Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (84)

82.
Ческа Перони

След като скитническите инженери приключиха с възстановяването на гъбения град, Ческа покани майка Алекса и отец Идрис в реконструирания им дом.

Скитническите екипи продължаваха да кръстосват гората с тежките си машини. Вече бяха успели да възстановят отделни части от опустошения пейзаж и да издигнат временни убежища за бездомните терокци.

— Не знам дали щяхме да се справим без помощта ви — каза майка Алекса.

Ческа кимна тържествено.

— Хидрогите разрушиха и много наши небесни мини и традиционния ни начин на живот. Но ние упорстваме и воюваме, и съхраняваме онова, което ценим повече от всичко. Нашите народи имат много общо помежду си.

Отец Идрис вдигна поглед към органичната маса, закрепена на върха на световното дърво с подпорни напречни греди.

— Изглежда… различно.

— Изглежда прекрасно — добави Алекса. — Да се качим.

Ческа и въодушевеният Кото Окая придружиха-терокските лидери в резиденцията им, откъдето бяха управлявали в по-добри времена.

— Справил си се чудесно, Кото.

Ексцентричният инженер преливаше от гордост.

— Ние скитниците сме добри в това отношение, говорителко.

Само за един месец заедно със своя екип беше успял да се справи със задача, която на терокците би отнела години.

Във възстановената зала за приеми Алекса и Идрис се поспряха, за да изчакат зрението им да свикне с мекото изкуствено осветление. После заоглеждаха усмихнати и невярващи променената обстановка.

— Страхувах се, че ще се наложи да изоставим целия гъбен риф — промълви Алекса.

Кото закрачи из помещението като оставена да се разхожда играчка с навита пружина.

— Предварително се запознахте с плановете, но ето това е, което направихме. Подсилихме носещите стени със здрави греди и материал от световните дървета. Можех да използвам метал или полимерни съставки, но реших, че предпочитате естествени материали. — Той почука с кокалчетата на пръстите си една от здравите греди с вълнообразна повърхност, които служещ за подпори в просторното помещение. — В основите на града трябваше да изградим цяла мрежа от скоби и подпори. В момента изглежда малко грубичко, но можете да засадите пълзящи растения или друга зеленина, с които да ги покриете.

— Нашите хора ще са доволни, че могат да се завърнат в своя дом — каза Идрис.

— Дом — промълви Алекса развълнувано. — Тук в тази зала за приеми коронясахме Рейналд. Сякаш беше вчера. А сега и Рейналд, и Бенето са мъртви. — Тя се обърна към Идрис, в очите й имаше сълзи. — Защо Сарейн вече толкова време не си идва? Сигурна бях, че ще дойде.

— Натон ни увери, че скоро ще се прибере — отвърна Идрис.

Кото ги поведе из многобройните коридори на рифа.

— Вижте, навсякъде инсталирахме канализация и тръбопроводи. Много от старите вентилационни системи бяха неефикасни и преплетени. Някои от тях дори бяха задънени. Който е отговарял за поддръжката на циркулационните системи, просто ги е продължавал напосоки.

Идрис погледна съпругата си.

— Да, действително беше точно така.

— Е, сега вече са по-ефикасни. Ще забележите очевидната разлика, когато започнете да ги използвате.

Кото обикаляше наперено около двамата терокци, които оглеждаха изумени и невярващи всички промени и подобрения; съмняваше се, че някога ще разберат как да използват повечето от тях.

Сякаш доловила мислите му, Алекса докосна мускулестата ръка на съпруга си.

— Това са промени, с които ще свикнем, Идрис. Нашият свят вече никога няма да е същият.

Кото пак забърбори:

— Достатъчна част от града е възстановена, за да може една трета от първоначалното население да се настани в него… може би дори половината, ако предпочитате да живеете по-нагъсто.

— Няма да се наложи да сме нагъсто — въздъхна Алекса. — Твърде много от нас загинаха при нападението.

Кото се притесни.

— Май прекалено се въодушевих…

Задъхан и изпоцапан със сажди, по коридора от външната платформа се появи бащата на Ческа и извика:

— Ческа!

Щом видя дъщеря си, отметна потната коса от челото си и продължи:

— Току-що пристигна един от корабите ни със съобщение от корабостроителниците на Оскивъл. Дел Келъм се нуждае от помощта на Кото.

Инженерът повдигна вежди.

— Но аз все още имам много работа тук!

Ден се ухили.

— Келъм е открил малък изоставен кораб на хидрогите. Напълно запазен. Решил, че ти си най-подходящият, който да го проучи. Ако изобщо проявиш интерес, разбира се.

— Истински космически съд на дрогите? — ахна инженерът. — И то функциониращ? Не просто някакви натрошени отломки като онези, които Ханзата е отнесла оттук?

