Ян ван Хелсинг
Не пипай тази книга! (8)

3. Тайната на Хималаите

Става дума за вълнуващите преживявания на руския офталмолог проф. д-р Ернст Мулдашев, чиято книга „От кого сме произлезли“ беше издадена на немски език за първи път през 2001 г.

Д-р Мулдашев е практикуващ очен лекар и е един от корифеите в Русия в областта си. До момента е обиколил повече от четирийсет държави и годишно извършва между 300 и 400 сложни очни операции — там той наистина е „в свои води“.

Преди няколко години Мулдашев се натъква на интересна даденост — корнеатата, т.е. кристалната предна част на роговицата на окото, при всички хора на Земята е с еднакъв размер, независимо дали става дума за човек, висок 1,80 м, или за дете. На практика това е единственият човешки орган, еднакъв при всички хора. Според изследванията на Мулдашев върху повече от хиляда души корнеатата расте до четвъртата година и след това не променя размера си.

Но изследванията на професора не приключват дотук. Той търси възможност за диагностицираме на физически и психически заболявания и изследва 1500 души. Смятайки, че въпросната част от окото е източник на геометрична информация, той и екипът му правят снимки на множество корнеати.

С помощта на компютърна система, изобразяваща очната част и анализираща геометричните параметри, идва и решаващият пробив: Мулдашев създава метод, в който корнеатата позволява да се диагностицира не само психическото и физическото състояние, но да се реконструира цялата глава — т.е. големината и формата на човешкия череп.

„Въз основа на материала от 1500 прегледани души ние прецизирахме принципа. Естествено не постигнахме голяма точност, защото намерихме общо 22 очно-геометрични характеристики, докато двата четириъгълника представяха само два от тях…

Тъй като индивидуалните очно-геометрични параметри са свързани с геометричната характеристика на чертите на лицето и дори с отделните части на тялото, е възможно да се реконструира външният вид на човека въз основа на геометричната характеристика на очната част…

В крайна сметка единствената константа в човешкото тяло, радиусът на корнеатата, лежи в областта на очно-геометричния шаблон като указание за това, че тя изобразява мярката в очната геометрия.“ (5, S. 14–15)

Очната геометрия предлага следните възможности за практическо приложение:

1) идентификация на хора;

2) реконструкция на човешкото тяло;

3) определяне на менталните характеристики на човека;

4) обективен анализ на човешките чувства и усещания;

5) диагностициране на психически и физически заболявания;

6) установяване на националността и

7) изследване на произхода на човечеството. (5, S. 15)

 

На базата на тези открития Мулдашев и екипът му продължават изследванията си. Методът им се оказва успешен при доказване на националността, съответно расата на човека, с чиято очна снимка разполагат. В книгата си той детайлно разказва как са изследвали и анализирали различни типове хора, за да изследват произхода на човечеството на вазата на очната геометрия.

 

 

 

Д-р Мулдашев и неговите сътрудници проучват всичките известни 35 човешки раси (по А. Йархо) и правят следното изключение: „Като цяло нашите очно-геометрични проучвания — успоредно с някои допълнителни хипотези — показаха, че човечеството има общ корен, краен вариант от гените на един предшественик и една предшественичка. То възниква в Тибет и се разселва по света.“ (5, S. 44)

С други думи още в началото на изследванията си Мулдашев стига до заключението, че хората произлизат от Тибет. Следвайки теорията си, той и неговия екип насочват вниманието си към района на Хималаите. Фотографирането на очите, т.нар. „визитни картички“, рисувани върху всички тибетски храмове, става повод за изумително откритие.

Още на същия ден Мулдашев започва да ги анализира. Въвежда необичайните очи в компютъра, изследва ги по познатите параметри и стига до следната реконструкция на глава:

Д-р Мулдашев описва първия си анализ по следния начин: „Първо, забелязахме липсата на корен на носа, който при обичайните очни изображения винаги е налице. За какво свидетелства отсъствието му? Известно е, че при съвременния човек коренът на носа покрива вътрешната част на очното поле. Отвън то е от 80 до 90 градуса, а вътре — от 35 до 45. Затова днешните кора разполагат с бинокулярно зрение (зрение, което дава обем на обекта и определя разстоянието до него) само на 35 до 45 градуса, а не на 80 до 90 градуса. Това неудобство, причинено от корена на носа, е почти без значение на дневна светлина, по-съществено е при изкуствено осветление, а на светлина на червена лампа чувствително засяга зрението, защото затруднява ориентацията в помещението. Без корен на носа хората щяха да виждат бинокулярно във всички посоки — в радиус от 80 до 90 градуса, което би улеснило ориентацията им в стая с червена светлина.“ (5, S. 48–49)

 

Мулдашев си задава въпроса дали притежателят на такъв тип очи живее в околна среда, подобна на нашата, или е изложен на някакъв тип червена светлина.

Той изследва старите текстове и открива думите на Нострадамус, че древната цивилизация на атлантите е живяла в кърваво червена околна среда: небето било червено, дърветата били наситено червени и т.н. Нострадамус обяснява в текста си, че разместването на полюсите води до изместване на земната ос и съответно до червено оцветяване на небето.

Явно изображенията върху тибетските храмове показват очите на хора от минала цивилизация — на атлантите!

Д-р Мулдашев продължава:

„Второ, вниманието ни беше привлечено от необичайната извивка на клепача на очите, изобразени върху будистките храмове. Докато… клепачите на днешните хора имат правилна окръжна извивка, средната част на тези клепачи е удебелена, все едно висят над корнеата.

