Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (30)

28.
Орли Ковиц

След вкусната както винаги вечеря — гъбена яхния естествено — Орли се захвана с домашните си работи. Баща й я целуна по бузата и тръгна към града. Обичаше да се забавлява с празните препирни на познатите си дременски колонисти.

Когато приключи с домашните си, Орли разви овехтелия си разстроен музикален синтезатор и започна да се упражнява с добре познатите й мелодии. След малко усили звука и засвири по-енергично. По някакъв необясним начин мелодиите изливаха някаква история, сякаш разказваха спомените й и дори представите й за различни хора от града, за които знаеше, че се присмиват на баща й зад гърба му.

Когато Ян беше вкъщи, ръкопляскаше толкова често и силно, че това я разсейваше. Сега, когато беше сама, можеше да импровизира, колкото си иска. Музиката я успокояваше и й доставяше наслада.

Орли беше необразована, но надарена музикантка. Обичаше да слуша старинни класически композиции и анализираше структурата на симфониите, за да усъвършенства собствената си музика. За съжаление личният й синтезатор беше с ограничени възможности. Ян непрекъснато й обещаваше, че когато съберат достатъчно пари, ще я изпрати в най-доброто училище на друга планета. Орли знаеше, че той искрено го желае, но се съмняваше, че някога ще разполагат с необходимите средства.

Уморена и схваната от работата из влажните гъбени полета, Орли остави синтезатора и заспа на дивана. Събуди се, когато баща й изтрополи през панелната врата: усмихваше се толкова лъчезарно, че сърцето й се сви. Това обикновено не беше на добро.

— Добри новини, момичето ми! Шанс, който не можем да си позволим да пропуснем!

Тя разтърка очи, надигна се и го целуна.

— Какво има?

— О, хайде де, развълнувай се поне малко. Това може да се окаже голям удар! Нали чу за колонизаторската инициатива на Ханзата?

— Изоставените кликиски светове? Но те са сухи и пусти, и…

— И топли, момичето ми. И огрени от слънчева светлина. Безкрайни свободни земи. След седмица на Дремен ще спре кораб на Ханзата, който събира доброволци за най-близкия траснпортален център. Ще получим субсидии, ханзейско оборудване, всичко, което ни е необходимо. Пионери! Ще станем богати! Възможностите са безгранични.

— Заминаваме след… седмица?

Нямаха кой знае каква собственост, която да опаковат и да подготвят. През цялото време си знаеше, че е само въпрос на време, преди баща й отново да тръгне нанякъде подир късмета си.

— Вече си ни включил в списъка, нали, татко?

— Да, разбира се. — Той разроши косата й. — На първо място.