Мейлор посочи струпаните отломки.

— Освен когато взривяват корабите ни и крадат екти.

Крим Тайлар се намръщи.

— Поне десет кораба са в неизвестност от началото на войната с хидрогите. Нима някой допуска, че Рейвън е първият или единственият, ударен от зевесетата?

Ческа мълчеше. Корабът на Джес Тамблин също беше изчезнал безследно. Възможно ли беше и той да е пострадал от нападение на ЗВС?

— Лично аз не желая да търгувам с убийци! — заяви презрително Мейлор.

Няколко от водачите измърмориха одобрително.

— Шиз, нямаме чак толкова сигурни приходи все пак. — Кларин кръстоса ръце над огромното си шкембе, все още разтреперан от гняв. — Добиваме ектито с огромен риск и с цената на много жертви. Брат ми загина на Ерфано още преди да сме чули какво са предприели хидрогите. Казвам да заемем твърда позиция, докато Голямата гъска не промени поведението си и не започне да се отнася с нас с уважението, което заслужаваме.

— Колко време ще чакаме, преди да дойдат да се молят? — попита Хосаки. — Те не разполагат с друг източник на гориво.

— Според мен въпросът е предрешен — каза Ана Пастернак.

Обсъжданията продължиха, съпроводени с нарастващия гняв на скитническите лидери. Ческа се опитваше да запази спокойствие и хладнокръвие и да ги предпази от вземането на решение, за което след това ще съжаляват.

— Трябва да сме предпазливи и да отчитаме последствията. Опасявам се, че това би предизвикало ответен удар. Зевесетата вече доказаха готовността си да прибягват до насилствени действия срещу нас. Ами ако това ги предизвика да извършват по-нататъшни нападения срещу беззащитни кораби или аванпостове на клановете? Възможно е да понесем огромни загуби…

— Говорителко, длъжни сме да им покажем, че не могат да си играят с нас.

Мейлор рядко се гневеше така.

— Но те наистина могат да си играят с нас, ако решат — измърмори Хосаки. — Имат огромна военна машина и много кораби. Не можем да се изправим срещу зевесетата, ако се стигне до това.

— Няма да могат, ако не знаят къде сме. Никога не са можели да открият скривалищата ни.

Крим Тайлар стовари юмрук върху масата.

— Съгласен съм с Роберто Кларин. Прекъсването на деловите отношения е единственото ни средство. Те разполагат с военна мощ, но на наша страна са търговските ни умения. Теранският ханзейски съюз отлично го съзнава.

— Да! Да ги лишим от космическо гориво, докато председателят или кралят не осъдят пиратския акт, извършен от Земните въоръжени сили.

— И да изправят виновниците на съд! — извика Кларин.

— О, ще намерят някоя изкупителна жертва.

— Кого го интересува? Стига да поемат отговорност за действията си.

— И да се закълнат, че няма да предприемат повече нападения.

— Никога няма да го направят — изпъшка Пастернак.

— Ако не се съгласят с нашите условия, ние ще разполагаме с всичкото си гориво за собствени нужди — отсече Кларин. — Какво лошо има в това?

Вождовете отново се разкрещяха и Ческа отново въдвори ред.

— Ще оставим един ден да обмислим положението, а междувременно трябва да се погрижим да разберем мнението и на другите вождове на кланове. Разбира се, че трябва да предприемем действия, но трябва да са точните действия.

— Аз няма какво да обмислям повече — заяви Тайлар. — За мен всичко е ясно. Моята Пътеводна звезда блести ярко.

— Готов съм да гласувам — добави Кларин. — Защо да затъваме в безконечни обсъждания?

Ческа никога не беше виждала вождовете на клановете така единни и категорични.

— Готови ли сте за последствията? Ще се наложи клановете да затегнат коланите още повече. Ще трябва да се подготвим за още по-драстични репресивни мерки…

— Ние сме скитници! — изсумтя Пастернак. — Винаги оцеляваме. Вселената ни предоставя суровините, от които се нуждаем, ако разполагаме с дързостта и изобретателността да си ги вземем. Рандеву е съвършен пример как успяваме да се справим там, където никой друг не би могъл.

— А и „Канака“ не се е нуждаел от търговски връзки с Ханзата — припомни Кларин. — Както и никой от нас. Време е да си спомним за собственото си наследство. Може би сме прекалено разглезени, прекалено мекушави, прекалено разчитаме на ханзейските луксове. Напуснали сме Земята много отдавна, без да възнамеряваме да се върнем там. Дошло е времето да срежем пъпната връв.

Ческа беше съгласна с тези основания, но имаше и някои сериозни опасения.

— Няма да е лесно, но със сигурност е възможно — каза тя и се изправи. — Ще оцелеем. Както винаги.