Какво би могло да означава това? Преди всичко, че при спускане на клепача окото няма да е напълно затворено, защото извивката на горния клепач не го позволява. В този случай очите са в състояние да запазят периферното зрение на страничните области на корнеата. Но тъй като коренът на носа липсва и виждането в цялото зрително поле е бинокулярно, включително и периферните области, то притежателят на тези необичайни очи е в състояние да вижда и когато те са затворени.“ (S. 49–50)

Очите имат още една особеност, която слисва Мулдашев: „Обърнатият надолу и навътре очен ъгъл. Той свидетелства за повишено производство на сълзлива течност, необходима за запазването на очната влага при ненапълно затворени очи.“ (S. 51)

Какво да кажем за непълното затваряне на окото и запазеното ориентировъчно виждане?

 

 

Д-р Ернст Мулдашев намира едно-единствено обяснение: необходимост чувствителната корнеата да бъде предпазена при бързо плуване под вода!

Ернст Мулдашев научава от Нострадамус, че атлантите можели да издържат дълго време под вода и имали подводни плантации. Той продължава разсъжденията си:

„Трето, на изображенията от тибетските храмове на мястото на носа има спираловиден отвор. Какво означава? Ако действително атлантите са живели частично под вода, би могло да се допусне, че той играе ролята на вентилоподобен дихателен отвор, подобен на морските животни (делфини, китове и др.), защото за разлика от обичайния нос, възпрепятства нахлуването на вода в дихателните пътища.“ (S. 51)

„Четвърто: рисунките върху тибетските храмове показват капкообразно петно в средата над очите, приблизително там, където индийските жени си рисуват точки за красота. Това петно вероятно е предполагаемото «трето око».

Известно е, че в някакъв момент хората от древността са притежавали трето око (това показват данните на ембриологията). При днешния човек от него е останало само един рудимент пинеалната жлеза (епифизата) скрита дълбоко в мозъка. Като цяло се приема, че третото око е органът на човешката биоенергия (телепатия и др.), според легендите то можело да прави чудеса — внушаване на мисли, въздействие върху гравитацията, лекуване на болести и др.“ (S. 52)

 

 

Но ако наистина става дума за очите на атлантите, изобразени върху храмовете, възниква въпросът защо те са разпространени именно в Тибет?

Д-р Мулдашев и неговите сътрудници намират отговор. Ще предам накратко това, което той разказва в книгата си и описва с много подробности. Екипът му тръгва на транс-Хималайска експедиция от Индия, през Непал до Тибет, вземайки със себе си създадената от Мулдашев рисунка (Изображение 13). Среща се с монаси от различни манастири и преживяват една след друга много изненади: вместо недоверие или учудване, всички, видели рисунката, се оказват сведущи — индийският свами Дарам дори направо попитал: „Намерихте ли тялото му в планините? В морето?“

Д-р Мулдашев винаги обяснява — дори и пред „посветените“ — че те са създали тази рисунка на базата на геометричните наблюдения на корнеата на окото.

Накратко, всички мъдреци, които посещават, очевидно знаели за съществото, изобразено на рисунката. Това, което д-р Мулдашев в крайна сметка открива — въз основа на допълнителни пътувания и безброй разговори — очертава следната картина: Човекът от снимката не е нарисуван съвсем правилно. Вижда се същество, което не принадлежи на нашата цивилизация, а на предишна. Преди на Земята да се случи това, което историята е запомнила като Потоп, вече е имало високоразвити култури — Атлантида, преди тях Лемурия, а преди тях и още по-стари.

Лемурийците, атлантите, както и някои хора от нашата цивилизация могат да предизвикат състояние на съзнанието, известно като самадхи, в което упражняващият го — според принципа „духът владее материята“ — е в състояние да сведе обменните процеси в тялото до минимум и по този начин да го консервира — нещо като зимния сън при животните.

По данни на един индийски свами, когато това стане, медитацията е толкова ефективна, че практикуващият може да свърже биополето с водата в организма си и да й въздейства така, че тя в крайна сметка да окаже въздействие върху тялото му. Самадхи е най-висшата форма на медитация.

Ако тялото изпадне в състояние на самадхи, то можело да се съхрани не само за години — така твърдят мъдреците в Хималаите — а за хилядолетия, без човекът да умре. В състояние на самадхи душата се намира извън него, но все пак остава свързана с физическото тяло чрез „сребърната нишка“. Сребърната нишка, сребърно светеща енергийна връзка, е „пъпната връв“ между двете тела, която образно можем да наречем електрически кабел от отвъдното към настоящето. (Когато човек умре, сребърната нишка се откъсва от физическото тяло и жизнената енергия се отдръпва. Така както отделянето на пъпната връв от майката означава раждане във физическия свят, така скъсването на сребърната нишка от физическото тяло означава раждане в отвъдното.)

В състояние на самадхи сребърната нишка остава задълго непокътната. При продължително самадхи, телесната температура може да падне до 4 градуса по Целзий, която в пещерите или под водата обикновено се запазва непроменена.

С помощта на самадхи, така да се каже, душата оживява.

Ако тя се върне в тялото, човекът отново се „събужда“ и може да продължи „нормалния“ си живот.