— Цял и непокътнат, първа подобна възможност за някой дързък изследовател.

Кото имаше цяла върволица от постижения в кариерата си и Ческа беше убедена, че сред всички кланове няма по-подходящ от него за тази работа. Той притежаваше ненаситна любознателност, беше изучил всички ханзейски и илдирийски технологии и дори беше изчел всички достъпни документи за кликиските руини, които бяха предоставили археолозите.

— Трябва да отидеш, Кото.

— Но тук все още има толкова много…

Тя повтори думите отчетливо, една по една:

— Трябва да отидеш, Кото.

Той се опъна по детински само още за секунда, след което се ухили.

— Да… Да, трябва. Кога можем да тръгнем?

Ден направи широк жест към вратата.

— Веднага. Горските пожари вече са потушени и Торин Тамблин иска да се върне на водните мини на Плумас. Той ще те откара.

Бъбрещият възбудено Кото тръгна припряно, а Ческа придружи Идрис и Алекса до един балкон, от който можеха да наблюдават несекващите дейности. От далечината до слуха им достигаше глухият тътен на машините, виждаха терокците и скитниците да разчистват овъглените останки от мъртвите световни дървета. Екскавационните и прочистващите екипи бяха разчистили повечето рухнали стволове и ги бяха натрупали на огромни купчини на изпепелен от пожарите парцел. Ческа не знаеше какво мислят да правят с тях.

Погледна надолу и видя Ярод да се изкачва по широкия ствол към гъбения риф. Свързан със съзнанието на световната гора, той се катереше с бързината на гущер. Когато стигна мрежата от подпори и скоби под основната структура, изпълзя по тях и дойде при тримата на балкона.

Зеленият жрец беше почти на възрастта на сестра си Алекса: лицето му беше покрито с татуирани символи на уменията, които беше усвоил по време на службата си на световните дървета. Когато се бе върнал при изпепелената гора, изглеждаше страшно изтощен и съсипан, но сега се беше възстановил напълно.

— Нося съобщение от световната гора, с което тя отправя предложение към Ческа Перони — предложение, което би било от огромна полза за нейните скитници. Бихте ли искали да вземете със себе си част от рухналите дървета? Да ги отнесете? Това е дървен материал с изключителни качества.

— Това е великолепен подарък, говорителко Перони — каза Идрис. — Скъпоценен подарък.

— Но далеч не достатъчен, за да ви се отплатим за всичко, което направихте за нас — добави Алекса.

Ческа се опита да овладее огромната си радост. Никъде другаде в Спиралния ръкав никой нямаше достъп до материал от световни дървета не само за конструктивни цели, но дори за украса.

— Аз съм… впечатлена. Откакто са напуснали Земята, нашите кланове обитават астероиди, кораби и негостоприемни планети. Рядко сме разполагали с лукса на дървото, а сега вие ни предлагате много повече, отколкото бихме могли да използваме за нуждите си.

— Е, все пак сте търговци — обади се Ярод. — Бихте могли да го използвате за търговия.

— Може би.

Ческа изпитваше нарастващо безпокойство, че все още не са получили никакъв отговор на исканията си, и се опасяваше, че председателят Венцеслас крои нещо.

— Дори да не възобновим търговията си с Ханзата, бихме могли да изпращаме дървена продукция на илдирийците или на някои отдалечени колонии, които са в напрегнати отношения с Голямата гъска…

Ческа разбираше колко големи печалби могат да се извлекат от продажбата на редкия дървен материал и взе светкавично решение.

— А част от приходите ще предоставяме на вас. Терокската икономика понесе големи поражения от това нападение.

— Гората ни предоставя всичко, от което се нуждаем — отговори Идрис.

Алекса отпусна ръка върху рамото на съпруга си.

— Нещата се промениха, Идрис. Нашият народ се сблъсква с огромни трудности. С допълнителни средства бихме могли да закупуваме материали и да наемаме работна ръка, за да ускорим възстановяването на гората.

Идрис се почеса по брадата.

— Не се бях замислял за това.

— Сигурен ли си, че световната гора има желание да ни разреши да отнесем толкова много рухнали дървета? — попита Ческа. — Та те са световни дървета, загиналите братя на гората.

Ярод беше категоричен.

— Ческа Перони, вие ще ни помогнете да отнесем нашите мъртви и да придадем на саможертвата им допълнителен смисъл. Едва тогава върху мястото на тази кланица може да израсне нов живот.

В далечината един повдигач повлече един колосален обгорен ствол с размерите на космически кораб. Ческа кимна.

— Дървеният материал от световни дървета със сигурност ще е от голяма полза на нашите космически колонии, а и отплата за труда на скитниците тук. Нека това стане символ за сътрудничеството и приятелството между нас.

Майка Алекса стисна широката длан на съпруга си.

— Тъкмо това би искал Рейналд.