Ян ван Хелсинг
Не пипай тази книга! (33)

28. Нека желанието ти се изпълни!

Показах рибната кост. Възможно е някои от вас вече да са започнали да записват предимствата и недостатъците си (всъщност няма да съжалявате, ако закачите този лист на хладилника, на огледалото в банята или до леглото, за да може винаги да записвате новото, което ви хрумва).

Ние трябва да използваме тези моменти и да се вгледаме в душата си, за да разберем къде се крият нашите таланти. Трябва да ги открием и да помислим как да ги активираме! След това ще си представим какво искаме да постигнем с тях и ще визуализираме картината пред духовния си взор.

Пред всички нас стои задачата да намерим собственото си призвание, т.е. да осъзнаем талантите и способностите си, с които разполагаме в тази инкарнация. След това да превърнем призванието си в професия; да изкарваме препитанието си по начина, който ни доставя най-много радост, удоволствие и успех.

Ако например някое дете е надарено музикално, дарбата му трябва да се поощрява — по-късно то може да избере кариерата на музикант и тогава заложбите, хобито, се превръщат в професия. То би могло да печели парите си с това, което най-добре може и (!!!) което му доставя най-голямо удоволствие. Ще е твърде глупаво, ако то получи образование за механик или търговец на коли, просто защото баща му е на мнение, че така ще има по-високо обществено положение. Но какво знам аз?

Как стоят нещата при Вас? За какво най-много ви бива?

Сръчни ли сте? Правите ли мебели за собствено удоволствие, въпреки че сте търговец? Или обичате да готвите и се виждате като главен готвач или кръчмар? В момента работите в експортното бюро на голяма фирма? Може би ще успеете да комбинирате и двете неща и един ден, когато започнете да печелите като готвач, да промените ситуацията…

Вие сте домакиня и имате дарба на медиум? Тогава се опитайте да доразвиете таланта си. В Англия медиумите се подготвят професионално. Нещо такова може да се намери и при нас. След като станете достатъчно добри, когато попаденията станат повече и започнете да помагате на други хора, тогава можете да давате лични сеанси или напишете книга за това, което приемате контактьорски…

Граници няма…

Сънувайте наяве… Да помислим… какво ни се отдава, какво ни спори, какво можем да си представим, че ще правим по цял ден, без да ни доскучае, без да загубим приятелите си?

Моля, вие обичате детските влакчета, въпреки че сте възрастен? Помислете дали да не отворите магазин, специализиран магазин за колекционери и професионалисти в бранша — може би (малко по-съвременно) интернет магазин за влакчета-играчки?

Днес всичко е възможно. Можете да превърнете всяка дарба в професия. Осмелете се! Най-малкото опитайте. Ако нещата тръгнат наопаки, ще продължите със старото, но поне ще знаете: аз опитах, не седях със скръстени ръце. Възможно е, все пак, да постигнете и пълен успех…

„Нищо не е добро, ако човек не го направи.“

Да го направим!

Ако ни е трудно да открием какво обичаме най-много да вършим, за какво най-много ни бива, има един малък трик: да си представим, че сме мултимилионери и повече никога не ни се налага да работим — с какво бихме се занимавали тогава?

Какво ще правим, ако не ни се налага да работим? Веднага го запишете, това вече ни води в правилната посока.

Друга виртуална нишка, която на мен лично ми помогна, бе да си представя, че съм на смъртно легло и мислено си спомням живота: какво съм искал да постигна и какво никога не съм искал?

Ако рискуваме нещо, ние се променяме и изоставяме старите си навици!

Ако нямаме куража да приключим работните си отношения, едва ли ще имаме опита да изкарваме парите си с дейност, която ни доставя удоволствие. Естествено самостоятелността би могла да ни извади доста от джобовете и да загубим много. Но колко струва свободата? Аз лично се примирявам с някои неща преди да стана зависим или да сервилнича пред някого.

И наистина, лично от всеки зависи какво ще направи със своята инкарнация. Потвърждава се старата немска пословица: „От нищото нищо не става.“ Казано по друг начин: „Който се страхува от мечки да не ходи в гората.“ Или според Закона за причината и следствието: „Каквото посееш, това ще пожънеш.“ И ако някой не посее нищо, няма да пожъне нищо. Освен тези, които живеят на гърба на другите. Но и те са изложени на Закона за резонанса: „Който взема, ще му бъде взето.“ Тоест: „Който копае гроб другиму, сам пада в него.“

Терапевтът-консултант Петер Кумер е убеден, че на света има милиони „живи-умрели“. Така той нарича хората, които „умират“ на 25 години, а ги погребват примерно на 75. Съгласен съм с него! На 25 години мнозина вече са избрали професията си, омъжени са и големите житейски предизвикателства вече са преодолени. За мнозина това означава край на промяната. Вероятно те вече са построили къщата си, естествено с кредит, за да е сигурно, че следващите десетилетия ще са обвързани с банката… Промяната е станала табу.