Ако пребиваващият в самадхи бъде прегледан от медицинско лице — какъвто е случаят с Шри Рамакришна — ще бъде констатирана физическа смърт. Няма пулс, ЕКГ и ЕЕГ. Телесната температура е ниска и тялото се намира в каменно-неподвижно състояние, става необичайно здраво и студено като камък.

Каменно-неподвижното състояние е универсално понятие между религиозните мъдреци, които изучават самадхи.

Д-р Мулдашев вярва, че е разкрил голямата тайна на Хималаите: че в самадхи-пещерите, разпръснати из тази планинска верига, има същества в състояние на самадхи, просъществували стотици хилядолетия. Те са т.нар. човешки генофонд. Следователно, ако отново — както някога по времето на Атлантида — настъпят глобални разрушения на земната повърхност и човечеството бъде изкоренено, тези същества ще се събудят и ще възкресят древните знания. Те притежават необичайните способности, които древността им приписва — телепортация, телепатия и т.н.

Те, може да се каже, са пазителите на прадревното знание.

Достъп имат много малко хора (или семейства), които от поколения се грижат за тях и им задават различни въпроси.

В убежищата им влизат само тези, които съществата допуснат. Самите пещери почти не могат да бъдат намерени и остават скрити за погледа. В тях действат особени, непознати и смъртоносни за хората сили, които пазят създанията от натрапници. Този, който все пак успее да открие такъв проход и опита да влезе, постепенно започва да се чувства все по-зле и по-зле, докато не колабира. Ако не се върне, умира.

Има откъслечни съобщения от хора, които заради неотложна молба са били допускани. Така например една легенда разказва следното:

„Когато през 11 век царяла голяма суша, князът на Индия решил да намери свещена пещера, в която живеел някой от великите древни, и да го помоли за помощ. В нея го дебнели много опасности: имало змии — мистични и реални, не можел да диша, върху тялото и духа му действали непознати сили. Медитирайки, князът успял да влезе в контакт с духа на големия древен човек. Когато разбрал, че князът идва с добри намерения, за да моли за помощ, той му позволил да мине. Пещерата била много обширна и имала две помещения.

В едното от тях владетелят заварил големия древен човек в състояние на самадхи, духът му се носел около него. Тялото му било изсушено, но той бил жив. Човекът чакал вече 1 600 000 години в пещерата. Той едва отворил очи. Индийският княз го заговорил на санскрит, молейки за помощ. Изсушеният човек го разбрал и му посочил с поглед към някакъв предмет, висящ на стената. Оказал се мистичен пръстен. Индийският княз взел пръстена и тръгнал към изхода. В друго помещение той срещнал още един човек в самадхи, един от князете на сикхите, който през 5 век преминал в самадхи и за когото се знае, че през 17 век излязъл от медитация и се върнал отново в нормалния живот. На изхода на пещерата князът се натъкнал на осем змии. Кръвта на едната от тях попаднала върху пръстена, капката кръв се издигнала в небето и скоро заваляло. В същата пещера през 1637 г. отива един човек на име Девендра Лоундел, който пребивава там и до днес. Оттогава никои не е ходил в пещерата.“ (5, S. 173–174)

 

 

Един Бонпо-лама, който Мулдашев посещава, дори казва: „Там в северен Тибет има пещера, където човек на име Мозе Сал Дзиянг вече от векове е в самадхи. Духовниците в този район редовно го посещават. Те са обикновени духовници. За да стигнеш до този човек, не се нуждаеш от разрешение. Достъпът не е опасен. Само трябва да си с добри намерения, снимките и разговорите са забранени — това би било светотатство!“ (5, S. 174)

В края на разказа си ламата допълнил, че в Тибет има китайци и там е опасно.

Аз естествено се питам защо изобщо китайците проявяват такъв интерес към Тибет? Може би заради многото му тайни?

Когато Китай нахлува в Тибет, много от местните духовници, след като са измъчвани, проговарят и потвърждават наличието на пещерите-самадхи. Китайците претърсват много пещери, както за хора в самадхи, така и за лами, избрали ги за последно убежище.

Бонпо-ламата разказва на д-р Мулдашев следното събитие:

„През 1960 г. един лама преминава в самадхи в една пещера и пребивава там до 1964 г. Племенникът на Бонпо-ламата и приятелите му го посещавали много пъти и съобщават, че мъжът седял в каменно-неподвижно състояние в позата на Буда.

Китайските комунисти го намерили и го хвърлили в затвора. Там тялото на ламата постепенно отново станало меко и оживяло. Периодът от 1964 до 1987 г. той прекарал в строг тъмничен затвор и след това отново е пуснат на свобода. По нататъшната му съдба за съжаление е неизвестна.“ (5, S. 177)

Естествено възниква въпросът как китайците са могли да проникнат в пещерите, където би трябвало да има психическа бариера?

Бонпо-ламата потвърждава, че духовната сила на хората, пребиваващи в самадхи, които са от нашата цивилизация, е чувствително по-слаба от тази на атлантите, в някои случаи тя изобщо липсва или е много нищожна.

Обяснил, че всичко зависи от развитието на третото око, което само при атлантите е напълно развито, докато при хората от нашата цивилизация е много слабо активно.

Ламата казва, че в една южнотибетска пещера са видени няколко необичайно големи тела, които китайците били обесили на входа й. Може би защитната стена не е издържала заради големия брой пришълци?

Известно е също, че много от китайците са измрели, когато опитвали да влизат в пещерите-самадхи, и от страх междувременно се отказали от нови опити. (В крайна сметка и на тях им се живее…)

В тази връзка Бонпо-ламата съобщава и за още една пещера-самадхи в Южен Тибет, в чиито вход са намерени много мъртви китайски войници, които лежали с изкривени от болка лица, но без никакви наранявания. Телата им са напълно непокътнати. Те са убити от психическата сила на защитната стена.

А при друга пещера жителите на близките села разказват, че няколко десетки китайски войници дошли при тях, бягайки от пещерата, лутали се като обезумели, викали и се държали за главите и стомасите. Разказва се, че тези полудели войници умрели един след друг.

В една от изследователските експедиции на д-р Мулдашев му било обяснено, че миналите цивилизации (вероятно 22 на брой) постигнали много високо технологично ниво, но били заличени или от космическа катастрофа, или от само унищожение. Бедствието (удар на метеорит, ледников период…) променило земния климат, вследствие на което външният вид на хората се променил, за да оцелеят при новите условия.

 

 

 

 

 

 

 

За цивилизацията преди Атлантида се знае малко. (Тук книгите на Рудолф Щайнер и Елена Блаватска могат да дадат повече информация. Знаем за Хиперборея, която някога трябва да се е намирала там, където днес е Южният полюс; Гренландия някога е била населена; кралството „МУ“ се е намирало там, където е днешна Япония, а Лемурия е била разположена в Тихия океан. Въз основа на допускането, че по онова време Земята е имала различна орбита и друга сила на притегляне, хората вероятно са изглеждали по-различно — те били по-големи и е възможно да са нямали същата материално-физическа форма като нашата. Живели са по времето на динозаврите, за което говорят различни артефакти.)

По мнението на Мулдашев ранните лемурийци са имали четири ръце, били са огромни на ръст (до 20 метра) и с две лица, от които задното притежавало напълно развито трето око. Последните от тях приличали повече на атлантите — две ръце, едно лице и третото око вече се било врязало във вътрешността на черепа.

Наследниците на лемурийците, които Мулдашев нарича лемуро-атланти, били силно развити технологично, летели в космоса и живеели в съседство до лемурийците.

Що се отнася до изказванията за лемурийците, аз самият съм скептично настроен — преди всичко за четирите ръце и двете лица. За тази информация д-р Мулдашев се позовава на контактьорските сведения, дадени от Елена Блаватска.

Твърденията за островния континент Атлантида са много по-конкретни. Вероятно става дума за голям континент, който постепенно е потънал в морето. Тъй като по времето на Атлантида и заради положението й климатът е бил много топъл и влажен, растителният свят също е бил по-различен. Много от растенията били отглеждани под вода и самите атланти притежавали качества на амфибии (плавателни ципи между пръстите и споменатите преди малко особености на лицето).

По онова време небето било червено на цвят и атлантите създали невероятни летателни машини, които могат да бъдат сравнени с т.нар. летящи чинии — летателни апарати, задвижвани от някакъв вид антигравитационен двигател.

Те освен това работели и с „насочена психическа енергия“ (телекинеза), което им давало възможност да манипулират предмети със силата на мисълта, подобно на Ури Гелер и децата-медиуми, с които се срещнах на Хаваите. Те могат да променят формата на различни предмети или да ги движат във въздуха. Атлантите използвали силата на мисълта, за да градят постройки. Пирамидите в Гиза са едни от последните големи атлантически монументи:

Знанията за законите на природата и невъобразимата им сила обаче са използвани деструктивно. Създадени били хибридни същества — чрез генетични кръстоски — и определени народни маси били потискани, а накрая дошла и природната катастрофа — огромна приливна вълна, заляла земната повърхност. Градовете били наводнени и по-голямата част от Атлантида потъва.

В наличната литература има различни сведения за спусъка на прилива — удар от космическо тяло, атомно оръжие, нападение на извънземни или повтарящите се на 13 000 години измествания на полюсите. По темата може да се спекулира.

Във всеки случай част от атлантите успява да оцелее и се разселва в други точки на Земята, където с течение на хилядолетията започват да се приспособяват към новите условия и външността им се променя. Очевидно обаче съществуват и атланти, преминали в състояние на самадхи, които и до днес живеят в телата си. Много се отправят към големите планини, защото там приливният потоп не можел да предизвика унищожение. Мулдашев узнава, че много от атлантите се намират в пещерите на Хималаите, други — под платото Гиза в Египет.

 

 

Аз лично знам подобни истории за Карпатите, но най-известните идват от Андите. Тези планини са прорязани от подземни тунелни системи, и както казах в началото, в Юкатан, Мексико, а и в Белиз се срещнах с хора, които потвърдиха, че някои от подземните градове продължават да бъдат населявани. През 1999 г. първо бях в Перу и Боливия, през 2001 г. заедно с Щефан Ердман — в Бразилия и през 2002 г. — в Чили; всичките пътувания бяха свързани с разследвания на подземните тунелни системи. Както в Перу, така и в Бразилия всичко се потвърди. (Бих разказал повече за тях евентуално в някоя бъдеща самостоятелна публикация, защото тук твърде много ще се отдалечим от темата.)

Друга част от атлантите днес живеят дълбоко в океана и тотално са се приспособили към водата. Разказвал съм за подземните кухини и Теорията за кухата Земя. Споменавал съм също и изключителните доклади на полярните изследователи за отвори в полюсите, през които, както твърдят, можело да се достигне или прелети до кухото пространство в дълбините на Земята. Дали и там няма атланти?