Защо толкова много хора са потънали на двайсет и пет? Защото средностатистическият човек изобщо не желае да се променя. Той не е по предизвикателствата, не харесва превратностите и проблемите. Мнозина изпадат в стагнация още на млади години.

Дори тези, които имат образование или са завършили някакъв курс, където са практикували ментален тренинг, позитивно мислене или успешно манифестиране, след известно време се предават, защото не са постигнали успех веднага.

М-да, понякога трябва повече време. Като със семето, което посаждаме в земята — то също има нужда от време, за да покълне. Можем да подскачаме насам-натам от нетърпение, но това не ускорява процесите в почвата.

Не се предавайте веднага, ако в началото манифестацията удари на камък. Важното е да сме убедени, че желаем това, което искаме да получим от живота.

Нека желанието ти се изпълни…

казва духът от лампата, когато я потъркаме, а в Новия завет пише „Искайте и ще ви се даде!“

Принципът винаги е един и същ. Проблемът е само, че повечето от нас не знаят как да се молят. Защо не знаят? Защото наистина не знаят кои са, защо живеят на Земята и за какво да се молят.

Ако някой се моли лошо, резултатът няма да е добър. Лошо ли се молиш, лошо получаваш. Причина — следствие!

Много автори са ни оставили книги по темата; вижте например „Поръчки към вселената“ на Бербел Мол или написаното от Петер Кумер.

В случая аз само мога да ви ориентирам в тази посока и да подтикна любопитните към по-дълбоки изследвания.

Някой си мисли: „Да бе, ако беше толкова лесно…“

Не съм казал, че ще е толкова лесно! Каква е цената на свободата? Не само на финансовата, а и на духовната? На мен лично моят живот ми е скъп. Ако вие допускате всеки ден да ходите до фабриката или бюрото със стиснати в джобовете юмруци и да вършите работата си, която е всичко друго, но не и интересна, изборът си е ваш. Ако карате кола, която не ви харесва, изборът си е ваш. Ако за вас не е от значение, че се скапвате от човека насреща, или че колегите ви общуват тъпашки, моля, изборът си е ваш.

Много хора рано осъзнават, че не биха си причинили това и вслушвайки се в себе си, разсъждават, вземат решения, работят много и днес вече са самостоятелни и изпитват радост от дейността си.

Всички го можем! Бъдете смели и рискувайте нещо. Какво ще загубим? Неща, които така и така няма да вземем в отвъдното — от там идваме голи и голи ще си заминем.

Не трябва ли да гледаме като на голяма възможност, че сме на тази планета, и да използваме съзнателно всеки ден за творческа дейност, самопознание и самонаблюдение, за да разберем по-добре живота? Не трябва ли да използваме възможността да научим житейските закони и с така възникналото разбиране да вземем участие в проекта на божественото и да действаме конструктивно ?

Нека мислено се върнем в детството си, в нашата младост, когато сме били малки. Какво сме си пожелавали тогава? Не сме ли искали да станем велики, известни или такива, които помагат на другите — например добри феи или благородни рицари?

А днес? Седим полузаспали до типове, които всъщност едва издържаме, или работим като лекари и предписваме на пациентите лекарства, за които се знае, че имат сериозни странични ефекти, но получаваме комисионна от производителя…; или за да получим ролята, лягаме с продуцента…

Какво е общото? Знаем какво: имате чувството, че обезобразявате душата си (още по-брутално: „продавате душата си“). Предадохте единственото, което ви е дал Бог и за което трябваше да внимавате. Свободата си, свободната си воля!

Смятате, че това са тежки присъди? Не падайте толкова бързо в собствения си съд. Как мислите, че ще се почувствате, когато в отвъдното заедно със своя ангел-хранител и с духовното си семейство наблюдавате земния си живот? А после духовният ви водач попита: „И така, какво направи? Имаше толкова таланти, но влезе в тази фирма само от страх, че животът ти нямаше да е подсигурен? А искаше да ставаш доктор и да помагаш на хората… Защо офейка?“

Когато някога отново се приберем в отвъдното, ще е твърде късно и ще се срамуваме, че не сме използвали шансовете си, да, че твърде често сме офейквали. Ще трябва да чакаме да се преродим и отново и отново сами да започнем да се учим като деца. Не е ли по-практично сега, след като вече. сме тук, и училището е вече зад нас, да вземем най-доброто от живота?

Ами страхът от смъртта?