Хималайските мъдреци казват на д-р Мулдашев, че много от така наречените пророци били хилядолетници или дори още по-стари и на всеки две хилядолетия „се събуждали“ от самадхи, за да се разкрият пред света, и след това отново „заспивали“.

Дзън! Дзън!!!

Добре ли чухме? Какво твърди граф Сен Жермен?

„Към края на века ще изчезна от Европа и ще се пренеса в района на Хималаите. Трябва да си почина, малко да отдъхна. Но след няколко десетилетия вие отново ще чуете за мен — точно след осемдесет и пет години хората отново ще се сетят за мен.“

Не твърдеше ли, че бил обходил Хималаите и открил хора, които „знаели всичко“?

Нека продължим с изследванията на Ернст Мулдашев — има същества, които на всеки две хилядолетия излизат от самадхи и се смесват с хората. Една древна история за Буда разказва, че първият Буда, т.нар. Бонпо-Буда, се казвал Шенраб и се появил преди 18 013 години в Тибет, в страната Шамбала. Той учил хората на космическите закони. Всички следващи Буди следвали неговото учение. За него също разказват, че изглеждал необичайно. От учението му разбираме, че на Земята трябвало да се явят 1002 пророци. Колко са до днес, никой естествено не може да каже, но последният Буда се появява преди 2044 години. Интересното в случая е, че той има 32-та белега, по които се различавал от „обикновените“ хора. Най-важните от тях според преданието са:

• плавателна ципа между пръстите;

• нямал гръб на ходилото си;

• ръцете му стигали до коленете;

• половият му орган бил скрит, не се виждал;

• кожата му имала златист блясък;

• имал бели букли със сребрист блясък;

• на главата си имал подутина с кръгла форма, която била завита по посока на часовниковата стрелка;

• имал дълъг език, с който можел да стига до началото на косата и до ушите си;

• имал 40 зъба, между които нямало разстояние. (5, S. 185–186)

 

От този списък, доколкото отговаря на фактите, може да се заключи, че този Буда или е бил, или е потомък от предходна цивилизация (атлант или лемуриец), или е извънземен.

Защо го казвам?

Нека още веднъж разгледаме описанието му. Не прилича ли донякъде на атлантите? Съществото, показано на следващата снимка, би трябвало да е извънземен, загинал при падане на космически кораб през 1948 г. в Розуел, Ню Мексико. Това, което забелязах веднага, е, че и неговите полови органи са скрити зад гънка и на пръв поглед прилича повече на жена. Отговаря напълно на описанието на Буда. А главата с малки уши и големи очи напомня на физиономията на атланта от Изображение 13, не смятате ли?

Нека повдигнем няколко генерални въпроса: За какво всъщност може да се използва човешкият генофонд? За запазване на телесните обвивки на хора, живели някога на Земята? Какъв е смисълът, след като именно духът е този, който владее материята?

За Мулдашев отговорът е: тялото се е създало в рамките на еволюцията за много дълъг период от време и се е приспособило към външните условия на планетата. В крайна сметка душата има нужда от тяло, за да изпълни „играта на живота“ във физическия свят, съответно да добие опит в тази гъста материя. Следователно е много по-разумно то да се пази, отколкото да бъде създавано наново. Нали всяка клетка има памет за миналото…

Следователно самадхи е спасителната котва на човечеството, защото така тялото се съхранява през вековете и при нужда (след съживяване) може да бъде изградена нова цивилизация. На планетата ни са загинали много цивилизации и всеки път излезлите от самадхи са ставали корен на новото човечество.

 

 

Нашата сегашна цивилизация също е на крачка от зенита си и е задействан процес на ликвидиране на „старото“, както единодушно са предсказвали ясновидците във времето от различни точки на планетата. Те казват, че отново всичко ще започне отначало — интересното е, че се споменават нови технологии, космически кораби и контакти с хора от недрата на Земята (виж още и „Книга 3 — Третата световна война“).

Чарлс Берлиц съобщава една подобна легенда: „В сърцето на Азия, в Монголската пустиня и планините на Тибет от много векове се разказват тайнствени и мистични предания за Агарта и нейния владетел, Краля на света. Според вярванията на мнозина, Агарта е подземен свят, изграден от големи пещери под централноазиатското плато. Някога през тайните му входове древните племена прекосили света и продължили да живеят невидимо от нас. Този подземен Шангри-Ла би трябвало да съществува и днес под завладените от комунистите територии и често владетелят му, Кралят на света, предсказвал, че птиците и животните на Земята внезапно Ще замлъкнат. Преди стотици години той направил пророчество, което — пресметнато от момента, в който се е появило — се отнася, подобно на много други предсказания, до втората половина на 20 век. Хората все повече щели да забравят за душите си… На Земята ще цари най-ужасната поквара. Човечеството ще прилича на стадо кръвожадни животни, настървени за кръвта на своите братя. Полумесецът ще потъмнее и неговите последователи ще потънат в лъжи и безкрайни войни… Короните на кралете ще паднат… Ще има ужасна война между всички народи на този свят… Цели нации ще бъдат заличени… Глад… Унищожение, което не признава закон… Невиждани събития… Преследваните ще привлекат вниманието на целия свят… Улиците ще бъдат препълнени с хора, които ще бягат от едно място на друго… Най-големите и най-красивите градове ще изгорят в пламъци… Семейства ще бъдат разпилявани… Вярата и любовта ще изчезнат… Светът ще бъде опразнен… След петдесет години ще са останали само три големи нации… А петдесет години по-късно ще има осемнайсетгодишна война и катастрофи и след това народите на Агарта ще напуснат подземните си пещери и ще излязат…“ (17, S. 33–34)

 

Според д-р Мулдашев имало три вида пещери-самадхи:

1) Пещери-самадхи с хора от нашата цивилизация (Сен Жермен?),

2) пещери-самадхи с атланти и хора от още по-древни цивилизации (Лемурия, Хиперборея) и

3) смесени пещери-самадхи с хора от нашата и предишни цивилизации.

 

Всъщност самият д-р Мулдашев успява да намери и да се сприятели с двама „отговорници“ на пещера-самадхи, която приютявала поне един от атлантите. Мулдашев научава, че по-възрастният от двамата вече не ходел до пещерата (той е 95-годишен), а по-младият правел това винаги веднъж месечно — или на пълнолуние, или 11–12 дни след него.

По-младият „отговорник“ обяснил, че една седмица преди да отиде в пещерата, започвал да медитира, а когато влизал в първото й помещение, започвал силно да се моли и да задълбочава медитацията си.

Това е всичко, което Ернст Мулдашев и спътникът му Валери Лобанков успяват да узнаят от него. Възрастният или „по-възрастният особняк“, както Мулдашев го нарича, бил по-разговорлив.

Мулдашев записва на касета един извънредно интересен разговор и го публикува в книгата си. Ще цитирам най-важните пасажи от него.

След като д-р Мулдашев, Валери Лобанков и преводачът Кирам заемат местата си, Мулдашев показва рисунката на атланта (Изображение 13) на възрастния мъж.

Първоначално той поседял безизразно и казал, че темата за пещерите-самадхи е тайна и той не желае да говори за тях. Мулдашев пише:

• Въпреки това съм убеден, че в пещерите има хора в състояние на самадхи, изглеждащи точно така — не отстъпих аз и отново показах рисунката.

— В залите, до които имам достъп, няма хора, които да изглеждат по този начин. Има подобни…

 

• Ние с Валери се спогледахме. Той прошепна: — Там има много! Но щом в залите, до които имате достъп, има хора в състояние на самадхи, които изглеждат по подобен начин… — тук нарочно направих пауза.

— Не всички изглеждат така — отвърна по-възрастният особняк раздразнено.

 

• Но в другите зали на пещерите — продължих аз — би трябвало да има хора в самадхи, които изглеждат точно по същия начин като този на рисунката.

— Те не изглеждат точно по същия начин. И това е тайна.

 

• След това той взе нашата рисунка в ръка и изведнъж каза:

Вълнувам се, когато гледам подобно нещо! От къде я имате?

 

Мулдашев не отвърнал и започнал да говори за третото око. Мъжът отричал съществуването на трето око, но за очите на съществото в пещерите-самадхи, както и за носовете им той казал следното:

 

— Някои от тях имат извънредно големи очи, други не.

 

• Виждали ли сте във вашите пещери хора с подобни носове?

— Не, формата на носа при тях е друга. При едни носът е малък, при други — голям, точно както при хората.

 

• Нов другите залп на пещерите, до които нямате достъп, може ли да има хора с такива вентилоподобни носове?

— Това е тайна.

 

• Лобанков се наведе към мен и ми прошепна: — Това звучи като „Да“. Твърдите ли, че хората от пещерите имат големи или малки уши, като на рисунката? — продължих с анатомичните въпроси.

— Те имат големи уши, някои от тях дори много големи, но при някои са съвсем обикновени. Толкова малки уши като на рисунката никога не съм виждал…

 

• Имат ли хората от пещерите уста като тази от картинката?

— По-възрастният особняк се вгледа в снимката. — Не, нямат такава уста. Устата им е като на обикновените хора. Но… може и да е съвсем иначе.

 

• Как?

— Това е тайна…

 

Д-р Мулдашев се информира за гръдния кош, при което по-възрастният „отговорник“ потвърдил, че някои имали по-голям гръден кош от нормалното, и обяснил, че не е изключено в пещерите да има хора с различна големина на тялото. Следният въпрос на Мулдашев аз лично намирам за много вълнуващ:

 

• Имат ли хората от пещерите необичайно голям череп?

— Зависи. Някои имат много голям череп, други имат голям удължен череп, а някои — съвсем обикновен. Всички са с дълги коси.

 

• С Лобанков отново се спогледахме. И двамата мислехме за едно и също: в пещерите има хора от различни цивилизации. Внезапно по-възрастният особняк взе рисунката в ръка и без да чака нов въпрос, каза:

— Ако хората от пещерите имат лица като това на рисунката, то тогава тялото им е голямо и силно. Ако имат нормални лица, телата им са по-слаби.

 

• Двамата с Лобанков мълчахме. По-възрастният особняк индиректно заяви, че в пещерите има хора, чиято външност напомня на нашия хипотетичен атлант (естествено след някои корекции).

А виждали ли сте хората от пещерите да имат плавателна ципа между пръстите на ръцете и на краката?…

— Не, никога. Те имат съвсем обикновени пръсти на ръцете и краката, само че ноктите им са много дълги.

 

• Разпервали ли сте им някога пръстите на ръцете или на краката?