Страхът от смъртта е само един от многото страхове

Често страхът от живота може да е по-голям! Например много хора се страхуват да кажат мнението си за партньора, за шефа или за политическата система и за щастливите господа в сянка. Липсва смелост за професионален обрат или за раздяла с партньора. Страхуваме се да напуснем родината си и да последваме привлекателни предложения — въобще ни е страх от промяна. Липсва смелост и готовност за риск. А страхът да сме сами? Страхът от дълбокото и високото, страхът, че за някого се говори зле; страхът от загуба на пари, собственост, да, може би дори на дете или на член от семейството; страх да променим светогледа си и да направим това пред колегите си… Хората се страхуват да не отидат в ада, да, дори на небето, страх от откази, от болест, от болка, от възраст, от разочарование, от подигравки или да не би да ги вземат насериозно, или че повече няма да ги обичат, или ще им изневерят…

Не се ли страхуваме всички ние от нещо или някого? И то най-често необосновано? Страхът, и това трябва да го знаем, е най-силното средство за манипулация — както телесна, така и духовна. Чрез него хората могат най-добре да бъдат контролирани и управлявани (гневни богове, безработица, данъци, крах на борсата, самота и още стотици, най-вече интимни страхове).

С духовното пробуждане — разбиране (познание), ясно решение и действие — малко по малко страховете изчезват. От ключово значение е да научим нещо за живота преди и след смъртта, за да може сам по себе си смисълът му да стане по-ясен. Важно е също да слушаме добре какво разказват децата ни за отвъдното, за финия свят и смисъла на съществуването, защото така страховете намаляват. Ако знаехме, че в духовния свят имаме ангел-хранител, духовен водач и безброй приятели, които са с нас, които ни пазят и активно ни подкрепят, защо тогава да изпитваме страх вместо радост? Виждате ли колко е важно да проучим из основи тези елементарни въпроси Откъде и Накъде?

Ако ги зададем, може да се окаже, че е добре, че сме се разочаровали от много ситуации, условия и връзки, лични или професионални. Разочаровани от това, че бихме могли да живеем съвсем иначе. Учудваме се, че толкова дълго сме скромничили. Е, и? Именно затова сме разочаровани, т.е. очарованието си е отишло! Тогава най-накрая ясно ще разберем, че виждаме не това, което искаме да видим, а как наистина изглежда реалността, дори от това понякога да боли.

Да захвърлим старите дрипи означава: да ги изоставим и да се пробудим за настоящето, за да не изпадаме повече в подобни измамни ситуации. Да продължим да живеем и да намерим съмишленици, които не мамят. Фиксацията в старите спомени и страдания не върши работа, те така и така нищо не могат да променят, нека погледнем напред.

Всъщност, няма защо да се страхуваме от нашия съюзник смъртта, той е симпатичен младеж. През 2002 г. си бях внушил, че на всяка цена трябва да си купя спортна кола. Речено-сторено. И бях доволен. Междувременно беше настъпила есента, когато сънувах странен сън. Намирах се в дома на родителите си, а един мъж, целият в черно, седеше срещу мен. Той беше доста блед, но голям и мускулест и ми се усмихваше. След това ми показа как взема душите — т.е. как ги превозва от тук до отвъдното — но не го коментира. Първата душа, която ми показа, беше на непослушно малко момиче, което някаква жена блъснала надолу по стълбите. Той взе душата на момичето — очевидно, когато бе мъртво. Аз видях как тя премина в един отвесно намиращ се светлинен кръг и изчезна (подобно на звездната порта в холивудския „Старгейт“). Втора през светлинния кръг мина душата на един набит господин на средна възраст, за когото мъжът в черно не ми каза нищо. И така, аз гледах този черен мъж и го попитах дали той е смъртта, при което той се засмя и кимна. На въпроса ми защо взе онзи мъж, който още изглеждаше твърде добре, получих отговора: „Той ще се яви на генерални поправка.“ След това отново ми се усмихна, пое ръката ми и ме прегърна сърдечно, обърна се и изчезна.

Когато се събудих, естествено бях прекалено възбуден. „Як тип“, помислих си, „Трябва да направя едно интервю с него и да го питам как се чувства, когато взема душите, дали лично е виждал шефа…“

Стигнах до хиляди брилянтни идеи, само до една не — а именно, че може би той е дошъл при мен по друга причина, а не да дава интервю.

Три седмици по-късно за малко го срещнах отново…

Бях със сина си няколко дни в планината — така да се каже, по мъжки — тъкмо излизахме от Берхтесгаден след вечеря и щяхме да се връщаме в хотела, когато на един „твърде тесен“ завой се блъснахме с колата си в едно дърво и се свлякохме в урвата.

Накратко: всичко стана много бързо. Последствията — и Амадеус, и аз се отървахме с натъртвания и рани. Но можеше и да е другояче. Внезапно се сетих за моя черен събеседник от съня ми… О, да…

Както вече казах преди, нещата винаги се известяват предварително. Какво исках да кажа за нашия спътник смъртта? — Той наистина е мил и няма защо да се страхуваме от него…