— Не…

 

После Ернст Мулдашев го пита за очите и дали те са с по-големи извивки на клепачите, на което по-възрастният отговорник не могъл да отговори, защото съществата ги държали почти затворени. След това взел снимката на атланта и отново се развълнувал.

Мулдашев продължил да пита за смисъла на пещерите-самадхи, но мъжът не пожелал да даде конкретен отговор. Той обяснил, че имало защитна стена, която препречвала входа за външни лица. Ако все пак някой издържал на необходимата пробна медитация, можел да влезе в пещерата. Според стареца това никога не се е случвало.

 

 

• Кой не ги допуска в пещерата?

— Той!

• Кой той?

— Това е тайна…

 

По-възрастният отговорник казал, че съществата никога не се движели и винаги били в позата на Буда. На въпроса дали той някога е разговарял с тях, отново отвръща, че това е тайна.

Да проследим целия разговор, когато става малко по-интересен!

 

• Как смятате, могат ли хората с необичаен външен вид, след като излязат от самадхи, да живеят като обикновени хора?

— Могат, но другояче.

 

• Как?

— Трябва да питате ламите.

 

• Известно е, че Буда е изглеждал особено. Възможно ли е той да се е върнал от някоя пещера, където е бил в самадхи?

— Не знам това.

 

• Необичайните хора от пещерите приличат ли на Буда?

— Някои приличат, някои не.

 

• Тази информация особено зарадва мен и Валери, защото потвърди предположението ни за смесените пещери-самадхи с представители на различни цивилизации.

— Как мислите, кой вкарва хората в състояние на самадхи ? — попитах аз.

— Това знаят ламите — повтори по-възрастният особняк.

 

• Той казва само това, което знае — тихо коментира Лобанков.

С каква цел хората преминават в самадхи за хиляди, дори милиони години?

— Аз мисля, че повечето искат да се съхранят за бъдещето…

 

На въпроса защо в пещерите има не само обичайни хора, а и такива, които не приличат на нас, отговорът е:

 

— Необичайните са много древни хора, които са в самадхи от много време.

• Кой пази пещерите-самадхи?

— Духът.

• Чий дух?

— Неговият.

• Кой е той?

— Това е голяма тайна…

 

После по-старият отговорник казва, че той наистина е виждал пещерите и че съществата седели върху тигрова кожа в позата на Буда, с ръце на коленете, полузатворени клепки, гледали нагоре и се виждало бялото на очите им. Той бил пипал телата и те били твърди и студени.

В края на разговора Мулдашев пита дали ще му позволят да влезе в пещерата.

Действително, на следващия ден той е заведен до входа й, но не продължава нататък. Малко след първата зала всичко става така, както го описал старецът — неразположение, главоболие, стигащо до непоносимост, и въпреки опитите на Мулдашев да се противопостави с всички сили, накрая е принуден да отстъпи. След като неприятните усещания изчезват, той се връща още два пъти, но всичко се повторя и накрая се отказва. (5, S. 229–238)

Заключение:

Какво означават изследванията и преживяванията на Ернст Мулдашев?

Ясно е едно — човекът не е произлязъл от маймуната, а е резултат от безкрайно дълга, продължила милиони години планетарна еволюция. Преди нас е имало култури с далеч по-развита технология от нашата, но са изчезнали.

Има хора от отминали цивилизации, оттеглили се в тайни убежища — пещери, места дълбоко в океана, подземни градове — и те са постигнали ниво на съзнанието, което азиатците наричат състояние на самадхи. То им дава възможност да контролират обменните процеси по такъв начин, че телата им на практика са в състояние на безсмъртие, и това очевидно може да бъде удължено до безкрайност (докато пещерата не се срути и тялото не бъде наранено…).

Тези пещери-самадхи — както предполага д-р Мулдашев — могат да бъдат разглеждани като генофонд, резервоар за всички досегашни типове хора, населявали планетата, и в случай на глобална катастрофа могат винаги да бъдат реактивирани, за да оплодят отново Земята.

Има и още една възможност, която според мен е не по-малко убедителна и се подкрепя от резултатите на други мои проучвания. Тя е, че в случая може би не става дума за телата, а за душите, свързани с тези тела. Тези души, тези пра-древни и извънредно силни духовни потенциали са огромни енергийни носители, чието съществуване поддържа висока земна вибрация и високо енергийно ниво, като по този начин участват в съдбите на цели народи. Ако телата умрат и душите им преминат във финия свят, вероятно вибрацията на Земята чувствително би спаднала и би се доближила до „тъмните“ сили.

Нека си го представим образно: да речем, че нощно време се намираме в стая, която вместо от крушка се осветява от стотици запалени свещи. Повечето от тях са нормални битови свещи. В стаята обаче има и няколко огромни свещи, които горят отдавна и ще горят още дълго, след като малките изгаснат.

Горе-долу така си представям душите от пещерите-самадхи, тези големи, древни и силни души, които поддържат определена базова вибрация тук, на Земята.

Вероятно някой ще възрази, че никога не е чувал нищо за атланти, великани или други подобни, че такива неща не съществуват — но какво ще кажете за гигантските атланти? Дори археолозите знаят за тях.

И естествено, че ще знаят, защото през 1833 г. в ранчото Лампок, Калифорния, при изкопаване на барутно хранилище, войниците се натъкват на почти 4-метров скелет, който е поставен в кръг, украсен от мидени черупки и непознати символи. До този великан има огромна бойна секира, напомняща тези на северните Богове. Това, което насочва към неземен произход, е факта, че както на горната, така и на долната си челюст, съществото има двойна редица от зъби,

През 1891 г., на три метра под земната повърхност строители в Критендън, Аризона, се натъкват на огромен каменен саркофаг. За разкопаването му са привлечени експерти и вещи лица. В саркофага има огромен мумиен ковчег на човешко или човекоподобно същество с тяло, голямо почти четири метра, белязано и от друга особеност: то имало шест пръста на краката — както мъртвия от Розуел (18, S. 290)!

Нека преди да преминем към следващата глава, ви разкажа още нещо от личните си пътувания: през септември 1989 г. във Финикс, Аризона, се срещнах с млад американец на име Сийн, живял година и половина при Далай лама в Дарамсала^[1] в индийските Хималаи. Самият Сийн има контактьорска дарба и е обучаван от монасите да медитира и да развива ясновидство.

Той ми съобщи, че един ден те му казали да гладува, защото го очаквала инициация, за която се изисква вътрешна чистота. Той постил много дни и една сутрин най-накрая го отвели. Изкачили се до един висок връх, където пред тях внезапно се открила пещера. Сийн никога преди не я бил виждал.

Влезли в нея и вървели часове през прохода. Сийн почти не се решаваше да ми разкаже какво се случило после. Тунелът бил пълен със зверове — той използва думата върколаци. Във всеки случай, имали светещи червени очи и само чакали някой да се отдели от групата. Обяснили му, че психическите сили на двама от най-силните монаси щели да ги държат настрана, единият от тях вървял начело, а другият — последен. Ако Сийн застанел на задния край, това щял да бъде краят му. Казали му, че чудовищата служели за преграда, за да не може никой външен да проникне там, където сега отиват.

 

 

След няколко часа те най-накрая стигнали до голяма, висока няколко метра златна порта и седнали пред нея в позата на Буда за колективна медитация. След известно време вратата започнала да става прозрачна. Сийн решил, че наистина става нещо с него, защото зад нея съвсем ясно видял грамадни хора, също в позата на Буда. Те имали златни коси и златна кожа. Между тях и групата протекла телепатия. Сийн ми описа чувството как мозъкът и цялото му същество били сканирани от тези същества. Той не можел да се противопостави, но не се чувствал застрашен или уплашен. Усещал само, че имали власт над него и насочвали мислите му. Те очевидно са го изпитвали, защото след това му доверили нещо, което той не искаше да сподели с мен.

След няколко часа групата се сбогувала със златните същества и поела по обратния път — покрай зверовете и обратно в манастира. Сийн каза, че няколко пъти е вдигал поглед към входа на пещерата, но той станал неоткриваем.

През 2000 г. отново го срещнах — този път в Мюнхен, и той потвърди историята си.

Как смятате?

Нека обаче споделя и друго: преди няколко години се запознах с една привлекателна дама от Швейцария на име Верена. Тя бе казала, че ще спонсорира откривател, който успее да създаде двигател на свободна енергия. За съжаление, не излязло нищо, защото господинът се оказал подлец и изчезнал с парите, но случаят ми даде възможност да получа извънредно интересна информация. Дамата често ходеше в Дарамсала и многократно имаше честта да се среща с Далай лама — защото прави големи дарения за него и манастира. Помолих я, когато отиде следващия път, да го попита за кухата Земя и подземното царство под Хималаите (Шамбала и Агарта).

Тя наистина го направи и на въпроса дали такова подземно царство съществува, получила отговора: „Чувал съм за него.“

Е, чудесно…

След съвместните ни разговори тя бе станала прозорлива и попитала същото нещо монасите. Един от тях отвърнал, че веднъж е бил в подземния свят и когато се върнал в манастира и пожелал да заведе братята си до пещерата, за да докаже случилото се, не могъл да открие входа.

Всичко това се подкрепя от изследванията на Мулдашев и насочва в същата посока.

Защо например телевизията или учените не ви информираха за тези неща? Вероятно по същата причина, поради която не сте знаели, че в един японски манастир се съхранява морска нимфа (Изображение 25).

 

 

И защото това не ви засяга — от гледната точка на тези, които управляват света — то би могло да промени мирогледът Ви! Но вие ще се съгласите с мен, че тези същества са по-интересни от нашите политици, от спортното предаване или от вечер в дискотеката…

 

Защо разказвам всичко това?

Все още няма да ви кажа. Изчакайте — напрежението трябва да нараства! Но знайте: на тази планета се случват странни неща…

Вече научихме за един безсмъртен, че дори и за повече — въпреки че не са елегантни като нашия граф, те не са по-малко интересни. Светът има да ни предложи и други невероятни неща. Разликата с написаното дотук е само, че следващите знания са документирани и всеки може да го провери. Един мой приятел каза: „Ще им се изправят косите.“ Да, ако разберат, че днес подобни документи съществуват в оригинал и учените и археолозите вече не могат да ги „оставят“ да изчезнат — както стана с оригиналите на Стария и Новия завет, които по мое мнение не само са ловко миксирани, но и съзнателно фалшифицирани, по причини, които предишните читатели на Ян ван Хелсинг ясно могат да опишат… И именно този факт прави предстоящото наистина толкова интересно. За да направим сравнение с източниците, е необходимо нещо предварително.

Нека първо разгледаме…